До края на март родната ни оперета ще... „Фантомясва”
Две нови сценично-музикални произведения обогатиха наскоро столичния културен афиш. Две творби, които са образци всяка в своя жанр – в мюзикъла и в комичната опера. Те са плод на вдъхновението и огромния талант на двама големи композитора – Андрю Лойд Уебър и Гаетано Доницети. И в двете постановки акцентът е поставен върху любовта, но не толкова като чувство, било то страдание или щастие, а като борба, като движеща сила.
Става дума за " Фантомът на операта " и " Дон Паскуале ". Интересно в случая също е, че по-драматичната и наситена с трагизъм творба е...мюзикълът, който се играе на сцената на Националния ни музикален театър, а по-леката и с " хепи енд " е операта, представена ни в Софийска опера и балет. Интересно също е, че режисьори на двата спектакъла са две супер-имена в тази творческа " гилдия " - акад. Пламен Карталов и проф. Светозар Донев. Професионалният път и на двамата включва и много плодотворни продължителни периоди като директори и на Операта и на Оперетата, а акад. Карталов е и в момента начело на първия ни оперен театър.
Поставянето на " Фантомът на операта " от Андрю Лойд Уебър е наистина голям " удар " за Националния ни музикален театър (НМТ) Неговата амбициозна и способна и като мениджър директорка, певицата Марияна Арсенова си го беше обещала като " черешка върху празничната торта " за вековния юбилей на родната ни Оперета. Самият факт за получаването на авторските права ( " най-скъпите досега " по думите на самата М. Арсенова) от може би най-бележития жив композитор е вече «попадение в десятката ". За възобновяването на контактите със 70-годишния легендарен англичанин много помага Живко Ботев, единственият български продуцент и режисьор, поставял на лондонска сцена (негова съпруга е оперетната прима Деница Шопова) и „ докарал” в София през 2017 г. и „ Булевардът на залеза”.
Впрочем „ пробива” в театралната компания на сър Андрю, The Really Useful Group първи прави още в зората на ХХІ век именно проф. Светозар Донев при втория си мандат на директор на Музикалния театър. След " Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” (2000 г.) през тези „ златни години” на родната Оперета следват: „ Исус Христос суперзвезда”, „ Евита”, „ Котки”. При това гениалният композитор пренебрегва практиката си да дава своите пиеси по света само като „ реплики”, т.е. пренасяне на оригиналната постановка от Броудуей или от Уест Енд в Лондон. Убедил се в качествата на родната ни Оперета и лично на маестро Донев, сър Андрю им дава правото на собствен прочит. И последваха блестящи спектакли в София, режисирани от директора – режисьор.
Нов, при това ярък авторски прочит на „ Фантомът на операта” сега прави академик Пламен Карталов. Известният с богатото си въображение, експериментаторски дух и размах режисьор е заложил върху голяма динамика и бърз ритъм на спектакъла. Зрителят буквално „ влиза” в макет на голяма Парижка опера с разкошен портал, „ изкачва се” и „ слиза” по желязното скеле, имитиращо фасада на операта, заедно с главните герои – Фантомът на операта и младата певица Кристин, изобщо въвлечен е в цялата сюжетна интрига, на моменти криминална, на мюзикъла. Отделните сцени са кратки, сменят се бързо, редуват се често със скоростта на филмови кадри.
В отговор на въпрос за агенция БЛИЦ за спецификата на неговия режисьорски подход във „ Фантомът.....” и как винаги успява „ да арестува вниманието на публиката”, маестро Карталов изтъкна: „ Мюзикълът не е нито опера, нито оперета. Темпото тук (особено на „ Фантомът...) е забързано, няма почти никакви паузи, спектакълът е синтетичен - говори се, пее се, танцува се. Направих много внимателен подбор на състава и има наистина ярки попадения в кастинга. Поставях висока летва на взискателност и после нямах проблеми при петмесечната ми репетиционна работа. По-скоро екипът имаше проблеми с мен – шеговито добави той.”
- Как се справихте обаче с тези чисто технически предизвикателства, които „ Фантомът на операта” предявява?
- Действително тези технически изисквания така се вплитат в драматургията на пиесата, че са наложителни. Затова и така настоявах за падането на полилея в зрителската зала, станало вече много известно. Както и за използването на т.нар. система „ Кабуки”. Това е просто едно платно, което рязко пада надолу като завеса. Нея Фантомът, дълбоко възмутен от бездарието им, пуска върху изпълнителите на операта „ Ханибал” (б.а.- много ярки в тези комични роли са Георгиос Филаделфевс и Катерина Тупарова). „ Кабуки” обаче е скъпичка система и Софийска опера и балет я предостави на Оперетата. За „ Фантомът” бяха необходими също преден осветителен мост, нова озвучителна техника и др. Изобщо тази постановка (б.а.- сценографи са сърбинът Миодраг Табачки и Иван Савов) е истински урок по колегиално сътрудничество между две национални музикални институции.
Музиката на Андрю Лойд Уебър и във „ Фантомът....” е просто прекрасна. Това е един нов свят. Неговите произведения не са нито опера, нито оперета, нито дори класически мюзикъли. Те са един нов жанр, една магистрала към бъдещето. Неслучайно наричат барон Уебър (той е пожизнен член на Камарата на лордовете на Британския парламент) „ Верди на ХХ век”. Когато един театър се заеме с поставянето на негова творба, неговият състав просто си променя творческата физиономия. Същото е станало и с нашия НМТ. Както образно се изрази диригент-постановчикът сега на спектакъла Юли Дамянов: „ Фантомът” промени всички нас дотолкова, че ние просто...фантомясахме”. Трябва да се отбележи чудесния превод на текста от Виктор Макаров, пасващ отлично на музиката. Включително и на прекрасната солова ария на Фантома „ The Music of the Night “ („ Музиката на нощта”), с която той съблазнява Кристин. Тази песен става световен хит и се продава в милионни тиражи.
Разбира се, магнитът за публиката и в този мюзикъл са изпълнителите. Акад. Пламен Карталов се е доверил на голяма част от „ звездите” в така успешната си постановка на „ Мама миа”: Весела Делчева, Влади Михайлов, Денко Проданов, Людмила Козарева, Деница Шопова, както и на други „ асове” на оперетата, като Христо Сарафов (чудесен в ролята на един от собствениците на Парижката опера Ришар Фирмен), Катерина Тупарова и др. Над всички се откроява младата Весела Делчева в главната роля на талантливата певица Кристин Дае. Още в „ Мама миа” (там тя игра без дубльорка Софи, дъщерята на Дона) се възхитих, как това мило и крехко създание може да бъде такова „ енергийно кълбо”. Сега във „ Фантомът на операта”, освен много добро гласово покритие на образа, тя чудесно пресъздава и актьорски душевната борба в нея между обичта и преклонението към големия талант на Фантома ( в ролята Влади Михайлов-гост и Владимир Грудков) и дадената дума към годеника й още от детските години виконт Раул дьо Шани (Денко Проданов и Александър Панайотов).
„ Още от ранна възраст исках да се развивам в жанра на мюзикъла – сподели Весела Делчева - и съм щастлива, че сега мога да изиграя тези големи роли. Подобрих своята вокална техника, аккьорските си и танцови умения (б.а. – хореограф на спектакъла е примабалерината на Оперетата Татяна Янева). Обичам своята героиня Кристин Дае, защото тя е много борбена, готова да воюва за любовта си.”
По случай премиерата на „ Фантомът на операта” във фоайето на НМТ бе открита изложба –конкурс с плакати за този мюзикъл, сътворени от ученици в Националното училище по приложни изкуства (НУПИ). Най-добрите от изложените 27 проекта бяха наградени от зам.-министъра на културата Румен Димитров.
Борбата на двамата млади Норина и Ернесто за отстояване на своята любов и пресичане на мераците на богатия стар ерген Дон Паскуале да има млада невеста е „ червената нишка” и в знаменитата опера „ Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, поставена в средата на януари т.г. в Софийска опера и балет от проф. Светозар Донев.
Знаменита, защото „ Дон Паскуале” се смята за най-добрата комична опера след „ Севилският бръснар” от Росини (впрочем с подобен сюжет) и е неизменно в „ Топ 10” на най-гледаните опери в света. Макар и композирана само за...осем дни, тя е истински бисер на буфо жанра от ХІХ век. Музиката на Доницети се отличава с изящна мелодичност, блестяща вокална виртуозност, тя се запомня лесно и веднага грабва слушателя. Роденият в края на 1797 г. в Бергамо, Ломбардия Гаетано Доницети е един от „ голямата тройка” италиански композитори, наред с Росини и Белини, от първата половина на ХІХ век, подготвили появата и на великия Верди.
В „ Дон Паскуале” младият и безспорно много надежден диригент Жорж Димитров (впрочем потомък на прототипа на Боримечката от „ Под игото”) се справя много добре с този шедьовър на стила „ белканто”. Именно за да открои красотата на вокалните партии, той поставя в партитурата ударението върху мелодията и фразата, а не толкова върху мащабността и умело води оркестъра в тази изящна музика.
Постановката на маестро Светозар Донев за пореден път потвърждава максимата, че „ възрастта е (преди всичко) състояние на духа”. Вече на преклонна възраст (на 29 януари т.г. той навърши 86 г.) доайенът на оперната и оперетна режисура у нас е толкова жизнен, енергичен и търсещ, че не престава да ни изненадва със своите оригинални хрумвания. В „ Дон Паскуале” действието се развива основно в едно голямо „ сърце” от червен плюш (художник на спектакъла е младата Нела Стоянова, позната ни и от сценографията на „ Мама миа”) в центъра на сцената, обърнато към публиката. То променя формата си, ту се отваря, ту се затваря в зависимост от душевното състояние на героите.
Проф. Донев смело гласува доверие на млади певци, като напр. басите Стефан Димитров и Николай Петров (Вотан от тетралогията „ Пръстенът...” на Вагнер) в комичната роля на Дон Паскуале, тенорите Георги Султанов и Хрисимир Дамянов (Ернесто, племеник на Дон Паскуале), баритоните Добромир Момеков и Илия Илиев в ролята на „ мозъка” на интригата в тази комична опера, д-р Малатеста, както и на утвърденото сопрано Диана Василева в ролята на Норина, добре позната ни от „ Хофманови разкази”, „ Лакме”, „ Риголето” и др. Търсещият дух на проф. Донев (подкрепен и от директора на Операта акад. Карталов) се проявява и в привличането на двама млади южнокорейски изпълнители: Джеонгхйеок Сео (д-р Малатеста) и Сеонкйонг Джонг (Норина). В отговор на мой въпрос как те се вписват в ансамбъла, проф. Донев подчерта: „ Младите южнокорейци са възпитаници на световноизвестната наша певица, а сега и изявена педагожка, Райна Кабаиванска. Те бяха много добре подготвени в нейния майсторски клас както вокално, така и педагогически и актьорски. С присъщата за тяхната нация и дисциплинираност те общуват много добре с всички нас. Наричаме ги съответно Карло и Ева за по-лесно и те дори вече говорят малко български.”
Като премиерно заглавие, „ Дон Паскуале” ще се играе и през лятото в парка на Военната ни академия в рамките на юбилейното 10-о издание на фестивала „ Опера в парка”.
В навечерието на премиерата на „ Дон Паскуале” бе представена и интересната монография на известния журналист и оперен критик Марин Бончев „ Светозар Донев –режисьорът” по случай 85-ата годишнина на маестрото.
&
Става дума за " Фантомът на операта " и " Дон Паскуале ". Интересно в случая също е, че по-драматичната и наситена с трагизъм творба е...мюзикълът, който се играе на сцената на Националния ни музикален театър, а по-леката и с " хепи енд " е операта, представена ни в Софийска опера и балет. Интересно също е, че режисьори на двата спектакъла са две супер-имена в тази творческа " гилдия " - акад. Пламен Карталов и проф. Светозар Донев. Професионалният път и на двамата включва и много плодотворни продължителни периоди като директори и на Операта и на Оперетата, а акад. Карталов е и в момента начело на първия ни оперен театър.
Поставянето на " Фантомът на операта " от Андрю Лойд Уебър е наистина голям " удар " за Националния ни музикален театър (НМТ) Неговата амбициозна и способна и като мениджър директорка, певицата Марияна Арсенова си го беше обещала като " черешка върху празничната торта " за вековния юбилей на родната ни Оперета. Самият факт за получаването на авторските права ( " най-скъпите досега " по думите на самата М. Арсенова) от може би най-бележития жив композитор е вече «попадение в десятката ". За възобновяването на контактите със 70-годишния легендарен англичанин много помага Живко Ботев, единственият български продуцент и режисьор, поставял на лондонска сцена (негова съпруга е оперетната прима Деница Шопова) и „ докарал” в София през 2017 г. и „ Булевардът на залеза”.
Впрочем „ пробива” в театралната компания на сър Андрю, The Really Useful Group първи прави още в зората на ХХІ век именно проф. Светозар Донев при втория си мандат на директор на Музикалния театър. След " Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” (2000 г.) през тези „ златни години” на родната Оперета следват: „ Исус Христос суперзвезда”, „ Евита”, „ Котки”. При това гениалният композитор пренебрегва практиката си да дава своите пиеси по света само като „ реплики”, т.е. пренасяне на оригиналната постановка от Броудуей или от Уест Енд в Лондон. Убедил се в качествата на родната ни Оперета и лично на маестро Донев, сър Андрю им дава правото на собствен прочит. И последваха блестящи спектакли в София, режисирани от директора – режисьор.
Нов, при това ярък авторски прочит на „ Фантомът на операта” сега прави академик Пламен Карталов. Известният с богатото си въображение, експериментаторски дух и размах режисьор е заложил върху голяма динамика и бърз ритъм на спектакъла. Зрителят буквално „ влиза” в макет на голяма Парижка опера с разкошен портал, „ изкачва се” и „ слиза” по желязното скеле, имитиращо фасада на операта, заедно с главните герои – Фантомът на операта и младата певица Кристин, изобщо въвлечен е в цялата сюжетна интрига, на моменти криминална, на мюзикъла. Отделните сцени са кратки, сменят се бързо, редуват се често със скоростта на филмови кадри.
В отговор на въпрос за агенция БЛИЦ за спецификата на неговия режисьорски подход във „ Фантомът.....” и как винаги успява „ да арестува вниманието на публиката”, маестро Карталов изтъкна: „ Мюзикълът не е нито опера, нито оперета. Темпото тук (особено на „ Фантомът...) е забързано, няма почти никакви паузи, спектакълът е синтетичен - говори се, пее се, танцува се. Направих много внимателен подбор на състава и има наистина ярки попадения в кастинга. Поставях висока летва на взискателност и после нямах проблеми при петмесечната ми репетиционна работа. По-скоро екипът имаше проблеми с мен – шеговито добави той.”
- Как се справихте обаче с тези чисто технически предизвикателства, които „ Фантомът на операта” предявява?
- Действително тези технически изисквания така се вплитат в драматургията на пиесата, че са наложителни. Затова и така настоявах за падането на полилея в зрителската зала, станало вече много известно. Както и за използването на т.нар. система „ Кабуки”. Това е просто едно платно, което рязко пада надолу като завеса. Нея Фантомът, дълбоко възмутен от бездарието им, пуска върху изпълнителите на операта „ Ханибал” (б.а.- много ярки в тези комични роли са Георгиос Филаделфевс и Катерина Тупарова). „ Кабуки” обаче е скъпичка система и Софийска опера и балет я предостави на Оперетата. За „ Фантомът” бяха необходими също преден осветителен мост, нова озвучителна техника и др. Изобщо тази постановка (б.а.- сценографи са сърбинът Миодраг Табачки и Иван Савов) е истински урок по колегиално сътрудничество между две национални музикални институции.
Музиката на Андрю Лойд Уебър и във „ Фантомът....” е просто прекрасна. Това е един нов свят. Неговите произведения не са нито опера, нито оперета, нито дори класически мюзикъли. Те са един нов жанр, една магистрала към бъдещето. Неслучайно наричат барон Уебър (той е пожизнен член на Камарата на лордовете на Британския парламент) „ Верди на ХХ век”. Когато един театър се заеме с поставянето на негова творба, неговият състав просто си променя творческата физиономия. Същото е станало и с нашия НМТ. Както образно се изрази диригент-постановчикът сега на спектакъла Юли Дамянов: „ Фантомът” промени всички нас дотолкова, че ние просто...фантомясахме”. Трябва да се отбележи чудесния превод на текста от Виктор Макаров, пасващ отлично на музиката. Включително и на прекрасната солова ария на Фантома „ The Music of the Night “ („ Музиката на нощта”), с която той съблазнява Кристин. Тази песен става световен хит и се продава в милионни тиражи.
Разбира се, магнитът за публиката и в този мюзикъл са изпълнителите. Акад. Пламен Карталов се е доверил на голяма част от „ звездите” в така успешната си постановка на „ Мама миа”: Весела Делчева, Влади Михайлов, Денко Проданов, Людмила Козарева, Деница Шопова, както и на други „ асове” на оперетата, като Христо Сарафов (чудесен в ролята на един от собствениците на Парижката опера Ришар Фирмен), Катерина Тупарова и др. Над всички се откроява младата Весела Делчева в главната роля на талантливата певица Кристин Дае. Още в „ Мама миа” (там тя игра без дубльорка Софи, дъщерята на Дона) се възхитих, как това мило и крехко създание може да бъде такова „ енергийно кълбо”. Сега във „ Фантомът на операта”, освен много добро гласово покритие на образа, тя чудесно пресъздава и актьорски душевната борба в нея между обичта и преклонението към големия талант на Фантома ( в ролята Влади Михайлов-гост и Владимир Грудков) и дадената дума към годеника й още от детските години виконт Раул дьо Шани (Денко Проданов и Александър Панайотов).
„ Още от ранна възраст исках да се развивам в жанра на мюзикъла – сподели Весела Делчева - и съм щастлива, че сега мога да изиграя тези големи роли. Подобрих своята вокална техника, аккьорските си и танцови умения (б.а. – хореограф на спектакъла е примабалерината на Оперетата Татяна Янева). Обичам своята героиня Кристин Дае, защото тя е много борбена, готова да воюва за любовта си.”
По случай премиерата на „ Фантомът на операта” във фоайето на НМТ бе открита изложба –конкурс с плакати за този мюзикъл, сътворени от ученици в Националното училище по приложни изкуства (НУПИ). Най-добрите от изложените 27 проекта бяха наградени от зам.-министъра на културата Румен Димитров.
Борбата на двамата млади Норина и Ернесто за отстояване на своята любов и пресичане на мераците на богатия стар ерген Дон Паскуале да има млада невеста е „ червената нишка” и в знаменитата опера „ Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, поставена в средата на януари т.г. в Софийска опера и балет от проф. Светозар Донев.
Знаменита, защото „ Дон Паскуале” се смята за най-добрата комична опера след „ Севилският бръснар” от Росини (впрочем с подобен сюжет) и е неизменно в „ Топ 10” на най-гледаните опери в света. Макар и композирана само за...осем дни, тя е истински бисер на буфо жанра от ХІХ век. Музиката на Доницети се отличава с изящна мелодичност, блестяща вокална виртуозност, тя се запомня лесно и веднага грабва слушателя. Роденият в края на 1797 г. в Бергамо, Ломбардия Гаетано Доницети е един от „ голямата тройка” италиански композитори, наред с Росини и Белини, от първата половина на ХІХ век, подготвили появата и на великия Верди.
В „ Дон Паскуале” младият и безспорно много надежден диригент Жорж Димитров (впрочем потомък на прототипа на Боримечката от „ Под игото”) се справя много добре с този шедьовър на стила „ белканто”. Именно за да открои красотата на вокалните партии, той поставя в партитурата ударението върху мелодията и фразата, а не толкова върху мащабността и умело води оркестъра в тази изящна музика.
Постановката на маестро Светозар Донев за пореден път потвърждава максимата, че „ възрастта е (преди всичко) състояние на духа”. Вече на преклонна възраст (на 29 януари т.г. той навърши 86 г.) доайенът на оперната и оперетна режисура у нас е толкова жизнен, енергичен и търсещ, че не престава да ни изненадва със своите оригинални хрумвания. В „ Дон Паскуале” действието се развива основно в едно голямо „ сърце” от червен плюш (художник на спектакъла е младата Нела Стоянова, позната ни и от сценографията на „ Мама миа”) в центъра на сцената, обърнато към публиката. То променя формата си, ту се отваря, ту се затваря в зависимост от душевното състояние на героите.
Проф. Донев смело гласува доверие на млади певци, като напр. басите Стефан Димитров и Николай Петров (Вотан от тетралогията „ Пръстенът...” на Вагнер) в комичната роля на Дон Паскуале, тенорите Георги Султанов и Хрисимир Дамянов (Ернесто, племеник на Дон Паскуале), баритоните Добромир Момеков и Илия Илиев в ролята на „ мозъка” на интригата в тази комична опера, д-р Малатеста, както и на утвърденото сопрано Диана Василева в ролята на Норина, добре позната ни от „ Хофманови разкази”, „ Лакме”, „ Риголето” и др. Търсещият дух на проф. Донев (подкрепен и от директора на Операта акад. Карталов) се проявява и в привличането на двама млади южнокорейски изпълнители: Джеонгхйеок Сео (д-р Малатеста) и Сеонкйонг Джонг (Норина). В отговор на мой въпрос как те се вписват в ансамбъла, проф. Донев подчерта: „ Младите южнокорейци са възпитаници на световноизвестната наша певица, а сега и изявена педагожка, Райна Кабаиванска. Те бяха много добре подготвени в нейния майсторски клас както вокално, така и педагогически и актьорски. С присъщата за тяхната нация и дисциплинираност те общуват много добре с всички нас. Наричаме ги съответно Карло и Ева за по-лесно и те дори вече говорят малко български.”
Като премиерно заглавие, „ Дон Паскуале” ще се играе и през лятото в парка на Военната ни академия в рамките на юбилейното 10-о издание на фестивала „ Опера в парка”.
В навечерието на премиерата на „ Дон Паскуале” бе представена и интересната монография на известния журналист и оперен критик Марин Бончев „ Светозар Донев –режисьорът” по случай 85-ата годишнина на маестрото.
&
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ