![[1]В лявото политическо пространство от края на XIX и началото](https://pogled.info/templates/desktop/images/logo.svg?15:16:38){kind=logo}
Лявото, патриотизмът и семейството
[1]
В лявото политическо пространство от края на XIX и началото на ХХ век се появяват социалдемократическите партии като национални политически организации, търсещи реализиране на своите хрумвания посредством страната, в страната и посредством съответната нация. Те поддържат обичайното семейство сред мъжа и дамата.
В Русия Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) (от която болшевиките са фракция) разисква през 1903 година известната тогава тематика за Руската империя като „ затвор на нациите “. Тогава съветските маркисти в съпротива на царското подтисничество изписват върху своето знаме отбраната на правото на нациите на самоопределяне. Позицията на марксистите, развита от Ленин и болшевиките, е да защитават демократичното право на нациите на самоопределяне. След 1917 година Сталин става първият национален комисар по националностите. Той формулира нацията като исторически формирала се на избрана територия общественост с общ език, общ стопански живот, народен темперамент, просвета. Според него социалдемокрацията във всички страни прогласява правото на нациите на самоопределяне. Правото на самоопределяне значи, че нацията сама има право да дефинира своята орис, че никой няма право да се намесва насила в живота на нацията, да разрушава нейните учебни заведения и други институции, да нарушава нейните привички и традиции, да потиска езика й или да ограничава националните права на хората. Борейки се за правото на нациите на самоопределяне, задачата на социалистите е да сложат завършек на политиката на национално подтисничество и по този метод да отстрани основанията за раздори сред нациите. Затова и Съюз на съветските социалистически републики се построява като цялост от обособени народи, обособени в републики, а Втората международна война против Хитлер се води в името на отечеството като Отечествената война
В сходна посока на опиране на нацията и страната работи и социалдемокрацията, както по времето на Втората международна война по този начин и по-късно до 1970-те години. Комунистическият интернационал слага задачата за основаване на антифашистки „ отечествени фронтове “. Левите водят борба против Хитлер за отбрана и за избавление на своите народи.
При българския държавен социализъм Тодор Живков отхвърля тезата за македонците като разнообразни от българите и се провеждат грандиозни празнувания и основават огромно количество културни артикули – книги и филми за образуване на национализъм, изключително по отношение на 1300 годишнината от началото на българската страна. Едно от известните творби, с което стартира образованието на децата в продължение на десетилетия е „ Аз съм българче “ и изречения като „ българин да се назовавам първа наслада е за мене “.
Ако вземем четирите страни в света, в които през днешния ден ръководят комунистически партии – Китай, Лаос, Виетнам, Куба то никоя от тях не претендира да изнася своя модел на открито . Те го преглеждат като характерен за тях, за тяхната нация, просвета, цивилизация. Това е изключително видно в Китай, където концепциите за социализма се свързват с националната история и просвета и се приказва за „ социализъм с китайски характерности “.
И в Съюз на съветските социалистически републики и в България интензивно се поддържат полезностите на фамилията и ролята на фамилията. В признатия през 1961 година „ Морален кодекс на строителя на комунизма “ измежду 12-те съществени негови правилото осмият е „ Взаимно почитание в фамилията и грижи за възпитанието на децата “.
В развитите буржоазен страни нещата, свързани с отношението към фамилията и патриотизма започнаха да се трансформират след по този начин нар. полова гражданска война в Съединени американски щати през 1960-те-1970-те години и възхода на неолибералния капитализъм с неговата идеология през 1970-те – 1980-те години, който глобализира капитала за сметка на националната обществена страна и с цел да прикрие, че това води до ускорено повишаване на социално-класовото икономическо неравноправие замести в идеологическото пространство този проблем с етнически, расови и полови връзки. Това стана водеща характерност на неолиберализираното ляво, което се поддържа от либералите, а с процеса на неолиберализация на една или друга социалдемократическа партия това стана детайл и на нейната идеология.
Идейната подготовка на тази смяна бе осъществена от представители на по този начин нар. Франкфуртската школа във философията като Херберт Маркузе, Теодоро Адорно, Макс Хоркхаймер, които емигрират през 1930-те години с идването на фашизма от Германия в Съединени американски щати и основават по този начин нар. културен марксизъм, който коренно се разграничава от марксовите хрумвания за класовите несъгласия и класовата битка. Насочването в тази посока, както демонстрира изследване оповестено в американското списание „ Мънсли ревю “, става под контрола на американските разследващи служби, които са заинтригувани да ориентират тези интелектулци в безвредна за капитализма посока на антикомунизъм и на хрумвания, които да заменят икономическите несъгласия с културни разлики и по този начин коренно да трансформират самите основи на западното политически ляво мислене.[ 2]
По това време в Съединени американски щати идва и австрийският психоаналитик Вилхелм Райх, който трансформира концепциите на основателя на психоанализата Зигмунт Фройд, обявявайки че половото изложение е нещо естествено, контролът на страната и фамилията върху него е нещо недемократично и по тази причина той поддържа половата гражданска война. Херберт Маркузе, който откакто емигрира в Съединени американски щати работи за две американски разследващи организации, стартира да приказва, че работническата класа към този момент е интегрирана при капитализма и за независимост би трябвало да почнат да се борят расовите и полови групи. Той приказва за хомосексуализма като „ революционна половост “ и пази по този начин нар. „ полиморфна извратеност “ – множеството форми на перверзия, свързвани по-късно с по този начин нар. ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендъри). Твърди, че природата на капиталистическото подтисничество идва не от есплоатацията на труда, тъй като към този момент живеем в свят на материално обилие, а от угнетяване на другите форми на сексуалността. За него не битката на работническата класа, а битката за отбрана на половите отклонения, на хомосексуализма, на бисексуалността, на „ полиморфната еротика “, е същинската битка против капитализма. Тези хрумвания се поемат и от други създатели, трансформирайки се в идеология на половата гражданска война на по този начин нар. хипита в Съединени американски щати през 1968 година и на такива организации като „ Фронта за освобождение на гейовете “, представляващ по този начин нар. гей левица, бореща се против „ подтисничеството от страна на капитализма на половата сфера “, а не против употребата на служащите. През 1969 година те разгласяват своя „ Гей манифест “ и приказват, че това е битка за радикална смяна на полезностите, водеща до „ либерален социализъм “. Постепенно хипитата се трансформират в юпита – младежи от междинната класа, които печелят добре и си харчат парите за скъпи движимости и техните хрумвания се вписват през идващите десетилетия в неолиберализиралото се ляво, което в Съединени американски щати е представлявано от Демократическата партия, а от там влиза и в идеологията на редица представители на европейската социалдемокрация. Това е един от факторите през идващите десетилетия, водещи в развитите западни страни до срив на раждаемостта, до внезапно увеличение на броя на хората, които не живеят в фамилии, до демографски крах.
След 1989 година при реставрацията на капитализма у нас се постановиха преобладаващо компрадорски политически елити, обслужващи непознати ползи и обясняващи по какъв начин би трябвало да следваме евроатлантическите и европейски „ полезности “ на страните от капиталистическия център, пренебрегващи националните ползи. Сред тези полезности на неолиберализиралото се ляво започнаха да се пропагандират и правата на „ полово другите “, да се вършат годишни паради на ЛГБТ групи. Техните хрумвания се разпространяваха като висше олицетворение на „ лявото “ посредством финансирани от външни сили с към 2 милиарда $ през последните повече от три десетилетия неправителствени организации и медии и у нас. В резултат на тази нова неолиберална идеология бе унищожено и разграбено гигантско национално благосъстояние, бе обезоръжена българската войска, ликвидирано българското разузнаване и контраразузнаване, а страната ни бе превърната в място с най-бързо умиращото и изчезващо население на света. За 34 години е разграбено и унищожено и разграбено национално благосъстояние, прогонени и премахнати повече хора в сравнение с за 500 години Османско иго. Имаме невъобразим в нашата история честен разпад на обществото, който включва и ликвидацията на такива полезности като фамилията и патриотизма, за сметка на неолибералния глобализъм и джендъризъм. Фактите в това отношение са ужасяващи.
Вижте моралната деградация във връзка с фамилните полезности . Имаме интензивен разпад на българското семейство, с помощта на силата на което сме оцеляли преди това пет века под османско иго. Около 60 % от децата в България се раждат извънбрачно, до момента в който за Европейски Съюз приблизително този % е 42. Преобладаващото число младежи считат, че няма потребност от семейство, с цел да се раждат деца. България е преди всичко в Европа по изоставени деца. Стотици хиляди са самотните хора, които няма към кого да се извърнат за помощ.
Вижте и моралният разпад във връзка с патриотизма и отбраната на отечеството в една страна, в която през миналите 34 години думи като „ дълг “ се използват единствено в икономическия, само че не и в моралния смисъл на дълг към родината . Според световно изследване на WIN/Gallup International в 64 страни през днешния ден едвам 25% от българите са подготвени да се бият в отбрана на страната. Моралният разпад, до който ни доведоха реставраторите на капитализма у нас има като резултат обстоятелството, че българите през днешния ден са на последно място на Балканите по подготвеност да пазят с родината си. В същото време най-висока подготвеност да пазят страната си в Европа имат турците – 74 %. Три пъти повече от нас те ценят страната си и са подготвени да умрат за нея. Там патриотизмът, а и фамилията са доста по-важни в сравнение с у нас през днешния ден.
Какво е мястото на СТДБ в тази обстановка? Той е бил и ще бъде една от дребното патриотични неправителствени организации, които нямат стотиците милиони на финансираните извън неолиберални НПО- та, наричани в Съединени американски щати „ задгранични сътрудници “ и съучастващи в моралния разпад на българското общество. Той се е борил, бори се и ще продължи да се бори за своята идея, значима част от която е отбрана на базисните морални полезности, на фамилията, на родината, на България. Правил го, прави го и ще го прави, без значение от това, че компрадорски и клептократски насочените ни политици доведоха страната ни до днешния отблъскващ честен разпад.
[1] Marx, Karl, Engels, Friedrich: Collected Works, New York: International,1988, vol. 43, рр. 295–296
[2] Вж. Rockhill, Gabriel. The CIA & the Frankfurt school’s anti-communism, In: The Philosophical Salon,https://thephilosophicalsalon.com/the-cia-the-frankfurt-schools-anti-communism/, June 27, 2022
Източник - Вестник „ Тракия “
В лявото политическо пространство от края на XIX и началото на ХХ век се появяват социалдемократическите партии като национални политически организации, търсещи реализиране на своите хрумвания посредством страната, в страната и посредством съответната нация. Те поддържат обичайното семейство сред мъжа и дамата.
В Русия Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) (от която болшевиките са фракция) разисква през 1903 година известната тогава тематика за Руската империя като „ затвор на нациите “. Тогава съветските маркисти в съпротива на царското подтисничество изписват върху своето знаме отбраната на правото на нациите на самоопределяне. Позицията на марксистите, развита от Ленин и болшевиките, е да защитават демократичното право на нациите на самоопределяне. След 1917 година Сталин става първият национален комисар по националностите. Той формулира нацията като исторически формирала се на избрана територия общественост с общ език, общ стопански живот, народен темперамент, просвета. Според него социалдемокрацията във всички страни прогласява правото на нациите на самоопределяне. Правото на самоопределяне значи, че нацията сама има право да дефинира своята орис, че никой няма право да се намесва насила в живота на нацията, да разрушава нейните учебни заведения и други институции, да нарушава нейните привички и традиции, да потиска езика й или да ограничава националните права на хората. Борейки се за правото на нациите на самоопределяне, задачата на социалистите е да сложат завършек на политиката на национално подтисничество и по този метод да отстрани основанията за раздори сред нациите. Затова и Съюз на съветските социалистически републики се построява като цялост от обособени народи, обособени в републики, а Втората международна война против Хитлер се води в името на отечеството като Отечествената война
В сходна посока на опиране на нацията и страната работи и социалдемокрацията, както по времето на Втората международна война по този начин и по-късно до 1970-те години. Комунистическият интернационал слага задачата за основаване на антифашистки „ отечествени фронтове “. Левите водят борба против Хитлер за отбрана и за избавление на своите народи.
При българския държавен социализъм Тодор Живков отхвърля тезата за македонците като разнообразни от българите и се провеждат грандиозни празнувания и основават огромно количество културни артикули – книги и филми за образуване на национализъм, изключително по отношение на 1300 годишнината от началото на българската страна. Едно от известните творби, с което стартира образованието на децата в продължение на десетилетия е „ Аз съм българче “ и изречения като „ българин да се назовавам първа наслада е за мене “.
Ако вземем четирите страни в света, в които през днешния ден ръководят комунистически партии – Китай, Лаос, Виетнам, Куба то никоя от тях не претендира да изнася своя модел на открито . Те го преглеждат като характерен за тях, за тяхната нация, просвета, цивилизация. Това е изключително видно в Китай, където концепциите за социализма се свързват с националната история и просвета и се приказва за „ социализъм с китайски характерности “.
И в Съюз на съветските социалистически републики и в България интензивно се поддържат полезностите на фамилията и ролята на фамилията. В признатия през 1961 година „ Морален кодекс на строителя на комунизма “ измежду 12-те съществени негови правилото осмият е „ Взаимно почитание в фамилията и грижи за възпитанието на децата “.
В развитите буржоазен страни нещата, свързани с отношението към фамилията и патриотизма започнаха да се трансформират след по този начин нар. полова гражданска война в Съединени американски щати през 1960-те-1970-те години и възхода на неолибералния капитализъм с неговата идеология през 1970-те – 1980-те години, който глобализира капитала за сметка на националната обществена страна и с цел да прикрие, че това води до ускорено повишаване на социално-класовото икономическо неравноправие замести в идеологическото пространство този проблем с етнически, расови и полови връзки. Това стана водеща характерност на неолиберализираното ляво, което се поддържа от либералите, а с процеса на неолиберализация на една или друга социалдемократическа партия това стана детайл и на нейната идеология.
Идейната подготовка на тази смяна бе осъществена от представители на по този начин нар. Франкфуртската школа във философията като Херберт Маркузе, Теодоро Адорно, Макс Хоркхаймер, които емигрират през 1930-те години с идването на фашизма от Германия в Съединени американски щати и основават по този начин нар. културен марксизъм, който коренно се разграничава от марксовите хрумвания за класовите несъгласия и класовата битка. Насочването в тази посока, както демонстрира изследване оповестено в американското списание „ Мънсли ревю “, става под контрола на американските разследващи служби, които са заинтригувани да ориентират тези интелектулци в безвредна за капитализма посока на антикомунизъм и на хрумвания, които да заменят икономическите несъгласия с културни разлики и по този начин коренно да трансформират самите основи на западното политически ляво мислене.[ 2]
По това време в Съединени американски щати идва и австрийският психоаналитик Вилхелм Райх, който трансформира концепциите на основателя на психоанализата Зигмунт Фройд, обявявайки че половото изложение е нещо естествено, контролът на страната и фамилията върху него е нещо недемократично и по тази причина той поддържа половата гражданска война. Херберт Маркузе, който откакто емигрира в Съединени американски щати работи за две американски разследващи организации, стартира да приказва, че работническата класа към този момент е интегрирана при капитализма и за независимост би трябвало да почнат да се борят расовите и полови групи. Той приказва за хомосексуализма като „ революционна половост “ и пази по този начин нар. „ полиморфна извратеност “ – множеството форми на перверзия, свързвани по-късно с по този начин нар. ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендъри). Твърди, че природата на капиталистическото подтисничество идва не от есплоатацията на труда, тъй като към този момент живеем в свят на материално обилие, а от угнетяване на другите форми на сексуалността. За него не битката на работническата класа, а битката за отбрана на половите отклонения, на хомосексуализма, на бисексуалността, на „ полиморфната еротика “, е същинската битка против капитализма. Тези хрумвания се поемат и от други създатели, трансформирайки се в идеология на половата гражданска война на по този начин нар. хипита в Съединени американски щати през 1968 година и на такива организации като „ Фронта за освобождение на гейовете “, представляващ по този начин нар. гей левица, бореща се против „ подтисничеството от страна на капитализма на половата сфера “, а не против употребата на служащите. През 1969 година те разгласяват своя „ Гей манифест “ и приказват, че това е битка за радикална смяна на полезностите, водеща до „ либерален социализъм “. Постепенно хипитата се трансформират в юпита – младежи от междинната класа, които печелят добре и си харчат парите за скъпи движимости и техните хрумвания се вписват през идващите десетилетия в неолиберализиралото се ляво, което в Съединени американски щати е представлявано от Демократическата партия, а от там влиза и в идеологията на редица представители на европейската социалдемокрация. Това е един от факторите през идващите десетилетия, водещи в развитите западни страни до срив на раждаемостта, до внезапно увеличение на броя на хората, които не живеят в фамилии, до демографски крах.
След 1989 година при реставрацията на капитализма у нас се постановиха преобладаващо компрадорски политически елити, обслужващи непознати ползи и обясняващи по какъв начин би трябвало да следваме евроатлантическите и европейски „ полезности “ на страните от капиталистическия център, пренебрегващи националните ползи. Сред тези полезности на неолиберализиралото се ляво започнаха да се пропагандират и правата на „ полово другите “, да се вършат годишни паради на ЛГБТ групи. Техните хрумвания се разпространяваха като висше олицетворение на „ лявото “ посредством финансирани от външни сили с към 2 милиарда $ през последните повече от три десетилетия неправителствени организации и медии и у нас. В резултат на тази нова неолиберална идеология бе унищожено и разграбено гигантско национално благосъстояние, бе обезоръжена българската войска, ликвидирано българското разузнаване и контраразузнаване, а страната ни бе превърната в място с най-бързо умиращото и изчезващо население на света. За 34 години е разграбено и унищожено и разграбено национално благосъстояние, прогонени и премахнати повече хора в сравнение с за 500 години Османско иго. Имаме невъобразим в нашата история честен разпад на обществото, който включва и ликвидацията на такива полезности като фамилията и патриотизма, за сметка на неолибералния глобализъм и джендъризъм. Фактите в това отношение са ужасяващи.
Вижте моралната деградация във връзка с фамилните полезности . Имаме интензивен разпад на българското семейство, с помощта на силата на което сме оцеляли преди това пет века под османско иго. Около 60 % от децата в България се раждат извънбрачно, до момента в който за Европейски Съюз приблизително този % е 42. Преобладаващото число младежи считат, че няма потребност от семейство, с цел да се раждат деца. България е преди всичко в Европа по изоставени деца. Стотици хиляди са самотните хора, които няма към кого да се извърнат за помощ.
Вижте и моралният разпад във връзка с патриотизма и отбраната на отечеството в една страна, в която през миналите 34 години думи като „ дълг “ се използват единствено в икономическия, само че не и в моралния смисъл на дълг към родината . Според световно изследване на WIN/Gallup International в 64 страни през днешния ден едвам 25% от българите са подготвени да се бият в отбрана на страната. Моралният разпад, до който ни доведоха реставраторите на капитализма у нас има като резултат обстоятелството, че българите през днешния ден са на последно място на Балканите по подготвеност да пазят с родината си. В същото време най-висока подготвеност да пазят страната си в Европа имат турците – 74 %. Три пъти повече от нас те ценят страната си и са подготвени да умрат за нея. Там патриотизмът, а и фамилията са доста по-важни в сравнение с у нас през днешния ден.
Какво е мястото на СТДБ в тази обстановка? Той е бил и ще бъде една от дребното патриотични неправителствени организации, които нямат стотиците милиони на финансираните извън неолиберални НПО- та, наричани в Съединени американски щати „ задгранични сътрудници “ и съучастващи в моралния разпад на българското общество. Той се е борил, бори се и ще продължи да се бори за своята идея, значима част от която е отбрана на базисните морални полезности, на фамилията, на родината, на България. Правил го, прави го и ще го прави, без значение от това, че компрадорски и клептократски насочените ни политици доведоха страната ни до днешния отблъскващ честен разпад.
[1] Marx, Karl, Engels, Friedrich: Collected Works, New York: International,1988, vol. 43, рр. 295–296
[2] Вж. Rockhill, Gabriel. The CIA & the Frankfurt school’s anti-communism, In: The Philosophical Salon,https://thephilosophicalsalon.com/the-cia-the-frankfurt-schools-anti-communism/, June 27, 2022
Източник - Вестник „ Тракия “
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ