Иван Кръстев: COVID-19 разби представите, че живеем в подреден свят
Когато пътуваш с влак и влакът влезе в тунел, всички млъкват. Нещо подобно се случи. Така политологът Иван Кръстев описа кризата с коронавируса в предаването " 120 минути " по БТВ.
Всичко по темата:Епидемията коронавирус (COVID-19) 8452
След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка колко такива епидемии са променяли света. Проучванията показват, че от прочутия испански грип загиват два пъти повече хора отколкото през Първата световна война. Епидемиите променят света, но те не остават запомнени, защото се губи чувството на реалност. За Първата световна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип само 400. Това може да бъде обяснено с това, че хората имат силна нетолерантност към безсмислената смърт. Огромен проблем е, че не можеш да погребеш хората, собствените ти близки не могат да те изпратят, заяви Кръстев.
По думите му мненията за мерките по време на карантината са били силно поляризирани, защото хората преживяват много различно трагедиите и страха.
Неизвестността около COVID-19 разби представите на хората, че живеят в подреден свят. Много неща се променят и чисто физически, посочи политическият анализатор.
Учителят Тео: Кризата с коронавируса е планирана
Модерният човек се научи да забравя смъртта. Изведнъж се появява тази епидемия, която ни връща усещането за нашата смъртност. Бяхме привикнали, че сме едва ли не безсмъртни. Всъщност не сме, коментира Иван Кръстев.
Според него формулата на управление не е ключът към успеха на едно правителство в борбата с епидемията. Три неща се оказаха много по-важни. Първото е доверието на обществото към правителството. Няма полиция, която да накара хората да си мият ръцете, например. Второто нещо е предишен опит. Неслучайно азиатските страни се оказаха по-подготвени. Третото е ефикасността на организацията – например колко бързо ще раздадеш маските, заяви политологът.
Проблемът на тази криза е, че не можеш да избягаш от нея и трябва да покажеш реални резултати. Хората могат да сравняват резултатите в техните страни с резултатите на други страни, добави той.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 8452 
Лекарка от Афганистан се бори на първа линия с COVID-19 в Лом 
Акад. Богдан Петрунов: Не е потвърдено, че можем да разчитаме на антителата, основани след болест с COVID-19 
Научен модел предвижда, че епидемията от COVID-19 във Англия и Италия ще свърши през есента
Повече за Коронавирус
най-ново: Вижте последните вести лесни стъпки: Как да се предпазим? просто управление: Какви са признаците? eпидемия: Коронавирус в България
Всичко по темата:Епидемията коронавирус (COVID-19) 8452
След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка колко такива епидемии са променяли света. Проучванията показват, че от прочутия испански грип загиват два пъти повече хора отколкото през Първата световна война. Епидемиите променят света, но те не остават запомнени, защото се губи чувството на реалност. За Първата световна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип само 400. Това може да бъде обяснено с това, че хората имат силна нетолерантност към безсмислената смърт. Огромен проблем е, че не можеш да погребеш хората, собствените ти близки не могат да те изпратят, заяви Кръстев.
По думите му мненията за мерките по време на карантината са били силно поляризирани, защото хората преживяват много различно трагедиите и страха.
Неизвестността около COVID-19 разби представите на хората, че живеят в подреден свят. Много неща се променят и чисто физически, посочи политическият анализатор.
Модерният човек се научи да забравя смъртта. Изведнъж се появява тази епидемия, която ни връща усещането за нашата смъртност. Бяхме привикнали, че сме едва ли не безсмъртни. Всъщност не сме, коментира Иван Кръстев.
Според него формулата на управление не е ключът към успеха на едно правителство в борбата с епидемията. Три неща се оказаха много по-важни. Първото е доверието на обществото към правителството. Няма полиция, която да накара хората да си мият ръцете, например. Второто нещо е предишен опит. Неслучайно азиатските страни се оказаха по-подготвени. Третото е ефикасността на организацията – например колко бързо ще раздадеш маските, заяви политологът.
Проблемът на тази криза е, че не можеш да избягаш от нея и трябва да покажеш реални резултати. Хората могат да сравняват резултатите в техните страни с резултатите на други страни, добави той.
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 8452
Повече за Коронавирус
най-ново: Вижте последните вести лесни стъпки: Как да се предпазим? просто управление: Какви са признаците? eпидемия: Коронавирус в България Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ