Предимствата на бавното бягане
10 сутринта е в една влажна неделя и аз диря извинения да си остана у дома, пашкулиран от студа. Накрая поставям маратонките си и дъждоустойчивото яке и потеглям.
В Battersea Park, югозападен Лондон, откривам Runners High Run Club, нова група от мудни бегачи, с които съм уредил среща, които вършат месечно 5 км дружно. Приближавам се до две млади дами — и двете се споделят Рейчъл, и двете са тук, тъй като желаят да намерят връстнички, които няма да им се присмиват поради неналичието им на скорост, а по-скоро да ги подтикват.
Като човек, който има единствено в табиет за джогинг след пандемията, ясно съзнавам неналичието си на скорост. Дългогодишните бегачи минават около мен (въпреки че победих жена, която тичаше, до момента в който вземаше отрязъци с чифт култивиран ножици). Чувствам се неловко да приказвам с другари и сътрудници спортисти, които се борят за позиция в приложението Strava и се стремят към персонални върхове в маратоните.
В последна сметка бягането ме кара да се усещам жив. Самотата избистря у...
Прочетете целия текст »
