100 дни след нападението на Хамас“ над Израел. Равносметката е

100 дни след нападението на „ Хамас “ над Израел. Равносметката е 1200 убити цивилни в страната и 130 взети заложници, а починалите в Газа са над 17 хиляди.

В началото на годината ви срещнахме с израелеца Яир Хиршфелд, който е взел участие в договарянията сред Израел и палестинците през 1993 година в Осло. Виктория Петрова беседва и с представител на палестинската страна – Хасан Асфур, който също е измежду договарящите в Норвегия - за концепцията за две страни, за деня, откакто войната свърши, и за проблемите на района.

Яир Хиршфелд в особено изявление пред Виктория Петрова

Как беше определена датата 7 октомври? Защо офанзивата се случи на 7 октомври? Водели са се интензивни договаряния тъкмо преди тази дата. Какво и кой подтикна към тази офанзива?

Няма събития, които да се случват инцидентно. Големите събития в никакъв случай не идват инцидентно. Нещата са авансово начертани. Смятам, че от израелска страна имаше улеснение на интервенцията и от американска страна може би също имаше улеснение на интервенцията. Русия има изгода, и Китай има изгода, само че има разлика.

Мястото на Америка в района беше доста мощно разтърсено. Тя усети, че към този момент няма последната дума. В региона на Залива, по въпроса за петрола, ОПЕК стартира да работи съгласно саудитско-руската съгласуваност, а това не се е случвало в историята на района от основаването на Кралството (Саудитска арабия). Също доколкото се отнася до самата Държава Израел – тя вървеше към революция. Седмица преди събитията от 7 октомври имаше доста изострен вътрешен спор, който водеше към революция.  Така в полза на Америка и Израел беше да се случи друго събитие, което да предотврати тази война. За това се говореше и пишеше още преди войната, международни създатели и публицисти евреи писаха за това.

Пред Виктория Петрова приказва основният договарящ от Осло през 1993 година от палестинска страна Хасан Асфур

Одобрявате ли проекта за следвоенно ръководство с многонационални сили, без присъединяване на Израел и потреблението на потенциала на Рамала?

Моята позиция е радикално друга. Първо, аз съм срещу всяко решение, което раздира връзката сред Газа и Западния бряг. Категорично.

Тази страна Палестина би трябвало да бъде оповестена и тя да поеме отговорността за всичко, отнасящо се до Ивицата Газа, Западния бряг и Йерусалим - според резолюция 67/19 на Организация на обединените нации от 2012 година

Сега всеки опит за отделяне на Западния бряг от Ивицата Газа е политическо закононарушение. Който желае решение, да отиде при резолюция 67/19 на Организация на обединените нации – посредством нея да бъде контрактувано всичко по отношение на цялостните палестинско-израелски връзки - границите, сигурността, суверенитета, всичко, което се отнася до това, и към този момент палестинската страна да поеме отговорността за връзките в областта на сигурността, а не други институции.

Политически по какъв начин би се структурирала една страна Палестина? Кой ще поеме ръководството в следвоенна Газа?

Пред Светослав Иванов един от водачите на придвижването пое ангажимент „ да се отнасят с българските пленници като с посетители “

Когато бъде оповестена страната, ние имаме Национален съвет на Организацията за избавление на Палестина. Временно този съвет би могъл да бъде парламент на страната Палестина, до момента в който бъдат извършени общи избори. Досега имаме общо взето президентска система, имаме изпълнително държавно управление, ние го назоваваме държавно управление на президента, президентът го дефинира, а съветът – Народното събрание го утвърждава. Оттук нататък може да стане промяна…

Когато бъде основана страната Палестина, Организацията за избавление на Палестина към този момент няма да бъде единственият и легален представител, а ще придобие нов статус, който ще бъде изследван отначало, тя ще работи главно по въпроса за бежанците, за чужбина. Значи въпросът е сложен.

Армията откри нови доказателства за държани заложници в Хан Юнис в Ивицата Газа

А какво е политическото бъдеще на Махмуд Абас?

Не знам дали той има още бъдеще по принцип. Смятам, че на тази възраст е към този момент доста мъчно. И хайде да стоим по-далече от имената. Говорим за парламентарни избори. Ако желаеме да приказваме за избори и парламент, аз нямам думата, народът е този, който избира. Не да има персона. Искаме да премахнем концепцията за личността. Понякога приказваме за народна власт, обаче в това време концепцията за личността, т.е. за политическото иго, си остава наш бекграунд. Аз съм срещу. Има народ. Някога казвахме, че след Ясер Арафат няма да има различен. Ето го, обаче, Махмуд Аббас от 2005 година им седи на главите. Сега сполучлив ли е, не е ли сполучлив – това е различен въпрос. Аз съм срещу да се приказва за персони. Народът е който взема решение.

Какво е особеното в договарянията в този момент и в Осло преди няколко десетилетия?

Няма място за съпоставяне сред договарянията в този момент сред Израел и " Хамас " по тематиката за пленниците. Абсолютно по никакъв метод не наподобяват на договарянията за територия, за власт, за взаимно признание,  за евакуиране. Разликата е всъщност. Преговаряхме за Газа, Западния бряг и Йерусалим, за окончателното споразумяване, за взаимното признание, в този момент приказват за това, пленници ли са, не са ли пленници, да се изтеглят ли от Газа, да открият ли граници – няма никаква база за съпоставяне сред договарянията. В същината си са разнообразни.

Искането е импортирано от държавното управление на Южна Африка

Изходът е да има решение, което да задължи страната на окупацията да приключи огъня и да се изтегли неотложно от Ивицата Газа и палестинската национална власт да поеме отговорността си в съгласуваност с Йордания и Египет и с някои арабски страни и под наблюдението на Съвета за сигурност или на Организация на обединените нации. Единствено това.

Как ще наподобява района след 5-10 години?

По моя персонална преценка целият свят в този момент се трансформира. В светлината на това, което стана след съветската военна окупация в Украйна и доста огромният напредък, който означи Китай, в този момент към този момент има нов свят, с разнообразни полюси. Държавите от БРИКС оформят нов полюс, за първи път някои доста богати страни от Залива се ориентират към доближаване с страните от БРИКС.

За първи път се случва комерсиалните и капиталовите връзки сред Китай и Саудитска Арабия да надвишават 100 милиарда $ – в миналото това се смяташе за някакво табу. Даже връзките с Иран получават ново измерение. Иранската концепция за надмощие може да се окаже обуздана. Има радикална смяна в района. Китай направи голяма инвестиция в пристанище Хайфа, имаше американски искания към Израел, само че все пак Израел избра Китай за модернизацията на пристанище Хайфа и това беше казус.

Русия също се възползва от Израел по въпроса за войната в Украйна, само че докога – не знаем. А цената платихме ние.