Кеворк Кеворкян: Пиршество от последици. Памет за Всяка неделя/Персона нон грата
1. ПИРШЕСТВО ОТ ПОСЛЕДИЦИ
Човек би трябвало да има най-малко два чифта уши, до момента в който виси пред тв приемника, с цел да не пропусне да чуе в действителност значимото – тъй като доста постоянно то е заринато под незначителни или напряко лъжовни детайлности.
Уж ти споделят всичко – някои излъчвания даже имат претенцията да ти навират повече от „ цялата истина - само че най-после отново си оставаш прекаран.
Дори да се случва нещо значимо или напряко съдбоносно, елементарните хора ще схванат това, едвам когато тоягите заиграят по главите им.
Инстинктите им, които най-трудно могат да бъдат пречупени от Властта, им подсказват, примерно, да не се навираме по никакъв метод в украинския бъркоч и въобще в непознатите разправии, само че никой не се интересува от страховете им.
Това не ги прави по-малко хуманни или състрадателни от ордата новопокръстени ситуационни русофоби – не, те просто нямат доверие на множеството от кретените, които претендират да ръководят страната.
А хората доста от дълго време са нещо различно/отделно от страната.
В последна сметка, таман това ще им разреши да оцелеят, може би.
„ Простолюдието “ е наясно, че множеството от политиците ни преливат от пусто в празно – изключително е годно това за най-новата годишна продукция кандидат-властници.
Независимо, че някои от тях са приключили западни университети, те не са в положение да се оправят в една динамична среда, остават си пленници на едновремешния ориенталския нрав – тутльовци безславни. Разбързват се единствено, когато задният им джоб им подскаже вярното решение.
Те вечно ще си останат по-близо до Настрадин Ходжа – в сравнение с до Дж. К. Гълбрайт, примерно.
Ето и последният образец. На 7 ноември мощно задумкаха тъпаните в възхвала на следващия ни триумф: Европейската комисия позволи първото заплащане по Българския проект за възобновяване, в размер на
2,7 милиарда лв. – безплатни средства по Механизма за възобновяване и резистентност.
Истината, въпреки всичко, съумя да се промъкне измежду трясъка на тъпаните – подсети ни я Десислава Минчева, кореспондентката на Би Ти Ви в европейските институции, тя от години прави чудесна работа за малкия екран.
Ето как/цитат: „ Българският проект за възобновяване е бил утвърден преди цели седем месеца, само че, с цел да си желаяме парите, трябваше да отчетем какво сме свършили от обещаното на първия стадий.
Забавихме се и по тази причина за тази година получаваме едно, вместо вероятните две заплащания “.
Така – тъпаните ехтят, обаче ще получим едно, вместо две заплащания.
Лекотата, с която депутатите ни вземат съдбоносни за страната решения, е напряко оскърбителна – и отчайваща в това време.
Няма по какъв начин човек да не се сети за казаното от един създател – „ Рано или късно ние ще седнем на угощение от последствия “.
И това угощение ще ни го уредят безволеви и значително детски хора, задвижвани като механични играчки от непознати ползи. Те в никакъв случай няма да съзреят дотам, че да са наясно най-малко със личните си подбуди.
И да знаете, че към този момент са не запомнили, какво са ни сервирали с наперената си безнаказаност.
На такива хора няма по какъв начин да им пренавият мозъците.
Те не схващат, че най-лесното нещо е да се навреш в Бедата, доста по-трудно е да останеш настрана от нея.
Какво да чакаме от днешните гургулици – с изключение на оперетни осъществявания в дисциплината „ Пълно смирение “.
Тъкмо за тях като че ли е съчинена фразата „ Свири правилните ноти, само че не във вярната поредност “.
Нашите политици постоянно са прекомерно предани на следващите си опекуни – до степен, че те стават подозрителни, вземат ни за подли и рискови.
Има и друго - и това е най-печалното – не можем да проумеем в задоволителна степен опекуните си.
В днешните времена доминира посредствеността – това се отнася и за попрището на политиката, може би най-вече за нея.
Треванян споделя: „ Ирония е да съзнаваш, че унищожаването на света ще пристигна не от един Макиавели, а от един Санчо Панса… “
Това е съществено предизвестие, само че мнозина като че ли не го разчитат до дъно, за нашите политикани да не приказваме.
Има нещо извратено в метода, по който ние надаряваме някои от тях с качества, каквито те въобще не имат.
Последният път това се случи с простокирчовци – някакви хора, като че ли небрежно издялани за потребностите на ширпотреба.
Обаче част от „ простолюдието “ реши, че те са довтасали тук, загрижени за ориста му.
Колкото може да е угрижен един добре наточен бръснач, ориентиран към гърлото ти – би се изсмял Джак Харви.
Една известна сентенция гласи: „ Къде отиваме, зависи от това, какво знаем - а какво знаем, зависи от това къде отиваме “.
Ами ние – какво помним, с цел да знаем посоката…
***
2. ПАМЕТ ЗА „ ВСЯКА НЕДЕЛЯ “/ПЕРСОНА НОН ГРАТА
През годините съм разгласил няколко пъти шаржа, който виждате.
Но от дълго време бях не запомнил историята му.
Наскоро си я припомних – от дописката на сатирика Димитър Керелезов, оповестена във вестник „ Стършел “ на 26 януари 1990 година.
Историята е отпреди рухването на Стената/1989-а.
При една среща с известния румънски карикатурист Хорацио Мълвеле, Керелезов го помолил да му даде свои произведения за „ Стършел “.
„ Чародеят на шаржа от Малкия Париж “ му дал три рисунки: на Жорж Помпиду/френският президент, на Лайза Минели и на моя благосклонност.
Керелезов, откъс: „ На нашите вестникари Жорж Помпиду, заради плешивостта и огромния нос, им замязя на Тодор Живков, а Кеворкян се оказа публична „ личност нон грата “…
Минаха месеци и едвам в този момент извършвам колегиалния си жест към надарения Хорацио Мълвеле.
Един художник приобщава своята рисунка към Вота на доверие, който продължава да засвидетелства на Кеворкян обществеността - този път Вот на доверие чак оттатък Дунава.
Защото, в случай че не съществуваше това доверие, най-малкото Хорацио би седнал да рисува водещия на „ Всяка неделя “, едно от най-гледаните излъчвания в Букурещ и цяла южна Румъния “…
…
Ех, че е хубаво да си личност нон грата!
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Човек би трябвало да има най-малко два чифта уши, до момента в който виси пред тв приемника, с цел да не пропусне да чуе в действителност значимото – тъй като доста постоянно то е заринато под незначителни или напряко лъжовни детайлности.
Уж ти споделят всичко – някои излъчвания даже имат претенцията да ти навират повече от „ цялата истина - само че най-после отново си оставаш прекаран.
Дори да се случва нещо значимо или напряко съдбоносно, елементарните хора ще схванат това, едвам когато тоягите заиграят по главите им.
Инстинктите им, които най-трудно могат да бъдат пречупени от Властта, им подсказват, примерно, да не се навираме по никакъв метод в украинския бъркоч и въобще в непознатите разправии, само че никой не се интересува от страховете им.
Това не ги прави по-малко хуманни или състрадателни от ордата новопокръстени ситуационни русофоби – не, те просто нямат доверие на множеството от кретените, които претендират да ръководят страната.
А хората доста от дълго време са нещо различно/отделно от страната.
В последна сметка, таман това ще им разреши да оцелеят, може би.
„ Простолюдието “ е наясно, че множеството от политиците ни преливат от пусто в празно – изключително е годно това за най-новата годишна продукция кандидат-властници.
Независимо, че някои от тях са приключили западни университети, те не са в положение да се оправят в една динамична среда, остават си пленници на едновремешния ориенталския нрав – тутльовци безславни. Разбързват се единствено, когато задният им джоб им подскаже вярното решение.
Те вечно ще си останат по-близо до Настрадин Ходжа – в сравнение с до Дж. К. Гълбрайт, примерно.
Ето и последният образец. На 7 ноември мощно задумкаха тъпаните в възхвала на следващия ни триумф: Европейската комисия позволи първото заплащане по Българския проект за възобновяване, в размер на
2,7 милиарда лв. – безплатни средства по Механизма за възобновяване и резистентност.
Истината, въпреки всичко, съумя да се промъкне измежду трясъка на тъпаните – подсети ни я Десислава Минчева, кореспондентката на Би Ти Ви в европейските институции, тя от години прави чудесна работа за малкия екран.
Ето как/цитат: „ Българският проект за възобновяване е бил утвърден преди цели седем месеца, само че, с цел да си желаяме парите, трябваше да отчетем какво сме свършили от обещаното на първия стадий.
Забавихме се и по тази причина за тази година получаваме едно, вместо вероятните две заплащания “.
Така – тъпаните ехтят, обаче ще получим едно, вместо две заплащания.
Лекотата, с която депутатите ни вземат съдбоносни за страната решения, е напряко оскърбителна – и отчайваща в това време.
Няма по какъв начин човек да не се сети за казаното от един създател – „ Рано или късно ние ще седнем на угощение от последствия “.
И това угощение ще ни го уредят безволеви и значително детски хора, задвижвани като механични играчки от непознати ползи. Те в никакъв случай няма да съзреят дотам, че да са наясно най-малко със личните си подбуди.
И да знаете, че към този момент са не запомнили, какво са ни сервирали с наперената си безнаказаност.
На такива хора няма по какъв начин да им пренавият мозъците.
Те не схващат, че най-лесното нещо е да се навреш в Бедата, доста по-трудно е да останеш настрана от нея.
Какво да чакаме от днешните гургулици – с изключение на оперетни осъществявания в дисциплината „ Пълно смирение “.
Тъкмо за тях като че ли е съчинена фразата „ Свири правилните ноти, само че не във вярната поредност “.
Нашите политици постоянно са прекомерно предани на следващите си опекуни – до степен, че те стават подозрителни, вземат ни за подли и рискови.
Има и друго - и това е най-печалното – не можем да проумеем в задоволителна степен опекуните си.
В днешните времена доминира посредствеността – това се отнася и за попрището на политиката, може би най-вече за нея.
Треванян споделя: „ Ирония е да съзнаваш, че унищожаването на света ще пристигна не от един Макиавели, а от един Санчо Панса… “
Това е съществено предизвестие, само че мнозина като че ли не го разчитат до дъно, за нашите политикани да не приказваме.
Има нещо извратено в метода, по който ние надаряваме някои от тях с качества, каквито те въобще не имат.
Последният път това се случи с простокирчовци – някакви хора, като че ли небрежно издялани за потребностите на ширпотреба.
Обаче част от „ простолюдието “ реши, че те са довтасали тук, загрижени за ориста му.
Колкото може да е угрижен един добре наточен бръснач, ориентиран към гърлото ти – би се изсмял Джак Харви.
Една известна сентенция гласи: „ Къде отиваме, зависи от това, какво знаем - а какво знаем, зависи от това къде отиваме “.
Ами ние – какво помним, с цел да знаем посоката…
***
2. ПАМЕТ ЗА „ ВСЯКА НЕДЕЛЯ “/ПЕРСОНА НОН ГРАТА
През годините съм разгласил няколко пъти шаржа, който виждате.
Но от дълго време бях не запомнил историята му.
Наскоро си я припомних – от дописката на сатирика Димитър Керелезов, оповестена във вестник „ Стършел “ на 26 януари 1990 година.
Историята е отпреди рухването на Стената/1989-а.
При една среща с известния румънски карикатурист Хорацио Мълвеле, Керелезов го помолил да му даде свои произведения за „ Стършел “.
„ Чародеят на шаржа от Малкия Париж “ му дал три рисунки: на Жорж Помпиду/френският президент, на Лайза Минели и на моя благосклонност.
Керелезов, откъс: „ На нашите вестникари Жорж Помпиду, заради плешивостта и огромния нос, им замязя на Тодор Живков, а Кеворкян се оказа публична „ личност нон грата “…
Минаха месеци и едвам в този момент извършвам колегиалния си жест към надарения Хорацио Мълвеле.
Един художник приобщава своята рисунка към Вота на доверие, който продължава да засвидетелства на Кеворкян обществеността - този път Вот на доверие чак оттатък Дунава.
Защото, в случай че не съществуваше това доверие, най-малкото Хорацио би седнал да рисува водещия на „ Всяка неделя “, едно от най-гледаните излъчвания в Букурещ и цяла южна Румъния “…
…
Ех, че е хубаво да си личност нон грата!
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ