Проф. Татяна Дронзина за Фрог: 5% деца на курорт, 95% дискриминирани или ”Отново заедно“
1. Сериозно ли МОН има вяра, че процентът на обхванатите възпитаници ще способства за реадаптирането на децата към присъственото образование? Ами те просто ще изчезнат в океана на реадаптираните 95%.
2. Кой тъкмо ще прави оценка кой възпитаник какъв брой потребност има от реадаптирне към присъственото образование и по какви критерии? Дистанционното образование беше нова обстановка за всички училища; като изключим някои учители, никой нямаше процедура в тази тенденция. Да, ще бъдат направени едни критерии; само че за времето, с което се разполага те ще бъдат, да простите, едно към гьоторе – без проучване и оценка на обстановката значи да гледаме в тавана и да считаме по две.
3. Кои тъкмо деца ще бъдат поръсени от тая берекет на просветителното ведомство – тия дето са се справяли най-добре с отдалеченото образование, или тия, дето са били най-зле? Ако е първото, то всеки преподавател ще ви каже, че учениците, които са се справяли присъствено с материала, се оправят и отдалечено. Тоест, те не се в крещяща потребност от ре-адаптиране. Ако програмата ще бъде ориентирана към вторите, то тогава се постанова един извънредно не лицеприятен извод: гледай да не учиш много-много, та да те заведат на отмора!
4. Каквито и да бъдат критериите за избора за присъединяване в тази стратегия, 95% от учениците ще бъдат очевадно дискриминирани. И това ще е по този начин минимум по две аргументи. Първо, тъй като към този момент имаме учредения да считаме, че програмата е еднократен акт. С други думи, в случай че тая година отидеха 5%, на година други 5 и тн, тогава добре, не си се класирал за първия трен, ще се класираш за втория. Но нищо не приказва, че нещата ще се развият по този метод. И второ, какъвто и да е, изборът ще е безусловно не-възпитателен и развращаващ, тъй като децата ще бъдат подбирани без да са имали опция да повлияят на избора. Ако на тях им беше казано: ще отидат учениците с най-голям успех; или с най-хубаво поведение; или с минимум отсъствия; или с максимален принос към някакви общи начинания, тогава добре, всичко е наред. Децата ще са наясно с критериите и ще се борят да ги покрият, в случай че в действителност са заинтригувани от тоя бонус. Но казусът не е този. Затова програмата няма да внесе нищо друго с изключение на разцепление в учебната общественост – разцепление сред родители, сред учители и родители, сред възпитаници. Разделителните линии така и така са доста. Не знам дали имаме потребност от още.
5. Кои хотели тъкмо ще поемат контингента от възпитаници и учители, в случай, че както разбираме, се прави всичко допустимо, с цел да се избегне тромавата държавна поръчка. Петстотинте лв. идеално ще напаснат на огромните хотели – тъй като нормалното зелено учебно заведение е към 350 лв.. Като поданик, аз си задавам въпроса: за какво би трябвало да пълним тъкмо тях, като са издигнати в нарушаване на всевъзможни екологични и други закони, и в множеството случаи принадлежат на мутри. И какъв образец ще дадем с сходно деяние на нашите деца? Всъщност посланието, което им изпращаме, е следното: Нарушавайте закона, унищожавайте дюните, заливайте Черноморието с бетон, тъй че пясък да не остане, изсечете гората до шушка, и ще станете богати и добруващи като тези чичковци и лелички, де що им цялостните сега бетонените бункери. И бъдете сигурни, че децата ще го вдървен на момента. Също като едното ферари с цвят червен. И ще ни предявят и фактурата – едно потомство към този момент го направи.
6. И изобщо, за какво би трябвало да спасяваме сезона на въпросните бетонни бункери, които в нашата страна са толкоз, че могат да покрият рекреативните потребности на целия балкански полуостров и половината Европа? След като получиха заеми, които никой естествен човек няма да получи, дайте в този момент да им намерим и туристи. Кое в очите на страната ги прави толкоз привилигировани, която ни проглуши ушите за смисъла на дребния бизнес и междинната класа? Не ми се желае да мисля за отговора.
7. Защо МОН не одобри решение да работи с дребните фамилни хотели и къщи за посетители, част от които също стоят празни поради паднемията? Поемат по 10-12 деца – тъкмо ще бъдат спазени всички санитарни правила. Защо не се избират такива заведения, които са издигнати с особена грижа към екологията, към природата и околната среда? Които подсигуряват здравословно хранене и метод на живот? Защо не дадем на децата образец по тази причина какво значи да живеем в естетика и с грижа и отговорност за света, който ни заобикаля. Нали пандемията трябваше да ни внуши тъкмо тоя урок?
8. Всеизвестно е, че никой хотел няма да предложи особено направена реадаптационна стратегия – и не им е работа да го вършат. Ще бъдат препоръчани спортни мероприятия, културни действия и какво ли още не, само че никой няма да има стратегия, която образува нужните обществени и витални умения за децата, умения, нужни за бързо адаптирне към разнообразни среди. Нали Световната здравна организация така и така ни предизвести, че първо, не сме се справили с вируса, и второ, че този вирус няма да е последния? Излизат нови варианти, не се знае какъв брой е резултатна имунизацията против тях; кой може да подсигурява, че няма да се наложи още веднъж да учим отдалечено от другия ноември, да вземем за пример? И какво се оказва – поскачахме, пораздвижихме се, починахме си, и не научихме нищо от това, което в действителност може да ни потрябва.
9. Кой ще оцени резултатът от изхарчените 15 милиона лв.? По какво ще разберем, че децата са стимулирани още веднъж да вървят на учебно заведение, а не на отмора? Това държавно управление ще си отиде след два месеца. С огромна възможност никой от членовете му няма да се намира на позицията си в новото – дай, Боже, да може да бъде основано такова след изборите. И в случай че цялата тази съмнителна спекулация се провали, кой ще носи политическата отговорност за неуспеха? И какво въобще значи политическа отговорност в България? С какво този, дето ще я носи, ще се почувства по-зле? Отговорът е изцяло еднопосочен – с нищо. Ето за какво на доста хора тия стратегия им наподобява на „ още веднъж дружно с предизборното крадене и корупцията “. И са прави. И на мене ми наподобява на същото.
Не е ли тази пандемия казусът, който би трябвало да ни накара да се замислим за позабравени неща с безспорна полза, да вземем за пример, за ученическите лагери. След като бяха подарени на същите тия мутри, чиито хотели в този момент МОН ще цялостни, не е ли редно да се разработят стратегии за свястно потребление на легловия и различен фонд? И не, нямам поради зелените учебни заведения. Там отива едно учебно заведение и единствено то – единствено със себе си. Смисълът на ученическите екскурзии и лагери беше да се образува възприятие на общественост – тъй като къде другаде, в случай че не там, ще се срещне едно дете от Видин с друго от Кърджали? Отсъствието на лагерите ни лишава от физическото пространство, където може да се реализира подобен развой – на адаптиране към нови хора, към нови култури, към нови условия, към други етноси. Това е същинската акомодация, там се получават навиците, които ни интересуват. В същинска среда. Сред същински хора. В същинско другарство. Другото ми наподобява на харчене на едни пари за едни избори, щото куче влачи, следа няма, та дайте да забележим какво можем да създадем за себе си и за тия дето ни дърпат синджира. Но не за децата. Не за учителите…
Заедно ли сме още веднъж в грижата за българското обучение? Въпросът има повече от един отговор.
Проф. дпн Татяна Дронзина - СУ " Климент Охридски "
2. Кой тъкмо ще прави оценка кой възпитаник какъв брой потребност има от реадаптирне към присъственото образование и по какви критерии? Дистанционното образование беше нова обстановка за всички училища; като изключим някои учители, никой нямаше процедура в тази тенденция. Да, ще бъдат направени едни критерии; само че за времето, с което се разполага те ще бъдат, да простите, едно към гьоторе – без проучване и оценка на обстановката значи да гледаме в тавана и да считаме по две.
3. Кои тъкмо деца ще бъдат поръсени от тая берекет на просветителното ведомство – тия дето са се справяли най-добре с отдалеченото образование, или тия, дето са били най-зле? Ако е първото, то всеки преподавател ще ви каже, че учениците, които са се справяли присъствено с материала, се оправят и отдалечено. Тоест, те не се в крещяща потребност от ре-адаптиране. Ако програмата ще бъде ориентирана към вторите, то тогава се постанова един извънредно не лицеприятен извод: гледай да не учиш много-много, та да те заведат на отмора!
4. Каквито и да бъдат критериите за избора за присъединяване в тази стратегия, 95% от учениците ще бъдат очевадно дискриминирани. И това ще е по този начин минимум по две аргументи. Първо, тъй като към този момент имаме учредения да считаме, че програмата е еднократен акт. С други думи, в случай че тая година отидеха 5%, на година други 5 и тн, тогава добре, не си се класирал за първия трен, ще се класираш за втория. Но нищо не приказва, че нещата ще се развият по този метод. И второ, какъвто и да е, изборът ще е безусловно не-възпитателен и развращаващ, тъй като децата ще бъдат подбирани без да са имали опция да повлияят на избора. Ако на тях им беше казано: ще отидат учениците с най-голям успех; или с най-хубаво поведение; или с минимум отсъствия; или с максимален принос към някакви общи начинания, тогава добре, всичко е наред. Децата ще са наясно с критериите и ще се борят да ги покрият, в случай че в действителност са заинтригувани от тоя бонус. Но казусът не е този. Затова програмата няма да внесе нищо друго с изключение на разцепление в учебната общественост – разцепление сред родители, сред учители и родители, сред възпитаници. Разделителните линии така и така са доста. Не знам дали имаме потребност от още.
5. Кои хотели тъкмо ще поемат контингента от възпитаници и учители, в случай, че както разбираме, се прави всичко допустимо, с цел да се избегне тромавата държавна поръчка. Петстотинте лв. идеално ще напаснат на огромните хотели – тъй като нормалното зелено учебно заведение е към 350 лв.. Като поданик, аз си задавам въпроса: за какво би трябвало да пълним тъкмо тях, като са издигнати в нарушаване на всевъзможни екологични и други закони, и в множеството случаи принадлежат на мутри. И какъв образец ще дадем с сходно деяние на нашите деца? Всъщност посланието, което им изпращаме, е следното: Нарушавайте закона, унищожавайте дюните, заливайте Черноморието с бетон, тъй че пясък да не остане, изсечете гората до шушка, и ще станете богати и добруващи като тези чичковци и лелички, де що им цялостните сега бетонените бункери. И бъдете сигурни, че децата ще го вдървен на момента. Също като едното ферари с цвят червен. И ще ни предявят и фактурата – едно потомство към този момент го направи.
6. И изобщо, за какво би трябвало да спасяваме сезона на въпросните бетонни бункери, които в нашата страна са толкоз, че могат да покрият рекреативните потребности на целия балкански полуостров и половината Европа? След като получиха заеми, които никой естествен човек няма да получи, дайте в този момент да им намерим и туристи. Кое в очите на страната ги прави толкоз привилигировани, която ни проглуши ушите за смисъла на дребния бизнес и междинната класа? Не ми се желае да мисля за отговора.
7. Защо МОН не одобри решение да работи с дребните фамилни хотели и къщи за посетители, част от които също стоят празни поради паднемията? Поемат по 10-12 деца – тъкмо ще бъдат спазени всички санитарни правила. Защо не се избират такива заведения, които са издигнати с особена грижа към екологията, към природата и околната среда? Които подсигуряват здравословно хранене и метод на живот? Защо не дадем на децата образец по тази причина какво значи да живеем в естетика и с грижа и отговорност за света, който ни заобикаля. Нали пандемията трябваше да ни внуши тъкмо тоя урок?
8. Всеизвестно е, че никой хотел няма да предложи особено направена реадаптационна стратегия – и не им е работа да го вършат. Ще бъдат препоръчани спортни мероприятия, културни действия и какво ли още не, само че никой няма да има стратегия, която образува нужните обществени и витални умения за децата, умения, нужни за бързо адаптирне към разнообразни среди. Нали Световната здравна организация така и така ни предизвести, че първо, не сме се справили с вируса, и второ, че този вирус няма да е последния? Излизат нови варианти, не се знае какъв брой е резултатна имунизацията против тях; кой може да подсигурява, че няма да се наложи още веднъж да учим отдалечено от другия ноември, да вземем за пример? И какво се оказва – поскачахме, пораздвижихме се, починахме си, и не научихме нищо от това, което в действителност може да ни потрябва.
9. Кой ще оцени резултатът от изхарчените 15 милиона лв.? По какво ще разберем, че децата са стимулирани още веднъж да вървят на учебно заведение, а не на отмора? Това държавно управление ще си отиде след два месеца. С огромна възможност никой от членовете му няма да се намира на позицията си в новото – дай, Боже, да може да бъде основано такова след изборите. И в случай че цялата тази съмнителна спекулация се провали, кой ще носи политическата отговорност за неуспеха? И какво въобще значи политическа отговорност в България? С какво този, дето ще я носи, ще се почувства по-зле? Отговорът е изцяло еднопосочен – с нищо. Ето за какво на доста хора тия стратегия им наподобява на „ още веднъж дружно с предизборното крадене и корупцията “. И са прави. И на мене ми наподобява на същото.
Не е ли тази пандемия казусът, който би трябвало да ни накара да се замислим за позабравени неща с безспорна полза, да вземем за пример, за ученическите лагери. След като бяха подарени на същите тия мутри, чиито хотели в този момент МОН ще цялостни, не е ли редно да се разработят стратегии за свястно потребление на легловия и различен фонд? И не, нямам поради зелените учебни заведения. Там отива едно учебно заведение и единствено то – единствено със себе си. Смисълът на ученическите екскурзии и лагери беше да се образува възприятие на общественост – тъй като къде другаде, в случай че не там, ще се срещне едно дете от Видин с друго от Кърджали? Отсъствието на лагерите ни лишава от физическото пространство, където може да се реализира подобен развой – на адаптиране към нови хора, към нови култури, към нови условия, към други етноси. Това е същинската акомодация, там се получават навиците, които ни интересуват. В същинска среда. Сред същински хора. В същинско другарство. Другото ми наподобява на харчене на едни пари за едни избори, щото куче влачи, следа няма, та дайте да забележим какво можем да създадем за себе си и за тия дето ни дърпат синджира. Но не за децата. Не за учителите…
Заедно ли сме още веднъж в грижата за българското обучение? Въпросът има повече от един отговор.
Проф. дпн Татяна Дронзина - СУ " Климент Охридски "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ