Житейските истини, които не искаме да признаем
1. Цял живот се учим.
Ако някой си мисли, че няма какво повече да вземе от живота, значи е спрял да живее. Човек се учи, до момента в който е жив, и бихме добавили, че евентуално отново ще почине необразован. Съществуването ни е пълноценно, когато се развиваме и желаеме да създадем крачка напред. Особено поради динамично изменящия се свят, все по-глобалното нахлуване на технологиите, след 10 години евентуално ще изчезнат и огромна част от познатите ни през днешния ден специалности.
2. Никой не ни е задължен.
Може да сме затънали до уши в работа, да плащаме няколко заема, да устояваме семейство, да сме постоянно недоспали, изтощени и така нататък, само че никой не е задължен да се преценява с това. Всеки си има своите грижи и проблеми. Колкото и да ни е мъчно да го приемем, не трябва да влизаме в ролята на жертва и не би трябвало да чакаме от другите постоянно състрадание и схващане.
3. Не се жертвайте за другите.
Със сигурност сте чували фразата: „ Не съм те карал да го правиш! – от другар, непосредствен, от личното си дете. Болезнено е, тъй като се чувствате афектирани поради положените старания и грижи за различен човек, само че в действителност се замислете – помолил ли ви е да го вършиме, в действителност ли е имал потребност от това, или сте го създали по-скоро за себе си?
4. Външността е от голяма важност.
Неприятно, само че факт. Колкото и да подчертаваме върху богатия си вътрешен свят и безбройните отлични качества, постоянно преимущество ще има индивидът с по-добра осанка от нашата, в случай че разполага със същите или близки до нашите умения. На изявление за работа ще оценят и метода, по който изглеждате, и метода, по който сте облечени, и уменията ви за другарство, освен професионалните ви качества.
5. Забравяме, че сме смъртни.
Не отлагайте значимите цели за на следващия ден. Няма време. Кога бяхте на 20, по кое време станахте на 35… постигнахте ли това, за което мечтаехте? Живейте по този начин, като че ли няма да има на следващия ден.
Цветелина Велчева
