1. Никога не се подигравайте със сина си Насмешката на жената

1. Никога не се подигравайте със сина си

Насмешката на дамата постоянно е контузия за мъжа. Насмешката на майката е доста по-голяма контузия. Не е значимо дали ще се надсмеете на това, че си е обул наобратно панталоните, че е нарисувал нещо изкривено или че се обяснил в обич на момичето от прилежащия вход. Той ще запомни за цялостен живот подигравката ви. И в никакъв случай няма да я прости…

2. Винаги отговаряйте на всички въпроси

Във всяка възраст!  И никакви такива „ щъркелът, пчеличката “ или „ като пораснеш, ще схванеш “. Винаги – на всички въпроси! Ако не знаете отговора – кажете си. След като научите отговора – отговорете му. Смущавате се? Въпросът на детето ви е предиздвикал да се изчервите? Отлично – в този момент можете да проанализирате още един собствен комплекс. Но това е ВАШИЯТ комплекс. Не го вграждайте в душeвността на детето си. Отговорете, че въпросът ви е сложил в задънена улица и би трябвало да съберете мислите си. Помолете за пролонгация. Децата нормално се съгласяват.

3. Искайте съвет от него при взимане на някакво решение

Но можете да си визиите с каква лекост от време на време детето може да реши вашия „ възрастен “ проблем, над който сте си блъскали главата.  Всеки проблем! От „ какъв би трябвало да бъде бъдещия ни дом “ до „ за какво непрекъснато се карам все с някого “ и „ какво не върша както би трябвало “. Така момчето ще се учи да бъде мъж – да бъде опора и да взема решения.  А вие му демонстрирате доверие и УВАЖЕНИЕ.

4. Забравете думите: „ Нали ти споделих! “

Дори и да сте му споделили и той да не е послушал – забравете тази ария! Завинаги. Нямате право да се съревновавате с детето каквото и да било, а „ аз нали ти споделих “ е точно състезание, в което майката се радва на „ успеха “… Били сте права? Радвайте се негласно. Той самичък ще разбере.

5. Хвалете го!

Възхищавайте се без всевъзможни „ само че “ и „ единствено ей тук го поправи “. Просто – „ Яко! “. Вашето дете прави всичко прелестно. Когато порасне самичък ще види къде е било належащо да се „ поправи “.

6. Подкрепяйте всяка негова фантазия

„ Искам да бъда подводен археолог “ – крепко! Купете му книжки по тематиката. А в този момент „ желая да бъда художник “. Също – крепко! Купете му книжки по тематиката. А след това „ желая да бъда инженер “… Разбрахте ли схемата? Яко! Повярвайте, ще се дефинира същински някъде към 20-тата си година.

7. Ако детето плаче…

Това значи, че се е случила неволя. Нищожна съгласно вас (в градината са дали ужасна оризова каша, вместо обичаните макарони), само че за него е гигантска. За него всяка беса е огромна. Защото светът му към момента не е огромен, че кашата да се загуби из неговите мащаби… А в случай че се е случила беда… вие би трябвало да го успокоите! На колкото и години да е. Вие би трябвало да го успокоите! Това е ДОГМА, ЗАКОН за вашето бъдещо взаимоотношение с него и взаимното съгласие: детето не би трябвало да плаче безутешно. Никога.

8. Не му четете конско! Също – в никакъв случай.

Надявам се, че тук няма потребност от коментар.

9. Вие постоянно сте на неговата страна!

Не единствено на думи. Но и на каузи. Вие в никакъв случай не се съгласявате с учителите, които се оплакват от него, в никакъв случай не му крещите „ за компания “ с другите членове на фамилията. Пред хората – ТОЙ ВИНАГИ Е ПРАВ. СИНЪТ ВИНАГИ Е ПРАВ.

И тогава той, може би, няма да се опасява да ви попита „ какво е това порно “ или „ по какъв начин се целува момиче “. Защото ще знае, че вие няма да му са карате: „ Що за въпроси? “ или „ Как не те е позор! “. Защото той ще ви се доверява... С други думи, той ще е убеден във вас. Мечтата на всяка майка... Можете да я постигнете.

Превод от съветски Таня Темелкова, източник: spiralata.net