Известни имена черпят днес
10 имена честват имен ден през днешния ден. Това са Евлоги, Евлогий, Живка, Зоя, Светлана, Фотина, Мартин, Мартиниан, Мартиниян, Марти.
Преп. Мартиниан се е родил в Кесария и дълги години прекарал в молебствия и битка с изкушенията. Заради човешките си недостатъци избягал на канара в морето в цялостно усамотение, написа.
Един ден девственица, оживяла при корабокрушение, споходила Мартиниан и той се хвърлил в бурното море, с цел да избави душата си от прегрешението. Тогава Господ му изпратил делфин, който го изнесъл на брега.
Бог му посочил различен път - да броди из целия свят и да проповядва словото му. Светецът обходил 164 страни и починал в Атина.
Кратко животоописание
Преп. Мартиниан бил родом от Касария ПалестинскаРечник. На 18 години отишъл в пустинята и след 25-годишно подвижничество почнали да му се явяват бесовски изкушения. По знамение спасяван, избягал от това място и за две години обходил 164 града. Тъй, в непрекъснато пътешестване, траял подвига си - проповядвал и наставлявал. Починал в Атина в 422 година.
Житие на св. преподобни Мартиниан и на светите дами Зоя и Фотиния
Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария ПалестинскаРечник. На 18 години той се отдръпнал в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и битка с доста изкушения.
Когато една жена пристигнала да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил необут в огъня и стоял там до момента в който от болежка била убита у него всякаква сласт. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна канара измежду морето, с цел да се избави от сексапил. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.
Тогава Мартиниан решил на никое място да не се настанява за непрекъснато, а непрестанно да пътува. За две години той обходил 164 града, като на всички места проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.
В памет на преподобния наш отец Мартиниан и светите дами Зоя и Фотиния
В Палестина, покрай град КесарияРечник, има една планина, която се назовава " Ковчежното място ". Много пустинници се подвизавали на нея и измежду тях - преизпълненият с Божествена берекет, благословен и достохвален духовник свети Мартиниан.
От дете той обикнал Бога и заживял отшелнически живот. Прекрасният младеж на осемнадесет години оставил града и роднините си, отрекъл се от светската суетност и предпочел безмълвното пустинно житие. Той живеел сходно на безтелесните ангели и прекарал на планината двадесет и пет години. Заради добродетелите си се удостоил от Бога с подарък на изцеления и по неговите свети молебствия мнозина се изцелявали от разнообразни заболявания, обзетите от зли духове идвали при него и се освобождавали от козните на лукавия. И доста други чудеса вършел Бог по молитвите на Своя ласкател.
От ден дневно Мартиниан от ден на ден преуспявал в подвизите си, славата за добродетелния му живот се ширела надалеч отвън рамките на страната и всички, които чували за него, го посещавали за душевна изгода. Но врагът на човешкия жанр - дяволът, не могъл да изтърпи добродетелта на младия подвижник, преукрасен с духовни подвизи. Отначало той почнал по всякакъв начин да изкушава блажения и се опитвал по разнообразни способи да го уплаши. После античният завистник използвал оръжието, с което в миналото прогонил Адам от парадайса, тъй като желаел да прогони и този подвижник от безмълвната пустиня и да го лиши от постоянно самодоволство. [...]
Веднъж неколцина поданици па Кесария разговаряли за добродетелното житие на Мартиниан и доста се учудвали на неговото геройство и самообладание. Една развратница инцидентно чула беседата им, по дяволско подстрекателство пристъпила към тях и споделила:
- Защо толкоз се удивлявате от живота на този подвижник? Нима той е толкоз корав в добродетелта? Ако желая, мога да го поклатя, както вятърът поклаща лист от дървото. И какво толкоз почтено за хвалба намирате в него? Това ли, че сходно на хищник живее в пустинята, тъй като не е в положение да се бори с похотта на плътта и светските съблазни в града?
Какво чудно има, че остава равнодушен, като не вижда жена? Вие сами знаете, че без огън сеното няма да изгори. Чудно би било, в случай че сеното не се възпламени, когато го сложат до огън. Така би трябвало да се разсъждава и за този човек. Но в случай че отида при него и той остане все по този начин равнодушен и не се съблазни от хубостта ми, тогава ще бъде популярен освен пред хората, само че и пред Бога и Неговите ангели.
После тя се обзаложила с тях за пари и се завърнала в дома си. Тук свалила богатите си одежди, облякла остарели и скъсани облекла, покрила главата си с вретище и се препасала с въже. А скъпите си облекла, пръстени и обеци, златни гривни и мъниста - всичко, което прелъстява мозъка и очите на юношите, поставила в една торба и взела със себе си. Вечерта тръгнала от Кесария и през нощта пристигнала в пустинната планина, където живеел преподобният. Нощта била дъждовна и бурна. Тя се доближила до килията на Мартиниан и притворно простенала:
- Помилуй ме, рабе Божий! Не оставяй да бъда изядена от зверовете. Изгубих се в пустинята и не зная накъде да ходя. Бъди доброжелателен, съжали ме в бедата и не се погнусявай от мене, неверната, тъй като и аз съм Божие творение. Моля те, свети отче, не ме оставяй без помощ.
Това и доста друго нареждала тя с рев и вопли. Блаженият Мартиниан отворил прозорчето си, погледнал я и като видял, че облечената във вехти облекла жена стои под проливния дъжд, си помислил:
- Горко на мене, окаяния виновник. Днес ми следва прелъщение: или би трябвало да извърша Божията заповед, която ни приканва към състрадание, или би трябвало да наруша монашеския си обет. Ако не приема в килията си изпадналата в неволя жена, ще я изядат зверовете или пък ще почине от мраз. Тогава ще оскверня душата си и ще стана палач. Но в случай че я пусна в килията си, се багра да не ме реализира прелъщение. Тогава ще оскверня и тялото, и душата си и ще бъда мръсен развратник пред моя Господ. [...]
Той се помолил, отворил вратата и въвел дамата в килията си. После наклал огън, предложил й да се сгрее, донесъл финикови плодове, които откъснал от дървото, растящо близо до килията му, и споделил:
- Жено, хапни и се сгрей край огъня, а на сутринта си иди с мир.
После я оставил във външната половина на килията, отишъл във вътрешната и затворил вратата. В третия час на нощта, както нормално, почнал да пее псалми и молебствия, а по-късно лежащ на земята и задремал.
Но през онази нощ сатаната го смутил с плътска сласт. В среднощ дамата станала, извадила всичките си декорации и ги поставила, с цел да прелъсти светия. Тя прибрала дрипите си в торбата и чакала Мартиниан да пристигна при нея. На сутринта светият излязъл от своята половина на килията, с цел да я изпрати. Като я видял в богати облекла и украсена, той не я познал. Ужасен, той спрял на прага, дълго мълчал и най-после й споделил:
- Коя си и от кое място си пристигнала? Какви са тези бесовски одеяния? [...]
- Аз съм от Кесария Палестинска, доста съм слушала за теб и за твоята хубост и сърцето ми се разгоря от обич към тебе. Заради теб изминах дълъг път. За какво е твоето самоограничение, за какво би трябвало да умъртвяваш тялото си с толкоз непоколебим пост? В кои книги открихте заповедта да не ядете, да не пиете и да не се дамите?
Нима деятел Павел не е споделил: " бракът е нещо почтено у всички, и брачното легло - чисто " (Евр. 13:4). Кой от пророците се е лишил от Царството Небесно поради това, че е имал жена? Нима великият и дивен Енох не е бил женен? А той е бил сграбчен на небето и не е видял гибел даже до през днешния ден (Бит. 5:24; Евр. 11:5). Праотецът Авраам имал три дами и бил наименуван даже другар Божий, освен това - сподобил се да одобри в шатрата си Самия Бог в три Лица (Бит. 18).
Бил женен и Исаак, този прототип на Христа (Бит. 24:67). Иаков имал две дами и две наложници, а той се борел с ангел и се удостоил да види Божията популярност (Бит. 22). Нима не бил женен Мойсей, висшият оракул и Божий чиновник (Изх. 2)? А той беседвал с Бога, освободил еврейския народ от тежкото иго на другоплеменници и се сподобил с Царството Небесно. Също и Давид и други пророци и свети мъже имали законни дами и рожби и всички се въдворили в Царството Небесно.
[...] Слушайки думите на тази жена, или по-добре да се каже - на дявола, тъй като античният човекоубиец говорел посредством нейните уста, Мартиниан почнал да се колебае и да се скланя към грях. Накрая той й споделил:
- Почакай малко, тъй като нормално при мене идват хора за благословение. Ще погледна дали не е пристигнал някой, с цел да не ни видят. От Бога не можем да скрием нашия грях, дано най-малко го скрием от хората, с цел да не ни хулят и осъждат.
Той излязъл от килията, застанал на камъка, който се намирал пред нея и почнал деликатно да оглежда пътя. Но Човеколюбецът Бог не желае погибелта на никого. Той не презрял и трудовете на свети Мартиниан, стартирани от млади години, спомнил си неговите молебствия, подал му Своята помощ и трансформирал злия му умисъл на добър. Блаженият слязъл от камъка, намерил една изсъхнала клечка и я занесъл в килията си. Сложил я измежду нея и я запалил. Когато огънят се разгорял мощно, светият свалил сандалите си, стъпил в пламъка и стоял по този начин до тогава, до момента в който не почнало да изгаря цялото му тяло. После излязъл от пламъка и споделил, като че ли укорявайки самия себе си:
- Мартиниане, прелестен ли е този краткотраен огън? Приятно ли е това изтезание? Ако можеш да го изтърпиш, тогава пристъпи към тази жена. [...]
Така говорел на себе си. Щом болката му почнала да утихва, той още веднъж стъпил в огъня и стоял там толкоз, дълго, колкото било допустимо. [...]
А дамата се удивявала по какъв начин поради спасението си светият самичък влезнал в огъня. Тогава сама си спомнила за съгрешенията си и духът й се пробудил като от сън. Тя раздрала одеждите си, скъсала всичките си декорации и ги хвърлила в огъня, още веднъж се облякла в остарялото вретище, паднала в нозете на свети Мартиниан и със сълзи почнала да му приказва:
- Рабе Божий, елементарни окаяната грешница! На тебе ти е известно какъв брой мощни и многообразни са козните на дявола. Той ми внуши мисълта да те изкуша. Помоли се за мене, свети отче, та по твоите молебствия и аз, огромната грешница, да получа избавление. Знай, отче, че към този момент няма да се върна в града, няма да вляза в дома си, няма да видя роднините и познатите си. Не, твърдо взех решение да оставя скверните си каузи и да се погрижа за спасението на окаяната си душа. [...]
Тя се поклонила на светия и си тръгнала, а той се завърнал в килията си, където почнал със сълзи да се моли на Господа. А дамата вървяла и с рев се молела на Бога да я настави по пътя на спасението. Чак късно вечерта на другия ден тя стигнала във Витлеем. Отишла в манастира ма блажената Павла, поклонила й се и разказала за всичко, което се случило. Като чула нейния роман, блажената популяризирала човеколюбеца Бог, с наслада я приела в манастира си и всеки ден я поучавала и наставяла по пътя на спасението. А дамата почнала толкоз ревниво да се подвизава и да пости, че доста пъти блажената й казвала:
- Чедо, щади плътта си, с цел да не изнемогне, старай се да можеш до край да се подвизаваш в постничество.
Но тя не отслабвала подвизите си. Малко преди кончината си блажената Зоя - по този начин се наричала дамата - молела Господ да й открие дали е признато покаянието й. За да извести своята благосклонност, човеколюбивият Бог й дал дара да изцелява. [...]
Преподобният Мартиниан излекуван от изгарянията си едвам след седем месеца. После почнал да размишлява по този начин:
- Ако не си отида отсам, лукавият зложелател няма да ме остави и няма да ми даде покой. Трябва да заживея на такова място, което е недостъпно за дами.
[...] Той се осенил с кръстно предсказание, излязъл от килията си и тръгнал към морето. [...] Когато стигнал до пристана, той намерил един богобоязлив притежател на транспортен съд и му споделил:
- Брате! Не знаеш ли в морето някой дребен и ненаселен остров?
Човекът отвърнал:
- Защо питаш? Защо ти е нужно това?
- Желая да оставя суетния свят и да поема подвига на безмълвието - споделил Мартиниан, - само че не познавам място, което да е уместно за това.
Морякът дал отговор:
- Има едно такова място, само че то е ужасно: посред морето се издига висока канара, а земя не се вижда.
- То е уместно за мене - отвърнал блаженият - и там желая да се заселя, тъй като е недостъпно за жена.
[...] Човекът схванал, че пред него стои свят мъж и заречен да извърши всичко, за което го моли. Те се качили на кораба и отплавали към пустинното място. При удобен попътен вятър по здрач стигнали скалата. Като я видял, блаженият се възрадвал духом и възхвалил Бога. [...]
Блаженият останал да живее под намерено небе, търпеливо понасяйки жегата денем и студа през нощта. Два или три пъти в годината морякът му донасял самун и вода. А блаженият Мартиниан живеел на скалата и се радвал духом, че се е избавил от светската суетност. Той през деня и нощем възхвалявал Бога и непрекъснато се поучавал в Богомислие.
Той обитавал на тази канара шест години, претърпявайки поради спасението си дъжд, мраз и зной. Но дяволът не прекратил козните си. Той въвел светия в друго, още по-тежко прелъщение.
Веднъж дяволът видял, че по морето плава транспортен съд, на който имало мъже и дами. Той вдигнал стихия и мощен вятър, хвърлил кораба към една канара и го разрушил. Всички пасажери потънали и единствено една девственица съумяла да се хване за някаква отломка и доплавала до скалата, където живеел Мартиниан. [...]
После подал ръка на девойката и я извел на скалата. Като видял, че тя е доста красива, свети Мартиниан споделил [...]:
- Наистина, не може на едно място да останат огън и сено, невероятно е ти и аз да живеем тук дружно. Остани и не се пердах от нищо. Тук има самун и вода, които доставя един моряк, и той ще пристигна след два месеца. Разкажи му за всичко, което се случи, а той ще те вземе на кораба и ще те остави на брега.
[...] С тези думи се хвърлил в морето и заплувал. По Божия промисъл два делфина го вдигнали на гърбовете си и го понесли през вълните и го изнесли на сушата. [...]
Блаженият тръгнал от едно място на друго, от град на град. Така, в непрекъснато пътешествие, той прекарвал живота си. Не носел със себе си нито скиптър и торба, нито самун, облекла или пари - с една дума нищо, което е належащо за нашия живот. Когато влизал в някой град или село, той питал кой от жителите му се отличава с благочестие, отсядал при него и приемал храна от него. Нощувал там, където го застигане нощта: в пустинята или в полето, и освен това лягал да отдъхне за напълно малко. За две години той посетил 100 шестдесет и четири града и най-после пристигнал в Атина. [...]
Там свети Мартиниан приключил с чест земното си занятие, опазил вярата и се удостоил да получи венеца, подготвен за него в Царството Небесно.
Кой не ще се удиви на този подвижник, кой не ще популяризира паметта му! До края на дните си той се подвизавал, с цел да избави душата си, и даже непринудено се подложил на мъчения. Тогава още нямало гонения срещу християните, само че светият самичък поел мъченичеството. Той победил дявола и разрушил козните му, станал самичък гонител на себе си и непринудено се подложил на премеждия. Наистина той би трябвало да бъде наименуван страдалец и добър мъченик, тъй като с краткотрайния огън преодолял безконечния. [...]
Преп. Мартиниан се е родил в Кесария и дълги години прекарал в молебствия и битка с изкушенията. Заради човешките си недостатъци избягал на канара в морето в цялостно усамотение, написа.
Един ден девственица, оживяла при корабокрушение, споходила Мартиниан и той се хвърлил в бурното море, с цел да избави душата си от прегрешението. Тогава Господ му изпратил делфин, който го изнесъл на брега.
Бог му посочил различен път - да броди из целия свят и да проповядва словото му. Светецът обходил 164 страни и починал в Атина.
Кратко животоописание
Преп. Мартиниан бил родом от Касария ПалестинскаРечник. На 18 години отишъл в пустинята и след 25-годишно подвижничество почнали да му се явяват бесовски изкушения. По знамение спасяван, избягал от това място и за две години обходил 164 града. Тъй, в непрекъснато пътешестване, траял подвига си - проповядвал и наставлявал. Починал в Атина в 422 година.
Житие на св. преподобни Мартиниан и на светите дами Зоя и Фотиния
Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария ПалестинскаРечник. На 18 години той се отдръпнал в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и битка с доста изкушения.
Когато една жена пристигнала да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил необут в огъня и стоял там до момента в който от болежка била убита у него всякаква сласт. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна канара измежду морето, с цел да се избави от сексапил. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.
Тогава Мартиниан решил на никое място да не се настанява за непрекъснато, а непрестанно да пътува. За две години той обходил 164 града, като на всички места проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.
В памет на преподобния наш отец Мартиниан и светите дами Зоя и Фотиния
В Палестина, покрай град КесарияРечник, има една планина, която се назовава " Ковчежното място ". Много пустинници се подвизавали на нея и измежду тях - преизпълненият с Божествена берекет, благословен и достохвален духовник свети Мартиниан.
От дете той обикнал Бога и заживял отшелнически живот. Прекрасният младеж на осемнадесет години оставил града и роднините си, отрекъл се от светската суетност и предпочел безмълвното пустинно житие. Той живеел сходно на безтелесните ангели и прекарал на планината двадесет и пет години. Заради добродетелите си се удостоил от Бога с подарък на изцеления и по неговите свети молебствия мнозина се изцелявали от разнообразни заболявания, обзетите от зли духове идвали при него и се освобождавали от козните на лукавия. И доста други чудеса вършел Бог по молитвите на Своя ласкател.
От ден дневно Мартиниан от ден на ден преуспявал в подвизите си, славата за добродетелния му живот се ширела надалеч отвън рамките на страната и всички, които чували за него, го посещавали за душевна изгода. Но врагът на човешкия жанр - дяволът, не могъл да изтърпи добродетелта на младия подвижник, преукрасен с духовни подвизи. Отначало той почнал по всякакъв начин да изкушава блажения и се опитвал по разнообразни способи да го уплаши. После античният завистник използвал оръжието, с което в миналото прогонил Адам от парадайса, тъй като желаел да прогони и този подвижник от безмълвната пустиня и да го лиши от постоянно самодоволство. [...]
Веднъж неколцина поданици па Кесария разговаряли за добродетелното житие на Мартиниан и доста се учудвали на неговото геройство и самообладание. Една развратница инцидентно чула беседата им, по дяволско подстрекателство пристъпила към тях и споделила:
- Защо толкоз се удивлявате от живота на този подвижник? Нима той е толкоз корав в добродетелта? Ако желая, мога да го поклатя, както вятърът поклаща лист от дървото. И какво толкоз почтено за хвалба намирате в него? Това ли, че сходно на хищник живее в пустинята, тъй като не е в положение да се бори с похотта на плътта и светските съблазни в града?
Какво чудно има, че остава равнодушен, като не вижда жена? Вие сами знаете, че без огън сеното няма да изгори. Чудно би било, в случай че сеното не се възпламени, когато го сложат до огън. Така би трябвало да се разсъждава и за този човек. Но в случай че отида при него и той остане все по този начин равнодушен и не се съблазни от хубостта ми, тогава ще бъде популярен освен пред хората, само че и пред Бога и Неговите ангели.
После тя се обзаложила с тях за пари и се завърнала в дома си. Тук свалила богатите си одежди, облякла остарели и скъсани облекла, покрила главата си с вретище и се препасала с въже. А скъпите си облекла, пръстени и обеци, златни гривни и мъниста - всичко, което прелъстява мозъка и очите на юношите, поставила в една торба и взела със себе си. Вечерта тръгнала от Кесария и през нощта пристигнала в пустинната планина, където живеел преподобният. Нощта била дъждовна и бурна. Тя се доближила до килията на Мартиниан и притворно простенала:
- Помилуй ме, рабе Божий! Не оставяй да бъда изядена от зверовете. Изгубих се в пустинята и не зная накъде да ходя. Бъди доброжелателен, съжали ме в бедата и не се погнусявай от мене, неверната, тъй като и аз съм Божие творение. Моля те, свети отче, не ме оставяй без помощ.
Това и доста друго нареждала тя с рев и вопли. Блаженият Мартиниан отворил прозорчето си, погледнал я и като видял, че облечената във вехти облекла жена стои под проливния дъжд, си помислил:
- Горко на мене, окаяния виновник. Днес ми следва прелъщение: или би трябвало да извърша Божията заповед, която ни приканва към състрадание, или би трябвало да наруша монашеския си обет. Ако не приема в килията си изпадналата в неволя жена, ще я изядат зверовете или пък ще почине от мраз. Тогава ще оскверня душата си и ще стана палач. Но в случай че я пусна в килията си, се багра да не ме реализира прелъщение. Тогава ще оскверня и тялото, и душата си и ще бъда мръсен развратник пред моя Господ. [...]
Той се помолил, отворил вратата и въвел дамата в килията си. После наклал огън, предложил й да се сгрее, донесъл финикови плодове, които откъснал от дървото, растящо близо до килията му, и споделил:
- Жено, хапни и се сгрей край огъня, а на сутринта си иди с мир.
После я оставил във външната половина на килията, отишъл във вътрешната и затворил вратата. В третия час на нощта, както нормално, почнал да пее псалми и молебствия, а по-късно лежащ на земята и задремал.
Но през онази нощ сатаната го смутил с плътска сласт. В среднощ дамата станала, извадила всичките си декорации и ги поставила, с цел да прелъсти светия. Тя прибрала дрипите си в торбата и чакала Мартиниан да пристигна при нея. На сутринта светият излязъл от своята половина на килията, с цел да я изпрати. Като я видял в богати облекла и украсена, той не я познал. Ужасен, той спрял на прага, дълго мълчал и най-после й споделил:
- Коя си и от кое място си пристигнала? Какви са тези бесовски одеяния? [...]
- Аз съм от Кесария Палестинска, доста съм слушала за теб и за твоята хубост и сърцето ми се разгоря от обич към тебе. Заради теб изминах дълъг път. За какво е твоето самоограничение, за какво би трябвало да умъртвяваш тялото си с толкоз непоколебим пост? В кои книги открихте заповедта да не ядете, да не пиете и да не се дамите?
Нима деятел Павел не е споделил: " бракът е нещо почтено у всички, и брачното легло - чисто " (Евр. 13:4). Кой от пророците се е лишил от Царството Небесно поради това, че е имал жена? Нима великият и дивен Енох не е бил женен? А той е бил сграбчен на небето и не е видял гибел даже до през днешния ден (Бит. 5:24; Евр. 11:5). Праотецът Авраам имал три дами и бил наименуван даже другар Божий, освен това - сподобил се да одобри в шатрата си Самия Бог в три Лица (Бит. 18).
Бил женен и Исаак, този прототип на Христа (Бит. 24:67). Иаков имал две дами и две наложници, а той се борел с ангел и се удостоил да види Божията популярност (Бит. 22). Нима не бил женен Мойсей, висшият оракул и Божий чиновник (Изх. 2)? А той беседвал с Бога, освободил еврейския народ от тежкото иго на другоплеменници и се сподобил с Царството Небесно. Също и Давид и други пророци и свети мъже имали законни дами и рожби и всички се въдворили в Царството Небесно.
[...] Слушайки думите на тази жена, или по-добре да се каже - на дявола, тъй като античният човекоубиец говорел посредством нейните уста, Мартиниан почнал да се колебае и да се скланя към грях. Накрая той й споделил:
- Почакай малко, тъй като нормално при мене идват хора за благословение. Ще погледна дали не е пристигнал някой, с цел да не ни видят. От Бога не можем да скрием нашия грях, дано най-малко го скрием от хората, с цел да не ни хулят и осъждат.
Той излязъл от килията, застанал на камъка, който се намирал пред нея и почнал деликатно да оглежда пътя. Но Човеколюбецът Бог не желае погибелта на никого. Той не презрял и трудовете на свети Мартиниан, стартирани от млади години, спомнил си неговите молебствия, подал му Своята помощ и трансформирал злия му умисъл на добър. Блаженият слязъл от камъка, намерил една изсъхнала клечка и я занесъл в килията си. Сложил я измежду нея и я запалил. Когато огънят се разгорял мощно, светият свалил сандалите си, стъпил в пламъка и стоял по този начин до тогава, до момента в който не почнало да изгаря цялото му тяло. После излязъл от пламъка и споделил, като че ли укорявайки самия себе си:
- Мартиниане, прелестен ли е този краткотраен огън? Приятно ли е това изтезание? Ако можеш да го изтърпиш, тогава пристъпи към тази жена. [...]
Така говорел на себе си. Щом болката му почнала да утихва, той още веднъж стъпил в огъня и стоял там толкоз, дълго, колкото било допустимо. [...]
А дамата се удивявала по какъв начин поради спасението си светият самичък влезнал в огъня. Тогава сама си спомнила за съгрешенията си и духът й се пробудил като от сън. Тя раздрала одеждите си, скъсала всичките си декорации и ги хвърлила в огъня, още веднъж се облякла в остарялото вретище, паднала в нозете на свети Мартиниан и със сълзи почнала да му приказва:
- Рабе Божий, елементарни окаяната грешница! На тебе ти е известно какъв брой мощни и многообразни са козните на дявола. Той ми внуши мисълта да те изкуша. Помоли се за мене, свети отче, та по твоите молебствия и аз, огромната грешница, да получа избавление. Знай, отче, че към този момент няма да се върна в града, няма да вляза в дома си, няма да видя роднините и познатите си. Не, твърдо взех решение да оставя скверните си каузи и да се погрижа за спасението на окаяната си душа. [...]
Тя се поклонила на светия и си тръгнала, а той се завърнал в килията си, където почнал със сълзи да се моли на Господа. А дамата вървяла и с рев се молела на Бога да я настави по пътя на спасението. Чак късно вечерта на другия ден тя стигнала във Витлеем. Отишла в манастира ма блажената Павла, поклонила й се и разказала за всичко, което се случило. Като чула нейния роман, блажената популяризирала човеколюбеца Бог, с наслада я приела в манастира си и всеки ден я поучавала и наставяла по пътя на спасението. А дамата почнала толкоз ревниво да се подвизава и да пости, че доста пъти блажената й казвала:
- Чедо, щади плътта си, с цел да не изнемогне, старай се да можеш до край да се подвизаваш в постничество.
Но тя не отслабвала подвизите си. Малко преди кончината си блажената Зоя - по този начин се наричала дамата - молела Господ да й открие дали е признато покаянието й. За да извести своята благосклонност, човеколюбивият Бог й дал дара да изцелява. [...]
Преподобният Мартиниан излекуван от изгарянията си едвам след седем месеца. После почнал да размишлява по този начин:
- Ако не си отида отсам, лукавият зложелател няма да ме остави и няма да ми даде покой. Трябва да заживея на такова място, което е недостъпно за дами.
[...] Той се осенил с кръстно предсказание, излязъл от килията си и тръгнал към морето. [...] Когато стигнал до пристана, той намерил един богобоязлив притежател на транспортен съд и му споделил:
- Брате! Не знаеш ли в морето някой дребен и ненаселен остров?
Човекът отвърнал:
- Защо питаш? Защо ти е нужно това?
- Желая да оставя суетния свят и да поема подвига на безмълвието - споделил Мартиниан, - само че не познавам място, което да е уместно за това.
Морякът дал отговор:
- Има едно такова място, само че то е ужасно: посред морето се издига висока канара, а земя не се вижда.
- То е уместно за мене - отвърнал блаженият - и там желая да се заселя, тъй като е недостъпно за жена.
[...] Човекът схванал, че пред него стои свят мъж и заречен да извърши всичко, за което го моли. Те се качили на кораба и отплавали към пустинното място. При удобен попътен вятър по здрач стигнали скалата. Като я видял, блаженият се възрадвал духом и възхвалил Бога. [...]
Блаженият останал да живее под намерено небе, търпеливо понасяйки жегата денем и студа през нощта. Два или три пъти в годината морякът му донасял самун и вода. А блаженият Мартиниан живеел на скалата и се радвал духом, че се е избавил от светската суетност. Той през деня и нощем възхвалявал Бога и непрекъснато се поучавал в Богомислие.
Той обитавал на тази канара шест години, претърпявайки поради спасението си дъжд, мраз и зной. Но дяволът не прекратил козните си. Той въвел светия в друго, още по-тежко прелъщение.
Веднъж дяволът видял, че по морето плава транспортен съд, на който имало мъже и дами. Той вдигнал стихия и мощен вятър, хвърлил кораба към една канара и го разрушил. Всички пасажери потънали и единствено една девственица съумяла да се хване за някаква отломка и доплавала до скалата, където живеел Мартиниан. [...]
После подал ръка на девойката и я извел на скалата. Като видял, че тя е доста красива, свети Мартиниан споделил [...]:
- Наистина, не може на едно място да останат огън и сено, невероятно е ти и аз да живеем тук дружно. Остани и не се пердах от нищо. Тук има самун и вода, които доставя един моряк, и той ще пристигна след два месеца. Разкажи му за всичко, което се случи, а той ще те вземе на кораба и ще те остави на брега.
[...] С тези думи се хвърлил в морето и заплувал. По Божия промисъл два делфина го вдигнали на гърбовете си и го понесли през вълните и го изнесли на сушата. [...]
Блаженият тръгнал от едно място на друго, от град на град. Така, в непрекъснато пътешествие, той прекарвал живота си. Не носел със себе си нито скиптър и торба, нито самун, облекла или пари - с една дума нищо, което е належащо за нашия живот. Когато влизал в някой град или село, той питал кой от жителите му се отличава с благочестие, отсядал при него и приемал храна от него. Нощувал там, където го застигане нощта: в пустинята или в полето, и освен това лягал да отдъхне за напълно малко. За две години той посетил 100 шестдесет и четири града и най-после пристигнал в Атина. [...]
Там свети Мартиниан приключил с чест земното си занятие, опазил вярата и се удостоил да получи венеца, подготвен за него в Царството Небесно.
Кой не ще се удиви на този подвижник, кой не ще популяризира паметта му! До края на дните си той се подвизавал, с цел да избави душата си, и даже непринудено се подложил на мъчения. Тогава още нямало гонения срещу християните, само че светият самичък поел мъченичеството. Той победил дявола и разрушил козните му, станал самичък гонител на себе си и непринудено се подложил на премеждия. Наистина той би трябвало да бъде наименуван страдалец и добър мъченик, тъй като с краткотрайния огън преодолял безконечния. [...]
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ