Белград застрашава българите от Западните покрайнини повече от всякога
104 години след подписването на Ньойския диктат българите от Западните околности са по-застрашени от всеки път от режима в Белград. През последната година се следи ожесточаване на антибългарската политика на Сърбия. За това сигнализираха интелектуалци, които се събраха, с цел да почетат годишнината от трагичната дата, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Председателят на българския Културно-информационен център Босилеград Иван Николов предизвести, че сръбският национализъм се е възстановил и даже консолидирал след моментната загуба, нанесена му през 90-те години на предишния век. Днес той съставлява огромна опасност за района и Европа. Председателят на КИЦ изброи серия от произшествия през последната една година, които ясно демонстрират втърдяването на сръбската антибългарска политика: прекъсването на изложения, прекъсването на книги, прекъсването на известни българи на границата и доста други
Николов напомни, че още с откъсването на Западните околности в Сърбия се възпитава дух на ненавист към българите, като за задачата се фалшифицира историята. След 2007 година в тази посока най-силна е офанзивата от страна на Сръбската православна черква, правилен съдружник на режима на Александър Вучич. С канонизацията на по този начин наречените Сурдулишки мъченици се преследва основаването на облика на българите като изконни врагове на сърбите и в това време се цели внушаването на комплекс на непълноценност на българите от Босилеградско и Царибродско.
Иван Николов Той акцентира, че границата, начертана в Ньой, е образец за завоевателната политика на Белград, която си е сложила за цел да почисти българите. Общественикът със страдание означи, че българската страна не е съумяла да откри подобаващия метод, с цел да отбрани популацията в Западните околности. В резултат на това за 100 години те са изгубили 9/10 от популацията си.
„ Българо-сръбската граница е единствената в Европа, която минава пред гробища и даже гробове. Тя минава през 23 села. Това е една нечовешка граница, която възмути даже известният френски журналист Анри Пози “, съобщи ръководителят на КИЦ.
Бившият общоприет консул в Ниш Едвин Сугарев, който на 8 ноември не беше позволен от сръбските гранични управляващи в Босилеград и чиято книга „ Елегия на краището “ се преследва от сръбските управляващи по метод сходен на това, което нацистите правеха през 30-те години, прикани да внимаваме за българското малцинство, тъй като то е в заплаха.
Едвин Сугарев Сугарев акцентира, че към този момент е безпощадно ясно, че Сърбия не желае да влезе в Европейски Съюз, а желае да бъде с Русия и Китай. Това й вдъхва кураж да се държи още по-арогантно и безогледно с българите. „ Истината сега е, че отношението към българското малцинство се трансформира коренно и в неприятна посока. Истина е, че те са застрашени доста повече в този момент, в сравнение с преди, когато бях консул в Ниш заради една елементарна причина. Всички, които мислеха и говореха на висок дипломатически език постоянно акцентираха, че всичко ще се позволи, когато Сърбия стане член на Европейски Съюз. За всички през днешния ден е безпощадно ясно, че Сърбия не желае и не може да стане член на Европейски Съюз. Иска по-стара традиция да седи на два стола и да черпи запаси от двата противоположни източника. Но към този момент става безпощадно ясно, че тази страна копира действителностите в Русия “, съобщи поетът и посланик.
Според него не можем да чакаме Сърбия да стане член на Европейски Съюз, тъй като на идните избори Прогресивната партия на Вучич се оказва съдружник с Радикалната партия на Шешел, на процедура с военни нарушители. „ Сърбия не може да стане член на Европейски Съюз, в случай че не почисти своите връзки със съседите, а тя няма да го направи “, сподели Сугарев.
Александър Димитров награди Едвин Сугарев с плакет за достойната им взаимна работа Журналистът и бранител на човешките права Александър Димитров прикани българските управляващи да вземат образец от унгарците по какъв начин се бранят правата на личното им малцинство във Войводина. Той напомни, че Унгария също като България губи обилни територии и население след Първата международна война по силата на Трианонския контракт, който е също толкоз нечовечен, колкото и Ньойския. „ От Иван Николов разбрах, че тук са поканени над 50 български народни представители. Тук не виждам нито един. А унгарската страна, целият парламент означават с минута безмълвие датата на този контракт “, сподели Димитров.
„ Крайно време е българската страна, българските мъже политици да се научат по какъв начин да се отнасят към историята си и хората, които не са част от българската страна като територия, само че са част от нея като просвета и етнос, като едно цяло, без значение дали са в България или не. И тъкмо, тъй като българската страна проспива този доста значим миг в достолепието си и виновното държание ни се случват такива неща, които Иван Николов изброи. И те ще продължат още повече да се случват, тъй като никой не стои насреща, нямаме никаква опорна точка и отбрана. Българският политически хайлайф се разрешава една насмешка със своите сънародници “, със страдание означи Димитров.
Александър Димитров награди с плакет за " взаимната им почтена работа " Едвин Сугарев. На събитието участваха доста публични дейци от България, Западните околности и районен съд Македония. Сред тях бяха проф. Лозан Митев, доктор Валентин Янев, доцент Ангел Джонев, Горан Благоев и доста други.
БГНЕС напомня, че Ньойският контракт е една от най-пагубните спогодби в цялата българска история. Договорът е подписан преди 104 години – на 27 ноември 1919 година.
11 278 кв. км. територия е откъсната от България, 600 хиляди българи остават отвън границите. Репарациите, които би трябвало да изплати страната ни на съдружниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка. Според Ньойския контракт губим Южна Добруджа, само че и Струмишко и Западните околности. Западна Тракия е окупирана от френски войски, а на конференцията в Сан-Ремо през 1920 година Антантата я предава на Гърция с ангажимента тя да обезпечи на България свободен и безмитен изход на Бяло море - нещо, което в никакъв случай не става.
От военна позиция на българите е неразрешено да имат тежки въоръжения, да имат наборна войска, а професионалната армия е лимитирана до 20 000 души. С течение на времето родните политици съумяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3000 души гранични войски. /БГНЕС
