Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи
12
Абиджит Банержи и Естер Дюфло от Масачузетския софтуерен институт
12
Майкъл Кремър от " Харвард "
Нобеловите лауреати за стопанска система тази година са Абиджит Банержи и Естер Дюфло от Масачузетския софтуерен институт и Майкъл Кремър от " Харвард ".По същия метод както при клиничните проучвания, тримата Нобелови лауреати употребяват полеви проучвания, с цел да сравнят разнообразни промени и политики.Така се заобикалят политиките вид " проба-грешка " и се икономисва прахосването на запаси на данъкоплатците. На 14 октомври Шведската академия на науките разгласи, че награждава трима икономисти с премията за 2019 година на Шведската централна банка за стопански науки в памет на Алфред Нобел. Абиджит Банержи, Естер Дюфло (от Масачузетския софтуерен институт) и Майкъл Кремър (от " Харвард " ) получават премията от 9 млн. шведски крони поради " техния пробен метод към ограничение на световната беднотия ".
Шведската академия акцентира, че през последните две десетилетия стандартът на живот се усъвършенства доста в огромна част от света, като брутният вътрешен артикул се удвоява в най-бедните страни сред 1995 и 2018 година, а детската смъртност спада двойно. Въпреки това обаче към момента над 700 млн. души живеят с извънредно ниски приходи, милиони деца умират от елементарно предотвратими болести, а половината деца по света приключват учебно заведение без базова просветеност и броене. Така че към момента има съществени проблеми за решение в редица страни по света. Те изискват да се изберат подобаващи политики и да се подхващат съответни решения, които да дават резултати и не са доста скъпи – това е изключително значимо, защото би трябвало да се ползват в небогати страни, в които ресурсите са лимитирани. Не по-маловажно е неработещи и неефективни политики да се стопират или да се заобикалят, с цел да не се прахосват запаси.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Полеви проучвания, преди да се налеят милиони
Стандартният метод е новите политики да се базират на теоретични модели или на образци от други страни. Например, в случай че децата не научават задоволително в учебно заведение, някой ще предложи да се обезпечат повече учебници, тебеширените дъски да се сменят с компютри и проектори или да се назначат повече учители с по-високи заплати. Едно държавно управление може да осъществя една или няколко от тези политики и след години да разбере, че от нея няма никакъв резултат. Но това ще бъде изгубено време и прахосани средства. Ако се работи с този метод на проба и неточност, подобренията ще стават постепенно, ще костват скъпо и изобщо не е несъмнено, че в миналото ще се уцели верният модел. Нещо повече, интернационалните организации и донори – които постоянно финансират сходни промени и промени – могат да изгубят самообладание, в случай че техните средства се оказват похабени без действителни резултати. Представете си милиарден план за възстановяване на здравния статус в бедните страни, който е изпълнен, само че няма никакъв резултат. Дали организациите, които го финансират, ще могат да съберат пари за идващ сходен план? Дали данъкоплатците ще погледнат с положително око на такова хабене на средства?
Нужен е по-ефективен метод от проба и неточност на национално равнище. И тазгодишните лауреати демонстрират, че подобен метод съществува. Те стават пионери в използването на полеви проучвания, или по-точно рандомизирани следени изпитвания (randomized controlled trials).
Какво е това? Звучи комплицирано, само че не е. Всъщност всеки фен на сериала " Доктор Хаус " знае защо става дума. Защото тъкмо по този начин се вършат клиничните проучвания на нови медикаменти. Най-общо казано, при проучване на нови медикаменти избран брой заболели хора се разделят на инцидентен принцип на две групи – на едната се дава новото лекарство (това е пробната група), а на другата не се дава нищо или им се дава нещо, което наподобява на хапче, " плацебо ". Втората половина от хората са " контролна група " и тя служи за съпоставяне, с цел да се реши до каква степен има резултат от лекарството. Общо взето, в случай че получаващите лекарство се оправят по-добре от контролната група, значи лекарството работи. Обратно, в случай че двете групи демонстрират сходни резултати, значи няма изгода от лекарството.
По същия метод както при клиничните проучвания, тримата Нобелови лауреати употребяват полеви проучвания, с цел да сравнят разнообразни промени и политики. Например на инцидентен принцип може да се избере представителна извадка от 300 учебни заведения. Също на инцидентен принцип тези учебни заведения могат да се разделят на три групи - в 100 учебни заведения да се дадат повече учебници на децата, в други 100 учебни заведения да се обезпечи безвъзмезден обяд, а в останалите 100 учебни заведения да не се прави нищо, те са контролна група. С подобен опит може да се тества дали учебниците или безплатният обяд оказва помощ за възстановяване на резултатите на учениците – каквито изказвания е имало. Точно с подобен опит тазгодишните лауреати потвърждават, че нито учебниците, нито безплатният обяд усъвършенстват резултатите на учениците. В трите групи учебни заведения няма систематични разлики в резултатите на учениците.
Такъв тип опит е относително на ниска цена за осъществяване – тъй като проучването се организира в дребна, само че представителна извадка от учебни заведения. Ако има позитивен резултат, политиката може да се приложи на национално равнище, да вземем за пример в милион и половина учебни заведения в Индия. Но в случай че няма резултат, не се ползва, надлежно се икономисват големи запаси. Понеже е доста по-евтино да се организират такива полеви проучвания, могат да се тестват голям брой разнообразни политики и да се дефинират тези, които в действителност работят. Нещо повече, откривателите освен теоретизират на бюро някъде в някой западен университет, а прекарват време на място, в полеви условия, което им разрешава да открият нови обстоятелства, механизми и модели и по този начин да получат по-добро схващане на проблемите и вероятно да формулират по-добри решения.
По-високи заплати на учителите или безвъзмезден обяд за учениците
На макроикономическо равнище от дълго време се създават модели на развиването, които включват в себе си човешкия капитал, които демонстрират позитивната роля на образованието върху икономическите резултати. С други думи, стопанската система осъзнава ролята на образованието и човешкия капитал. Но макромоделите не дават отговор по какъв начин тъкмо да се усъвършенства човешкият капитал, нито оферират решение и политики по какъв начин да се усили записването в учебно заведение или да се усъвършенства образованието.
На макрониво може да се доближи до извода, че би трябвало да се заделят повече запаси за обучение и то да се усъвършенства, само че не може да се каже тъкмо по какъв начин да стане това в тъкмо избрана страна със характерни проблеми. Дали ресурсите да се насочат в заплати на учители, допълнително учители, допълнително учебни заведения, допълнително учебници, в стипендии или в безвъзмезден обяд за учениците, или в нещо друго? Макроикономиката не дава отговор, само че полевите проучвания могат да дадат този отговор.
Едно проучване на тазгодишните Нобелови лауреати демонстрира да вземем за пример, че не е задоволително да се вкарат всички деца в учебно заведение – належащо е и да се усъвършенства качеството на учебните заведения, в които се записват. Оказва се, че просветителният развой е по-труден в фамилии, в които родителите нямат приключено обучение и надлежно децата се нуждаят от повече старания на учителите, с цел да реализиран същите резултати като децата, идващи от фамилии с високо просветително ниво. Парадоксално, само че по-добри резултати се реализират не с повече учители и по-малки класове, а с усъвършенствана педагогика и подкрепяне на по-слабите възпитаници отвън постоянните часове. Особено значимо е да се приспособи образователният материал с опциите на учениците.
В Индия един от проблемите е, че учителите и медицинският личен състав постоянно отсъстват, от което страда качеството на услугата. Няколко проучвания демонстрират, че това може да се промени с финансови тласъци за постоянно идване на работа и реализирани резултати или с по-кратки трудови контракти за учителите, които се възобновяват единствено при реализирани резултати в образованието.
Едно от епохалните проучвания на тазгодишните Нобелови лауреати по стопанска система е обвързвано с резултата на по този начин нареченото микрофинансиране, което беше изключително известно до неотдавна и за което Мухамад Юнус получи Нобелова премия за мир през 2006 година Въпреки модата на микрокредитирането, в което се изляха милиарди долари, проучванията не демонстрират никакъв позитивен резултат от него. То не подтиква нито предприемачеството, нито растежа, нито потреблението. От друга страна, тазгодишните лауреати потвърждават връзка сред растежа на компаниите и кредитните ограничавания – когато компаниите срещат проблеми с достъпа до заем, това лимитира развиването им.
* Авторът е старши икономист в Институт " Отворено общество "
Абиджит Банержи и Естер Дюфло от Масачузетския софтуерен институт
12
Майкъл Кремър от " Харвард "
Нобеловите лауреати за стопанска система тази година са Абиджит Банержи и Естер Дюфло от Масачузетския софтуерен институт и Майкъл Кремър от " Харвард ".По същия метод както при клиничните проучвания, тримата Нобелови лауреати употребяват полеви проучвания, с цел да сравнят разнообразни промени и политики.Така се заобикалят политиките вид " проба-грешка " и се икономисва прахосването на запаси на данъкоплатците. На 14 октомври Шведската академия на науките разгласи, че награждава трима икономисти с премията за 2019 година на Шведската централна банка за стопански науки в памет на Алфред Нобел. Абиджит Банержи, Естер Дюфло (от Масачузетския софтуерен институт) и Майкъл Кремър (от " Харвард " ) получават премията от 9 млн. шведски крони поради " техния пробен метод към ограничение на световната беднотия ".
Шведската академия акцентира, че през последните две десетилетия стандартът на живот се усъвършенства доста в огромна част от света, като брутният вътрешен артикул се удвоява в най-бедните страни сред 1995 и 2018 година, а детската смъртност спада двойно. Въпреки това обаче към момента над 700 млн. души живеят с извънредно ниски приходи, милиони деца умират от елементарно предотвратими болести, а половината деца по света приключват учебно заведение без базова просветеност и броене. Така че към момента има съществени проблеми за решение в редица страни по света. Те изискват да се изберат подобаващи политики и да се подхващат съответни решения, които да дават резултати и не са доста скъпи – това е изключително значимо, защото би трябвало да се ползват в небогати страни, в които ресурсите са лимитирани. Не по-маловажно е неработещи и неефективни политики да се стопират или да се заобикалят, с цел да не се прахосват запаси.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Полеви проучвания, преди да се налеят милиони
Стандартният метод е новите политики да се базират на теоретични модели или на образци от други страни. Например, в случай че децата не научават задоволително в учебно заведение, някой ще предложи да се обезпечат повече учебници, тебеширените дъски да се сменят с компютри и проектори или да се назначат повече учители с по-високи заплати. Едно държавно управление може да осъществя една или няколко от тези политики и след години да разбере, че от нея няма никакъв резултат. Но това ще бъде изгубено време и прахосани средства. Ако се работи с този метод на проба и неточност, подобренията ще стават постепенно, ще костват скъпо и изобщо не е несъмнено, че в миналото ще се уцели верният модел. Нещо повече, интернационалните организации и донори – които постоянно финансират сходни промени и промени – могат да изгубят самообладание, в случай че техните средства се оказват похабени без действителни резултати. Представете си милиарден план за възстановяване на здравния статус в бедните страни, който е изпълнен, само че няма никакъв резултат. Дали организациите, които го финансират, ще могат да съберат пари за идващ сходен план? Дали данъкоплатците ще погледнат с положително око на такова хабене на средства?
Нужен е по-ефективен метод от проба и неточност на национално равнище. И тазгодишните лауреати демонстрират, че подобен метод съществува. Те стават пионери в използването на полеви проучвания, или по-точно рандомизирани следени изпитвания (randomized controlled trials).
Какво е това? Звучи комплицирано, само че не е. Всъщност всеки фен на сериала " Доктор Хаус " знае защо става дума. Защото тъкмо по този начин се вършат клиничните проучвания на нови медикаменти. Най-общо казано, при проучване на нови медикаменти избран брой заболели хора се разделят на инцидентен принцип на две групи – на едната се дава новото лекарство (това е пробната група), а на другата не се дава нищо или им се дава нещо, което наподобява на хапче, " плацебо ". Втората половина от хората са " контролна група " и тя служи за съпоставяне, с цел да се реши до каква степен има резултат от лекарството. Общо взето, в случай че получаващите лекарство се оправят по-добре от контролната група, значи лекарството работи. Обратно, в случай че двете групи демонстрират сходни резултати, значи няма изгода от лекарството.
По същия метод както при клиничните проучвания, тримата Нобелови лауреати употребяват полеви проучвания, с цел да сравнят разнообразни промени и политики. Например на инцидентен принцип може да се избере представителна извадка от 300 учебни заведения. Също на инцидентен принцип тези учебни заведения могат да се разделят на три групи - в 100 учебни заведения да се дадат повече учебници на децата, в други 100 учебни заведения да се обезпечи безвъзмезден обяд, а в останалите 100 учебни заведения да не се прави нищо, те са контролна група. С подобен опит може да се тества дали учебниците или безплатният обяд оказва помощ за възстановяване на резултатите на учениците – каквито изказвания е имало. Точно с подобен опит тазгодишните лауреати потвърждават, че нито учебниците, нито безплатният обяд усъвършенстват резултатите на учениците. В трите групи учебни заведения няма систематични разлики в резултатите на учениците.
Такъв тип опит е относително на ниска цена за осъществяване – тъй като проучването се организира в дребна, само че представителна извадка от учебни заведения. Ако има позитивен резултат, политиката може да се приложи на национално равнище, да вземем за пример в милион и половина учебни заведения в Индия. Но в случай че няма резултат, не се ползва, надлежно се икономисват големи запаси. Понеже е доста по-евтино да се организират такива полеви проучвания, могат да се тестват голям брой разнообразни политики и да се дефинират тези, които в действителност работят. Нещо повече, откривателите освен теоретизират на бюро някъде в някой западен университет, а прекарват време на място, в полеви условия, което им разрешава да открият нови обстоятелства, механизми и модели и по този начин да получат по-добро схващане на проблемите и вероятно да формулират по-добри решения.
По-високи заплати на учителите или безвъзмезден обяд за учениците
На макроикономическо равнище от дълго време се създават модели на развиването, които включват в себе си човешкия капитал, които демонстрират позитивната роля на образованието върху икономическите резултати. С други думи, стопанската система осъзнава ролята на образованието и човешкия капитал. Но макромоделите не дават отговор по какъв начин тъкмо да се усъвършенства човешкият капитал, нито оферират решение и политики по какъв начин да се усили записването в учебно заведение или да се усъвършенства образованието.
На макрониво може да се доближи до извода, че би трябвало да се заделят повече запаси за обучение и то да се усъвършенства, само че не може да се каже тъкмо по какъв начин да стане това в тъкмо избрана страна със характерни проблеми. Дали ресурсите да се насочат в заплати на учители, допълнително учители, допълнително учебни заведения, допълнително учебници, в стипендии или в безвъзмезден обяд за учениците, или в нещо друго? Макроикономиката не дава отговор, само че полевите проучвания могат да дадат този отговор.
Едно проучване на тазгодишните Нобелови лауреати демонстрира да вземем за пример, че не е задоволително да се вкарат всички деца в учебно заведение – належащо е и да се усъвършенства качеството на учебните заведения, в които се записват. Оказва се, че просветителният развой е по-труден в фамилии, в които родителите нямат приключено обучение и надлежно децата се нуждаят от повече старания на учителите, с цел да реализиран същите резултати като децата, идващи от фамилии с високо просветително ниво. Парадоксално, само че по-добри резултати се реализират не с повече учители и по-малки класове, а с усъвършенствана педагогика и подкрепяне на по-слабите възпитаници отвън постоянните часове. Особено значимо е да се приспособи образователният материал с опциите на учениците.
В Индия един от проблемите е, че учителите и медицинският личен състав постоянно отсъстват, от което страда качеството на услугата. Няколко проучвания демонстрират, че това може да се промени с финансови тласъци за постоянно идване на работа и реализирани резултати или с по-кратки трудови контракти за учителите, които се възобновяват единствено при реализирани резултати в образованието.
Едно от епохалните проучвания на тазгодишните Нобелови лауреати по стопанска система е обвързвано с резултата на по този начин нареченото микрофинансиране, което беше изключително известно до неотдавна и за което Мухамад Юнус получи Нобелова премия за мир през 2006 година Въпреки модата на микрокредитирането, в което се изляха милиарди долари, проучванията не демонстрират никакъв позитивен резултат от него. То не подтиква нито предприемачеството, нито растежа, нито потреблението. От друга страна, тазгодишните лауреати потвърждават връзка сред растежа на компаниите и кредитните ограничавания – когато компаниите срещат проблеми с достъпа до заем, това лимитира развиването им.
* Авторът е старши икономист в Институт " Отворено общество "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ