100 години от рождението на Константин Коцев - един от

100 години от рождението на Константин Коцев - един от най-обичаните, най-интелигентните и пластичните като психика и наличие комедийни артисти на българската театрална сцена, артист от " Златните години " на Сатирата. Това написаха в своята фейсбук страница от Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов ".

Когато го питат има ли роля, която би желал да изиграе, той дава отговор: " Ами тази, която не познавам. Тя е като любовта. Да я срещнеш, без да я знаеш. Това, което ще пристигна, в случай че пристигна, е най-хубавото. Не съм се отказал да очаквам. Ще очаквам до финален мирис! "

Константин Коцев е роден на 4 юни 1926 година в Цариград, Турция. Актьорът се изявява на сцената още като дете, на 8-9-годишна възраст в Детската театрална школа на Николай Фол. Въпреки това той не кандидатства във ВИТИЗ, а стартира да учи право в Софийския университет. Още там другари предизвикат бъдещия актьор да се реалокира в театралния институт, само че Константин Коцев остава в правния факултет и приключва право през 1950 година, с цел да потвърди: " че може да бъде сериозен човек ".

След като се дипломира като правист, той записва актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " през 1958 година

Той е един от създателите на Сатиричния спектакъл, на чиято сцена е от 1959 до 1984 година

Знаменити негови функции на сцената на Сатирата са: Жевакин в " Женитба " на Гогол, Тартюф в едноименната комедия на Молиер, Гоца Герасков в " Суматоха " и Исай в " Януари " на Радичков, както и функциите му в " Час пик " от Ставински - Обуховски, на Владимиров в " Големанов " – в театралния вид за Сатиричния спектакъл от Стефан Цанев, в моноспектакъла " Дневникът на един вманиачен “, изигран и режисиран от самия от него.

Той е може би единственият артист в Сатирата, който трансформира всеки очерк в интелектуална игра. Една от най-съвършените дисекции на човешката природа артистът прави в моноспектакъла си " Дневникът на един вманиачен " по Гогол, на който е и режисьор. Пацо, както го назовават сътрудници и другари, готви четири години 33-те страници текст.

Актрисата Татяна Лолова написа за него в спомените си: " Константин Коцев се отличаваше с интелигентността и начетеността си, беше гейзер от остроумия... Когато създание като Пацо е посетило земята, то остава в спомените на околните си, на тези, които са го познавали. Те ще го носят в сърцето си, в мозъка си. Онези, които идват в този момент, ще могат да го гледат, само че, за жалост, те няма да усетят човешкото му омагьосване, тъй като персоналният контакт не може да се съобщи. "

Днес Константин Коцев продължава да участва в сърцето на Сатирата – със своя непокътнат почетен стол в Голяма зала „ Щастливеца “, на ред 14, място 9.

Ликът му е част и от стенописа „ Небесен спектакъл “ в централното предверие – паралелно до огромните имена, трансформирали Сатирата в културен феномен.

На 20 март тази година в театъра откриха е неговата маска, дружно с тези на Катя Паскалева и Васил Попов – актьори, оставили незаличима диря в паметта на театъра и на своята аудитория.

Шест години играе в Театър " София ", а от 1990 година е актьор на свободна процедура.

Някои артисти в никакъв случай не слизат от сцената. Дълбок реверанс пред паметта и гения му, пишат още от Сатирата.

Снимки: Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов "