Велик е нашият войник: 102-годишен герой от Втората световна война разказа спомени от фронта пред ученици
102-годишният деец артилерист от Втората международна война - Марин Узунов, описа любопитни моменти и мемоари от фронта пред учениците и преподавателите от Основно учебно заведение " Гео Милев “ в Пловдив. Това стана в открит урок по гражданско обучение, на който столетникът бе формален посетител, и с който в учебното заведение означи Деня на Европа и 78 години от края на Втората международна война.
Скъпият посетител бе посрещнат с доста аплодисменти, с погача и сол и под звуците на марша " Велик е нашият боец “.
Героят фронтовак показва добра форма и избистрен разум, а разказите му за извоюваните борби учениците посрещаха с бурни овации.
Пред цялостната зала с деца от всички класове, ветеранът се върна в мемоари от тежките борби и сложния път, през който са минали българските бойци по пътя към Германия.
Седмокласникът Румен Маджаров го попита дали нашите бойци са изпитвали боязън от ужаса на войната, откакто са били в нежна възраст:
" Да, имаше доста страшни моменти, в които виждаш по какъв начин стрелят против теб, само че тогава залягаш, изправяш се и още веднъж тръгваш против врага “, не скри прекарванията си господин Узунов.
Най-голямо усещане на учениците направиха многочислените оценките за смелост, които бяха закичени върху гърдите на остарелия войник.
" Чест за нашето учебно заведение е да ни гостуват такива хора като Марин Узунов, които са жив учебник за поколенията през днешния ден. Те демонстрират по какъв начин се живее с достолепие, по какъв начин се минава през тестванията и по какъв начин се устоява на провокациите на времето “, изясни шефът на учебното заведение Анелия Кирова - Честването го отложихме с два дни, тъй като господин Узунов не беше свободен на 9-ти май, само че доста ни се искаше децата да видят същински воин, участник във войната, който да им опише за подвизите на Българската войска “, сподели още Анелия Кирова.
Едва 22-годишен, Марин Узунов взе участие в боевете при обсадата на Марибор и стига до унгарския град Надканижа, където е громил германците като артилерист. Това става от септември 1944 до май 1945 година, когато ветеранът взе участие във Втората международна война като пълководец на взвод зенитна артилерия. Точно в Унгария, след години разлъка, Узунов се среща и със сестра си Генка, която е здравна сестра на фронта. Вълнението бе голямо, разкрива ветеранът.
В края на открития урок, фронтовакът, който е капитан от запаса, получи специфичен подарък от колектива на учебно заведение " Гео Милев " Директорът Анелия Кирова персонално прочете пред всички и благодарствено писмо, което връчи на ветерана.
" Вашият героизъм е скъп! Вашата храброст е образец за подражателство. Приемете този знак на благодарност персонално към Вас и към тези, които в годините обратно не се поколебаха да отидат на фронта в името на един нов свят. Благодарение на Вас – участниците във Втората международна война, България я има през днешния ден и е част от Европа “, се споделя в писмото.
Пловдивският воин от Втората международна е награден с десетки оценки. До многото медали на ветерана обаче, учениците закачиха значката на учебното заведение – трибагреник с надпис " Достойни сме, Родино! “
Марин Данчев Узунов е роден в Старосел, където приключва главното си обучение. Като боец служи в противовъздушен полк в Казанлък. През 1944 и 1945 година взе участие във Втората международна война като пълководец на взвод зенитна артилерия в състава нa 23-ти Шипченски полк, на който е и ръководител на войнишки комитет.
Брат му Иван е бил партизанин и също е участник във войната.
След войната Марин приключва Висшата военна школа в Велико Търново за политически офицери. Служи като зам.-командир по политическата част в Пловдив, където стига до чин капитан.
След като се уволнява от армията, приключва строителен колеж и работи в Домостроителен комбинат, а по късно в отдел " Строителство и благоустройство “ към Община Пловдив, където дава отговор за 14 села в яката на Родопите. Продължава работата си като началник на отдел " Жилищно строителство “, където се пенсионира.
Днес се радва на три генерации след себе си - на две деца, трима внуци и правнуци.
Скъпият посетител бе посрещнат с доста аплодисменти, с погача и сол и под звуците на марша " Велик е нашият боец “.
Героят фронтовак показва добра форма и избистрен разум, а разказите му за извоюваните борби учениците посрещаха с бурни овации.
Пред цялостната зала с деца от всички класове, ветеранът се върна в мемоари от тежките борби и сложния път, през който са минали българските бойци по пътя към Германия.
Седмокласникът Румен Маджаров го попита дали нашите бойци са изпитвали боязън от ужаса на войната, откакто са били в нежна възраст:
" Да, имаше доста страшни моменти, в които виждаш по какъв начин стрелят против теб, само че тогава залягаш, изправяш се и още веднъж тръгваш против врага “, не скри прекарванията си господин Узунов.
Най-голямо усещане на учениците направиха многочислените оценките за смелост, които бяха закичени върху гърдите на остарелия войник.
" Чест за нашето учебно заведение е да ни гостуват такива хора като Марин Узунов, които са жив учебник за поколенията през днешния ден. Те демонстрират по какъв начин се живее с достолепие, по какъв начин се минава през тестванията и по какъв начин се устоява на провокациите на времето “, изясни шефът на учебното заведение Анелия Кирова - Честването го отложихме с два дни, тъй като господин Узунов не беше свободен на 9-ти май, само че доста ни се искаше децата да видят същински воин, участник във войната, който да им опише за подвизите на Българската войска “, сподели още Анелия Кирова.
Едва 22-годишен, Марин Узунов взе участие в боевете при обсадата на Марибор и стига до унгарския град Надканижа, където е громил германците като артилерист. Това става от септември 1944 до май 1945 година, когато ветеранът взе участие във Втората международна война като пълководец на взвод зенитна артилерия. Точно в Унгария, след години разлъка, Узунов се среща и със сестра си Генка, която е здравна сестра на фронта. Вълнението бе голямо, разкрива ветеранът.
В края на открития урок, фронтовакът, който е капитан от запаса, получи специфичен подарък от колектива на учебно заведение " Гео Милев " Директорът Анелия Кирова персонално прочете пред всички и благодарствено писмо, което връчи на ветерана.
" Вашият героизъм е скъп! Вашата храброст е образец за подражателство. Приемете този знак на благодарност персонално към Вас и към тези, които в годините обратно не се поколебаха да отидат на фронта в името на един нов свят. Благодарение на Вас – участниците във Втората международна война, България я има през днешния ден и е част от Европа “, се споделя в писмото.
Пловдивският воин от Втората международна е награден с десетки оценки. До многото медали на ветерана обаче, учениците закачиха значката на учебното заведение – трибагреник с надпис " Достойни сме, Родино! “
Марин Данчев Узунов е роден в Старосел, където приключва главното си обучение. Като боец служи в противовъздушен полк в Казанлък. През 1944 и 1945 година взе участие във Втората международна война като пълководец на взвод зенитна артилерия в състава нa 23-ти Шипченски полк, на който е и ръководител на войнишки комитет.
Брат му Иван е бил партизанин и също е участник във войната.
След войната Марин приключва Висшата военна школа в Велико Търново за политически офицери. Служи като зам.-командир по политическата част в Пловдив, където стига до чин капитан.
След като се уволнява от армията, приключва строителен колеж и работи в Домостроителен комбинат, а по късно в отдел " Строителство и благоустройство “ към Община Пловдив, където дава отговор за 14 села в яката на Родопите. Продължава работата си като началник на отдел " Жилищно строителство “, където се пенсионира.
Днес се радва на три генерации след себе си - на две деца, трима внуци и правнуци.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ