Експерт: Парламентарният вот ще бъде референдум ”за” и ”против” Борисов
1. На първо място парламентарния избор ще бъде референдум „ за “ и „ срещу “ Бойко Борисов. Не за и срещу ГЕРБ – отвън личността на Борисов няма никакъв ГЕРБ, тази партия се припокрива и се изчерпва с неговата личност. На Борисов му би трябвало утвърждението на към 30% от гласуващите, което да се трансформира в 33-34% от местата в Народното събрание. Групата от поддръжниците на премиера се образува от тези, които го харесват като човек и политик, и тези, които имат съответна материална изгода от настоящето статукво поради позиции в държавната/общинска администрация или достъп до еврофондове и държавни поръчки. Вотът „ срещу “ ще се разсее сред няколко по-сериозни обединения, които мъчно биха мелили брашно дружно.
2. Втората разграничителна линия е сред консерватори-националисти и либерали. Хората от първата група ще предпочетат Българска социалистическа партия, Вътрешна македонска революционна организация, Воля-НФСБ, от втората – Демократична България или Мая Манолова. Избирателите на ГЕРБ се поделят сред двете групи – лидерския модел на тази групировка й разрешава да бъде партия от вида „ обхващаща всички “ (catch-all party както се назовава в политологията), събираща хора с всевъзможни идейни позиции.
3. Трето – систематичен против антисистемен избор. Има група гласоподаватели, които са не просто срещу Борисов и неговото дълго ръководство, а срещу цялата политическа класа и досегашните политически практики. По-голямата част от тях няма да гласоподават (както винаги), а останалите ще образуват електората на Слави Трифонов.
4. Геополитическата ориентировка не е най-важния претекст за избора на хората в неделя, само че въпреки всичко играе някаква роля. Тук разграничението е сред поддържниците на Европейския съюз/САЩ и тези на Русия/Китай. Към първите се числят гласоподавателите на Демократична България и по малко повече от половината от гласуващите за ГЕРБ, Мая Манолова и Воля-НФСБ, а към вторите – електората на Българска социалистическа партия, частично на ГЕРБ и на всички дребни искрено путинофилски обединения, които ще останат отвън Народното събрание – Атака, Възраждане, партията на Николай Малинов.
5. Темата за ковид вълнува гласоподавателите и участва в акцията, само че тя няма да направи разликата сред огромните партии, тъй като мъчно могат да се виждат някакви ясни взаимоизключващи се тактики за битка с вируса. Групата на отричащите заплахата от COVID-19, от ограничаващите ограничения и от имунизацията несъмнено няма да откри парламентарно посланичество, в случай че не броим Слави Трифонов, само че както към този момент означих, той е срещу всичко.
6. Слонът в стаята, най-важният изчезнал избор е обичайна алтернатива сред ляво и дясно, битката за това какъв брой огромна да бъде преразпределителната роля на страната. Българска социалистическа партия има в програмата си някакви подмятания за прогресивно-подоходно облагане, само че за множеството гласоподаватели това е партията, която се бори против Борисов и против Истанбулската спогодба, а не тази, която желае да се изземват повече пари от богатите. Дилемата ляво-дясно стартира да отмира още с идването на царя през 2001 година, само че в този момент напълно избледня. Било тъй като поради участието в Европейски Съюз и интернационалната обязаност на властта в София не й остава доста площад за социално-икономически маневри, или пък тъй като социално-класовата еднаквост отстъпва място на други форми на самоидентификация – с нация, етнос, вяра, специалност, полова ориентировка.
7. Извън тази координатна система както постоянно е Движение за права и свободи – там мотивацията за гласоподаване е напълно друга и не зависи от идейни настройки.
Пламен Димитров
2. Втората разграничителна линия е сред консерватори-националисти и либерали. Хората от първата група ще предпочетат Българска социалистическа партия, Вътрешна македонска революционна организация, Воля-НФСБ, от втората – Демократична България или Мая Манолова. Избирателите на ГЕРБ се поделят сред двете групи – лидерския модел на тази групировка й разрешава да бъде партия от вида „ обхващаща всички “ (catch-all party както се назовава в политологията), събираща хора с всевъзможни идейни позиции.
3. Трето – систематичен против антисистемен избор. Има група гласоподаватели, които са не просто срещу Борисов и неговото дълго ръководство, а срещу цялата политическа класа и досегашните политически практики. По-голямата част от тях няма да гласоподават (както винаги), а останалите ще образуват електората на Слави Трифонов.
4. Геополитическата ориентировка не е най-важния претекст за избора на хората в неделя, само че въпреки всичко играе някаква роля. Тук разграничението е сред поддържниците на Европейския съюз/САЩ и тези на Русия/Китай. Към първите се числят гласоподавателите на Демократична България и по малко повече от половината от гласуващите за ГЕРБ, Мая Манолова и Воля-НФСБ, а към вторите – електората на Българска социалистическа партия, частично на ГЕРБ и на всички дребни искрено путинофилски обединения, които ще останат отвън Народното събрание – Атака, Възраждане, партията на Николай Малинов.
5. Темата за ковид вълнува гласоподавателите и участва в акцията, само че тя няма да направи разликата сред огромните партии, тъй като мъчно могат да се виждат някакви ясни взаимоизключващи се тактики за битка с вируса. Групата на отричащите заплахата от COVID-19, от ограничаващите ограничения и от имунизацията несъмнено няма да откри парламентарно посланичество, в случай че не броим Слави Трифонов, само че както към този момент означих, той е срещу всичко.
6. Слонът в стаята, най-важният изчезнал избор е обичайна алтернатива сред ляво и дясно, битката за това какъв брой огромна да бъде преразпределителната роля на страната. Българска социалистическа партия има в програмата си някакви подмятания за прогресивно-подоходно облагане, само че за множеството гласоподаватели това е партията, която се бори против Борисов и против Истанбулската спогодба, а не тази, която желае да се изземват повече пари от богатите. Дилемата ляво-дясно стартира да отмира още с идването на царя през 2001 година, само че в този момент напълно избледня. Било тъй като поради участието в Европейски Съюз и интернационалната обязаност на властта в София не й остава доста площад за социално-икономически маневри, или пък тъй като социално-класовата еднаквост отстъпва място на други форми на самоидентификация – с нация, етнос, вяра, специалност, полова ориентировка.
7. Извън тази координатна система както постоянно е Движение за права и свободи – там мотивацията за гласоподаване е напълно друга и не зависи от идейни настройки.
Пламен Димитров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ