Зеленият преход тече, в такт можем да влезем със Зелената сделка
1 януари 2007 година - това е денят, в който България, дружно с Румъния, влезе в Европейския съюз. През 2022 година, или 15 години по-късно, може да се направи равносметка дали страната ни е догонила средноевропейското равнище и има още върху какво да работи, с цел да го направи. За равносметката от участието ни в Европейски Съюз, за стратегическите промени и въпроси, за всички плюсове, минуси и изгоди, само че и за бъдещите цели на България в Съюза, репортерът на News.bg Симеон Янев беседва с ръководителя на представителството на Европейската комисия у нас Цветан Кюланов.
През актуалната година се навършват 15 години от присъединението на България в Европейски Съюз? Каква е равносметката?
Наистина е по този начин - съвсем кръгла годишнина от един сериозен интервал от време и на едно цяло потомство, само че сигурно може да отбележим няколко неща. България се развива в позитивна посока, България е съумяла да се възползва от опциите, които Европейският съюз предлага и съвсем всички български жители са се убедили в това през последните 10-15 години.
Направи ли ни участието в съюза повече европейци , в сравнение с балканци ?
Ами този въпрос е малко подвеждащ. Балканите постоянно са били част от Европа, част от Балканите са част и от Европейски Съюз. Чисто като образец в разпространяването в обществените мрежи, където повече време лишава връзката сред другите страни, се натъкваме на доста клипове, които показват, че нещо допустимо може да е единствено в Австрия, единствено в Германия и единствено в България. Като виждам клипчетата се питаме по какъв начин по този начин? Наистина обменът демонстрира, че неща, които се мислят, че единствено на Балканите са по този начин, ги има и на доста други места. Точно това разнообразие ни оказва помощ да си оказваме помощ взаимно и да движим страните, стопанските системи си и Европа напред.
Кои са нерешените стратегически въпроси и промени, за които Европейски Съюз към момента ни размахва пръст? Къде сбъркахме, къде спечелихме и кои са неосъществените планове, които не успяхме да изпълним, а трябваше?
Сега, въпроси и промени по цялостното решение на проблемите постоянно ще има да се вършат от България и от всички страни. България като догонваща средноевропейското равнище, има още по-дълъг път да извърви. Наистина промените и подобряването на стопанската система би трябвало да се гледат като развой и няма да реализираме равнище или миг, в който всичките ни проблеми са решени. Това, което би трябвало да вършим и като български жители, и като европейски жители, е, когато знаем, че имаме проблеми, и знаем, че има потребност от промени, да ги прави, да не ги отлагаме, да не ги забавяме, тъй като след това идват нови.
За тези 15 години имахме една голяма финансова рецесия, в този момент имаме една голяма здравна рецесия. Всички тези процеси не би трябвало да чакат ние да си оправим покрива, както споделяше предходният президент на Комисията - Юнкер, а би трябвало да действаме допустимо най-бързо, с цел да може при една нова рецесия, да бъдем доста по-подготвени.
Внасянето на Националния проект за възобновяване и резистентност една от стъпките за вярно развиване ли е? Какви средства можем да усвоим от плана и по какъв начин можем да ги влагаме, с цел да станем високоевропейска страна? Докъде са диалозите към сегашния миг.
Точно Планът за възобновяване и резистентност, ще подчертая резистентност, са главен детайл от това, което загатнах доскоро - потребността да се създадат отлагани промени и да се създадат промени, които ще създадат стопанската система по-конкурентноспособна. Световната стопанска система сега прави обзор в битката против климатичните промени, по-зелена сила, възобновими енергийни източници, цифровизация на процесите и цифровизация на услугите, които се оферират на крайните клиенти. Това, на което разчитаме Планът да способства и да помогне на България, е в посока на тъкмо този преход. Средствата са в размер на над 12 милиарда лв. безплатна помощ, само че тук още веднъж слагам акцента върху промените, които проектът ще помогне да се извършат, а не толкоз върху средствата.
Средствата ще оказват помощ за този преход, само че в случай че нямаме преход, надлежно няма да имаме прекомерно огромна изгода от тези средства.
Готови ли сме за зеления преход и в частност Зелената договорка има ли късмет за подкрепи икономическото развиване, в което несъмнено изоставаме в България. Как да отговорим на критериите на Европейски Съюз в тази тенденция, с цел да не бъдем глобявани и/или осъждани?
Вижте, той зеленият преход тече към този момент. От 90-те години насам има развой по понижаване на въглеродните излъчвания, само че въпросът е в какво движение се движи, тъй като процесът по климатични промени също тече. Ако желаеме ние да спрем този развой, което да ни помогне с избягването на естествени бедствия, би трябвало да действаме по-бързо. Ролята на Европейски Съюз и на Комисията в частност е да помогне на страните, които потеглят от едно по-ниско равнище, които разчитат повече на потребни изкопаеми за своя енергиен микс, да могат да извършат този преход по-бързо.
Иначе преходът, чисто стопански, той си се случва и в действителност тези страни рискуват да останат по-назад, в случай че не се възползват от тази помощ, която както знаем, тя не е незначителна и която може да бъде употребена в този момент незабавно.
Кои са главните цели пред България след 15 години в Съюза. Новото държавно управление приказва доста за това, че би трябвало да заемем интензивно място и да бъдем член с позиции и самочувствие...
Със сигурност и в този момент в процеса на договаряния на нашите съседи от Северна Македония, виждаме какъв брой по-добре е да си на една маса на договарянията, а не още да очакваш да бъдеш поканен. Така че за изгодите от участието ни в Съюза и в тази посока, с изключение на Плана за възобновяване и резистентност, следва да се регистрира в каква стъпка България е подготвена за приемане на еврото. Вече като член на Еврозоната, страната ще има опция да взе участие и в тази работна група, в която се образуват европейските политики от позиция на парична политика, от позиция на това европейско ядро, което приема в каква посока да се движи.
През актуалната година се навършват 15 години от присъединението на България в Европейски Съюз? Каква е равносметката?
Наистина е по този начин - съвсем кръгла годишнина от един сериозен интервал от време и на едно цяло потомство, само че сигурно може да отбележим няколко неща. България се развива в позитивна посока, България е съумяла да се възползва от опциите, които Европейският съюз предлага и съвсем всички български жители са се убедили в това през последните 10-15 години.
Направи ли ни участието в съюза повече европейци , в сравнение с балканци ?
Ами този въпрос е малко подвеждащ. Балканите постоянно са били част от Европа, част от Балканите са част и от Европейски Съюз. Чисто като образец в разпространяването в обществените мрежи, където повече време лишава връзката сред другите страни, се натъкваме на доста клипове, които показват, че нещо допустимо може да е единствено в Австрия, единствено в Германия и единствено в България. Като виждам клипчетата се питаме по какъв начин по този начин? Наистина обменът демонстрира, че неща, които се мислят, че единствено на Балканите са по този начин, ги има и на доста други места. Точно това разнообразие ни оказва помощ да си оказваме помощ взаимно и да движим страните, стопанските системи си и Европа напред.
Кои са нерешените стратегически въпроси и промени, за които Европейски Съюз към момента ни размахва пръст? Къде сбъркахме, къде спечелихме и кои са неосъществените планове, които не успяхме да изпълним, а трябваше?
Сега, въпроси и промени по цялостното решение на проблемите постоянно ще има да се вършат от България и от всички страни. България като догонваща средноевропейското равнище, има още по-дълъг път да извърви. Наистина промените и подобряването на стопанската система би трябвало да се гледат като развой и няма да реализираме равнище или миг, в който всичките ни проблеми са решени. Това, което би трябвало да вършим и като български жители, и като европейски жители, е, когато знаем, че имаме проблеми, и знаем, че има потребност от промени, да ги прави, да не ги отлагаме, да не ги забавяме, тъй като след това идват нови.
За тези 15 години имахме една голяма финансова рецесия, в този момент имаме една голяма здравна рецесия. Всички тези процеси не би трябвало да чакат ние да си оправим покрива, както споделяше предходният президент на Комисията - Юнкер, а би трябвало да действаме допустимо най-бързо, с цел да може при една нова рецесия, да бъдем доста по-подготвени.
Внасянето на Националния проект за възобновяване и резистентност една от стъпките за вярно развиване ли е? Какви средства можем да усвоим от плана и по какъв начин можем да ги влагаме, с цел да станем високоевропейска страна? Докъде са диалозите към сегашния миг.
Точно Планът за възобновяване и резистентност, ще подчертая резистентност, са главен детайл от това, което загатнах доскоро - потребността да се създадат отлагани промени и да се създадат промени, които ще създадат стопанската система по-конкурентноспособна. Световната стопанска система сега прави обзор в битката против климатичните промени, по-зелена сила, възобновими енергийни източници, цифровизация на процесите и цифровизация на услугите, които се оферират на крайните клиенти. Това, на което разчитаме Планът да способства и да помогне на България, е в посока на тъкмо този преход. Средствата са в размер на над 12 милиарда лв. безплатна помощ, само че тук още веднъж слагам акцента върху промените, които проектът ще помогне да се извършат, а не толкоз върху средствата.
Средствата ще оказват помощ за този преход, само че в случай че нямаме преход, надлежно няма да имаме прекомерно огромна изгода от тези средства.
Готови ли сме за зеления преход и в частност Зелената договорка има ли късмет за подкрепи икономическото развиване, в което несъмнено изоставаме в България. Как да отговорим на критериите на Европейски Съюз в тази тенденция, с цел да не бъдем глобявани и/или осъждани?
Вижте, той зеленият преход тече към този момент. От 90-те години насам има развой по понижаване на въглеродните излъчвания, само че въпросът е в какво движение се движи, тъй като процесът по климатични промени също тече. Ако желаеме ние да спрем този развой, което да ни помогне с избягването на естествени бедствия, би трябвало да действаме по-бързо. Ролята на Европейски Съюз и на Комисията в частност е да помогне на страните, които потеглят от едно по-ниско равнище, които разчитат повече на потребни изкопаеми за своя енергиен микс, да могат да извършат този преход по-бързо.
Иначе преходът, чисто стопански, той си се случва и в действителност тези страни рискуват да останат по-назад, в случай че не се възползват от тази помощ, която както знаем, тя не е незначителна и която може да бъде употребена в този момент незабавно.
Кои са главните цели пред България след 15 години в Съюза. Новото държавно управление приказва доста за това, че би трябвало да заемем интензивно място и да бъдем член с позиции и самочувствие...
Със сигурност и в този момент в процеса на договаряния на нашите съседи от Северна Македония, виждаме какъв брой по-добре е да си на една маса на договарянията, а не още да очакваш да бъдеш поканен. Така че за изгодите от участието ни в Съюза и в тази посока, с изключение на Плана за възобновяване и резистентност, следва да се регистрира в каква стъпка България е подготвена за приемане на еврото. Вече като член на Еврозоната, страната ще има опция да взе участие и в тази работна група, в която се образуват европейските политики от позиция на парична политика, от позиция на това европейско ядро, което приема в каква посока да се движи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ