Гората и дивечът
100 години Седмица на гората (7 - 13 април 2025)
Прастара истина е, че гората е кърмилница на дивеча, негов дом за битие. Колкото и да се променя околната среда, същинската майка на дивите животни си остава лесът. А ние с благотворителни дейности можем да помогнем в това майчинско закрилничество.
И по този начин: от широколистните гори най-предпочитани са смесените насаждения. Те са богати с подраст и подлес /така настояват лесовъдите/. Там и пашата, и естествените укрития са задоволително сигурни. Могат да се намерят разнообразни плодови дървета /диви круши и ябълки, дрянове, бъз/, чийто плодове са приятна храна за дивеча/. В това отношение не отстъпват обратно и бръшлянът, и хмелът. И леската е тясно обвързвана с хранителното подкрепяне.
От всички гледни точки поддържането на смесения темперамент на лесонасажденията /даже иглолистни и широколистни видове/ е сериозна помощ за естественото дивечоразвъждане. Нужно е особено внимание към поляните измежду леса. На процедура те обезпечават паша през немалка част от годината.
Ако подобряваме по някакъв метод питателните и закрилническите условия в нашите гори, ще можем да компенсираме най-малко ненапълно негативното влияние на някои фактори върху дивечовите популации. И ще можем да отклоняваме дивите животни от някои похищения върху дървесни типове, селскостопански култури, овощни насаждения.
Любопитно
Мечка-людоед
Какво се случило преди време в съветската тайга? Един ден мечка нападнала трима рибари. Двама от тях, захвърляйки всичко, побягнали, накъдето им видят очите. Третият, грабвайки кошчето с риба, се хвърлил във водата. Хищникът мигновено го настигнал, изкарал го на брега и го раздрал. На идващия ден в същия регион по една пътечка умерено си вървели други двама въдичари, които не знаели за случая. Звярът пропуснал хората и откъм гърба се хвърлил на един от тях. Докато мечката се занимавала с жертвата си, другият човек съумял да избяга и да заяви за случилото се на управляващите. Шест души се качили на моторни лодки и незабавно пристигнали на местопроизшествието. Хищникът си седял умерено, не тръгнал да бяга, дори позволил групата на към 40 метра от себе си. В стомаха му били открити останки от хора...
Тайните на черните мечки
Какво общо може да има сред мечките и космонавтиката? Оказва се, че привичките им интересуват тези, които към този момент почват да мислят за свръхдълги галактически полети, дори за междузвездни. Нали мечката спи 3-5 месеца в годината, а сходно нещо може да се наложи на космонавтите...
Медиците доста са заинтригувани от обстоятелството, че в продължение на съня си такова огромно животно, освен това бозайник, не се нуждае нито от храна, нито от вода, а продуктите на неговата жизнедеятелност не се изхвърлят от организма.
Учен от университета на щата Южна Дакота, учещ към този момент десетилетия живота на североамериканските черни мечки, открил, че в интервала на сън те употребяват белтъка, насъбран в организма, а бъбреците им съвсем не създават урина. Малкото й количество се гълтам от кръвта и не поражда никаква заплаха за животните. Даже и събудили се, мечките нямат огромен вкус и се „ раздвижват “ седмица-две.
Специален интерес към този неповторим факт от мечешкия „ обичай “ демонстрира и „ земната “ медицина. Сънят на черната мечка може да служи като модел за подбора на диетата при хронична бъбречна непълнота.
Поведението на животните
Всеки субект, всяко семейство, стадо бозайници и ято птици има избрана територия, присвоена от тях за жилище, лов, леговище, развъждане на поколение, къпане...
Животните съществуват в нея, като че е оградена. При бозайниците и птиците разделянето на територията на повече или по-малко равни елементи сред обособените екземпляри на типа спомага за релативно отмерено систематизиране на неговите представители в мястото на обитанието. Това контролира изтощаването на питателните запаси на едно или друго място. Излишните човеци се заселват отвън границите на територията, в пограничните региони. Разбира се, там изискванията за прекарване могат и да не бъдат толкоз подобаващи и това ускорява естествения асортимент. Борбата за територия лимитира също по този начин броя на животните, участващи интензивно в размножаването, и в последна сметка това обезпечава тима на индивидите, най-подходящи за оставянето на поколение.
От епохи животните са привикнали да почитат териториалните си владения едно на друго, което пък е довело до изработването у тях на съответни инстинкти или, както споделят специалистите, на особености в териториалното държание. Разбира се, те не слагат стълбове на границите на своите владения, само че имат способи да покажат на другите, че даденият сектор е ангажиран. В едни случаи това са миризливи знаци, както е при хищните бозайници, в други-песента /при птиците/, в трети-обхождане на територията и изпъждане със мощ на всички неканени посетители. В множеството случаи нарушителят не демонстрира особена настъпателност и напуща непознатата територия. Това са едни от главните правила за държанието на животните.
Прастара истина е, че гората е кърмилница на дивеча, негов дом за битие. Колкото и да се променя околната среда, същинската майка на дивите животни си остава лесът. А ние с благотворителни дейности можем да помогнем в това майчинско закрилничество.
И по този начин: от широколистните гори най-предпочитани са смесените насаждения. Те са богати с подраст и подлес /така настояват лесовъдите/. Там и пашата, и естествените укрития са задоволително сигурни. Могат да се намерят разнообразни плодови дървета /диви круши и ябълки, дрянове, бъз/, чийто плодове са приятна храна за дивеча/. В това отношение не отстъпват обратно и бръшлянът, и хмелът. И леската е тясно обвързвана с хранителното подкрепяне.
От всички гледни точки поддържането на смесения темперамент на лесонасажденията /даже иглолистни и широколистни видове/ е сериозна помощ за естественото дивечоразвъждане. Нужно е особено внимание към поляните измежду леса. На процедура те обезпечават паша през немалка част от годината.
Ако подобряваме по някакъв метод питателните и закрилническите условия в нашите гори, ще можем да компенсираме най-малко ненапълно негативното влияние на някои фактори върху дивечовите популации. И ще можем да отклоняваме дивите животни от някои похищения върху дървесни типове, селскостопански култури, овощни насаждения.
Любопитно
Мечка-людоед
Какво се случило преди време в съветската тайга? Един ден мечка нападнала трима рибари. Двама от тях, захвърляйки всичко, побягнали, накъдето им видят очите. Третият, грабвайки кошчето с риба, се хвърлил във водата. Хищникът мигновено го настигнал, изкарал го на брега и го раздрал. На идващия ден в същия регион по една пътечка умерено си вървели други двама въдичари, които не знаели за случая. Звярът пропуснал хората и откъм гърба се хвърлил на един от тях. Докато мечката се занимавала с жертвата си, другият човек съумял да избяга и да заяви за случилото се на управляващите. Шест души се качили на моторни лодки и незабавно пристигнали на местопроизшествието. Хищникът си седял умерено, не тръгнал да бяга, дори позволил групата на към 40 метра от себе си. В стомаха му били открити останки от хора...
Тайните на черните мечки
Какво общо може да има сред мечките и космонавтиката? Оказва се, че привичките им интересуват тези, които към този момент почват да мислят за свръхдълги галактически полети, дори за междузвездни. Нали мечката спи 3-5 месеца в годината, а сходно нещо може да се наложи на космонавтите...
Медиците доста са заинтригувани от обстоятелството, че в продължение на съня си такова огромно животно, освен това бозайник, не се нуждае нито от храна, нито от вода, а продуктите на неговата жизнедеятелност не се изхвърлят от организма.
Учен от университета на щата Южна Дакота, учещ към този момент десетилетия живота на североамериканските черни мечки, открил, че в интервала на сън те употребяват белтъка, насъбран в организма, а бъбреците им съвсем не създават урина. Малкото й количество се гълтам от кръвта и не поражда никаква заплаха за животните. Даже и събудили се, мечките нямат огромен вкус и се „ раздвижват “ седмица-две.
Специален интерес към този неповторим факт от мечешкия „ обичай “ демонстрира и „ земната “ медицина. Сънят на черната мечка може да служи като модел за подбора на диетата при хронична бъбречна непълнота.
Поведението на животните
Всеки субект, всяко семейство, стадо бозайници и ято птици има избрана територия, присвоена от тях за жилище, лов, леговище, развъждане на поколение, къпане...
Животните съществуват в нея, като че е оградена. При бозайниците и птиците разделянето на територията на повече или по-малко равни елементи сред обособените екземпляри на типа спомага за релативно отмерено систематизиране на неговите представители в мястото на обитанието. Това контролира изтощаването на питателните запаси на едно или друго място. Излишните човеци се заселват отвън границите на територията, в пограничните региони. Разбира се, там изискванията за прекарване могат и да не бъдат толкоз подобаващи и това ускорява естествения асортимент. Борбата за територия лимитира също по този начин броя на животните, участващи интензивно в размножаването, и в последна сметка това обезпечава тима на индивидите, най-подходящи за оставянето на поколение.
От епохи животните са привикнали да почитат териториалните си владения едно на друго, което пък е довело до изработването у тях на съответни инстинкти или, както споделят специалистите, на особености в териториалното държание. Разбира се, те не слагат стълбове на границите на своите владения, само че имат способи да покажат на другите, че даденият сектор е ангажиран. В едни случаи това са миризливи знаци, както е при хищните бозайници, в други-песента /при птиците/, в трети-обхождане на територията и изпъждане със мощ на всички неканени посетители. В множеството случаи нарушителят не демонстрира особена настъпателност и напуща непознатата територия. Това са едни от главните правила за държанието на животните.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ