10 любопитни факта за йоркширските териери
10 любопитни обстоятелството за йоркширските териери, които може би в никакъв случай не сте чували, макар че сте почитатели на дребните симпатични кучета. Тук сме събрали за вас всички най-интересни обстоятелства за пухкавите кутрета:
1. Започнали са като ловци на гризачи
Тези дребни кучета са били развъждани от няколко породи териери за лов на плъхове. Миньорите, тъкачите, както и други притежатели на бизнес в Шотландия, са употребявали дребните унищожители, с цел да запазят чисти от гризачи своите работни места. Поради компактния си размер, йоркширите могат да се натикан в дребни пространства. Тяхното дръзновение им е помогнало в преследването на гризачите. Подобно на други териери, кучетата са били употребявани и по време на лов, за да изкарат плячката от бърлогата.
2. Тъкачите са ги пренесли в Англия
Когато тъкачите са пристигнали в Англия, с цел да търсят работа в средата на 1800г, те са донесли своите дребни кучета с тях. Не след дълго породата е почнала да се разпространява в представления през 1861г.
3. Сменили са си името
Когато породата се е появила за пръв път в Англия, кученцата са били известни като териери с неприятна четина. Това е пордължило съвсем едно десетилетие, до момента в който кореспондент на име Ангъс Съдърланд не е изказал мнение, че името би трябвало да се промени. Той вярвал, че макар, че породата произхожда от Шотландия, тя е станала „ съвършена ” тогава, когато е пристигнала в Йоркшир, Англия. „ Те би трябвало към този момент да се назовават Скоч териери, само че и Йоркширски териери за това, че са се подобрили там “, споделя Съдърланд в списание The Field. Вероятно хората са били съгласни, тъй като през 1870 година името е публично променено.
4. Едно куче е било много значимо за триумфа на породата
За татко на породата се счита едно йорки на име Бен Хъдърсфийлд. Кучето е било с родословие и непрекъснат първенец в изложбите. То е спечелило над 70 награди. Било е едро куче, с тегло към 11 кг, само че всичките заплодени с него женски са родили кученца с тегло под 2,20 кг, което се е открило като стандарт по това време. Въпреки, че кучето е живяло единствено шест години, то е оставило след себе внушително завещание – множеството йоркита, развъждани за клас шоу през днешния ден, са далечни родственици на Бен.
5. Първото лечебно куче е било йорки
Когато американският боец Бил Уин е намерил женски йоркширски териер в лисича дупка по време на втората международна война, той я нарекъл Смоуки и я взел с него. Двамата пътували през Нова Гвинея и Смоуки скоро почнала да оказва помощ във войната. Благодарение на дребния си размер и смирение, тя е могла да пълзи през тръбите на информационни кабели в зарязан Японски аероплан. Без нейната помощ, бойците е трябвало да копаят окопи и да се излагат на противников огън.
Смоуки също така е посещавала лечебни заведения в цялата част на Съединените Американски Щати, където е била употребена като лечебно куче за ранените бойци. След войната тя и Уин отиват в Холивуд, където е почнала да се появява и в разнообразни телевизионни излъчвания. Можете да посетите нейн монумент, където е умряла – в Кливланд, щата Охайо, отдаден на паметта й.
6. Тяхната четина
Йоркитата не си сменят козината, тъй че те са подвластни от своите притежатели, с цел да я запазят хубава. Оставена без контрол, козината им ще продължи да пораства тъкмо като на човек и в реалност тя може да доближи до 2 метра дължина. Докато кучетата за изложения имат по-дълга коса, множеството притежатели държат козината на кученцата си къса, с цел да я предпазят от замърсяване или попадане на останки от храна в нея. Това постоянно се назовава „ кучешка прическа “.
7. Едно йорки е почнало напълно нова порода
През 1984 г. малко йорки на име Schneeflocken Fon Friedheck е родено с бяло тяло и необикновена багра в синьо, бяло и златно на главата. Животновъдите Вернер и Гертруд Бивър решили да вземат това неповторимо кученце и да основат нова порода. С деликатно и селективно размножаване, те основали обособен стандарт за породата, който става прочут като териер Biewer.
8. Издават смешни звуци
Йоркширските териери са с изключително сензитивен фарингс и някои от тях правят по този начин нареченото назад кихане. Вместо да изтласкат въздух от носа както е при естественото кихане, те си поемат въздух, като издават тон като гъска. Това не е обезпокоително. Тези звуци в последна сметка са безобидни и минават след няколко минути. Обикновено са провокирани от дразнители като полени, прахуляк, почистващи препарати, парфюми и др.
9. Йоркитата са били едни от първите регистрирани породи
Въпреки, че не са изключително остаряла порода, тези дребни кучета са една от истинските породи на Американския клуб за кучета. Йоркширските териери са регистрирани през 1885г. дружно с класики като гонче, басет и териер.
10. Може да се разчита на тях
Йоркитата са дребни кучета, тежащи приблизително по 3 кг, само че наподобява, че самите те не осъзнават това. Кученцата нямат проблем с животни, доста по-големи от тях.
През август 2015 г, Лари Лопес излизал от вкъщи си рано сутринта, когато било още мрачно на открито. Една мечка се ровела в боклука му и изведнъж го нападнала. Лопес се съпротивлявал, само че му било мъчно да се измъкне от 200-килограмовия бозайник. За благополучие неговото йорки било там. То започнало да хапе нападателя по петите, с цел да го разсее задоволително дълго и да могат да избягат. Благодарение на намесата на кученцето, окървавената жертва била в положение да се закара до болничното заведение и да доживее, с цел да опише историята.
1. Започнали са като ловци на гризачи
Тези дребни кучета са били развъждани от няколко породи териери за лов на плъхове. Миньорите, тъкачите, както и други притежатели на бизнес в Шотландия, са употребявали дребните унищожители, с цел да запазят чисти от гризачи своите работни места. Поради компактния си размер, йоркширите могат да се натикан в дребни пространства. Тяхното дръзновение им е помогнало в преследването на гризачите. Подобно на други териери, кучетата са били употребявани и по време на лов, за да изкарат плячката от бърлогата.
2. Тъкачите са ги пренесли в Англия
Когато тъкачите са пристигнали в Англия, с цел да търсят работа в средата на 1800г, те са донесли своите дребни кучета с тях. Не след дълго породата е почнала да се разпространява в представления през 1861г.
3. Сменили са си името
Когато породата се е появила за пръв път в Англия, кученцата са били известни като териери с неприятна четина. Това е пордължило съвсем едно десетилетие, до момента в който кореспондент на име Ангъс Съдърланд не е изказал мнение, че името би трябвало да се промени. Той вярвал, че макар, че породата произхожда от Шотландия, тя е станала „ съвършена ” тогава, когато е пристигнала в Йоркшир, Англия. „ Те би трябвало към този момент да се назовават Скоч териери, само че и Йоркширски териери за това, че са се подобрили там “, споделя Съдърланд в списание The Field. Вероятно хората са били съгласни, тъй като през 1870 година името е публично променено.
4. Едно куче е било много значимо за триумфа на породата
За татко на породата се счита едно йорки на име Бен Хъдърсфийлд. Кучето е било с родословие и непрекъснат първенец в изложбите. То е спечелило над 70 награди. Било е едро куче, с тегло към 11 кг, само че всичките заплодени с него женски са родили кученца с тегло под 2,20 кг, което се е открило като стандарт по това време. Въпреки, че кучето е живяло единствено шест години, то е оставило след себе внушително завещание – множеството йоркита, развъждани за клас шоу през днешния ден, са далечни родственици на Бен.
5. Първото лечебно куче е било йорки
Когато американският боец Бил Уин е намерил женски йоркширски териер в лисича дупка по време на втората международна война, той я нарекъл Смоуки и я взел с него. Двамата пътували през Нова Гвинея и Смоуки скоро почнала да оказва помощ във войната. Благодарение на дребния си размер и смирение, тя е могла да пълзи през тръбите на информационни кабели в зарязан Японски аероплан. Без нейната помощ, бойците е трябвало да копаят окопи и да се излагат на противников огън.
Смоуки също така е посещавала лечебни заведения в цялата част на Съединените Американски Щати, където е била употребена като лечебно куче за ранените бойци. След войната тя и Уин отиват в Холивуд, където е почнала да се появява и в разнообразни телевизионни излъчвания. Можете да посетите нейн монумент, където е умряла – в Кливланд, щата Охайо, отдаден на паметта й.
6. Тяхната четина
Йоркитата не си сменят козината, тъй че те са подвластни от своите притежатели, с цел да я запазят хубава. Оставена без контрол, козината им ще продължи да пораства тъкмо като на човек и в реалност тя може да доближи до 2 метра дължина. Докато кучетата за изложения имат по-дълга коса, множеството притежатели държат козината на кученцата си къса, с цел да я предпазят от замърсяване или попадане на останки от храна в нея. Това постоянно се назовава „ кучешка прическа “.
7. Едно йорки е почнало напълно нова порода
През 1984 г. малко йорки на име Schneeflocken Fon Friedheck е родено с бяло тяло и необикновена багра в синьо, бяло и златно на главата. Животновъдите Вернер и Гертруд Бивър решили да вземат това неповторимо кученце и да основат нова порода. С деликатно и селективно размножаване, те основали обособен стандарт за породата, който става прочут като териер Biewer.
8. Издават смешни звуци
Йоркширските териери са с изключително сензитивен фарингс и някои от тях правят по този начин нареченото назад кихане. Вместо да изтласкат въздух от носа както е при естественото кихане, те си поемат въздух, като издават тон като гъска. Това не е обезпокоително. Тези звуци в последна сметка са безобидни и минават след няколко минути. Обикновено са провокирани от дразнители като полени, прахуляк, почистващи препарати, парфюми и др.
9. Йоркитата са били едни от първите регистрирани породи
Въпреки, че не са изключително остаряла порода, тези дребни кучета са една от истинските породи на Американския клуб за кучета. Йоркширските териери са регистрирани през 1885г. дружно с класики като гонче, басет и териер.
10. Може да се разчита на тях
Йоркитата са дребни кучета, тежащи приблизително по 3 кг, само че наподобява, че самите те не осъзнават това. Кученцата нямат проблем с животни, доста по-големи от тях.
През август 2015 г, Лари Лопес излизал от вкъщи си рано сутринта, когато било още мрачно на открито. Една мечка се ровела в боклука му и изведнъж го нападнала. Лопес се съпротивлявал, само че му било мъчно да се измъкне от 200-килограмовия бозайник. За благополучие неговото йорки било там. То започнало да хапе нападателя по петите, с цел да го разсее задоволително дълго и да могат да избягат. Благодарение на намесата на кученцето, окървавената жертва била в положение да се закара до болничното заведение и да доживее, с цел да опише историята.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ