10 март - спасяването на близо 50 000 български евреи
10 март се празнува като датата, на която си спомняме спасяването на близо 50 000 български евреи. Това е и датата, на която в България почитаме жертвите на Холокоста. Спасяването на евреите е едно от дребното исторически събития, които са дело на целия народ - от властта, през видни публични фигури, Църквата и елементарните хора.
Спасяването се състои в това, че на 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които населяват българска територия. Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче въпреки всичко са изпратени към " Треблинка ".
В края на 1940 година Народното събрание гласоподава, още преди България да се е включила към Тристранния пакт, Закона за отбрана на нацията. Министър-председател е Богдан Филов. Според закона, който е координиран като последици с нацистката политика по отношение на евреите, се постановат редица тежки ограничавания за евреите. Те губят правото да се придвижват свободно, да работят, да се подписват брак с българи, постанова им се полицейски час. Една от неизменимите клаузи е депортацията към " трудовите " лагери.
Първи реагират редица общественици, измежду които Тодор Влайков, Елин Пелин, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Константин Константинов. След това в Народното събрание стартират полемики. До 1943 година на страната на евреите се афишира огромна част от елементарното население, политици, интелектуалци. Междувременно е основано през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, управлявано от Александър Белев.
През 1943 година 43–ма депутати, отпред с подпредседателя на събранието, Димитър Пешев, насочат обществено своето протестно писмо до министър-председателя:
“Честта на България и на нейния народ е освен въпрос на възприятие. Тя е на първо място детайл на нейната политика. ”
На страната на евреите застава Пловдивският митрополит, по-късно патриарх, Кирил. Той декларира, че ще тръгне с тях, в случай че се случи депортиране. Окуражава както евреите, по този начин и българите, които се застъпват за тях.
До депортиране не се стига - на 9-ти против 10-ти март 1943 година в Пловдив е осуетено първото изпращане. Бързи дейности от страна на четиримата: юрист Иван Момчилов, пенсионирания професор Владимир Куртев, търговеца Асен Суичмезов и пловдивския депутат Петър Михалев със закрилата на Пешев, стопират и последвалите опити.
“Близо 50 000 хора са избавени. ”
Честването през 2019 година е отдадено на отдаване респект на митрополитите от Светия синод на Българската православна черква, които с чест и достолепие се опълчват на депортацията на българските евреи в лагерите на гибелта по време на Втората международна война.
В този тежък за българския народ миг, наместник-председател на Светия Синод е Видинският митрополит Неофит, роден в град Гълъбово, Старозагорска област, със светско име Никола Митев Караабов. Той поставя доста старания за разработване на единната позиция на църквата във връзка с българските евреи. Още до момента в който се разисква планът на Закона за отбрана на нацията е свикано съвещание на Светия Синод, което се организира на 14 и 15 ноември 1940 година в Синодалната палата в София. Официалното мнение на синода е, че „..всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на виновните фактори, че тоя законопроект и в някои от останалите си постановления срещу евреите-израилтяни съдържа някои разпореждания, които не ще могат да се считат за обективни и потребни за отбрана на нацията…… ”.
Тази позиция единомислещо е подкрепена от всички членове на Синода и се отстоява до края на войната. Старозагорският митрополит Климент също изрично декларира: „ Ние сами преживяхме нещастието на нашите прокудени братя след предходната война и знаем каква неправда и каква свирепост е да бъде някой изгонен от своя дом. Ние би трябвало да се застъпим за еврейското малцинство и да надигнем глас за митинг против сходен метод на деяние на правителството… ”. /moreto.net
Спасяването се състои в това, че на 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които населяват българска територия. Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче въпреки всичко са изпратени към " Треблинка ".
В края на 1940 година Народното събрание гласоподава, още преди България да се е включила към Тристранния пакт, Закона за отбрана на нацията. Министър-председател е Богдан Филов. Според закона, който е координиран като последици с нацистката политика по отношение на евреите, се постановат редица тежки ограничавания за евреите. Те губят правото да се придвижват свободно, да работят, да се подписват брак с българи, постанова им се полицейски час. Една от неизменимите клаузи е депортацията към " трудовите " лагери.
Първи реагират редица общественици, измежду които Тодор Влайков, Елин Пелин, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Константин Константинов. След това в Народното събрание стартират полемики. До 1943 година на страната на евреите се афишира огромна част от елементарното население, политици, интелектуалци. Междувременно е основано през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, управлявано от Александър Белев.
През 1943 година 43–ма депутати, отпред с подпредседателя на събранието, Димитър Пешев, насочат обществено своето протестно писмо до министър-председателя:
“Честта на България и на нейния народ е освен въпрос на възприятие. Тя е на първо място детайл на нейната политика. ”
На страната на евреите застава Пловдивският митрополит, по-късно патриарх, Кирил. Той декларира, че ще тръгне с тях, в случай че се случи депортиране. Окуражава както евреите, по този начин и българите, които се застъпват за тях.
До депортиране не се стига - на 9-ти против 10-ти март 1943 година в Пловдив е осуетено първото изпращане. Бързи дейности от страна на четиримата: юрист Иван Момчилов, пенсионирания професор Владимир Куртев, търговеца Асен Суичмезов и пловдивския депутат Петър Михалев със закрилата на Пешев, стопират и последвалите опити.
“Близо 50 000 хора са избавени. ”
Честването през 2019 година е отдадено на отдаване респект на митрополитите от Светия синод на Българската православна черква, които с чест и достолепие се опълчват на депортацията на българските евреи в лагерите на гибелта по време на Втората международна война.
В този тежък за българския народ миг, наместник-председател на Светия Синод е Видинският митрополит Неофит, роден в град Гълъбово, Старозагорска област, със светско име Никола Митев Караабов. Той поставя доста старания за разработване на единната позиция на църквата във връзка с българските евреи. Още до момента в който се разисква планът на Закона за отбрана на нацията е свикано съвещание на Светия Синод, което се организира на 14 и 15 ноември 1940 година в Синодалната палата в София. Официалното мнение на синода е, че „..всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на виновните фактори, че тоя законопроект и в някои от останалите си постановления срещу евреите-израилтяни съдържа някои разпореждания, които не ще могат да се считат за обективни и потребни за отбрана на нацията…… ”.
Тази позиция единомислещо е подкрепена от всички членове на Синода и се отстоява до края на войната. Старозагорският митрополит Климент също изрично декларира: „ Ние сами преживяхме нещастието на нашите прокудени братя след предходната война и знаем каква неправда и каква свирепост е да бъде някой изгонен от своя дом. Ние би трябвало да се застъпим за еврейското малцинство и да надигнем глас за митинг против сходен метод на деяние на правителството… ”. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ