Близо 13% от хората у нас нямат здравни осигуровки
12,9% са хората без здравни осигуровки у нас. Това излиза наяве от доклада на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Според данните на НЗОК общият брой здравноосигурени в страната е 5 731 797. По данни на Националния статистически институт от последното броене пък популацията на България е 6 519 789, т.е. неосигурените са 787 992, или 12,9 на 100 от всички.
От Касата регистрират, че се резервира наклонността на понижаване на наложително обезпечените лица. В доклада на публичния здравен фонд се отбелязва, че наложително обезпечените лица с непрекъснати здравноосигурителни права за 2022 година са намалели по отношение на 2021 година с 0,35%, или с 20 395 души.
Роля в този развой обаче играят освен хората, които живеят у нас без здравни осигуровки, а и намаляването на раждаемостта, и емиграцията. Такъв извод може да се направи от възрастовото систематизиране на това изменение. Така да вземем за пример, при децата от 0-18 година, които са наложително здравноосигурени от страната и не могат да бъдат без здравни осигуровки, понижението е с 0,10%, или 1255 души по-малко.
По-голямо е понижението при хората в трудоспособна възраст (18-65 г.) – в тази възрастова група то е с 0,77%, или 23 945 лица по-малко.
При хората над 65-годишна възраст, които също са наложително здравноосигурени от страната пък се следи нарастване, като от НЗОК регистрират, че то е с 0,33%, или 4805 лица повече по отношение на 2021 година
Макар да има леко съмнение надолу или нагоре, действително сериозна смяна в броя на здравнонеосигурените у нас няма. От години се твърди, че броят им е към 800 хиляди души, а процентът им леко нараства поради общото понижаване на популацията в страната.
Като проблем във връзка с средствата, събирани в НЗОК, се акцентира и здравната вноска, плащана от страната за всички групи, които тя обезпечава – деца, пенсионери, държавни чиновници и така нататък Вноската продължава да е по-ниска от тази, която заплаща частния бранш и това също съгласно мнозина е причина за хроничния дефицит на средства в опазването на здравето.
У нас от време на време се заговаря и за увеличение на размера на здравната вноска, който не е променян от над 15 години и е един от най-ниските в Европейски Съюз, само че все още няма политически консенсус за сходна смяна.
Според данните на НЗОК общият брой здравноосигурени в страната е 5 731 797. По данни на Националния статистически институт от последното броене пък популацията на България е 6 519 789, т.е. неосигурените са 787 992, или 12,9 на 100 от всички.
От Касата регистрират, че се резервира наклонността на понижаване на наложително обезпечените лица. В доклада на публичния здравен фонд се отбелязва, че наложително обезпечените лица с непрекъснати здравноосигурителни права за 2022 година са намалели по отношение на 2021 година с 0,35%, или с 20 395 души.
Роля в този развой обаче играят освен хората, които живеят у нас без здравни осигуровки, а и намаляването на раждаемостта, и емиграцията. Такъв извод може да се направи от възрастовото систематизиране на това изменение. Така да вземем за пример, при децата от 0-18 година, които са наложително здравноосигурени от страната и не могат да бъдат без здравни осигуровки, понижението е с 0,10%, или 1255 души по-малко.
По-голямо е понижението при хората в трудоспособна възраст (18-65 г.) – в тази възрастова група то е с 0,77%, или 23 945 лица по-малко.
При хората над 65-годишна възраст, които също са наложително здравноосигурени от страната пък се следи нарастване, като от НЗОК регистрират, че то е с 0,33%, или 4805 лица повече по отношение на 2021 година
Макар да има леко съмнение надолу или нагоре, действително сериозна смяна в броя на здравнонеосигурените у нас няма. От години се твърди, че броят им е към 800 хиляди души, а процентът им леко нараства поради общото понижаване на популацията в страната.
Като проблем във връзка с средствата, събирани в НЗОК, се акцентира и здравната вноска, плащана от страната за всички групи, които тя обезпечава – деца, пенсионери, държавни чиновници и така нататък Вноската продължава да е по-ниска от тази, която заплаща частния бранш и това също съгласно мнозина е причина за хроничния дефицит на средства в опазването на здравето.
У нас от време на време се заговаря и за увеличение на размера на здравната вноска, който не е променян от над 15 години и е един от най-ниските в Европейски Съюз, само че все още няма политически консенсус за сходна смяна.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ