България към еврозоната: Историческият момент и ползите от еврото
1 януари 2002 - в 12 страни от Европейски Съюз се прави най-голямото в историята прекосяване от една валута към друга.
От среднощ на новата година банкоматите пускат единствено чисто нови евробанкноти.
Прочетете още
Хората се редят на опашки, с цел да теглят пари. Рядко се случва исторически миг да е толкоз осезателен за всички…
23 години по-късно България също претърпява своя миг.
Валдис Домбровскис - еврокомисар по стопанската система - “Комисията разгласява конвергентния отчет, който заключава, че България в този момент извършва всички критерии, с цел да стане 21 член на еврозоната. Днешният отчет е исторически миг за България, за еврозоната и за Европейски Съюз ”.
Валдис Домбровскис е министър председател на Латвия, когато страната му приема еврото. В предходния си мандат като еврокомисар той оказа помощ България да стане част от Валутно-обменния механизъм, така наречен чакалня на еврозоната и от банковия съюз. По-добре от всеки различен той знае какви са изгодите от еврото.
Валдис Домбровскис - еврокомисар по стопанската система - “За България еврото ще донесе осезаеми изгоди за жителите и бизнеса: по-ниски такси на транзакциите, предпазени спестявания, повече вложения и засилена търговия, по-ниски лихви. По-голяма еврозона значи повече непоклатимост за еврото ".
България ще стане най-новият член на еврозоната, в която членуват най-мощните европейски стопански системи.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “На първо място лихвеният % може да намалее, тъй като когато една валута е самостоятелна, постоянно има риск за лихвения %, този риск е за всички - за държавното управление, за семействата, а също за компаниите. Сега лихвеният % ще намалее, тъй като е закрепен към еврото и няма да има неустановеност. Друга изгода е, че българските банки ще имат достъп до инструментите за парична политика на Европейската централна банка. Важна изгода за хората е и това, че когато пътуват да вземем за пример на почивка или получават артикули и услуги от страни от еврозоната, няма потребност да обменят левове за евро. Знаете, че от време на време има такси за обмяната на валута ”.
Според анализатора страховете от увеличение на цените поради еврото са безусловно неоснователни.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “В страните, които към този момент са се включили към еврозоната, са правени измервания какъв брой е спомагателната инфлация, поради въвеждането на еврото и цифрите са минимални. Може да има случаи при смяната на цените от лв. в евро, когато търговците са склонни да закръглят към горната граница. Но в другите страни това е било по-малко от един % и то единствено в първия месец на прекосяването от едната валута в другата ".
Премиерът Росен Желязков твърди, че България се е поучила от образеца на другите страни и по тази причина още от в този момент подхваща ограничения против вероятни спекулативни цени.
Росен Желязков - министър-председател на България - “От 3 юни Националната организация за приходите, Комисията за отбрана на потребителите към този момент е в огромните вериги, с цел да следи за ценообразуването. Защото при равни други условия ценообразуващите фактори - бюджетни разноски, разноски, свързани с сила, със заплати, оперативни разноски и други, не се трансформират, а се трансформира надценката, тогава може да приказваме за недобросъвестна процедура и това нещо ще се засича с всичките средства, които има страната. Санкциите ще бъдат непропорционални на изгодите, които търговците ще имат, което значи, че не би трябвало някой да смята, че на гърба на потребителите може да употребява тази обстановка ”.
Хърватия влезе в еврозоната на 1 януари 2023 година. Преди това хората там също са разграничени и се опасяват от приемането на еврото. Още повече, че тогава Европа таман излиза от коронавирус пандемията, нанесла съществени вреди на стопанските системи.
Огнян Златев - специалист в Европейска комисия и някогашен представител на Европейска комисия в Хърватия - “Отговорно мога да кажа - нямаше скок на цените по доста аргументи. Първо, тъй като беше ясно много по-рано какъв брой ще коства дадена стока, в това число и тези за най-масова приложимост - самун, мляко, сирене и така нататък От друга страна доста ясно беше разяснено какви контролни механизми страната ще ползва и какви ще са глобите. Имаше опити някой да се възползва да спекулира с първите седмици след смяната. За мен беше много парадоксално, че тези опити, които се направиха, няколко опита за спекулативно повишение на цените не бяха питателните артикули или горивата. Тези които се пробваха да спекулират, бяха фризьорките ”.
Въпреки уверенията на специалистите за изгодите от еврото, митингите в България са съществени. През седмицата международните медии не пропуснаха да отбележат, че в българското Народно заседание пристрастеностите “за ” и “против ” еврото доведоха до пердах.
Ева Майдел - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, докладчик на Екологичен потенциал за еврото - “Това са страхове, които граничат с дезинформация, с операция и аз имам вяра, че след тази оценка ще намерим по-голямо обединяване, с цел да чуем малко повече за позитивните от влизането в еврозоната - за това, че банките ще бъдат още по-защитени, сюжети като 97 година ще са невъзможни. Икономиката ни ще може единствено да се ускорява, тъй като ще бъдат част от втората по мощ валута в света ”.
Огнян Златев - специалист в Европейска комисия и някогашен представител на Европейска комисия в Хърватия - “Всяко едно семейство в България сега има студент, който учи някъде в Европа. Ще си спести, да вземем за пример, от тези такси, които би трябвало да се заплащат за превод на средства. Все отново това ни дава и някаква сигурност. От една страна за това, че нашите съграждани и техните спестявания ще бъдат обезпечени, че няма да имаме никакви сривове на банковата система, каквито имахме единствено преди няколко години с една огромна банка, когато много хора изгубиха парите си т.е. тези неща няма по какъв начин да се случат повече ”.
Някои от терзанията на хората са свързани с това, че като част от еврозоната България ще би трябвало да заплаща задълженията на други страни, изпитващи стопански усложнения. Договорите на Европейски Съюз подсигуряват, че това не може да стане. Така запасите на Българска народна банка, които сега са към 80 милиарда лв., ще служат единствено на страната ни и за гарантиране на ценовата непоклатимост.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “Подобни страхове са безусловно неоправдани. Да си напомним обстановката в Гърция - тогава никоя друга страна - нито Германия, нито Италия или Франция са плащали поради Гърция. Това което европартньорите направиха тогава, е да предложат заеми на Гърция, когато страната имаше компликации ".
Росен Желязков - министър-председател на България - " Това е, за жалост, необятно публикувана лъжлива агитация, тъй като има два фактора. Единият от тях е записан в контракта за действие на Европейски Съюз, където доста ясно е казано, че една страна не може да поема задължения на други страни от съюза, и другото, което е доста значимо, че Българска народна банка и всяка друга една централна европейска банка не може да влага в дълг на друга страна ".
Въпреки че стопански България е по-слаба от останалите страни, съгласно специалистите страната ни не съставлява риск за еврозоната. Държавният ни дълг е дребен, финансовата политика - консервативна.
България въпреки всичко продължава да е измежду най-корумпираните страни в Европейски Съюз.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “Корупцията е голям проблем, стабилността на институциите в България също са проблем, само че те нямат нищо общо с участието в еврозоната. Еврозоната се отнася единствено за валутата. България има валутен ръб от 1997 година. Това не разрешава никакви отклонения в курса, който е закрепен, не разрешава никаква парична политика. Така че това няма нищо общо с корупцията. Корупцията би трябвало да се пребори, само че тя не е обвързвана с участието в еврозоната ”.
Росен Желязков е убеден, че като част от еврозоната, стопанската система ще работи по-добре и това ще усили и покупателната дарба на хората.
Росен Желязков - министър-председател - “Ще ви дам един образец - страните, които по този начин да се каже са от нашата рогозка - това са Латвия, Литва, Естония, Словения, Хърватия - това са страни, които след присъединението покачиха покупателната дарба на хората. За 10 години балтийските републики я усилиха с към 40 %. А Хърватия единствено за две години я усили от 72 на 82 % от средноевропейската и това е резултатът на въвеждането на еврото ”.
Според договорите на Европейски Съюз всички страни от общността са длъжни да одобряват еврото, без това да е обвързано с съответни периоди. Единствената страна, която си е договорила изключение, е Дания. Освен нея отвън еврозоната са Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Швеция.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “Румъния, съгласно мен, би желала да се причисли, само че към момента не е в положение да покрие критериите. В момента Румъния има голям бюджетен недостиг, за 2024 е повече от 9 % от БНП. В Полша и Унгария политическият хайлайф не желае присъединение към еврото. Сегашното унгарско държавно управление желае допустимо най-вече да резервира суверенитета във всяка една област. Те желаят да могат сами да дефинират обменния курс и паричната политика. Но дано да кажа, че това им коства скъпо, тъй като Унгария сега има най-високата инфлация ".
В момента 350 милиона души употребяват еврото като платежно средство. То е втората по величина аварийна валута в света след $. На фона на геополитическите действителности и непостоянната икономическа политика на Доналд Тръмп, ролята на $ понижава.
В момента делът на $ е 58 % от интернационалните запаси, най-ниското равнище от десетилетия насам.
Делът на еврото е 20 %.
Кристин Лагард - ръководител на Европейската централна банка - „ Продължаващите промени основават опция за световен миг на еврото и това е отлична опция за Европа да поеме по-голям надзор над личната си орис ".
По всичко проличава, че скоро България също ще бъде част от напъните еврото да става все по-важно в света. А от първи януари 350 милиона европейци ще могат да заплащат и с монети с изображенията на Мадарския конник, Св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски.
От среднощ на новата година банкоматите пускат единствено чисто нови евробанкноти.
Прочетете още
Хората се редят на опашки, с цел да теглят пари. Рядко се случва исторически миг да е толкоз осезателен за всички…
23 години по-късно България също претърпява своя миг.
Валдис Домбровскис - еврокомисар по стопанската система - “Комисията разгласява конвергентния отчет, който заключава, че България в този момент извършва всички критерии, с цел да стане 21 член на еврозоната. Днешният отчет е исторически миг за България, за еврозоната и за Европейски Съюз ”.
Валдис Домбровскис е министър председател на Латвия, когато страната му приема еврото. В предходния си мандат като еврокомисар той оказа помощ България да стане част от Валутно-обменния механизъм, така наречен чакалня на еврозоната и от банковия съюз. По-добре от всеки различен той знае какви са изгодите от еврото.
Валдис Домбровскис - еврокомисар по стопанската система - “За България еврото ще донесе осезаеми изгоди за жителите и бизнеса: по-ниски такси на транзакциите, предпазени спестявания, повече вложения и засилена търговия, по-ниски лихви. По-голяма еврозона значи повече непоклатимост за еврото ".
България ще стане най-новият член на еврозоната, в която членуват най-мощните европейски стопански системи.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “На първо място лихвеният % може да намалее, тъй като когато една валута е самостоятелна, постоянно има риск за лихвения %, този риск е за всички - за държавното управление, за семействата, а също за компаниите. Сега лихвеният % ще намалее, тъй като е закрепен към еврото и няма да има неустановеност. Друга изгода е, че българските банки ще имат достъп до инструментите за парична политика на Европейската централна банка. Важна изгода за хората е и това, че когато пътуват да вземем за пример на почивка или получават артикули и услуги от страни от еврозоната, няма потребност да обменят левове за евро. Знаете, че от време на време има такси за обмяната на валута ”.
Според анализатора страховете от увеличение на цените поради еврото са безусловно неоснователни.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “В страните, които към този момент са се включили към еврозоната, са правени измервания какъв брой е спомагателната инфлация, поради въвеждането на еврото и цифрите са минимални. Може да има случаи при смяната на цените от лв. в евро, когато търговците са склонни да закръглят към горната граница. Но в другите страни това е било по-малко от един % и то единствено в първия месец на прекосяването от едната валута в другата ".
Премиерът Росен Желязков твърди, че България се е поучила от образеца на другите страни и по тази причина още от в този момент подхваща ограничения против вероятни спекулативни цени.
Росен Желязков - министър-председател на България - “От 3 юни Националната организация за приходите, Комисията за отбрана на потребителите към този момент е в огромните вериги, с цел да следи за ценообразуването. Защото при равни други условия ценообразуващите фактори - бюджетни разноски, разноски, свързани с сила, със заплати, оперативни разноски и други, не се трансформират, а се трансформира надценката, тогава може да приказваме за недобросъвестна процедура и това нещо ще се засича с всичките средства, които има страната. Санкциите ще бъдат непропорционални на изгодите, които търговците ще имат, което значи, че не би трябвало някой да смята, че на гърба на потребителите може да употребява тази обстановка ”.
Хърватия влезе в еврозоната на 1 януари 2023 година. Преди това хората там също са разграничени и се опасяват от приемането на еврото. Още повече, че тогава Европа таман излиза от коронавирус пандемията, нанесла съществени вреди на стопанските системи.
Огнян Златев - специалист в Европейска комисия и някогашен представител на Европейска комисия в Хърватия - “Отговорно мога да кажа - нямаше скок на цените по доста аргументи. Първо, тъй като беше ясно много по-рано какъв брой ще коства дадена стока, в това число и тези за най-масова приложимост - самун, мляко, сирене и така нататък От друга страна доста ясно беше разяснено какви контролни механизми страната ще ползва и какви ще са глобите. Имаше опити някой да се възползва да спекулира с първите седмици след смяната. За мен беше много парадоксално, че тези опити, които се направиха, няколко опита за спекулативно повишение на цените не бяха питателните артикули или горивата. Тези които се пробваха да спекулират, бяха фризьорките ”.
Въпреки уверенията на специалистите за изгодите от еврото, митингите в България са съществени. През седмицата международните медии не пропуснаха да отбележат, че в българското Народно заседание пристрастеностите “за ” и “против ” еврото доведоха до пердах.
Ева Майдел - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП, докладчик на Екологичен потенциал за еврото - “Това са страхове, които граничат с дезинформация, с операция и аз имам вяра, че след тази оценка ще намерим по-голямо обединяване, с цел да чуем малко повече за позитивните от влизането в еврозоната - за това, че банките ще бъдат още по-защитени, сюжети като 97 година ще са невъзможни. Икономиката ни ще може единствено да се ускорява, тъй като ще бъдат част от втората по мощ валута в света ”.
Огнян Златев - специалист в Европейска комисия и някогашен представител на Европейска комисия в Хърватия - “Всяко едно семейство в България сега има студент, който учи някъде в Европа. Ще си спести, да вземем за пример, от тези такси, които би трябвало да се заплащат за превод на средства. Все отново това ни дава и някаква сигурност. От една страна за това, че нашите съграждани и техните спестявания ще бъдат обезпечени, че няма да имаме никакви сривове на банковата система, каквито имахме единствено преди няколко години с една огромна банка, когато много хора изгубиха парите си т.е. тези неща няма по какъв начин да се случат повече ”.
Някои от терзанията на хората са свързани с това, че като част от еврозоната България ще би трябвало да заплаща задълженията на други страни, изпитващи стопански усложнения. Договорите на Европейски Съюз подсигуряват, че това не може да стане. Така запасите на Българска народна банка, които сега са към 80 милиарда лв., ще служат единствено на страната ни и за гарантиране на ценовата непоклатимост.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “Подобни страхове са безусловно неоправдани. Да си напомним обстановката в Гърция - тогава никоя друга страна - нито Германия, нито Италия или Франция са плащали поради Гърция. Това което европартньорите направиха тогава, е да предложат заеми на Гърция, когато страната имаше компликации ".
Росен Желязков - министър-председател на България - " Това е, за жалост, необятно публикувана лъжлива агитация, тъй като има два фактора. Единият от тях е записан в контракта за действие на Европейски Съюз, където доста ясно е казано, че една страна не може да поема задължения на други страни от съюза, и другото, което е доста значимо, че Българска народна банка и всяка друга една централна европейска банка не може да влага в дълг на друга страна ".
Въпреки че стопански България е по-слаба от останалите страни, съгласно специалистите страната ни не съставлява риск за еврозоната. Държавният ни дълг е дребен, финансовата политика - консервативна.
България въпреки всичко продължава да е измежду най-корумпираните страни в Европейски Съюз.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “Корупцията е голям проблем, стабилността на институциите в България също са проблем, само че те нямат нищо общо с участието в еврозоната. Еврозоната се отнася единствено за валутата. България има валутен ръб от 1997 година. Това не разрешава никакви отклонения в курса, който е закрепен, не разрешава никаква парична политика. Така че това няма нищо общо с корупцията. Корупцията би трябвало да се пребори, само че тя не е обвързвана с участието в еврозоната ”.
Росен Желязков е убеден, че като част от еврозоната, стопанската система ще работи по-добре и това ще усили и покупателната дарба на хората.
Росен Желязков - министър-председател - “Ще ви дам един образец - страните, които по този начин да се каже са от нашата рогозка - това са Латвия, Литва, Естония, Словения, Хърватия - това са страни, които след присъединението покачиха покупателната дарба на хората. За 10 години балтийските републики я усилиха с към 40 %. А Хърватия единствено за две години я усили от 72 на 82 % от средноевропейската и това е резултатът на въвеждането на еврото ”.
Според договорите на Европейски Съюз всички страни от общността са длъжни да одобряват еврото, без това да е обвързано с съответни периоди. Единствената страна, която си е договорила изключение, е Дания. Освен нея отвън еврозоната са Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Швеция.
Зьолт Дарваш - старши анализатор в мозъчния концерн “Брьогел ”, Брюксел - “Румъния, съгласно мен, би желала да се причисли, само че към момента не е в положение да покрие критериите. В момента Румъния има голям бюджетен недостиг, за 2024 е повече от 9 % от БНП. В Полша и Унгария политическият хайлайф не желае присъединение към еврото. Сегашното унгарско държавно управление желае допустимо най-вече да резервира суверенитета във всяка една област. Те желаят да могат сами да дефинират обменния курс и паричната политика. Но дано да кажа, че това им коства скъпо, тъй като Унгария сега има най-високата инфлация ".
В момента 350 милиона души употребяват еврото като платежно средство. То е втората по величина аварийна валута в света след $. На фона на геополитическите действителности и непостоянната икономическа политика на Доналд Тръмп, ролята на $ понижава.
В момента делът на $ е 58 % от интернационалните запаси, най-ниското равнище от десетилетия насам.
Делът на еврото е 20 %.
Кристин Лагард - ръководител на Европейската централна банка - „ Продължаващите промени основават опция за световен миг на еврото и това е отлична опция за Европа да поеме по-голям надзор над личната си орис ".
По всичко проличава, че скоро България също ще бъде част от напъните еврото да става все по-важно в света. А от първи януари 350 милиона европейци ще могат да заплащат и с монети с изображенията на Мадарския конник, Св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ