Хамас е напът да постигне големите си цели
11 септември 2001 година сподели, че един дръзновен и огромен терористичен акт е в положение да промени хода на международната история. Затова и нападението на Хамас над Израел породи същата асоциация и като че ли единственият въпрос е дали ефектът от него ще бъде световен или ще се ограничи единствено в границите на Близкия Изток.
Всъщност същинските последствия от тероризма не се показват с съответните провали, които той нанася, а с реакцията, която провокира. Светът след 2001 година се промени не тъй като бяха сринати кулите-близнаци и починаха съвсем 3000 индивида, а тъй като в Съединените щати бе насадена неуравновесеност във вътрешен проект и те насочиха в неправилна тенденция напъните си във външен проект.
За страдание, в Израел предпоставките за приемане на „ нежелани “ реакции са доста по-силни. Те са заложени в самото основаване на страната, което минава през поредност от трагични спорове с арабите. А като прибавим, че сега страната се ръководи от допустимо най-националистически настроената коалиция, не е мъчно да се предвижда, че Тел Авив ще отговори оптимално твърдо на терористите и територията, която те управляват.
Самият Нетаняху побърза да даде две твърди обещания на своите сънародници. Че следва дълъг спор и че обстановката в Близкия Изток ще бъде радикално изменена. Подобно на Буш-младши, сегашният израелски министър председател ще се опита да инкасира важен боен триумф, да прикрие грешките на личното си ръководство, създали допустимо нещастието да се случи.
И тук не става въпрос единствено за неуспех на разузнаването и силите за сигурност. Цялостният метод на Израел от последните няколко години, когато той се пробва да откри мир със своите съседи за сметка на Палестина, сложи управляващите в Газа и Западния бряг пред алтернативата
или да одобряват своята маргинализация, или да взривят статуквото.
Хамас избра втората опция. Организацията очевидно е стигнала до извода, че мирният живот не ѝ предлага никакви политически позитиви. Но войната може да я направи герой в очите на арабския свят. Контролирайки територия единствено от към 300 кв. км (колкото община Мъглиж), тя се реши да нанесе своя удар, който да аргументи оптимално страдалчество да израелците. Като е била изцяло наясно какво ще последва по-късно.
Бе проведена огромна кървава баня, тъкмо с цел да бъде провокирано още по-голямо кърваво възмездие, което ще включва и личното им военно проваляне. На пръв взор държание на луди, само че в действителност става въпрос за тъкмо направена сметка, която цели да придаде доста по-широко разпространяване на концепциите им измежду арабския свят.
Чрез удара, който нанесоха и посредством личната си всеотдайност, те целят да се трансфорат в епос. В модел на подражателство, който непрекъснато ще стои като опция на всяка бъдеща арабско-израелска мирна самодейност.
Това че ще се пресече процеса на признание на еврейската страна от арабските страни и основно от Саудитска Арабия е просто малък непряк резултат. Важна за Хамас е смяната на атмосферата в целия арабски (и ислямски) свят. Те демонстрираха, че е допустимо и мечтано да се продължи острото опълчване с Израел. С всички средства и непременно.
Успяха да разбият мита за неуязвимостта на Израел и демонстрираха по какъв начин посредством безстрашие, неописуема свирепост и жертвоготовност е допустимо да се занули, въпреки и за малко, военно-технологичното предимство на съперника.
Ако техните дейности получат утвърждението на арабските маси, прекомерно допустимо е концепцията за арабско опълчване на Израел да получи своя втори живот. Като в основата ѝ ще стои устрема за нанасянето на оптимални човешки загуби, без да се взема под внимание ответната реакция.
От друга страна, Натаняху очевидно има вяра, че може по този начин да разгроми Хамас, с цел да обърне логиката на терористите наобратно: като накара арабите да страдат до степен, която ще убие волята им за въоръжена битка. Което обаче е non-sens. Точно претърпяното страдалчество и понесените контузии са средата, в която терорът избуява най-силно. Да не приказваме и какъв брой дълго еврейските му съграждани могат да живеят под воя на сирените.
В този смисъл израелският премиер може да се окаже, че работи съгласно упованията на своите смъртни врагове. Започвайки инвазия в Газа, която неизбежно ще провокира даването на доста почтени жертви, само че и ще бъде придружена с епизоди на въоръжена битка, ще се оформи онази психическа атмосфера, която ще разреши на Хамас да завоюва борбата за мозъците на арабските общества.
Проиранската " Хизбула " към този момент се намеси в спора. Много скоро обаче сходен избор ще бъде подложен и пред управленията на арабските страни. Те несъмнено ще избегнат въвличането си в спора, само че няма по какъв начин да се освободят от укора на радикализираните си жители, че се държат плахо и конформистки пред Израел.
Обвинение, което ще сложи под въпрос тяхната легитимност, а оттова и тяхната непоклатимост. Много арабски режими ще бъдат сложени в изискванията да работят притиснати от една страна от израелската мощност, а от друга - от негодуванието на личните им общества.
Намесили се и Иран в спора, ще може да се каже, че Хамас са „ преизпълнили проекта си “. Със своята еднодневна атака те ще подпалят целия Близък и Среден Изток.
Свързани текстове:
https://glasove.com/na-fokus/briks-opit-za-kolektivna-geopoliticheska-emantsipatsiya
https://glasove.com/komentari/simbiozata-mezhdu-ukrainskata-saprotiva-i-zapadnata-podkrepa-se-okaza-neochakvano-dobra-kombinatsiya
