Джеки Вагенщайн - красотата зад бодлите на розата
100-годишен празник на огромния публицист, сценарист, режисьор и антифашист Анжел Вагенщайн
Когато преди 5 години Джеки навърши 95, празненството в Дома на киното събра препълнена зала. Показан бе документалният филм на американската режисьорка Андреа Саймън " Изкуството е оръжие " за живота и делото на световноизвестния сценарист, публицист, журналист, държавник, антифашист Анжел Вагенщайн. От името на Управителния съвет на Съюза на българските публицисти тогава се обърнах към него с думите: " Цезаре, Управителният съвет на Съюза на българските публицисти те поздравява в деня, в който навършваш твоето мъдролетие. В България има доста надарени експерти в най-различни области, самият Джеки има разностранни гении, само че той има един доста необичаен гений, който е изключително значим за нас, публицистите - геният да бъдеш свободен. Ако човек няма най-малко мъничко от този гений, той не може да бъде публицист. Да, този гений непроменяемо те прави бодил в петата на властта и на всекиго, който няма съвест. Но и розата има бодли, а ние обичаме хубостта й. Бъди жив и здрав, Джеки, с цел да си постоянно нашата роза, която ни споделя, че хубостта е зад бодлите! ".
Вероятно са стотици изявленията за Анжел Вагенщайн у нас и по света, тъй като той е надарен във всичко което прави, а то е толкоз многостранно, че няма по какъв начин да бъде обхванато в едно писание. Прочетете неговата впечатляваща биография, аз персонално не познавам актуален българин с толкоз безбрежно наличие в света, притежаващ толкоз безспорна международна популярност.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. По политически аргументи фамилията му емигрира за малко във Франция. След прошка се завръща в България. Ремсист, член на Българска комунистическа партия от 1941-ва, участник в Съпротивата, член на бойна група, хванат, пребиван в полицията, наказан на гибел. Само случайността му оказва помощ да живее. Част от Софийския затвор е опустошен от американска бомба, пандизчиите са преместени в Сливенския затвор, където чакат осъществяване на присъдите си. Но Съветската войска навлиза в България и на 8 септември Джеки излиза на независимост. В този ден пред пандиза първи идват на тайфа... сливенските роми и за учудване на пандизчиите, към момента надничащи иззад решетките, надуват от дълго време неразрешената от управляващите алена ария " Да живей труда ", гарнирана с дайрета и кючеци. За случката Вагенщайн споделя: " Тази блага и непредвидена циганска ария на труда ми даде съображение десетилетия по-късно да нарека по малкия екран ромите " мои скъпи братя и сестри ". След това получих куп писма и телефонни позвънявания с гневни закани да си прибера " братята и сестрите " и да си ги отнеса в Израел ".
След 1944 година Вагенщайн е от първия випуск български студенти, изпратени в Москва да се учат на кинематография във ВГИК - първият чужденец, приключил тази най-стара кино академия в света. Дипломата му е с номер 1. Завръща се и в " Българска кинематография " прави първите си стъпки. И още вторият му филм след " Септемврийци " - " Тревога " по Орлин Василев, е спрян от Вълко Червенков, тъй като в него... липсвала решаващата роля на Червената войска. " Тревога " обаче е първият български филм с интернационална премия - от Карлови Вари. След това през 1959 година у нас е неразрешен филмът на Вагенщайн " Звезди " с режисьор Конрад Волф (брат на популярния немски шпионин Маркус Волф). " Кони си отиде единствено на 56 година, беше ми като брат ", демонстрира Джеки портрета до бюрото си. Докато у нас не разрешават " Звезди ", филмът получава Голямата премия на филмовия фестивал в Кан, въпреки че на фестивала е показан като немски(!). Това е най-голямата премия на български филм до момента, той печели наградите на всички места, където взе участие. А е неразрешен в България, тъй като демонстрира депортирането на македонските и егейските евреи, осъществено от българското фашистко държавно управление и от Българската войска - нещо, за което и през днешния ден властта избира да мълчи. Но тази тематика изключително вълнува Джеки и до момента.
Вагенщайн постоянно споделя, че не e бил отстъпник. Но постоянно е бил Несъгласният. И в никакъв случай не е живял елементарно - както всеки, който има и отстоява позиция. В началото на 50-те години даже го изключват от партията, след това се оказва, че по простъпка му приписват преживелица, към която няма никакво отношение, и го възвръщат без спиране на партийния стаж. След 1989 година му връчиха 8 тома с материали от подслушванията на някогашната Държавна сигурност в дома му. Той е един от 12-те интелектуалци, поканени на прословутата " закуска “ с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 година Депутат е в VII Велико национално заседание.
И сега Джеки живее с проблемите на Българска социалистическа партия, страда за неуспехите й, наскоро написа прочувствено писмо до Корнелия Нинова, в което я приозовава да си спомни какъв брой генерации са починали за нашия блян и да си подаде оставката след неуспехите в изборите в последните години.
Вагенщайн е създател на към 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем страни. Сред най-известните му заглавия са „ Звезди ", Допълнение към закона за отбрана на страната ", " Звезди в косите, сълзи в очите ", " След края на света ", " Борис I ", " Гоя или Трудният път на прозрението ", „ Езоп “, „ След края на света “. Много от филмите му са отличени с най-високи награди на интернационалните кинофестивали в Кан, Берлин, Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови Вари, Авелино и други Романите му " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо " и " Сбогом, Шанхай " са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Романите му са отличени с влиятелни международни литературни награди и номинации, в това число с Европейската премия за литература " Жан Моне " през 2004 година Официално е поканен за член на Американската Гилдия на писателите. Носител на голям брой български и задгранични оценки, включително Ордените " Стара планина - I ст. ", „ Св.св. Кирил и Методий “ с огърлие, френските звания „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “ и " За литература и изкуство ", лауреат на българската държавна премия " Паисий Хилендарски ", на Германската национална премия за изкуство I ст., Годишната литературна премия на Сорбоната, Международната премия за човешки права " Свят без нацизъм ", най-високите награди на съюзите на писателите и на публицистите у нас, съветския орден „ Пушкин “ за заслуги в развиването на културните ни връзки, две оценки на Кралство Испания и други Неотдавна получи премията на София за повсеместен принос в българската просвета. Почетен жител на Пловдив.
Когато подобен човек закръгля 100, би трябвало да му се насочат освен поздравления, само че и признателност – че има гения на свободата в името на един чист блян, че постоянно е образец за това какво значи свободен дух. Че знае какво е свободата, поради която си коства да се мре. Вчера, през днешния ден и на следващия ден. И предава мъдростта на живота си на нас, другите, които се повдигаме на пръсти, с цел да я докоснем. Щастие е човек да бъде в кръга на неговите другари, на онази неповторима атмосфера, която той обилно основава към себе си при всичките срещи с него. Вратите на дома му са постоянно отворени. Спомням си думи, които писах през 2016 година: „ Днес той отново седи с другари в дребния си кабинет, препълнен с книги и ръкописи, където гордо участва и мечът на Борис I (с който е сниман толкоз обичаният от българите филм на Анжел Вагенщайн), а от библиотечните лавици надзъртат пространства и столетия, хора и нации, паметта за които пречи на времето да ги трансформира в пясък... И тогавашното момче от пловдивския квартал " Орта мезар ", което светът от дълго време назовава Големия Вагенщайн, гледа на компютърния екран своята честност към " другарството, солидарността, взаимопомощта и вярата ". Част от мозъка и сърцето на партията.
Искам да припомня мой диалог с Анжел Вагенщайн преди няколко дни край гостоприемната маса в дома му:
- Джеки, в случай че човек прави равносметка на живота си, постоянно откроява някакви най-важни стадии и моменти. Като си мислиш за себе си след толкоз десетилетия претърпяно, кои най-важни неща би откроил?
- Е, по какъв начин да извади човек най-важното, всичко е значимо, всичко, което те е направило човек. Но в последна сметка, дали ще станеш заслужен човек зависи от това какъв блян следваш в живота си. И дали си му правилен. Моят блян постоянно е бил и си остава комунизмът. Е различен път съм ти казвал: комунизмът е мелодия. Това е една ария. Човек от време на време не помни думите, само че мелодията остава. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията.
- Твоите книги са доста разнообразни като тема – от „ Борис І “ до „ Сбогом, Шанхай “. Кое е общото сред тях?
- Общото е антифашизмът, всичките ми книги без „ Борис І “ са антифашистки, отдадени са на борбата за една концепция. Идеалът ми е социалистически. Аз съм се съпротивлявал и се съпротивлявам против фашизма. Както виждаме, той се възражда в България, не знам дали всички го схващат. Съпротивлявам се също така против капитализма. Защото фашизмът е един доста непоносим, само че краткотраен строителен материал на капитализма. Затова тематиката на книгите ми продължава да бъде антифашизмът и борбата за идеала. Ако виждаш в близост нечистотия, корупция, беднотия, нарцисизъм, чуждопоклонничество, всеобща проклетия, идеалът е този, който ти дава воля за деяние. Не съм оптимист, че ще стане бързо, само че мисля, че след нас идват други борци, които ще подемат борбата за концепцията. Струва ми се, че в последно време този блян въпреки и постепенно се възражда измежду младежите. Защото другото е обезсърчение, незаинтересованост и Терминал 2. Според мен, сега капитализмът се намира в доста дълбока рецесия и по никакъв начин не ме успокоява, че ние се намираме в още по-дълбока рецесия. Идеологическа рецесия. Всички системи – и левите, и десните, всички са в рецесия, всички боледуват, какво е излезе от това не знам. Но след доста боледуване положителни работи не излизат. Излизат идиотчета.
- Ти и в този момент не си верноподаник в Българска социалистическа партия. Какво те тормози най-вече?
- Ние още нямаме куража, пък и знанията, да приспособим и да формулираме по съответен метод привлекателния блян в новото време, в което живеем. Червеното знаме не е знаме на една партия, то е знак на едно придвижване за коренна смяна на това, в което живеем. А ние скриваме това алено знаме, комунистите действително са още веднъж в конспиративност. Ние от ден на ден се деидеологизираме в името на някаква близка цел, само че не знаем каква е огромната ни цел. Много пъти сме си говорили, че след 1925 година, когато Българска комунистическа партия беше изцяло разгромена и имаше под 1000 члена в цялата страна, тя завоюва общинските избори в София. Софийската комуна живя 10 дни, властта я денонсира, само че това е величието на една концепция!. А виждаме в този момент огромната социалистическа партия до каква степен се срина за няколкото последни години.
- Преди пет години американската режисьорка Андреа Саймън сътвори филм за твоя живот – „ Изкуството е оръжие “. Всъщност, в действителност през целия ти креативен живот изкуството е било твоето оръжие…
- Според мен, огромна уязвимост е, че нашите учени, днешната интелигенция, не проучват кое в капитализма е неприятното и кое е положителното, какво се случва сега в света, кое и кой основава риск България да не оцелее в тези процеси…Но ние в този момент живеем в един трагичен преход, без да знаем къде отиваме. Изкуството е затворено сред хашиш и разхайтеност, чалгата стана изкуството на огромна част от младежта. Заради моментни политически цели някои изгониха Чайковски, къде са българските огромни създатели? Някои се продават на Запада, по какъв начин желаеме да основават новия свят. Лошото в тяхната прегрешение е, че те опустошават предишното, показват го като токмак, а то няма по какъв начин да бъде пометено, без него няма през днешния ден, без през днешния ден няма на следващия ден. Изкуството е и метод да воюваш за идеала, да го доведеш до хората.
А ето и парченце от думите на Джеки от едно изявление, което направих с него за „ Дума “в края на 2016 година:
- Ляво и дясно са относителни понятия, в случай че не осъзнаем дълбинните им смисли! Кое е това, което е допълнително от ония 4-5 лв. към пенсията, за които се борят в Народното събрание? Кое е повече от заплатата, по-важно от парцела - кое е това велико и недоловимо допълнително, поради което Вапцаров мечтаеше да зърне яркото му слънце и почине на неговите барикади? Мисля, че нашата партия прекомерно услужливо се е нагодила по гънките на местността и в напъните си за оцеляване е изгубила някъде по пътя историческия смисъл на своето битие. Можем да променим Българска социалистическа партия, в случай че не сме не запомнили, че партията ни е една от най-старите в Европа, от нея са се учили всички леви придвижвания и в комшулука, и в по-далечни меридиани, тя има лична история и личен значителен и заслужен, и горчив опит, лични възходи и провали. И в случай че не сме подготвени да разменяме идеали, история и обичаи за постове или за жълти, само че конвертируеми стотинки! “
***
Какъв е финалът на кино лентата на Анжел Вагенщайн " Допълнение към закона за отбрана на страната " - за терора над комунисти и земеделци през 1925 година Всичките " леви " са избити, полицията може да си отдъхне, повече никой няма да буни реда със отбрана на простите селяни. И в този миг на разгром над всички очаквания изумените погледи се обръщат към хълма - там, незнайно от кое място взело се, се развява напразно едно гордо алено знаме. Простреляно, само че живо...
Ето в това е целият Джеки!
Когато преди 5 години Джеки навърши 95, празненството в Дома на киното събра препълнена зала. Показан бе документалният филм на американската режисьорка Андреа Саймън " Изкуството е оръжие " за живота и делото на световноизвестния сценарист, публицист, журналист, държавник, антифашист Анжел Вагенщайн. От името на Управителния съвет на Съюза на българските публицисти тогава се обърнах към него с думите: " Цезаре, Управителният съвет на Съюза на българските публицисти те поздравява в деня, в който навършваш твоето мъдролетие. В България има доста надарени експерти в най-различни области, самият Джеки има разностранни гении, само че той има един доста необичаен гений, който е изключително значим за нас, публицистите - геният да бъдеш свободен. Ако човек няма най-малко мъничко от този гений, той не може да бъде публицист. Да, този гений непроменяемо те прави бодил в петата на властта и на всекиго, който няма съвест. Но и розата има бодли, а ние обичаме хубостта й. Бъди жив и здрав, Джеки, с цел да си постоянно нашата роза, която ни споделя, че хубостта е зад бодлите! ".
Вероятно са стотици изявленията за Анжел Вагенщайн у нас и по света, тъй като той е надарен във всичко което прави, а то е толкоз многостранно, че няма по какъв начин да бъде обхванато в едно писание. Прочетете неговата впечатляваща биография, аз персонално не познавам актуален българин с толкоз безбрежно наличие в света, притежаващ толкоз безспорна международна популярност.
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. По политически аргументи фамилията му емигрира за малко във Франция. След прошка се завръща в България. Ремсист, член на Българска комунистическа партия от 1941-ва, участник в Съпротивата, член на бойна група, хванат, пребиван в полицията, наказан на гибел. Само случайността му оказва помощ да живее. Част от Софийския затвор е опустошен от американска бомба, пандизчиите са преместени в Сливенския затвор, където чакат осъществяване на присъдите си. Но Съветската войска навлиза в България и на 8 септември Джеки излиза на независимост. В този ден пред пандиза първи идват на тайфа... сливенските роми и за учудване на пандизчиите, към момента надничащи иззад решетките, надуват от дълго време неразрешената от управляващите алена ария " Да живей труда ", гарнирана с дайрета и кючеци. За случката Вагенщайн споделя: " Тази блага и непредвидена циганска ария на труда ми даде съображение десетилетия по-късно да нарека по малкия екран ромите " мои скъпи братя и сестри ". След това получих куп писма и телефонни позвънявания с гневни закани да си прибера " братята и сестрите " и да си ги отнеса в Израел ".
След 1944 година Вагенщайн е от първия випуск български студенти, изпратени в Москва да се учат на кинематография във ВГИК - първият чужденец, приключил тази най-стара кино академия в света. Дипломата му е с номер 1. Завръща се и в " Българска кинематография " прави първите си стъпки. И още вторият му филм след " Септемврийци " - " Тревога " по Орлин Василев, е спрян от Вълко Червенков, тъй като в него... липсвала решаващата роля на Червената войска. " Тревога " обаче е първият български филм с интернационална премия - от Карлови Вари. След това през 1959 година у нас е неразрешен филмът на Вагенщайн " Звезди " с режисьор Конрад Волф (брат на популярния немски шпионин Маркус Волф). " Кони си отиде единствено на 56 година, беше ми като брат ", демонстрира Джеки портрета до бюрото си. Докато у нас не разрешават " Звезди ", филмът получава Голямата премия на филмовия фестивал в Кан, въпреки че на фестивала е показан като немски(!). Това е най-голямата премия на български филм до момента, той печели наградите на всички места, където взе участие. А е неразрешен в България, тъй като демонстрира депортирането на македонските и егейските евреи, осъществено от българското фашистко държавно управление и от Българската войска - нещо, за което и през днешния ден властта избира да мълчи. Но тази тематика изключително вълнува Джеки и до момента.
Вагенщайн постоянно споделя, че не e бил отстъпник. Но постоянно е бил Несъгласният. И в никакъв случай не е живял елементарно - както всеки, който има и отстоява позиция. В началото на 50-те години даже го изключват от партията, след това се оказва, че по простъпка му приписват преживелица, към която няма никакво отношение, и го възвръщат без спиране на партийния стаж. След 1989 година му връчиха 8 тома с материали от подслушванията на някогашната Държавна сигурност в дома му. Той е един от 12-те интелектуалци, поканени на прословутата " закуска “ с френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 година Депутат е в VII Велико национално заседание.
И сега Джеки живее с проблемите на Българска социалистическа партия, страда за неуспехите й, наскоро написа прочувствено писмо до Корнелия Нинова, в което я приозовава да си спомни какъв брой генерации са починали за нашия блян и да си подаде оставката след неуспехите в изборите в последните години.
Вагенщайн е създател на към 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем страни. Сред най-известните му заглавия са „ Звезди ", Допълнение към закона за отбрана на страната ", " Звезди в косите, сълзи в очите ", " След края на света ", " Борис I ", " Гоя или Трудният път на прозрението ", „ Езоп “, „ След края на света “. Много от филмите му са отличени с най-високи награди на интернационалните кинофестивали в Кан, Берлин, Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови Вари, Авелино и други Романите му " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо " и " Сбогом, Шанхай " са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Романите му са отличени с влиятелни международни литературни награди и номинации, в това число с Европейската премия за литература " Жан Моне " през 2004 година Официално е поканен за член на Американската Гилдия на писателите. Носител на голям брой български и задгранични оценки, включително Ордените " Стара планина - I ст. ", „ Св.св. Кирил и Методий “ с огърлие, френските звания „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “ и " За литература и изкуство ", лауреат на българската държавна премия " Паисий Хилендарски ", на Германската национална премия за изкуство I ст., Годишната литературна премия на Сорбоната, Международната премия за човешки права " Свят без нацизъм ", най-високите награди на съюзите на писателите и на публицистите у нас, съветския орден „ Пушкин “ за заслуги в развиването на културните ни връзки, две оценки на Кралство Испания и други Неотдавна получи премията на София за повсеместен принос в българската просвета. Почетен жител на Пловдив.
Когато подобен човек закръгля 100, би трябвало да му се насочат освен поздравления, само че и признателност – че има гения на свободата в името на един чист блян, че постоянно е образец за това какво значи свободен дух. Че знае какво е свободата, поради която си коства да се мре. Вчера, през днешния ден и на следващия ден. И предава мъдростта на живота си на нас, другите, които се повдигаме на пръсти, с цел да я докоснем. Щастие е човек да бъде в кръга на неговите другари, на онази неповторима атмосфера, която той обилно основава към себе си при всичките срещи с него. Вратите на дома му са постоянно отворени. Спомням си думи, които писах през 2016 година: „ Днес той отново седи с другари в дребния си кабинет, препълнен с книги и ръкописи, където гордо участва и мечът на Борис I (с който е сниман толкоз обичаният от българите филм на Анжел Вагенщайн), а от библиотечните лавици надзъртат пространства и столетия, хора и нации, паметта за които пречи на времето да ги трансформира в пясък... И тогавашното момче от пловдивския квартал " Орта мезар ", което светът от дълго време назовава Големия Вагенщайн, гледа на компютърния екран своята честност към " другарството, солидарността, взаимопомощта и вярата ". Част от мозъка и сърцето на партията.
Искам да припомня мой диалог с Анжел Вагенщайн преди няколко дни край гостоприемната маса в дома му:
- Джеки, в случай че човек прави равносметка на живота си, постоянно откроява някакви най-важни стадии и моменти. Като си мислиш за себе си след толкоз десетилетия претърпяно, кои най-важни неща би откроил?
- Е, по какъв начин да извади човек най-важното, всичко е значимо, всичко, което те е направило човек. Но в последна сметка, дали ще станеш заслужен човек зависи от това какъв блян следваш в живота си. И дали си му правилен. Моят блян постоянно е бил и си остава комунизмът. Е различен път съм ти казвал: комунизмът е мелодия. Това е една ария. Човек от време на време не помни думите, само че мелодията остава. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията.
- Твоите книги са доста разнообразни като тема – от „ Борис І “ до „ Сбогом, Шанхай “. Кое е общото сред тях?
- Общото е антифашизмът, всичките ми книги без „ Борис І “ са антифашистки, отдадени са на борбата за една концепция. Идеалът ми е социалистически. Аз съм се съпротивлявал и се съпротивлявам против фашизма. Както виждаме, той се възражда в България, не знам дали всички го схващат. Съпротивлявам се също така против капитализма. Защото фашизмът е един доста непоносим, само че краткотраен строителен материал на капитализма. Затова тематиката на книгите ми продължава да бъде антифашизмът и борбата за идеала. Ако виждаш в близост нечистотия, корупция, беднотия, нарцисизъм, чуждопоклонничество, всеобща проклетия, идеалът е този, който ти дава воля за деяние. Не съм оптимист, че ще стане бързо, само че мисля, че след нас идват други борци, които ще подемат борбата за концепцията. Струва ми се, че в последно време този блян въпреки и постепенно се възражда измежду младежите. Защото другото е обезсърчение, незаинтересованост и Терминал 2. Според мен, сега капитализмът се намира в доста дълбока рецесия и по никакъв начин не ме успокоява, че ние се намираме в още по-дълбока рецесия. Идеологическа рецесия. Всички системи – и левите, и десните, всички са в рецесия, всички боледуват, какво е излезе от това не знам. Но след доста боледуване положителни работи не излизат. Излизат идиотчета.
- Ти и в този момент не си верноподаник в Българска социалистическа партия. Какво те тормози най-вече?
- Ние още нямаме куража, пък и знанията, да приспособим и да формулираме по съответен метод привлекателния блян в новото време, в което живеем. Червеното знаме не е знаме на една партия, то е знак на едно придвижване за коренна смяна на това, в което живеем. А ние скриваме това алено знаме, комунистите действително са още веднъж в конспиративност. Ние от ден на ден се деидеологизираме в името на някаква близка цел, само че не знаем каква е огромната ни цел. Много пъти сме си говорили, че след 1925 година, когато Българска комунистическа партия беше изцяло разгромена и имаше под 1000 члена в цялата страна, тя завоюва общинските избори в София. Софийската комуна живя 10 дни, властта я денонсира, само че това е величието на една концепция!. А виждаме в този момент огромната социалистическа партия до каква степен се срина за няколкото последни години.
- Преди пет години американската режисьорка Андреа Саймън сътвори филм за твоя живот – „ Изкуството е оръжие “. Всъщност, в действителност през целия ти креативен живот изкуството е било твоето оръжие…
- Според мен, огромна уязвимост е, че нашите учени, днешната интелигенция, не проучват кое в капитализма е неприятното и кое е положителното, какво се случва сега в света, кое и кой основава риск България да не оцелее в тези процеси…Но ние в този момент живеем в един трагичен преход, без да знаем къде отиваме. Изкуството е затворено сред хашиш и разхайтеност, чалгата стана изкуството на огромна част от младежта. Заради моментни политически цели някои изгониха Чайковски, къде са българските огромни създатели? Някои се продават на Запада, по какъв начин желаеме да основават новия свят. Лошото в тяхната прегрешение е, че те опустошават предишното, показват го като токмак, а то няма по какъв начин да бъде пометено, без него няма през днешния ден, без през днешния ден няма на следващия ден. Изкуството е и метод да воюваш за идеала, да го доведеш до хората.
А ето и парченце от думите на Джеки от едно изявление, което направих с него за „ Дума “в края на 2016 година:
- Ляво и дясно са относителни понятия, в случай че не осъзнаем дълбинните им смисли! Кое е това, което е допълнително от ония 4-5 лв. към пенсията, за които се борят в Народното събрание? Кое е повече от заплатата, по-важно от парцела - кое е това велико и недоловимо допълнително, поради което Вапцаров мечтаеше да зърне яркото му слънце и почине на неговите барикади? Мисля, че нашата партия прекомерно услужливо се е нагодила по гънките на местността и в напъните си за оцеляване е изгубила някъде по пътя историческия смисъл на своето битие. Можем да променим Българска социалистическа партия, в случай че не сме не запомнили, че партията ни е една от най-старите в Европа, от нея са се учили всички леви придвижвания и в комшулука, и в по-далечни меридиани, тя има лична история и личен значителен и заслужен, и горчив опит, лични възходи и провали. И в случай че не сме подготвени да разменяме идеали, история и обичаи за постове или за жълти, само че конвертируеми стотинки! “
***
Какъв е финалът на кино лентата на Анжел Вагенщайн " Допълнение към закона за отбрана на страната " - за терора над комунисти и земеделци през 1925 година Всичките " леви " са избити, полицията може да си отдъхне, повече никой няма да буни реда със отбрана на простите селяни. И в този миг на разгром над всички очаквания изумените погледи се обръщат към хълма - там, незнайно от кое място взело се, се развява напразно едно гордо алено знаме. Простреляно, само че живо...
Ето в това е целият Джеки!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ