[1] Сега го наблюдаваме не в неговата класическа националистическа версия,

[1] Сега го следим не в неговата класическа националистическа версия, а в неолибералната му глобализирана форма на послушание на всеки и всичко на диктатурата на пазара.

В една от класическите дефиниции на фашизма от 1930-те години той се преглежда като открита и терористична тирания на финансовия капитал. Днес обаче през ХХI век финансовият капитал е извънредно по-мощен и подчиняващ на себе си в доста по-висока степен всичко, спрямо времето на Хитлер, Мусолини и Франко. Известната икономистка Мариана Мацукато отбелязва, че до 1960-те години множеството откриватели не гледат на финансите като „ индустриалната част “ на стопанската система. На тях се гледа като инструмент за трансфериране на благосъстояние, само че не и за основаване на ново благосъстояние. При измерването на Брутният вътрешен продукт финансите се преглеждат като медиатор, уесняващ действието на другите браншове, които са действителни основатели на цената. През 1970-те години, когато ще стартира преходът към неолиберален капитализъм обаче нещата се трансформират. В националните статистики, които дават картината на размерите, структурата и развиването на стопанската система при изчисляването на Брутният вътрешен продукт стартира да се включва и финансовият бранш. Това съответствува с дерегулацията и глобализацията на финансовия бранш, внезапното увеличение на неговото въздействие върху действителната стопанска система и свръхакцентирането на ролята на финансите в основаването на благосъстояние. Заговаря се за финансилизацията на стопанските системи .[2] Днес всяко по-голямо индустриално дружество участва непрестанно на пазара във формата на финансови активи, които се купуват и продават, а тяхната стойност се трансформира непрестанно вследствие на най-различни фактори.

Това виждаме от едно проучване, качено на уеб страницата на Ландън скул ъф икономикс (London School of Economics), озаглавено „ Финансовите корпорации през днешния ден са заличили своите граници с индустриалните “. Там се споделя: „ Различието сред индустриални и финансови корпорации към този момент не е ясно. И едното и другото са единици на финансовия капитал, проведен към ръководството на портфолиото от финансови активи…финансите в действителност са неразделна част от капиталистическата глобализация през последните години…Критично настроените учени и прогресивните политици през днешния ден необятно възприемат възгледа, че финансите са паразитна и корозивна мощ върху „ действителната “ индустриална стопанска система. Според тази позиция „ финансилизирането “ е предвестител на упадъка на американския капитализъм – принуждавайки нефинансовите корпорации да одобряват „ краткосрочна “ вероятност и да се преструктурират по способи, които са нефункционални за дълготрайното икономическо здраве и непоклатимост. “[3]

Характерно за неолибералния капитализъм е, че не финансовият капитал в националната страна, която играе водеща роля при класическия капитализъм, а глобализирания финансов капитал, излязъл от границите на страната и подчиняващ се на флуктуациите на международния пазар играе съществена роля. За тази цел е основан съответният софтуерен инструмент – системата SWIFT за неотложен превод на всяка единица от този капитал във всяка точка на света, без значение от националните граници и за благоприятни условия за осъществяване на пазаруване и продажба на финансови активи от всеки от един от главните центрове на капитал – да вземем за пример от Токио да извършваш финансови интервенции на пазара във Франкфурт. Това, което господства е световнияят финансов пазар, а страната има значение на първо място посредством ролята на световния хегемон Съединени американски щати и неговата политика на доминиране на този пазар посредством ролята на $ като световна валута. При това Съединени американски щати вследствие на деиндустриализацията по времето на неолибералния капитализъм са страната, в която доста по-значима роля има финансовият капитал, настоящ на международните пазари. На тези световни финансови пазари главните играчи са огромните корпорации, а не страните. От 200-та най-големи стопански системи в света 157 са на корпорации и единствено 43 на страни.[4] Поведението на фирмите, без значение от това, което създават и продават, се дефинира от котирането на акциите им на фондовите пазари. Независимо от тяхната активност, посредством своите акции на финансовите пазари те действат като финансов капитал.

Двама италиански учени – Андреа Микоки и Флавиа Ди Марио разгласиха през 2014 година в международно известното издателство Ратлидж своята книга „ Фашистката природа на неолиберализма “[5], която провокира огромна полемика за неолибералния фашизъм Според тях неолибералният капитализъм има избрани характерности, които го вършат подобен на фашизма, без значение че външно сякаш нямаме тогавашната фашистка грубост и диктатурата се осъществя не толкоз посредством националната страна, а преди всичко посредством глобализирания пазар.

И при неолибералния капитализъм, и при фашизма имаме владичество на финансовия капитал, а наред с него още една една фундаментална базисна характерност – собствеността е в частните ръце на капиталистите, а държавното управление се намесва, когато частният капитал се проваля. Неолиберализмът просто може да си поставя разнообразни маски – властнически и демократични – неслучайно кървавият палач и деспот Пиночет в Чили е подсилен и подложен на власт благодарение на демократичните борци за „ народна власт “ от Съединени американски щати, от където му пращат екип от специалисти от Чикагския университет, с цел да прави своите неолиберални опити, които по-късно ще разпространят из целия свят. В същото време това, което излиза напред при неолибералния фашизъм е внезапното усилване на по този начин нар. структурно принуждение , както то е изследвано за първи път от норвежкия социолог Йохан Галтунг.[6] За разлика от субектното и политическо принуждение, присъщи за класическия фашизъм, които може да санкционират и убиват доста хора, тук официално политически може да няма принуждение и убийства непосредствено от страна на страната, само че този който насилва и убива е обществената система и преди всичко социално-икономическата система. Тя води до апетит и гибел милиони хора. Фактор е за престъпност, самоубийства и убийства, ранна смъртност, бездомничество, скитничесто . Свързана е с неравноправие, при което хората с по-ниски приходи умират доста по-рано и по-често, имат доста по-малко благоприятни условия в образованието, опазването на здравето, политическата власт. Това принуждение е вградено в обществената система и обществената конструкция на обществото. По време на коронавирус рецесията през последните години голям брой проучвания демонстрираха, че по-голямата част от умрелите от нея са от по-нискодоходните и небогати пластове на обществото. Тях не Хитлер, Мусолини или Франко, а системата на неолибералния капитализъм ги е унищожила. Нали тази система трансформира и българското общество в най-бързо умиращото и изчезващото на планетата. Неслучайно у нас през последните години породиха придвижвания от вида на „ Системата ни убива “.

Водеща роля в структурното принуждение играе финансовият капитал. При неолибералния капитализъм финансовият капитал се трансформира в световен феномен, бягайки по офшорни зони и данъчни убежица, подчинявайки на себе си всичко, в това число и националните страни посредством великански лобистки структури . Повечето от страните в света като стопански системи са по-малки от най-големите световни корпорации. Сред стоте най-големи стопански системи в света 69 са на корпорации, а единствено 41 са на страни .[7] Затова и корпорациите са с мощност по-голяма от тази на страните. В своята публикация „ Неолибералният капитализъм като последна точка на казино капитализмът “, оповестена в списание „ Бърз капитализъм “ канадският професор Анри Жиру демонстрира по какъв начин подчинявайки напълно страната на капитала неолибералният капитализъм приватизира великански публични запаси, води до това нараставаща част от новопроизведената стойност да отива в ръцете на капитала, а не на труда, усилва неравенството и понижава каузи на междинната класа в развитите западни страни.[8]

В друга работа на тази тематика – „ Неолиберализмът е форма на фашизма “ белгийската юристка Мануела Кадели приказва за това, че неолиберализмът е форма на екстремизъм и мачка хората на първо място с стопански принадлежности. „ Фашизмът – написа тя – може да бъде дефиниран като послушание на цялата страна на тоталитарна и нихилистична идеология. Аз настоявам, че неолиберализмът е един от типовете фашизъм, тъй като стопанската система при него е сложила на послушание освен държавните управления на демократичните страни, само че и всеки аспект на нашето мислене . “[9] При него господства социал-дарвинистко мислене, съгласно което всеки е виновен за своята орис и друго не е допустимо. Той е единственото допустимо общество. Или, както споделя Маргарет Тачър през 1985 година, „ Няма опция “. „ Всичко друго е химера, ирационалност, декаданс. “

За да наложи своята воля идеологически и неолиберализира всеобщото схващане, с изключение на обичайните идеологически апарати, свързани с медиите, културата и просветителните системи неолибералният капитализъм от 1980-те години насам основава в световна форма ново ниво на идеологическа обработка – това са неправителствените организации, финансирани в голямото си болшинство от глобализирания капитал и водещите буржоазен страни, пуснали в деяние процеса на глобализация.[10] Към 2015 година в света са основани към 10 милиона неправителствени организации , които в една или друга степен са свързани с активността на към 1.4 милиарда души.[11]

България е характерен примен на страна, в която съществуват хиляди неправителствени организации, финансирани от интернационалния капитал и хегемонната идеологически и стопански страна Съединени американски щати, чиито съществени фигури са в продължение на повече от три десетилетия ежедневно по телевизионните канали и играят водеща роля по налагане на концепциите на неолибералния капитализъм, идеологиите и политиките на партиите и страните.

Друг прочут откривател на неолибералния фашизъм е американският академик Хенри Жиру.[12] В своята публикация „ Кошмарът на неолибералния фашизъм “ той приказва, че неолиберализмът основава всеобхващащ пазар, управителен от правилата на приватизацията, дерегулацията, комодификацията и свободното придвижване на капитали. Това срутва профсъюзите, разрушава и отслабва обществената страна, води до по-ускорен от всеки път напредък на благосъстоянието на едрите капиталисти и понижаване на приходите на огромна част от наемните служащи, стесняване на междинната класа. Класическият фашизъм упражнява своята тирания непосредствено, до момента в който неолибералният фашизъм я осъществя посредством пазара, облагата, частния интерес, трансформирайки в покупко-продажба всичко и посредством тази своя логичност, външно представяна като „ независимост “, осъществя по-ефективна тирания от класическия фашизъм.

В книгата за неолибералния фашизъм на двамата италиански откриватели Микоки и Ди Марио се споделя, че нелиберализмът има някои типични характерности, правещи го сходен на това, за което са мечтали фашистките политически придвижвания.[13] При класическия фашизъм срещу профсъюзите, които би трябвало да пазят служащите се води битка и те са смачкани и укротени от фашистката страна. При неолибералния капитализъм обаче те са още по-силно ударени от структурното принуждение на глобализирания капитал, броят на членската маса в тях е минимизирана и ролята им внезапно понижава.

Виждаме по какъв начин неолибералният капитализъм реализира това, което даже Хитлер не съумя – да докара с политиката на нова студена война и конкуренция във въоръжаването до разпад на източноевропейския социализъм и Съюз на съветските социалистически републики, а човешките и материални загуби са по-големи в сравнение с загубите на Съюз на съветските социалистически републики по време на Втората международна война.

Класическият фашизъм унищожава левите партии и политици посредством директното принуждение благодарение на страната, тяхната възбрана и разпродажба. Неолибералният фашизъм ги ликвидира благодарение на основаната от него глобализирана пазарна система. В западните страни мощни в миналото комунистически партии се маргинализираха, а социалдемократическите бяха принудени да се неолиберализират по посока на „ третия път “ на Тони Блеър и „ новия център “ на Герхард Шрьодер, а във Франция опитите на Франсоа Оланд да подвига налозите доведоха до бягство на капитал от страната, блокиране на тази негова политика и бърз крах по-късно на неговата социалистическа партия. В последна сметка това докара до рецесия, разпадни процеси и маргинализация на левите и социалистически партии. Във Франция, където се появява думата „ социализъм “ за претендента на някогашната мощна социалистическа партия през 2022 година гласоподаваха едвам 1.7 % от французите при президентските избори. Значима част от работническата класа и по-голямата част от безработните гласоподаваха за дясната Марин Льо Пен. Наемните служащи, които в миналото гласоподаваха за левите сили през последните години в възходяща степен са привлечени от националистки и популистки партии. В Съединени американски щати за републиканците и Тръмп гласоподаваха огромна част от по този начин нар. „ сини якички “ от обичайна работническа партия, а не за демократите и техния претендент, които обичайно се водят там в лявата част на политическия набор. Ако в Италия по времето на Мусолини комунисти и социалдемократи са неразрешени, то по времето на неолибералния капитализъм тяхната разпродажба става посредством основаната социално-икономическа система.

Фашизмът ликвидира непосредствено социалистическите и социалдемократически партии, а неолиберализмът ги унищожава косвено, неолиберализирайки ги и подчинявайки ги на своята логичност на действие. Той си поставя маската на народна власт и официално наподобява сякаш не е открита тирания, само че на процедура имаме неолиберализация на партиите и от дясно и от ляво, които в последна сметка желаят не желаят са подчинени на господството на капитала. Ние сме характерен образец на страна, в която официално лява партия вкара плосък налог и минимизира налога на корпорациите, за сметка на косвените налози, които се заплащат от всички. Аргументът бе е, че единствено по този начин можем да привличаме непознати вложения от непознати корпорации, които желаят по-ниски налози, т.е. страната намерено подчинява своето действие на интереса най-богатите по света. Пробемът е, че в множеството страни в всеобщото схващане на преразпределителна политика посредством високи налози върху приходите се гледа отрицателно и възходящо количество от популацията, а от тук и партиите са против нея, страхувайки се, че в изискванията на неолиберална глобализация това в допълнение ще докара до бягство на капитала в други точки на планетата, където налозите са по-ниски и нормата на облага по-висока.

Неолиберализмът лимитира свободата до правото на налагаш своя персонален интерес и ползите на пазарите. Всъщност неолиберализмът употребява своята мощ – не директно като фашизма, само че индиректно, оформяйки политическата власт посредством своята идеология. Той ви кара да вярвате в по този начин наречения свободен пазар, да се подчинявате на неговите невидими и все по-брутални сили, да се борите с възходящата неустановеност на работното място. Създадена е подправената визия за избор , манипулирана от корпоративните медии – може да вземем за пример да избираш сред Кока Кола и Пепси кола, сред републикаци и демократи, сред лейбъристи и консерватори и прочие Този псевдоизбор просто сменя от време на време една подчиненост с друга подчиненост. Както отбелязва Джордж Оруел, смяната е просто промяна на имената на едни господари с други.

[1] GIROUX, HENRY A. THE POLITICS OF NEOLIBERAL FASCISM, IN: HTTPS://WWW.TIKKUN.ORG/THE-POLITICS-OF-NEOLIBERAL-FASCISM, AUGUST 21, 2018

[2] Mazzucato, Mariana. The Value of Everything: Making and Taking in the Global Economy, Penguin Books, 2018, pp. XIV-XV.

[3] Maher , Stephen, . The new finance capital has blurred the line between industrial and financial corporations, https://blogs.lse.ac.uk/usappblog/2021/04/03/the-new-finance-capital-has-blurred-the-line-between-industrial-and-financial-corporations/, April 3, 202 1

[4] Johnson, Jake. At the Heart of Global Woes, 157 of World’s 200 Richest Entities Are Now Corporations, Not Governments, https://www.commondreams.org/news/2018/10/17/heart-global-woes-157-worlds-200-richest-entities-are-now-corporations-not?cd-origin=rss&utm_term=At%20the%20Heart%20of%20Global%20Woes%2C%20157%20of%20World%27s%20200%20Richest%20Entities%20Are%20Now%20Corporations%2C%20Not%20Governments&utm_campaign=Daily%20Newsletter%20-%20During%20Fundraiser%20-%20WITH%20Fundraising%20Message&utm_content=email&utm_source=Act-On+Software&utm_medium=email&cm_mmc=Act-On%20Software-_-email-_-At%20the%20Heart%20of%20Our%20Woes%2C%20Corporations%20More%20Powerful%20Than%20Governments%20%7C%20News%20%2526%20Views-_-At%20the%20Heart%20of%20Global%20Woes%2C%20157%20of%20World%27s%20200%20Richest%20Entities%20Are%20Now%20Corporations%2C%20Not%20Governments, October 17, 2018

[5] Andrea Micocci and Flavia Di Mario. The Fascist Nature of Neoliberalism,Routledge, 2017

[6] Galtung, Johan. Violence, Peace, and Peace Research, In: Journal of Peace Research, 1969, Vol. 6, N 3, pp. 167-191

[7] 69 of the richest 100 entities on the planet are corporations, not governments, figures show, In: https://www.globaljustice.org.uk/news/69-richest-100-entities-planet-are-corporations-not-governments-figures-show/, October 17, 2018

[8] Giroux, Henry. Neoliberal Fascism as the Endpoint of Casino Capitalism, In: Fast Capitalism, 2019, Vol. 16, N 1

CADELLI, MANEULA. NEOLIBERALISM IS A FORM OF FASCISM, IN: HTTPS://RENEGADEINC.COM/NEOLIBERALISM-IS-A-FORM-OF-FASCISM/, 26.07.2019

[10] Srinivas, Nidhi. Against NGOs: A Critical Perspective on Civil Society, Management and Development, N.Y., Cambridge University Press, 2022

[11] Facts and Stats about NGOs Worldwide, In: https://www.standardizations.org/bulletin/?p=841, October 6, 2015

[12] Giroux, Henry A. The Nightmare of Neoliberal Fascism, In: Truthout, https://truthout.org/articles/henry-a-giroux-the-nightmare-of-neoliberal-fascism/, June 10, 2018; Giroux, Henry A. Neoliberal Fascism and the Echoes of History, In: Truthdig, https://www.truthdig.com/articles/neoliberal-fascism-and-the-echoes-of-history/, August 2, 2018

[13] Andrea Micocci and Flavia Di Mario. The Fascist Nature of Neoliberalism,Routledge, 2017

Клуб 24 май

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com