Една Обикновена 97-Годишна Баба От Народа Разкрива Тайните На Дълголетието И Отличното Здраве!
1. Сутрините на моята баба почваха с билков чай на гладно. Тя не знаеше що е безалкохолна газирана напитка, само че за сметка на това в кухнята й, в особено чекмедже в остарелия дървен бюфет, тя държеше в тензухена торба персонално от нея набрани и изсушени билки.
Жълт кантарион, мента, мащерка, маточина, невена, коприва, шипка, бял равнец... Баба пиеше билкови отвари по-няколко пъти дневно, без да се преценява със сезона на открито. Дори и през лятото тя обичаше да си прави топъл чай, който за моя изненада, действаше по-разхлаждащо и от най-студената напитка.
По-късно разбрах на какво се дължи този факт. Тайната на топлия чай е елементарна - той уголемява кръвоносните съдове и покачва потоотделянето, а с него изчезва и остатъкът от топлота. Така организмът изстива. Точно по тази причина в топлите страни всички пият топъл чай, с цел да се охладят.
2. Баба закусваше час откакто е пила утринния си чай. Закуската й, за разлика от теорията, която гласи, че това би трябвало да бъде най-обилното ни хранене денем, беше елементарна и дребна като количество.
През пролетта и лятото тя хапваше един-два плода, на които сега им е сезонът, или резен самун, домашна извара/сирене и домат - откъснат преди броени минути от градината.
3. Баба не беше най-изкусната готвачка на света, по тази причина за обяд приготвяше манджи от " каквото има ". Гозбите й бяха елементарни, единствено с няколко продукта, само че пък доста вкусни.
Никога няма да не помни усета на боба й, изработен в глинено гърне, бъркан с дървена лъжица, варен на готварската печка с дърва...
4. Баба не познаваше днешните съвременни екзотични подправки, само че постоянно използваше чубрица, магданоз, мащерка, джоджен, копър. босилек, розмарин...
Тя споделяше, че човек би трябвало да употребява единствено растения, които виреят в родината му. Баба вярваше в теорията, че кърито е основано от Господ за индийците, а чубрицата - за българите.
5. Баба не пържеше, като изключим мекиците и пържените филии, които я изнудвахме да ни прави в неделя за закуска, а за паниране даже не беше чувала. Не готвеше мазно, само че постоянно използваше свинска мехлем, персонално от нея приготвена.
6. Баба рядко хапваше нещо за вечеря, само че пък си имаше дребна специфична чаша, в която слагаше не повече от 50 мл домашна ракия, която обичаше да пийва постепенно. Тя постоянно се майтапеше, че това е нейното хапче за сън. Не отхвърляше и чаша алено вино.
7. Баба постоянно ядеш това, което сезонът дава. През пролетта и лятото наблягаше на пресните салати и плодове. През късната есен и зимата - също.
Ще попитате по какъв начин го е правила, в случай, че не е имало парникови зеленчуци и плодове. Ами доста просто. Зимните й салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, които разнообразяваше с киселото зеле или някоя вкусна домашна туршия.
Към зимното многообразие би трябвало да прибавим гроздето, което при специфични условия на предпазване в зимника, изкарваше чак до Коледа, сушените сини сливи и джанки.
Не би трябвало да забравяме и за ябълките и крушите, които се консумираха пресни или печени на фурна. През зимата нямаше седмица, в която баба да не изпече и тиква, която съгласно нея беше идеалният десерт.
В дома на баба се ядяха и доста фъстъци, които в множеството случаи се консумираха пресни и незабавно след обелването им от шушулката, която ги пази за дълго свежи.
8. Чесънът и лютата чушка постоянно бяха на масата, в случай че се хапваше нещо солено. Баба обичаше да си хапва и необработен лук-кромид. Главата му разрязваше на две и по този начин си го ръфаше. Празът през зимата също присъстваше постоянно на трапезата й.
През студените месеци от годината правеше и нещо, което тя отново наричаше салата. В дълбока купа изсипваше необработен доматен сос, ситно нарязан свеж праз и една супена лъжица олио. Елементарно за подготвяне, само че нямате визия какъв брой е вкусно!
9. Баба рядко консумираше прясно мляко, което незабавно правеше на кисело, само че пък на драго сърце пиеше айран и мътеница. От млечните артикули наблягаше да домашната извара, сирене и масло. Кашкавалът беше разкош, който рядко присъстваше на трапезата й.
10. Баба не беше вегетарианка, само че прецизно спазваше всички пости. Месо хапваше рядко. За Великден дядо колеше агне, а за Коледа - прасето, от което с изключение на всичко друго, се правеше и нещо приблизително сред луканка и бански дъртак. И в случай че през останалата част от годината й се хапваше мръвка, тя си отрязваше парче от този изсъхнал локален деликатес.
11. С другите баби от махалата си имаха обред. Всяка сряда следобяд ходеха на сладкарница, в която наложително си поръчваха по две тулумби и огромна наливна боза.
В събота следобяд също се събираха в една от тях, черпейки се с турско кафе и домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, в което има рафинирана захар.
12. Баба в никакъв случай не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все си намираше нещо, което да свърши на открито, да е на чист въздух, да е в придвижване.
Съседът ни - дядо Сашо, който имаше доста мързелива снаха и леко завиждаше напъргавостта на баба ми, постоянно й споделяше: " Ей, водата стопира, ти - не! ".
13. И нещо последно, само че значимо. Умът на баба не беше ангажиран от мисли за гоненето на кариера, печеленето на пари, трупането на материални благосъстояния.
Тя живееше от заран до вечер, от през днешния ден за на следващия ден, от ден за ден, несъмнено по тази причина постоянно беше в положително разположение на духа.
И откакто сте прочели всичко това, ще кажете: " Да, но тя е живяла в друго време, хранела се е с друга храна, стресът е бил по-малко, а природата по-чиста ". И ще сте прави, само че това не ни пречи да се стремим да живеем по-простичко и по-здравословно, по този начин както го е правила моята обичана баба Спасуна, без да се вманиачаваме на тематика " био/еко храни ".
Автор: Ваня Асенова
Източник: highviewart.com/
Жълт кантарион, мента, мащерка, маточина, невена, коприва, шипка, бял равнец... Баба пиеше билкови отвари по-няколко пъти дневно, без да се преценява със сезона на открито. Дори и през лятото тя обичаше да си прави топъл чай, който за моя изненада, действаше по-разхлаждащо и от най-студената напитка.
По-късно разбрах на какво се дължи този факт. Тайната на топлия чай е елементарна - той уголемява кръвоносните съдове и покачва потоотделянето, а с него изчезва и остатъкът от топлота. Така организмът изстива. Точно по тази причина в топлите страни всички пият топъл чай, с цел да се охладят.
2. Баба закусваше час откакто е пила утринния си чай. Закуската й, за разлика от теорията, която гласи, че това би трябвало да бъде най-обилното ни хранене денем, беше елементарна и дребна като количество.
През пролетта и лятото тя хапваше един-два плода, на които сега им е сезонът, или резен самун, домашна извара/сирене и домат - откъснат преди броени минути от градината.
3. Баба не беше най-изкусната готвачка на света, по тази причина за обяд приготвяше манджи от " каквото има ". Гозбите й бяха елементарни, единствено с няколко продукта, само че пък доста вкусни.
Никога няма да не помни усета на боба й, изработен в глинено гърне, бъркан с дървена лъжица, варен на готварската печка с дърва...
4. Баба не познаваше днешните съвременни екзотични подправки, само че постоянно използваше чубрица, магданоз, мащерка, джоджен, копър. босилек, розмарин...
Тя споделяше, че човек би трябвало да употребява единствено растения, които виреят в родината му. Баба вярваше в теорията, че кърито е основано от Господ за индийците, а чубрицата - за българите.
5. Баба не пържеше, като изключим мекиците и пържените филии, които я изнудвахме да ни прави в неделя за закуска, а за паниране даже не беше чувала. Не готвеше мазно, само че постоянно използваше свинска мехлем, персонално от нея приготвена.
6. Баба рядко хапваше нещо за вечеря, само че пък си имаше дребна специфична чаша, в която слагаше не повече от 50 мл домашна ракия, която обичаше да пийва постепенно. Тя постоянно се майтапеше, че това е нейното хапче за сън. Не отхвърляше и чаша алено вино.
7. Баба постоянно ядеш това, което сезонът дава. През пролетта и лятото наблягаше на пресните салати и плодове. През късната есен и зимата - също.
Ще попитате по какъв начин го е правила, в случай, че не е имало парникови зеленчуци и плодове. Ами доста просто. Зимните й салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, които разнообразяваше с киселото зеле или някоя вкусна домашна туршия.
Към зимното многообразие би трябвало да прибавим гроздето, което при специфични условия на предпазване в зимника, изкарваше чак до Коледа, сушените сини сливи и джанки.
Не би трябвало да забравяме и за ябълките и крушите, които се консумираха пресни или печени на фурна. През зимата нямаше седмица, в която баба да не изпече и тиква, която съгласно нея беше идеалният десерт.
В дома на баба се ядяха и доста фъстъци, които в множеството случаи се консумираха пресни и незабавно след обелването им от шушулката, която ги пази за дълго свежи.
8. Чесънът и лютата чушка постоянно бяха на масата, в случай че се хапваше нещо солено. Баба обичаше да си хапва и необработен лук-кромид. Главата му разрязваше на две и по този начин си го ръфаше. Празът през зимата също присъстваше постоянно на трапезата й.
През студените месеци от годината правеше и нещо, което тя отново наричаше салата. В дълбока купа изсипваше необработен доматен сос, ситно нарязан свеж праз и една супена лъжица олио. Елементарно за подготвяне, само че нямате визия какъв брой е вкусно!
9. Баба рядко консумираше прясно мляко, което незабавно правеше на кисело, само че пък на драго сърце пиеше айран и мътеница. От млечните артикули наблягаше да домашната извара, сирене и масло. Кашкавалът беше разкош, който рядко присъстваше на трапезата й.
10. Баба не беше вегетарианка, само че прецизно спазваше всички пости. Месо хапваше рядко. За Великден дядо колеше агне, а за Коледа - прасето, от което с изключение на всичко друго, се правеше и нещо приблизително сред луканка и бански дъртак. И в случай че през останалата част от годината й се хапваше мръвка, тя си отрязваше парче от този изсъхнал локален деликатес.
11. С другите баби от махалата си имаха обред. Всяка сряда следобяд ходеха на сладкарница, в която наложително си поръчваха по две тулумби и огромна наливна боза.
В събота следобяд също се събираха в една от тях, черпейки се с турско кафе и домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, в което има рафинирана захар.
12. Баба в никакъв случай не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все си намираше нещо, което да свърши на открито, да е на чист въздух, да е в придвижване.
Съседът ни - дядо Сашо, който имаше доста мързелива снаха и леко завиждаше напъргавостта на баба ми, постоянно й споделяше: " Ей, водата стопира, ти - не! ".
13. И нещо последно, само че значимо. Умът на баба не беше ангажиран от мисли за гоненето на кариера, печеленето на пари, трупането на материални благосъстояния.
Тя живееше от заран до вечер, от през днешния ден за на следващия ден, от ден за ден, несъмнено по тази причина постоянно беше в положително разположение на духа.
И откакто сте прочели всичко това, ще кажете: " Да, но тя е живяла в друго време, хранела се е с друга храна, стресът е бил по-малко, а природата по-чиста ". И ще сте прави, само че това не ни пречи да се стремим да живеем по-простичко и по-здравословно, по този начин както го е правила моята обичана баба Спасуна, без да се вманиачаваме на тематика " био/еко храни ".
Автор: Ваня Асенова
Източник: highviewart.com/
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ