100 са самоубийците във Варна само за първите 6 месеца

100 са самоубийците във Варна единствено за първите 6 месеца на 2019 година, научи Varna24.bg .

Фрапиращите числа са залегнали в статистиката на Районната прокуратура, под чието управление са случаите на самоубийства във Варна и прилежащите села.

Хората, решили и съумели да сложат завършек на живота си, са на територията на петте районни полицейски ръководства, Аксаково и курортите, посочи за Varna24.bg представителят на Районна прокуратура Вяра Алексиева. Според нея, колкото и стряскаща да е тази статистика, по-скоро можем да приказваме, че понижава броят на самоубийствата, като се има поради, че за същия интервал на предходната година броят на хората, поставили завършек на живота си във Варна е 124. 

Ето какво разкрива във връзка на самоубийствата и депресиите варненският психолог Галина Тодорова: 

Неинформираният човек доста се учудва, когато разбере, че по данни на формалната статистика (а тя не разполага с цялостни данни), всяка година броят на самоубийците в огромните градове надвишава два и половина пъти броя на хората, починали при пътно-транспортни катастрофи. Самоубийството е на едно от първите места като причина за гибел, директно след инфаркта, рака, инсулта, диабета. Относителният дял на самоубийствата по отношение на другите типове гибел непрекъснато нараства. Самоубийството или суицидът (suicidium – от латинските suus, означаващо собствен, и caedo, означаващо посичам, убивам) е умишлено и съзнателно преустановяване заради някакви аргументи на личния живот.

Повечето хора единствено са чували какво съставлява самоубийството и  постоянно техните познания ги карат да подценяват този по този начин наболял проблем. Какви неправилни отзиви за самоубийството и самоубийците битуват в всеобщото схващане?

Първо: Голяма част от хората са уверени, че този проблем е нищожен защото те означават в съзнанието си само  " сполучливите “ самоубийства и подценяват броят на направените опити, които са 10-20 пъти повече. Броят на хората, които мислят, че самоубийството е метод да решат проблемите си, е минимум 100 пъти по-голям. Опитът за самоубийство и мисълта за самоубийство са тежки психически контузии, които доста изтезават индивида. Всеки самоубиец има приблизително по осем живи близки – другари и родственици, за които неговата постъпка е същинска покруса. Затова казусът със самоубийствата в огромните градове, визира стотици хиляди хора.

Второ: Битува мнението, че единствено душевноболни хора завършват живота си със самоубийство. Това е още една огромна илюзия. Техният брой измежду самоубийците не надвишава 15-20 %, т.е. останалите 80-85 % са  " естествени “хора, въпреки и да се намират в положение на душевна рецесия или меланхолия. Има мнение, че самоубийството е демонстрация на уязвимост. Но това не е по този начин. Мисълта за самоубийство е един от признаците на депресията. Ето за какво да се счита, че подобен човек е със слаба воля е неточност – това е все едно да се твърди, че болният от грип е огромен лентяй.

Трето: Съществува убеденост, че щом човек приказва за самоубийство, в никакъв случай няма да го извърши. Напротив – постоянно самоубийците приказват за своите планове, само че хората като че ли не ги чуват и неглижират сериозността на думите. След това роднините и приятелите се изтезават от разкаяние на съвестта, че не са обърнали внимание на тези приказки.

Какви са същинските аргументи за самоубийствата?

Животът по принцип  е стрес. Всеки човек в избран миг на живота си е изпитвал възприятие на невъзможност, провокирано от невъзможността да преодолее тежестта на събитията. Тази невъзможност може да е обвързвана със фамилни връзки, които са попаднали в задънена улица (между съпрузи, родители, деца); компликации, свързани с работата, с кариерата; в редица случаи това е жилищен въпрос, от време на време – взаимозависимост (като се стартира от любовната и се свърши с наркотичната и алкохолната); физическо заболяване или полови проблеми. 

Когато човек се сблъсква с компликациите и трудностите, поставя старания да ги реши и преодолее. Но, в случай че всичките му старания се оказват напразни, какво тогава? Тогава той се пробва да се отдалечи от казуса, да излезе от играта. Най-простият му метод му се коства самоубийството. И като се замислим ще забележим, че ли той взема решение казуса, само че не получава стремежи резултат, който мисли, че му се поставя. Причината е, че няма кой да го получи! Можем да се излезем от казуса, да се измъкнем от неговата преса единствено в случай че се преориентираме към нещо друго. Трудността е в това, че измъченият човек няма сили.

Депресията е мъчително положение, което се характеризира тъкмо със загубата на сили, с мисълта, че не ти е провървяло в живота и той заслужава единствено това, да бъде преустановен в най-кратък период. Когато си в меланхолия е толкоз мъчно да схванеш, че твоите мисли не са твоята истина, а заблудата ти е натрапена от заболяването. Така човек се оказва в затворен кръг – от една страна е животът с неговите проблеми, а от другата – мъчителното положение, което провокира безсилието и концепциите за безсмислието да се съществува. Който се е оказал в този пъкъл, се бори за своя живот с последни сили и постоянно демонстрира същинско геройство в противоборство с депресията и с безсилието си. За страдание силите са неравни. Често това противоборство се обръща против самия човек – поражда паника, ускорява се вътрешното напрежение. Именно на върха на тази душевна болежка той прави най-безсмислената постъпка в живота си – самоубива се.

Така е – в случай че в нещо няма смисъл, то това е самоубийството. За живота е изключено да кажем такова нещо. Ако някой го споделя, то не излиза от него, а от царстващата меланхолия.

Вгледайте се в живота си и се замислете. Подлагате ли на ежедневен риск здравето си? Имате ли мисли за безсмислие? Тъгата и апатията ли са най-честите усеща, които изпитвате? Усещате ли непрекъсната отмалялост? Ако отговорът е да, тогава животът не ви е безценен. Щом животът не ви е безценен, това не е ли очевиден симптом на меланхолия? Всяко деяние, което опонира на естествения инстинкт на индивида за самозапазване и подлага на риск живота му, е болестна демонстрация и най-често другото име на тази болест е депресия.