100 години от рождението на Константин Илиев отбелязва Софийската опера

100 години от рождението на Константин Илиев отбелязва Софийската опера

„ Зад нас остава единствено следата на стъпките, с които сме минали през нашето време. Едни ще бъдат изличени от вятъра на годините. Други ще останат да блестят и по тях ще тръгнат новите генерации.

Знае ли някой каква диря ще остави след себе си? “

24 октомври 1986 година „ Слово и дело “

На 9.10 от 19.00 в залата на Националната опера ще се състои концерт, отдаден на вековния празник на Константин Илиев – една от знаковите персони в историята на българската музика – диригент, композитор, държавник, буен бранител и тълковник на сътвореното от българските композитори.

В програмата на събитието е включен филм-портрет „ Фрагменти в памет на Константин Илиев “ на режисьора Николай Йотов и оператора Пламен Герасимов от фонда на националната телевизия. Анастасия Детистова-Абаджиева, Иван Стайков, Пепа Дженева и Христо Иванов ще изпълнят квартет №1. Под диригентството на Жорж Димитров концертно ще бъде показана първа картина на операта „ Боянският занаятчия “. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова и солистите Емил Павлов, Венцеслав Анастасов, Стефан Владимиров, Цвета Сарамбелиева, Николай Петров, Анастасия Попова, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Николай Павлов, Александър Георгиев, Йоана Кулева, Стефан Сахатчиев и Лазар Вълнеев.

„ Боянският занаятчия “ посветих на Любомир Пипков. Възхищението ми към музиката и уважението към индивида, благодарността, която му дължах за оказаната помощ, показах с монографията, която написах за него, и с „ Боянският занаятчия “, написа Константин Илиев в автобиографичната книга „ Слово и дело “.

Премиерата на „ Боянският занаятчия “ е в Софийската опера на 3.10.1962 година Либретото е на Михаил Хаджимишев по повестта „ Празник в Бояна “ от Стоян Загорчинов, както и нейната драматизация „ Ръка Илиева “.

„ Работата по „ Боянският занаятчия “ протече през 1961 и началото на 1962 година Не изчаках завършването на либретото и я пишех съвсем редом със основаването му, откакто Хаджимишев ми даваше една приключена картина. Разбира се бяхме определили с най-големи детайлности драматургичния проект, тъй че аз знаех какво щях да чакам. Пак той – Хаджимишев, който беше към този момент режисьор в Софийската опера, съумя да склони тогавашния шеф Димитър Петков … да я сложи. Режисьор щеше да бъде Хаджимишев и аз помолих Васил Казанджиев, който тогава беше диригент в операта, да поеме музикалното управление. Мишо и жена му Ани Хаджимишева направиха хубава режисура, а Казанджиев реализира една от най-хубавите изяви на Софийската опера. Публиката одобри с бурни утвърждения, рядко слушани в оперната зала, творбата ми.

Успешна беше освен премиерата, само че и идващите четири-пет представления, които минаваха постоянно при цялостен салон – нещо доста рядко за постановки на българско оперно произведение. Имам поради произведения на други сътрудници, които на третата вечер едвам събираха сто-сто и петдесет слушатели и уредниците на операта трябваше да поставят огромни старания за това. Трябваше да бъда благополучен създател и аз бях в действителност благополучен. След петото зрелище Димитър Петков смъкна операта от репертоара, защото… нямала аудитория.

За пръв път рецензията посрещна операта ми добре… Веднага след премиерата музикантите взеха да приказват, че съм написал автобиографична опера, в която било доста ясно кои персони имам предвид под другите настоящи лица. Други, вдигайки вежди, споделяха многозначително: „ Ръка Илиева писа! “. Въобще операта възбуди доста мнения, най-много тъй като беше крачка обратно във връзка с техниката, която използвах. Даже и съперниците ми ме потупваха боязливо по гърба: „ Ако отстъпиш още малко, ще те признаем без всевъзможни задръжки. “ ( Из „ Слово и дело “. )

Автор: Оля Ал-Ахмед