По-добре късно, отколкото никога: „Ученик” получи отличие заради смелост, проявена преди 75 години
След 75 години една награда най-после стигна до своя притежател, предаде Нова телевизия. Историята е от края на Втората световна война, когато ученик спасява от удавяне няколко войници в река Дунав. Заради храбростта си младият герой е удостоен с държавно отличие, което, обаче успява да вземе чак днес.
Годината е 1944, месецът е юни, а учениците са в лятна ваканция. Един 17-годишен младеж за пореден път влиза с лодката си в реката.
„ По едно време чувам страхотен взрив. Когато погледнах, срещу мен един кораб се вдигна целият във въздуха и след това почва да потъва. Той се натъкна на мина, която не е взривена. И аз с целия си детски акъл: " Тръгвай да видиш какво става””, спомня си Цонко Филипов.
Цонко се насочва към кораба, за да търси оцелели.
„ Там водовъртежи, всичко потъва. Не знаеш какво да правиш. Хванах един, дръпнах го в лодката. Чакай, викам, още един”, разказва Цонко Филипов.
Така спасява живота на двама войници. Министърът на народното просвещение чува за подвига му и издава заповед ученикът да бъде незабавно награден. Историята обаче е решила друго. Със събитията от 9 септември отличието потъва в забрава. А с него и поканата за среща в министерството.
Поканата е скрита в джоба на стар портфейл.
„ И така стигнахме до днешния момент”, разказва Цонко.
Мястото вече не е министерството на просвещението, а това на образованието. Прагът му прекрачва същият смел ученик, макар и скоро навършващ 91.
„ На 15-ти юни 44-та година той е награден от Министерство на просвещението тогава с грамота и с писалка. С лекото закъснение от 75 години ние решихме да връчим въпросната писалка на г-н Филипов, който през това време е бил учител в Хасково, учител по физическо”, заяви Петър Николов, зам.-министър на образованието.
Бившият учител обаче изпитва и тъга. Защото героите, по думите му, са останали само в пожълтелите документи от миналото.
„ Трябва да има човешкото в човека. Ние изгубихме човешкото! Няма го! Слизаш от трамвая, падаш и няма кой да ти помогне”, разсъждава Цонко Филипов.
Годината е 1944, месецът е юни, а учениците са в лятна ваканция. Един 17-годишен младеж за пореден път влиза с лодката си в реката.
„ По едно време чувам страхотен взрив. Когато погледнах, срещу мен един кораб се вдигна целият във въздуха и след това почва да потъва. Той се натъкна на мина, която не е взривена. И аз с целия си детски акъл: " Тръгвай да видиш какво става””, спомня си Цонко Филипов.
Цонко се насочва към кораба, за да търси оцелели.
„ Там водовъртежи, всичко потъва. Не знаеш какво да правиш. Хванах един, дръпнах го в лодката. Чакай, викам, още един”, разказва Цонко Филипов.
Така спасява живота на двама войници. Министърът на народното просвещение чува за подвига му и издава заповед ученикът да бъде незабавно награден. Историята обаче е решила друго. Със събитията от 9 септември отличието потъва в забрава. А с него и поканата за среща в министерството.
Поканата е скрита в джоба на стар портфейл.
„ И така стигнахме до днешния момент”, разказва Цонко.
Мястото вече не е министерството на просвещението, а това на образованието. Прагът му прекрачва същият смел ученик, макар и скоро навършващ 91.
„ На 15-ти юни 44-та година той е награден от Министерство на просвещението тогава с грамота и с писалка. С лекото закъснение от 75 години ние решихме да връчим въпросната писалка на г-н Филипов, който през това време е бил учител в Хасково, учител по физическо”, заяви Петър Николов, зам.-министър на образованието.
Бившият учител обаче изпитва и тъга. Защото героите, по думите му, са останали само в пожълтелите документи от миналото.
„ Трябва да има човешкото в човека. Ние изгубихме човешкото! Няма го! Слизаш от трамвая, падаш и няма кой да ти помогне”, разсъждава Цонко Филипов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ