По следите на романа Тютюн, 110 години след рождението на Димитър Димов
110 години се навършват през днешния ден от рождението на един от най-интересните български писатели - Димитър Димов. Романът, който става венец на творчеството му и който има нелека орис, който става и основа на един от най - хубавите български филми от предишното, е "Тютюн ". Написан през 1951 година и подложен на жестока рецензия, той излиза в окончателния си за интервала на социалистическия натурализъм вид през 1954 година. През 1992 бе оповестена истинската първична версия.
Игралният филм, с незабравимите облици на Невена Коканова като Ирина и Йордан Матев в ролята на Борис Морев, с режисьор Никола Корабов, е сниман през 1961 година. Това е първият български филм, позволен в селекцията на кинофестивала в Кан през 1963 година, а и до момента остава един от четири-пет, включени в нея. Романът "Тютюн " е написан в Пловдив, до момента в който Димитър Димов е бил доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет. В един интервал от това време той е живял в къщата на ул. "Антим I " №14 на Сахат тепе.
В пловдивските забележителности в наше време не се отделя задоволително внимание навръх това тепе. Трихълмието свети с възрожденските си къщи, Бунарджика се насели с хора, замогнали се след 1989, а по средата е Сахат тепе, което е било желано място за градеж след 20-те години на XX век до 1944 година. Днес една разходка по "Антим I " и прилежащите улици предлага извънредно любопитни гледки към остарели аристократични къщи, които приказват за различен метод на живот. За страдание множеството от тях остаряват безславно. Тук, в тая среда на богати хора, на матинета, журове, огромни покупко-продажби и трагични обрати, Димитър Димов открива и някои от прототипите си в романа.
Когато снима кино лентата си през 1961-ва, Никола Корабов построява епизода със стачката на тютюноработниците и убийството на Чакъра в Асеновград. Днес тютюневата фабрика, наричана дълги години "Монопола ", пустее. Дали Димитър Димов е имал поради тъкмо това място, не е напълно ясно, другата догадка са тютюневите хранилища в Пловдив. Общото и в двете хипотези е изразено в кинообраза - големи индустриални здания, архитектурно издържани, доста над човешкия растеж. Това, което не се вижда на екрана, само че се долавя и на двете места, е характерният аромат на тютюневи листа.
Когато написа романа "Тютюн ", Димитър Димов е непосредствен до тоя свят поради втория си татко - Руси Ганев, който е бил тютюнев специалист. По - късно литературоведи разконспирираха част от прототипите на основните герои в романа и потърсиха връзката с действително съществуващи хора. Това не е точна просвета и може да се допуска до известна степен на правота, още повече, че става дума за художествени облици.
Някои обаче са прекомерно сходни с същински хора. Експертът Костов, изигран във кино лентата от Стефан Пейчев, издигнал се от низините човек до поста шеф на тютюнев клон в Пловдив, най-после станал независим търговец, учтив и артистичен, може би е въодушевен като облик от Кочо Апостолов - комшия на Димитър Димов. Съвременниците го разказват като висок, строен, рано прошарен, безгрижник, оженил се късно. Той е живеел на прилежащата улица "Св. св. Кирил и Методий " №6. По-интересното е, че доста от характерностите и чертите на брачната половинка му - доктор Марена Колушева, са разпознаваеми в незабравимия облик на Ирина, изиграна от Невена Коканова във кино лентата. Марена е щерка на посланик, дипломат в Турция по време на Първата международна война и умрял по - късно при атентата в църквата "Света Неделя " през 1926 година. Преди това е бил депутат.
Марена приключва медицина измежду първите трима по триумф и практикува известно време в София, след това се връща в Пловдив и работи в Трета поликлиника. Била е забавна жена, след брака си с 10 години по- възрастния тютюнев търговец Кочо Апостолов, тя напуща работата си. В края на 50-те се връща в София и работи известно време в поликлиниката на комерсиалните служащи. Умира на 61 години през 1966-та.
Игралният филм, с незабравимите облици на Невена Коканова като Ирина и Йордан Матев в ролята на Борис Морев, с режисьор Никола Корабов, е сниман през 1961 година. Това е първият български филм, позволен в селекцията на кинофестивала в Кан през 1963 година, а и до момента остава един от четири-пет, включени в нея. Романът "Тютюн " е написан в Пловдив, до момента в който Димитър Димов е бил доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет. В един интервал от това време той е живял в къщата на ул. "Антим I " №14 на Сахат тепе.
В пловдивските забележителности в наше време не се отделя задоволително внимание навръх това тепе. Трихълмието свети с възрожденските си къщи, Бунарджика се насели с хора, замогнали се след 1989, а по средата е Сахат тепе, което е било желано място за градеж след 20-те години на XX век до 1944 година. Днес една разходка по "Антим I " и прилежащите улици предлага извънредно любопитни гледки към остарели аристократични къщи, които приказват за различен метод на живот. За страдание множеството от тях остаряват безславно. Тук, в тая среда на богати хора, на матинета, журове, огромни покупко-продажби и трагични обрати, Димитър Димов открива и някои от прототипите си в романа.
Когато снима кино лентата си през 1961-ва, Никола Корабов построява епизода със стачката на тютюноработниците и убийството на Чакъра в Асеновград. Днес тютюневата фабрика, наричана дълги години "Монопола ", пустее. Дали Димитър Димов е имал поради тъкмо това място, не е напълно ясно, другата догадка са тютюневите хранилища в Пловдив. Общото и в двете хипотези е изразено в кинообраза - големи индустриални здания, архитектурно издържани, доста над човешкия растеж. Това, което не се вижда на екрана, само че се долавя и на двете места, е характерният аромат на тютюневи листа.
Когато написа романа "Тютюн ", Димитър Димов е непосредствен до тоя свят поради втория си татко - Руси Ганев, който е бил тютюнев специалист. По - късно литературоведи разконспирираха част от прототипите на основните герои в романа и потърсиха връзката с действително съществуващи хора. Това не е точна просвета и може да се допуска до известна степен на правота, още повече, че става дума за художествени облици.
Някои обаче са прекомерно сходни с същински хора. Експертът Костов, изигран във кино лентата от Стефан Пейчев, издигнал се от низините човек до поста шеф на тютюнев клон в Пловдив, най-после станал независим търговец, учтив и артистичен, може би е въодушевен като облик от Кочо Апостолов - комшия на Димитър Димов. Съвременниците го разказват като висок, строен, рано прошарен, безгрижник, оженил се късно. Той е живеел на прилежащата улица "Св. св. Кирил и Методий " №6. По-интересното е, че доста от характерностите и чертите на брачната половинка му - доктор Марена Колушева, са разпознаваеми в незабравимия облик на Ирина, изиграна от Невена Коканова във кино лентата. Марена е щерка на посланик, дипломат в Турция по време на Първата международна война и умрял по - късно при атентата в църквата "Света Неделя " през 1926 година. Преди това е бил депутат.
Марена приключва медицина измежду първите трима по триумф и практикува известно време в София, след това се връща в Пловдив и работи в Трета поликлиника. Била е забавна жена, след брака си с 10 години по- възрастния тютюнев търговец Кочо Апостолов, тя напуща работата си. В края на 50-те се връща в София и работи известно време в поликлиниката на комерсиалните служащи. Умира на 61 години през 1966-та.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ