Художник, за когото ценителите му и близките твърдят, че е

Художник, за когото ценителите му и близките твърдят, че е бил репресиран от Светлин Русев през целия си живот, най-накрая можа да покаже монументните си картини и да разкрие уникалния си талант, познат и почитан из целия свят, но не толкова и в България. Всъщност прави това след смъртта си, благодарение на десетки негови ценители, които твърдят, че това е един от най-великите български художници от по-новото време.

Изложбата " Творби и размишления " на художника Атанас Пацев (1926-1999) бе открита в Софийската градска художествена галерия. Подбраните творби и текстове представят Пацев като личност, разтърсвана от " упойващи мечти " и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания, пише " Монитор ".



За Атанас Пацев интересното е, че така и не успява да направи своя изложба, докато е жив, а причината, според тези, които го познават, е в Светлин Русев. Според тях по онова време Светлин Русев вижда в Пацев уникален талант и решава да го подтисне.

Няма друг български художник, който да съчетава в такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност, твърди кураторът Красимир Илиев. По думите му, една от композициите на художника в изложбата е съставена от девет квадрата, които могат да сменят местата си и да се завъртат. Комбинациите са 95 126 814 720.

Въпреки усилията, насочени към композицията, най-значимите постижения на Атанас Пацев са в портрета. Той възприема човека срещу себе си не като някой, когото иска да опознае, а като инструмент за опознаване на собствената си душа, казва изкуствоведът.

Творчеството на Атанас Пацев е белязано от няколко обстоятелства – участието му като 18-годишен в партизанското движение, следването му в
Художествената академия между 1944 и 1949 г., когато тя е арена на драстични промени, пътуването му във Франция и Италия през 1963 г., когато се сблъсква със съвършено различното усещане за свобода, организираните нападки срещу неговата изложба през 1968 г., които го пращат в лагера на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и при художници като Любомир Далчев и Генко Генков.

Неприемливият за онова време експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из пълните с табута полета на еротичното, бунтарският текст " За безтегловността ", публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., са част от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за поведение в едно общество със строга йерархична структура. Огромното напрежение между вярата в комунистическия идеал и изконно присъщото му бунтарство е заключено не само в неговите картини. От 1980 г. почти до смъртта си художникът изпълва 94 тетрадки с непубликувани досега, трудни за разчитане дневници.
Творчеството на Атанас Пацев е изпълнено с философски и психологически прозрения за човека, света и битието и въздейства невероятно силно на душата. Непризнаван приживе от официозната тогава критика, защитничка на „ социалистическия реализъм “ – за тях тогава той е бил „ абстракционист “ и „ експресионист “! – Атанас Пацев не беше оценен по достойнство и в годините на демокрацията, увлякла се най-вече по „ култура “, която е тъкмо на едно посредствено чалгаджийско ниво. Разбира се, което не се цени у нас, се цени в Европа и в света. Именно там творбите на художника са търсени от ценители и са сочени като уникални.