Книгомания среща читатели с любими автори
По време на 46-ти Софийски международен панаир на книгата, който тече тази седмица, издателство Книгомания дава възможност на читателите да се срещнат с любими автори и да купят подаръци за Коледа. На щанда на издателството за среща с автограф ще ги очакват Георги Тошев с книгата " Години Любов. Невена Коканова ", която излиза за юбилея на актрисата, Мария Лалева, автор на хитовия роман " Живот в скалите ", актьора Георги Мамалев, певеца Орлин Горанов, легендата на родния волейбол Любо Ганев и журналистката Евгения Атанасова с книгата й за Кристо. Верни на МАНИЯТА ДА СИ РАЗЛИЧЕН, Книгомания е подредила за читателите приказки за деца, популярен бизнес, художествена литература, биографии, занимателни книги, 3D пътешествия, научнопопулярни четива, оцветяване за възрастни, книжки със звуци и стикери, енциклопедии и луксозни албуми, книги на Mensa, както и немалко чужди издания на английски език.
Среща за автограф на 13 и 15 декември на щанд № 109:
13.12 /четвъртък/ от 18 ч. Георги Мамалев
15,12 /събота/ от 12 ч. Орлин Горанов
15.12 /събота/ от 13 ч. Мария Лалева
15.12 /събота/ от 14 ч. Евгения Атанасова
15.12 /събота/ от 17 ч. Любо Ганев
15.12 /събота/ от 18 ч. Георги Тошев
На 13 декември от 11 ч. в Градската градина на София в рамките на Панаира на книгата и като част от честванията за 80-годишнината на великата актриса Невена Коканова, издателство Книгомания заедно със Столична община, Art Productionsи дъщерята на Невена Коканова - Теодора Шарланджиева ще открият изложбата " Невена Коканова на 80. Снимки от един живот. 1938-2018 ". В тази експозиция ще може да се видят непоказвани досега снимки на любимата на няколко поколения българи актриса Невена Коканова. Изложбата може да се посети до 3 януари 2019 г.
Едно от интересните заглавия, които излиза за Панаира на книгата е:
„ СтивДжобс: Биографичен портрет “ е уникална книга за живота и постиженията на един от най-влиятелните иноватори на XXI век. С тази богата на информация биография читателя може да се запознае в детайли със забележителния талант и гениалност на Стив Джобс, представени чрез смел дизайн и оригинални визуални графики. Книгата дава яснота как нюхът му на находчив търговец поставя основата на бъдещия успех на съревнованието с Бил Гейтс и на страстта му към радикалните нововъведения. Този пионер в технологиите води забележителен, но твърде кратък живот, който променя из основи начините, по които комуникираме помежду си, и цялото ни ежедневие.
Откъси:
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО УМЕЕШЕ ДА ИЗОБРЕТЯВА БЪДЕЩЕТО
Джобс решава да задълбочи познанията си, като се записва в местния клуб „ Explorers “ – малка група хлапета, която редовно се събира във фирменото кафене на Hewlett-Packard в Пало Алто всеки вторник
вечер. Инженери от HP изнасяли лекции и представяли проекти. По време на една вечерна обиколка на лабораториите Джобс надникнал в бъдещето, когато му било позволено да хвърли един поглед върху новия уред, който HP разработвали.
„ В Hewlett-Packard видях първия настолен компютър. Казваше се 9100А. Първият настолен компютър в света. Беше голям, може би близо 20 килограма, но беше толкова красив. Влюбих се в него. “
Като си спомня 20-минутния разговор с Бил Хюлет, когато получава лятната си работа на монтажната линия в Hewlett-Packard, Стив Джобс споделя: „ Сглобявах честотомери... Може би „ сглобявах “ е прекалено силно казано. Завинтвах им винтчетата. Но това нямаше значение “.
„ Помня първия си ден на монтажната линия, връща се в миналото той. – Споделих ентусиазма
и задоволството си с Крис, моя надзорник онова лято, че най-любимото ми нещо в света е електрониката. Попитах го кое е неговото най-любимо нещо, а той ми отговори: „ Да ч***м! “. Много неща научих през онова лято. “
Този житейски опит бива обогатен с друг, когато Джобс и приятелят му Фернандес влизат в гимназия „ Хоумстед “ през есента на 1968 г. по време на бунтовете, разтърсващи САЩ по онова време. Антивоенните протести срещу нахлуването на страната във Виетнам се разпространяват по всички учебни и студентски кампуси, включително близките „ Бъркли “ и „ Сан Франциско “.
Властта се изплъзва между пръстите на Линдън Джонсън, а убийствата на Мартин Лутър Кинг Младши и Боби Кенеди следват в рамките само на няколко седмици. Всичко това подхранва идеализма на разочарованата младеж, която започва да преминава към редиците на зараждащата се в Залива контракултура.
Променящата се културна среда повлиява и върху възмъжаващия Джобс, като с всяка изминала година в „ Хоумстед “ косата му започва да става все по-дълга, а той се настройва към бунтарския дух на епохата. Гимназията е двуетажен комплекс, дело на архитект, проектирал предимно затвори, и дава подслон на 2000 ученици. Докато Джобс се мъчи да намери приятели на своята възраст, се оказва под влиянието на група гимназисти от горните курсове, които споделят интереса му към хипи-културата, закачките и най-важното: електрониката.
Талантът да свързваш точките
Нетърпелив да се срещне с други на своята възраст, с хората, които тепърва щели да изгреят на зараждащата се сцена на електрониката, Фернандес запознава Джобс с неколцина от приятелите си. Спасителят му, към когото се обръщал при проблеми с поялника и платките, се казвал Стийв Возняк и живеел надолу по улицата, малко след Фернандес. Син на инженер от Локхийд, Возняк бил спечелил призовите места на няколко местни панаира по електроника и започвал да си изгражда репутация на местния технофакир. С коефициент на интелигентност 200 на възраст 11 години Возняк бил сглобил електронна версия на играта „ Морски шах “, изпълнена само с интегрални схеми. Наближавайки 20 години, той вече притежавал задълбочени познания в програмния език FORTRAN.
Запознанството му с Джобс му предоставило възможност да демонстрира последния си проект. След около година работа в гаража на бащата на Бил и с помощта на Фернандес Возняк сглобил цял компютър само от частите, които намирал захвърлени от близките заводи за полупроводници.
Наречен „ Газираният компютър “ на името на колосалните количества Cragmont Cream Soda, които двамата били изпили по време на среднощните си занимания, те на практика създали първия любителски компютър, цели пет години преди подобни устройства да се появят на пазара. В същността си бил обикновен калкулатор. Програмите се вкарвали в „ Газирания компютър “ чрез перфокарти, а резултатът излизал под формата на светещи лампички.
Джобс бил зашеметен както от демонстрацията, така и от осъзнаването колко по-напред е Возняк от всички останали в кръга им.
Макар с 5 години по-малък Джобс намерил общ език с Возняк и си заразказвали кой какви номера на кого е спретвал и каква музика слуша – поредната сфера, към която Джобс започвал да развива интерес.
Срамежлив, затворен и донякъде незрял, Возняк се различавал коренно от експлозивния и екстровертен Джобс. Енергията и ентусиазмът на адаша впечатлили Возняк, а Стив бил поразен от безспорните знания и умения на Воз. Двамата се допълвали, а потенциалът им положил основите на легендарния ефект от бъдещото им сътрудничество.
***
Мечтата ми беше Apple 2 да бъде първият готов асемблиран компютър... И ми беше влязла мухата, че искам да е в пластмасов корпус.
„ Стана ми ясно, че зад всеки хардуер-ентусиаст, който иска да сглоби собствения си компютър, стоят хиляди обикновени хора, които не могат да го направят, но искат да се занимават с програмиране... Точно като мен, когато бях на 10 години. Мечтата ми беше Apple 2 да бъде първият готов асемблиран компютър... И ми беше влязла мухата, че искам да е в пластмасов корпус. “
И макар най-силният търговски коз на Apple 2 да е способността му да предава цветен сигнал към телевизора, Возняк и Джобс имали още няколко скрити коза си за следващия модел, който щял да предефинира концепцията „ персонален компютър “.
Возняк искал да добави допълнителни разширителни портове. Те ще позволят на потребителите да подобряват възможностите, а оттам и полезността на машините си. Решение, което щяло да създаде цяла нова индустрия за производителите на периферни устройства, което от своя страна ще донесе допълнителна полза за крайния потребител.
Друг фундаментален дизайнерски избор бил в чипа да се включи на хардуерно ниво езикът за програмиране BASIC, което щяло да позволи на потребителите да програмират веднага след включването на машината. Microsoft на Бил Гейтс и Пол Алън осигурявали BASIC за конкурентния продукт Altair, от който разрастващата се сиатълска компания печелела по 500 долара на всяка машина. Сделка с Apple за новия им продукт щяла да им носи огромни печалби, чак докато години по-късно PC-то на IBM изцяло пренапише правилата на пазара.
Ключовата намеса на Джобс в появата на Apple 2 се въртяла около неговия дизайн. Той трябва да изглежда като завършен продукт, а не като нещо, което да наподобява комплект „ направи-си-сам “. Освен силната му убеденост относно важността на пластмасовата кутия със заоблени ръбове с вградена клавиатура, което щяло да превърне Apple 2 в желан потребителски продукт, Джобс искал да елиминира и шума на вентилатора. За последовател на дзенмедитацията постоянното бръмчене било едновременно дразнещо и натрапчиво. За Возняк безшумността била надолу в списъка с приоритетите му, доста след дънната платка и микропроцесора, може би за щото ролята на вентилатора била да попречи на компютъра да прегрява, и затова го превръщал в незаменима част от крайния продукт.
Въпреки това Джобс настоявал да се намери по-добро решение и се обърнал за съвет към Ал Алкорн, стария му шеф от Atari, който на свой ред го препратил към Род Холт, един от старите инженери в компанията, смятан за един от най-големите таланти в Силициевата долина, що се отнася до аналогови решения. Стремящ се винаги да работи с най-добрите, Джобс послушал съвета на Алкорн и се свързал със застаряващия инженер, въпреки че бил наясно за топящите се финанси на Apple, което правело ангажирането му почти невъзможно. „ Просто ме излъга, за да заработя за тях “, спомня си Холт.
Ангажирането на специалист, който е извън платежоспособността на Apple, е може би един от първите примери за широко коментираното „ изкривяване на възприятията за реалността “, от което страда Джобс – вътрешно убеждение, което ще го направлява както в бизнес сферата, така и в личния му живот. Изкривяване, според което невъзможното е възможно, а истината е субективна категория.
Според Даниел Котке тази му черта е била насадена от Робърт Фридланд, харизматичния му приятел от „ Рийд “, чиято комуна във фермата All One Farm край Портланд осигурявала място както за бягство, така и за вдъхновение за младия Джобс. „ [Фридланд] беше харизматичен и малко си падаше мошеник, като можеше да накланя везните в своя полза посредством силната си воля. Беше находчив, уверен в собствените си качества и малко диктатор. Стив се възхищаваше на всичко това и започна все повече да прилича на него, колкото повече време прекарваха заедно “, разказва Котке на биографа си Уолтър Айзъксън. По-късно Фридланд ще използва уменията си, за да се превърне в милиардер в минната индустрия. В началото на 90-те години на миналия век той ще се забърка в неприятности относно щети, нанесени на околната среда от компанията му Ivanhoe Mines. Ситуацията бързо ще се превърне в политически проблем до степен, в която Фридланд ще се обади на Джобс да г
Среща за автограф на 13 и 15 декември на щанд № 109:
13.12 /четвъртък/ от 18 ч. Георги Мамалев
15,12 /събота/ от 12 ч. Орлин Горанов
15.12 /събота/ от 13 ч. Мария Лалева
15.12 /събота/ от 14 ч. Евгения Атанасова
15.12 /събота/ от 17 ч. Любо Ганев
15.12 /събота/ от 18 ч. Георги Тошев
На 13 декември от 11 ч. в Градската градина на София в рамките на Панаира на книгата и като част от честванията за 80-годишнината на великата актриса Невена Коканова, издателство Книгомания заедно със Столична община, Art Productionsи дъщерята на Невена Коканова - Теодора Шарланджиева ще открият изложбата " Невена Коканова на 80. Снимки от един живот. 1938-2018 ". В тази експозиция ще може да се видят непоказвани досега снимки на любимата на няколко поколения българи актриса Невена Коканова. Изложбата може да се посети до 3 януари 2019 г.
Едно от интересните заглавия, които излиза за Панаира на книгата е:
„ СтивДжобс: Биографичен портрет “ е уникална книга за живота и постиженията на един от най-влиятелните иноватори на XXI век. С тази богата на информация биография читателя може да се запознае в детайли със забележителния талант и гениалност на Стив Джобс, представени чрез смел дизайн и оригинални визуални графики. Книгата дава яснота как нюхът му на находчив търговец поставя основата на бъдещия успех на съревнованието с Бил Гейтс и на страстта му към радикалните нововъведения. Този пионер в технологиите води забележителен, но твърде кратък живот, който променя из основи начините, по които комуникираме помежду си, и цялото ни ежедневие.
Откъси:
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО УМЕЕШЕ ДА ИЗОБРЕТЯВА БЪДЕЩЕТО
Джобс решава да задълбочи познанията си, като се записва в местния клуб „ Explorers “ – малка група хлапета, която редовно се събира във фирменото кафене на Hewlett-Packard в Пало Алто всеки вторник
вечер. Инженери от HP изнасяли лекции и представяли проекти. По време на една вечерна обиколка на лабораториите Джобс надникнал в бъдещето, когато му било позволено да хвърли един поглед върху новия уред, който HP разработвали.
„ В Hewlett-Packard видях първия настолен компютър. Казваше се 9100А. Първият настолен компютър в света. Беше голям, може би близо 20 килограма, но беше толкова красив. Влюбих се в него. “
Като си спомня 20-минутния разговор с Бил Хюлет, когато получава лятната си работа на монтажната линия в Hewlett-Packard, Стив Джобс споделя: „ Сглобявах честотомери... Може би „ сглобявах “ е прекалено силно казано. Завинтвах им винтчетата. Но това нямаше значение “.
„ Помня първия си ден на монтажната линия, връща се в миналото той. – Споделих ентусиазма
и задоволството си с Крис, моя надзорник онова лято, че най-любимото ми нещо в света е електрониката. Попитах го кое е неговото най-любимо нещо, а той ми отговори: „ Да ч***м! “. Много неща научих през онова лято. “
Този житейски опит бива обогатен с друг, когато Джобс и приятелят му Фернандес влизат в гимназия „ Хоумстед “ през есента на 1968 г. по време на бунтовете, разтърсващи САЩ по онова време. Антивоенните протести срещу нахлуването на страната във Виетнам се разпространяват по всички учебни и студентски кампуси, включително близките „ Бъркли “ и „ Сан Франциско “.
Властта се изплъзва между пръстите на Линдън Джонсън, а убийствата на Мартин Лутър Кинг Младши и Боби Кенеди следват в рамките само на няколко седмици. Всичко това подхранва идеализма на разочарованата младеж, която започва да преминава към редиците на зараждащата се в Залива контракултура.
Променящата се културна среда повлиява и върху възмъжаващия Джобс, като с всяка изминала година в „ Хоумстед “ косата му започва да става все по-дълга, а той се настройва към бунтарския дух на епохата. Гимназията е двуетажен комплекс, дело на архитект, проектирал предимно затвори, и дава подслон на 2000 ученици. Докато Джобс се мъчи да намери приятели на своята възраст, се оказва под влиянието на група гимназисти от горните курсове, които споделят интереса му към хипи-културата, закачките и най-важното: електрониката.
Талантът да свързваш точките
Нетърпелив да се срещне с други на своята възраст, с хората, които тепърва щели да изгреят на зараждащата се сцена на електрониката, Фернандес запознава Джобс с неколцина от приятелите си. Спасителят му, към когото се обръщал при проблеми с поялника и платките, се казвал Стийв Возняк и живеел надолу по улицата, малко след Фернандес. Син на инженер от Локхийд, Возняк бил спечелил призовите места на няколко местни панаира по електроника и започвал да си изгражда репутация на местния технофакир. С коефициент на интелигентност 200 на възраст 11 години Возняк бил сглобил електронна версия на играта „ Морски шах “, изпълнена само с интегрални схеми. Наближавайки 20 години, той вече притежавал задълбочени познания в програмния език FORTRAN.
Запознанството му с Джобс му предоставило възможност да демонстрира последния си проект. След около година работа в гаража на бащата на Бил и с помощта на Фернандес Возняк сглобил цял компютър само от частите, които намирал захвърлени от близките заводи за полупроводници.
Наречен „ Газираният компютър “ на името на колосалните количества Cragmont Cream Soda, които двамата били изпили по време на среднощните си занимания, те на практика създали първия любителски компютър, цели пет години преди подобни устройства да се появят на пазара. В същността си бил обикновен калкулатор. Програмите се вкарвали в „ Газирания компютър “ чрез перфокарти, а резултатът излизал под формата на светещи лампички.
Джобс бил зашеметен както от демонстрацията, така и от осъзнаването колко по-напред е Возняк от всички останали в кръга им.
Макар с 5 години по-малък Джобс намерил общ език с Возняк и си заразказвали кой какви номера на кого е спретвал и каква музика слуша – поредната сфера, към която Джобс започвал да развива интерес.
Срамежлив, затворен и донякъде незрял, Возняк се различавал коренно от експлозивния и екстровертен Джобс. Енергията и ентусиазмът на адаша впечатлили Возняк, а Стив бил поразен от безспорните знания и умения на Воз. Двамата се допълвали, а потенциалът им положил основите на легендарния ефект от бъдещото им сътрудничество.
***
Мечтата ми беше Apple 2 да бъде първият готов асемблиран компютър... И ми беше влязла мухата, че искам да е в пластмасов корпус.
„ Стана ми ясно, че зад всеки хардуер-ентусиаст, който иска да сглоби собствения си компютър, стоят хиляди обикновени хора, които не могат да го направят, но искат да се занимават с програмиране... Точно като мен, когато бях на 10 години. Мечтата ми беше Apple 2 да бъде първият готов асемблиран компютър... И ми беше влязла мухата, че искам да е в пластмасов корпус. “
И макар най-силният търговски коз на Apple 2 да е способността му да предава цветен сигнал към телевизора, Возняк и Джобс имали още няколко скрити коза си за следващия модел, който щял да предефинира концепцията „ персонален компютър “.
Возняк искал да добави допълнителни разширителни портове. Те ще позволят на потребителите да подобряват възможностите, а оттам и полезността на машините си. Решение, което щяло да създаде цяла нова индустрия за производителите на периферни устройства, което от своя страна ще донесе допълнителна полза за крайния потребител.
Друг фундаментален дизайнерски избор бил в чипа да се включи на хардуерно ниво езикът за програмиране BASIC, което щяло да позволи на потребителите да програмират веднага след включването на машината. Microsoft на Бил Гейтс и Пол Алън осигурявали BASIC за конкурентния продукт Altair, от който разрастващата се сиатълска компания печелела по 500 долара на всяка машина. Сделка с Apple за новия им продукт щяла да им носи огромни печалби, чак докато години по-късно PC-то на IBM изцяло пренапише правилата на пазара.
Ключовата намеса на Джобс в появата на Apple 2 се въртяла около неговия дизайн. Той трябва да изглежда като завършен продукт, а не като нещо, което да наподобява комплект „ направи-си-сам “. Освен силната му убеденост относно важността на пластмасовата кутия със заоблени ръбове с вградена клавиатура, което щяло да превърне Apple 2 в желан потребителски продукт, Джобс искал да елиминира и шума на вентилатора. За последовател на дзенмедитацията постоянното бръмчене било едновременно дразнещо и натрапчиво. За Возняк безшумността била надолу в списъка с приоритетите му, доста след дънната платка и микропроцесора, може би за щото ролята на вентилатора била да попречи на компютъра да прегрява, и затова го превръщал в незаменима част от крайния продукт.
Въпреки това Джобс настоявал да се намери по-добро решение и се обърнал за съвет към Ал Алкорн, стария му шеф от Atari, който на свой ред го препратил към Род Холт, един от старите инженери в компанията, смятан за един от най-големите таланти в Силициевата долина, що се отнася до аналогови решения. Стремящ се винаги да работи с най-добрите, Джобс послушал съвета на Алкорн и се свързал със застаряващия инженер, въпреки че бил наясно за топящите се финанси на Apple, което правело ангажирането му почти невъзможно. „ Просто ме излъга, за да заработя за тях “, спомня си Холт.
Ангажирането на специалист, който е извън платежоспособността на Apple, е може би един от първите примери за широко коментираното „ изкривяване на възприятията за реалността “, от което страда Джобс – вътрешно убеждение, което ще го направлява както в бизнес сферата, така и в личния му живот. Изкривяване, според което невъзможното е възможно, а истината е субективна категория.
Според Даниел Котке тази му черта е била насадена от Робърт Фридланд, харизматичния му приятел от „ Рийд “, чиято комуна във фермата All One Farm край Портланд осигурявала място както за бягство, така и за вдъхновение за младия Джобс. „ [Фридланд] беше харизматичен и малко си падаше мошеник, като можеше да накланя везните в своя полза посредством силната си воля. Беше находчив, уверен в собствените си качества и малко диктатор. Стив се възхищаваше на всичко това и започна все повече да прилича на него, колкото повече време прекарваха заедно “, разказва Котке на биографа си Уолтър Айзъксън. По-късно Фридланд ще използва уменията си, за да се превърне в милиардер в минната индустрия. В началото на 90-те години на миналия век той ще се забърка в неприятности относно щети, нанесени на околната среда от компанията му Ivanhoe Mines. Ситуацията бързо ще се превърне в политически проблем до степен, в която Фридланд ще се обади на Джобс да г
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ