От мазе в Бронкс до върха на музикалната хранителна верига. Хип-хопът навърши 50 години
11 август 1973 година Клайв Кембъл е 18-годишен диджей, артистичният му псевдоним е Kool Herc. Той провежда празненство в Бронкс, Ню Йорк. Нито един от гостите не подозира, че написа музикална история в тази нощ.
Ражда се едно субкултурно, социално-икономическо, политическо знамение. Музикалната му база са точно мисковете и изолирането на бийтовете от плочите, с които диджеят си играе майсторски.
По-късно чудото ще се назовава хип-хоп.
Ако човек се отърси от повърхностия и забележим прочит на феномена - искра, пари, гангстери, опиати, експанзия, полуголи тела - ще знае, че хип-хопът е субкултурна галактика и един от най-влиятелните катализатори на публични промени в продължение към този момент на половин век.
Хип-хопът споделя истории, разрушава табута и слага обществен подтекст, задвижва емпатия и се трансформира в гласа на малцинствени групи, които в разграничи исторически интервали просто го нямат.
Хип-хопът изиграва жизненоважна роля в връзка, от която те имат потребност, и в борбата за вниманието на младите, а оттова за бъдещето на обществото, написа Нелс Аби за английския " Гардиън " във връзка годишнината от това празненство в Бронкс. Самият той е публицист, издател и откривател на хип-хоп придвижването.
Става въпрос за тези младежи, които още преди да схванат какво съставлява апартейд, империализъм или концепцията за превъзходството на белите, чуват за тези проблеми в ритмичната улична лирика, гарнирана с бийт.
От празненство в Бронкс до културно придвижване
Рапирането, миксирането, брейкденсът - уличният танц, който с развива дружно с музиката - и графитите се трансформират в четирите стълба на бунтарската хип-хоп просвета. И скоро след рождението си на 11 август 1973 година тя минава от улицата към екрана, а водещите нюйоркски графити актьори по това време - като Жан-Мишел Баския, който ще се подреди до едни от най-значимите модерни актьори - се появяват в първото рап видео, излъчено по MTV - клип към парчето „ Rapture “ на Blondie.
Хип-хопът си пробива път бързо, завземайки територии освен по върховете на ранглисти, а и в паметни музикални жанрове като рок музиката.
Хип-хоп на Aerosmith, която Run DMC основава през 1986 година, стремително се трансформира в сензация, а изпълнителите стават първите международни хип-хоп суперзвезди.
Популярността, която набира хип-хопът, го прави повече от „ музиката на чернокожите “. е групата, която записва първия номер едно рап албум в Съединени американски щати.
Социалният глас на хип-хопа
След като от хип-хоп културата излиза от " уличната " рамка, прекрачва и тази на сцената, с цел да стъпи на терена на политическите и обществени проблеми.
Вдъхновена от придвижването „ Black Power “ (клон на придвижването за цивилен права в Съединени американски щати с фокус върху правата на чернокожите граждани) от 60-те години на предишния век, Public Enemy от Лонг Айлънд с песни като „ Fight the Power “ дава публичност на проблемите, пред които са изправени младите чернокожи.
Парчето на Nas - – една от дребното рап песни, включени в Антологията на афроамериканската литература на Norton – се счита, че дава „ толкоз ясно изображение на живота в гетото, колкото фотография на Гордън Паркс или стихотворение на Лангстън Хюз “.
Рапът не пропуща да опише и историята на чернокожите дами посредством реализатори като Куин Латифа (Queen Latifah), която се изправя против мизогинията с песни като „ U.N.I.T.Y “, и Лорън Хил (Lauryn Hil)l, която с музиката си сподели, че прекарванията на чернокожите дами имат значение.
„ Мисля, че като носим познания на нашите хора, ние носим познания на всички останали хора и им разрешаваме да знаят по какъв начин сме живели. Това е ориентирано към черната просвета, само че е нещо, което всеки би трябвало да знае “, изяснява Хил в изявление преди време.
Златните години на хип-хопа
Периодът от края на 80-те доникъде на 90-те години на предишния век се счита за златната епоха на хип-хопа. През 1990 година за първи път хип-хоп сингъл става номер едно в международните ранглисти - с помощта на на Vanilla Ice и утвърждава позицията на стила като един от най-касовите жанрове.
За легендите на рап музиката като 2 Pac и The Notorious B.I.G. може да се напише мимимум дисертационен труд, като части като „ California Love “, „ Changes “ и „ Juicy “ са единствено капка в морето на паметната им история и въздействие.
Ако продължим с Dr. Dre и Snoop Dogg дисертациите ще станат няколко.
Историята продължава да се написа през 1999 година, когато Lauryn Hill преодолява пропастта сред хип-хопа и мейнстрийм известната музика, като печели пет награди " Грами " за прочувствения и персонален рап в албума „ The Miseducation of Lauryn Hill “.
Преди края на хилядолетието, първата бяла мегазвезда на хип-хопа беше на път да се роди. Под менторството на Dr. Dre, Еминем направи великански пробив в хип-хоп културата. Тя от дълго време не беше единствено за чернокожите, само че към този момент и не се произвеждаше единствено от тях. Неговият тъмен комизъм, политически неточен език и бързото му редене на рими трансформират играта.
Наследството
Иновациите не престават да идват от пионери, в това число OutKast, Kanye West, Tyler, the Creator и Kendrick Lamar, които превъръщат хип-хопа в изкуство с настъпването на цифровата епоха.
Ламар сподели, че желае да каже " брутални " неща на запис, които " обществото може да не желае да чуе ", до момента в който " към момента има мощна връзка " със слушателите.
Албумът „ To Pimp a Butterfly “, спечелил " Грами " и станал платинен през 2015 година става самобитен химн на неподчинението – с парчето „ Alright “, предопределено за протестиращите поддръжници на „ Black Lives Matter “ след убийството на Джордж Флойд.
Смъртта на 46-годишния афроамериканец, която беше резултат от полицейско принуждение, провокира огромен публичен отзив и придаде още по-голямо значение на битката с расизма и насилието над чернокожите в Съединени американски щати. Това изяснява за какво друга ария на изпълнителя “Damn ” (2018 г.), която се явява самобитно продължение на „ Alright “, завоюва премия " Пулицър ".
Горе-долу по същото време канадецът Drake стана първият рапър, разгласен за реализатор на годината в класацията на Billboard „ Hot 100 “, с помощта на хитовата си ария „ One Dance “.
Lil Nas X, един от най-големите гей рапъри, който разгласи война на хомофобията, сложи нов връх в американските музикални ранглисти като се задържа цели 19 седмици на първото място с „ Old Town Road “.
50 години хип-хоп: Какъв е резултатът
Доминацията на хип-хопа в радиото, стрийминг и класациите през последните години е неоспорима, както и въздействието му върху всичко - от актуалния мейнстрийм поп до комедията, филмите и модата.
Пътуването му от мазето в Бронкс през Лондон, Париж, Пуерто Рико до момента в който обиколи целия свят е дълго, само че ползотворно.
50-ият рожден ден на хип-хопа е значително празник на комерсиалния триумф и това е разбираемо.
Става въпрос за просвета, която през годините е родила милиардери. От друга страна, същинското завещание и мощ на хип-хопа се мерят не в позиции в класациите или в долари, а в извоювани и изменени сърца и мозъци, написа Нелс Аби за.
Основният принос на хип-хопа е в смяната в мисленето на обществото - в даването на пространство, в което тези, чиито права са били поругавани в предишното, да описват личните си истории със своите достоверни и непримирими гласове.
А историята продължава да се написа и 50 години след 11 август 1973-та. И може би си заслужава идващия път да се опише повече за " бащата " DJ Kool Herc, който през май тази година беше въведен в Rock and Roll Hall of Fame за приноса си към музиката.
Ражда се едно субкултурно, социално-икономическо, политическо знамение. Музикалната му база са точно мисковете и изолирането на бийтовете от плочите, с които диджеят си играе майсторски.
По-късно чудото ще се назовава хип-хоп.
Ако човек се отърси от повърхностия и забележим прочит на феномена - искра, пари, гангстери, опиати, експанзия, полуголи тела - ще знае, че хип-хопът е субкултурна галактика и един от най-влиятелните катализатори на публични промени в продължение към този момент на половин век.
Хип-хопът споделя истории, разрушава табута и слага обществен подтекст, задвижва емпатия и се трансформира в гласа на малцинствени групи, които в разграничи исторически интервали просто го нямат.
Хип-хопът изиграва жизненоважна роля в връзка, от която те имат потребност, и в борбата за вниманието на младите, а оттова за бъдещето на обществото, написа Нелс Аби за английския " Гардиън " във връзка годишнината от това празненство в Бронкс. Самият той е публицист, издател и откривател на хип-хоп придвижването.
Става въпрос за тези младежи, които още преди да схванат какво съставлява апартейд, империализъм или концепцията за превъзходството на белите, чуват за тези проблеми в ритмичната улична лирика, гарнирана с бийт.
От празненство в Бронкс до културно придвижване
Рапирането, миксирането, брейкденсът - уличният танц, който с развива дружно с музиката - и графитите се трансформират в четирите стълба на бунтарската хип-хоп просвета. И скоро след рождението си на 11 август 1973 година тя минава от улицата към екрана, а водещите нюйоркски графити актьори по това време - като Жан-Мишел Баския, който ще се подреди до едни от най-значимите модерни актьори - се появяват в първото рап видео, излъчено по MTV - клип към парчето „ Rapture “ на Blondie.
Хип-хопът си пробива път бързо, завземайки територии освен по върховете на ранглисти, а и в паметни музикални жанрове като рок музиката.
Хип-хоп на Aerosmith, която Run DMC основава през 1986 година, стремително се трансформира в сензация, а изпълнителите стават първите международни хип-хоп суперзвезди.
Популярността, която набира хип-хопът, го прави повече от „ музиката на чернокожите “. е групата, която записва първия номер едно рап албум в Съединени американски щати.
Социалният глас на хип-хопа
След като от хип-хоп културата излиза от " уличната " рамка, прекрачва и тази на сцената, с цел да стъпи на терена на политическите и обществени проблеми.
Вдъхновена от придвижването „ Black Power “ (клон на придвижването за цивилен права в Съединени американски щати с фокус върху правата на чернокожите граждани) от 60-те години на предишния век, Public Enemy от Лонг Айлънд с песни като „ Fight the Power “ дава публичност на проблемите, пред които са изправени младите чернокожи.
Парчето на Nas - – една от дребното рап песни, включени в Антологията на афроамериканската литература на Norton – се счита, че дава „ толкоз ясно изображение на живота в гетото, колкото фотография на Гордън Паркс или стихотворение на Лангстън Хюз “.
Рапът не пропуща да опише и историята на чернокожите дами посредством реализатори като Куин Латифа (Queen Latifah), която се изправя против мизогинията с песни като „ U.N.I.T.Y “, и Лорън Хил (Lauryn Hil)l, която с музиката си сподели, че прекарванията на чернокожите дами имат значение.
„ Мисля, че като носим познания на нашите хора, ние носим познания на всички останали хора и им разрешаваме да знаят по какъв начин сме живели. Това е ориентирано към черната просвета, само че е нещо, което всеки би трябвало да знае “, изяснява Хил в изявление преди време.
Златните години на хип-хопа
Периодът от края на 80-те доникъде на 90-те години на предишния век се счита за златната епоха на хип-хопа. През 1990 година за първи път хип-хоп сингъл става номер едно в международните ранглисти - с помощта на на Vanilla Ice и утвърждава позицията на стила като един от най-касовите жанрове.
За легендите на рап музиката като 2 Pac и The Notorious B.I.G. може да се напише мимимум дисертационен труд, като части като „ California Love “, „ Changes “ и „ Juicy “ са единствено капка в морето на паметната им история и въздействие.
Ако продължим с Dr. Dre и Snoop Dogg дисертациите ще станат няколко.
Историята продължава да се написа през 1999 година, когато Lauryn Hill преодолява пропастта сред хип-хопа и мейнстрийм известната музика, като печели пет награди " Грами " за прочувствения и персонален рап в албума „ The Miseducation of Lauryn Hill “.
Преди края на хилядолетието, първата бяла мегазвезда на хип-хопа беше на път да се роди. Под менторството на Dr. Dre, Еминем направи великански пробив в хип-хоп културата. Тя от дълго време не беше единствено за чернокожите, само че към този момент и не се произвеждаше единствено от тях. Неговият тъмен комизъм, политически неточен език и бързото му редене на рими трансформират играта.
Наследството
Иновациите не престават да идват от пионери, в това число OutKast, Kanye West, Tyler, the Creator и Kendrick Lamar, които превъръщат хип-хопа в изкуство с настъпването на цифровата епоха.
Ламар сподели, че желае да каже " брутални " неща на запис, които " обществото може да не желае да чуе ", до момента в който " към момента има мощна връзка " със слушателите.
Албумът „ To Pimp a Butterfly “, спечелил " Грами " и станал платинен през 2015 година става самобитен химн на неподчинението – с парчето „ Alright “, предопределено за протестиращите поддръжници на „ Black Lives Matter “ след убийството на Джордж Флойд.
Смъртта на 46-годишния афроамериканец, която беше резултат от полицейско принуждение, провокира огромен публичен отзив и придаде още по-голямо значение на битката с расизма и насилието над чернокожите в Съединени американски щати. Това изяснява за какво друга ария на изпълнителя “Damn ” (2018 г.), която се явява самобитно продължение на „ Alright “, завоюва премия " Пулицър ".
Горе-долу по същото време канадецът Drake стана първият рапър, разгласен за реализатор на годината в класацията на Billboard „ Hot 100 “, с помощта на хитовата си ария „ One Dance “.
Lil Nas X, един от най-големите гей рапъри, който разгласи война на хомофобията, сложи нов връх в американските музикални ранглисти като се задържа цели 19 седмици на първото място с „ Old Town Road “.
50 години хип-хоп: Какъв е резултатът
Доминацията на хип-хопа в радиото, стрийминг и класациите през последните години е неоспорима, както и въздействието му върху всичко - от актуалния мейнстрийм поп до комедията, филмите и модата.
Пътуването му от мазето в Бронкс през Лондон, Париж, Пуерто Рико до момента в който обиколи целия свят е дълго, само че ползотворно.
50-ият рожден ден на хип-хопа е значително празник на комерсиалния триумф и това е разбираемо.
Става въпрос за просвета, която през годините е родила милиардери. От друга страна, същинското завещание и мощ на хип-хопа се мерят не в позиции в класациите или в долари, а в извоювани и изменени сърца и мозъци, написа Нелс Аби за.
Основният принос на хип-хопа е в смяната в мисленето на обществото - в даването на пространство, в което тези, чиито права са били поругавани в предишното, да описват личните си истории със своите достоверни и непримирими гласове.
А историята продължава да се написа и 50 години след 11 август 1973-та. И може би си заслужава идващия път да се опише повече за " бащата " DJ Kool Herc, който през май тази година беше въведен в Rock and Roll Hall of Fame за приноса си към музиката.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ