Уволненият дисциплинарно и ненаграждаван началник на Генералния щаб на Българската армия
1. На 2 септември 1994, преди 30 години, началникът на Генералния щаб на Българската войска армейки военачалник Любен Петров е освободен от служба. Във въздуха. Два МиГ-29 подготвени, в случай че реши „ да направи нещо “.
Часове преди този момент е призован Консултативният съвет за национална сигурност от президента на Република България Желю Желев. Генерал Петров, член на КСНС, отива за присъединяване в Съвета, без да е известен за дневния ред, което е неприемлива процедура. Все отново, той допуска, че ще се разисква препоръчаният от него седмица по-рано с публично писмо до президента проблем за положението на защитата и армията.
Обаче, не! Още с влизането си в залата открива, че ще се разисква предложение на министъра на защитата за неговото освобождение от служба.
Мотивите, които Валентин Александров изчита, са убийствени.
Генерал Петров ги изслушва в цялостна тишина. След като министърът завършва, желае думата.
Възглавяващият КСНС президентът Желев кима утвърдително.
Генерал Петров декларира в общи линии следното:
- Ако даже дребна част от изнесеното от господин министъра на защитата е правилно, началникът на Генералния щаб следва освен да се освободи от служба, само че и да се даде на прокурора. Между многото несъстоятелни обвинявания ми се приписва и това, че безпричинно съм забавял министерски заповеди. Вярно е, че е имало случаи да арестувам за несъмнено време препоръчани ми за автограф заповеди. Постъпвал съм по този начин, тъй като са изготвяни некадърно. Често не е вземано мнението на експерти от Генералния щаб. Ето напълно свеж образец. Тази заповед Ваша ли е, господин министър? Подписът Ваш ли е?
С въпросната заповед министърът на защитата не разрешава оповестената от началника на Генералния щаб конференция, планувана за 1 септември.
Актът на военачалник Петров е отговор на безпочвените обвинявания, които министърът насочва на конференция на 25 август към стратегическата и кадровата активност на Генералния щаб.
За отбелязване е, че Александров, без да уведоми началника на Генерален щаб, е решил даде специфична конференция, на която да занимава обществеността с проблемите пред армията и особено по нужното съгласно него число на офицери, които следва да се уволнят едновременно. Скандалното в тази ситуация е, че той постъпва по този начин откакто е завършило годишното разбъркване на офицерите, осъществено с негова заповед. Изпълнението ѝ е съпроводено и от уволнение на избран брой офицери след отчитане на оперативната потребност, както и преценка на качествата на всеки. Което към този момент е осъществено в цялата войска. Освен това, Александров подхваща скандалния акт, когато в осъществяване на негова заповед текат последни приготвления за пускане армейската образователна година на 1 септември. Към тази дата преназначените офицери следва да са поели длъжностите си по новите места на работа.
Генерал Петров научава за конференцията инцидентно и взема решение да отиде във Военния клуб за да окаже помощ и подпомагане. Влиза и по правилник желае позволение да остане в залата.
При появяването му Александров изкрещява:
- Не! Вън!
И сочи вратата внезапно с изпъната ръка и показалец.
Журналистите са сащисани.
Генерал Петров излиза безмълвно.
Присъстващите няколко генерали остават по местата си. Оказва се, че са там по заповед на министъра, само че без знанието на началника на Генералния щаб като техен шеф.
От информация в медиите проличава, че конференцията траяла. Александров затрупал публицистите с обидни квалификации по отношение на офицерите.
Във всеки случай, вестник „ Българска войска “ излиза на другия ден със публикация, заглавието на която е взето от израз на министъра:
„ Тежко на тази страна, чиято национална сигурност се крепи на 330 пенсионери ” .
Толкова е почти цифрата на офицерите, които Александров желае да бъдат уволнени едновременно в добавка към към този момент уволнените, дублирам, с неговия министерски автограф.
На въпрос, заложен на същата конференция, по какъв начин би постъпил, в случай че началникът на Генерален щаб откаже въпреки всичко да подпише за уволняване на тези офицери, министърът дава отговор:
- Ако той не подпише, идващият ще подпише .
И, несъмнено, с подписа на идващия шеф на Генералния щаб са уволнени повече от двеста офицери. Независимо, че като командващ на Сухопътните войски, той е обосновал своето предложение и на тази основа към този момент са уволнени съответни офицери от подчинените му войски.
На другия ден, 26 август, петък, началникът на Генералния щаб армейски военачалник Петров, откакто открива, че президентът Желев отхвърля да го одобри, изпраща писмо, с което предлага привикване на Консултативния съвет за национална сигурност за разискване на защитата и армията.
На 29 август, понеделник, Българска телеграфна агенция тиражира отворено писмо на военачалник Петров до министъра на защитата Александров, с което го кани на конференция на 1 септември, която има намерение да даде след завръщането си от тридневна командировка в Германия на 31 август.
На 30 август, вторник, Пресцентърът на МО разгласява заповед на министъра на защитата, с която не разрешава декларираната конференция от началника на Генералния щаб.
Ето за тази заповед иде тирада, когато военачалник Петров желае от министър Александров да отговори пред членовете на КСНС на 2 август, петък, дали тя е достоверна и неговият автограф автентичен .
Министърът удостоверява заповедта, както и своя автограф.
Армейски военачалник Петров прочита текста, след което декларира:
- Едно от основанията, на които министърът се базира, с цел да забрани конференцията, е пункт от Закона за всеобщата военна работа, който планува да се провиснал гратис движимости за погребението на умрял военнослужещ .
Президентът Желев се засмива.
Генерал Петров пресича смеха със мощен и внезапен глас, като декларира, че в тази ситуация няма нищо смешно. По-скоро е зле прикрита опасност за физическа кавга с началника на Генералния щаб. А в случай че не е по този начин, е следващ образец, че екипът на министъра е незапознат.
Срутена е цялата структура на обвинителните претекстове на министъра за освобождението на началника на Генералния щаб от служба.
Александров не произнася нито дума.
Членовете на КСНС мълчат със забити погледи в масата.
Премиерът Беров декларира, че наред с настояването за освобождението на началника на Генералния щаб от служба, министърът на защитата също би трябвало да подаде оставка.
Александров отхвърля изрично.
Беров отсича, че следователно той подава оставка на държавното управление.
Началникът на Генералния щаб декларира, че следва да излети към Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Кулата-Промахон “, с цел да посрещне в 16.00 ч. началника на Генералния щаб на Националната защита на Република Гърция адмирал Лимберис, който е поканил у нас на двудневна пригранична среща. И пита дали при създалото се състояние срещата следва да се анулира.
Никой не споделя нищо. Думите на военачалник Петров увисват във въздуха.
След като не получава отговор, той прибавя, че в случай че се преценя, че срещата не може да се анулира, дали разгласяването на освобождението му от служба ще стане откакто тя завърши.
Премиерът Беров декларира, че до края на срещата няма да има смяна в статута на военачалник Петров като шеф на Генералния щаб.
Само че някой е решил държавниците да не спазят този собствен ангажимент.
Генерал Петров се качва във вертолета на Летище София и чака позволение за политане. След дълготрайно бавене разрешението е обещано и вертолетът излетява. Приземява се покрай Граничния пункт малко преди 16.00 ч. Два военни джипа ни извозват току до границата.
Отправяме се към жълтата линия, към която доближава и делегацията ръководена от адмирал Лимберис.
В мига, в който тръгваме, чувствам мощно дръпване за дясното рамо. Обръщам се и виждам напрегнатото лице на командира на Трета мостострелкова дивизия с щаб в Благоевград генерал-майор Доленски, който ни е посрещнал до граничния пункт и сега се движи директно зад военачалник Петров.
Кимвам въпросително. Той доближава лице и прошепва:
- Националното радио заяви: президентът е издал декрет за освобождението на началника на Генералния щаб, държавното управление е подало оставка.
Аз съм шокиран. А също и уверен, че армейски военачалник Петров не знае. Вмиг разбирам, че указът на президента и оставката на държавното управление са подписани и огласени до момента в който военачалник Петров лети към границата и бива държан без връзка с Генерален щаб, МО и медиите.
Поглеждам го и откривам, че крачейки пламенно, се взира към адмирал Лимберис, който е на петнайсетина метра против нас в гръцка територия и също се доближава към граничната линия.
Движението на транспортни средства е спряно. Наоколо е цялостно с хора: дипломати, публицисти, военни, служители на реда, елементарни жители, любопитни зяпачи.
Обръщам лице надясно към военачалник Петров и с съвсем заекващ глас рапортувам безшумно:
– Има нещо доста значимо!
– Аха, май че знам! – дава отговор той, без да забавя ход и без да извръща лице към мен.
– Има декрет и държавното управление е подало оставка! – изказвам бързо.
– Разбрах! – завършва генералът късия ни диалог все по този начин устремил взор напред.
До яркожълтата гранична линия, пресичаща черното асфалтово шосе и разделяща двете страни една от друга, остават пет-шест метра.
И до през днешния ден си мисля, че е трябвало доста хора от политическия хайлайф да бъдат там в оня миг, с цел да почувстват голямата воля, мощния дух и твърдостта на характера, които обладава армейски военачалник Петров, и които му оказват помощ да не направи неточност и в тази очевидно преднамерена рискова обстановка, да не се огъне под напора на страсти и усеща...
Телевизионните камери запечатват всичко. Дали е съхранено, не ми е известно. Във всеки случай няма записи от наша страна, тъй като от самото начало до момента в който ръководи армията военачалник Петров не е разполагал със работа за връзки с обществеността и съответната техника. За сведение, неговият правоприемник бива обзаведен незабавно с всичко нужно за тази значима активност.
След два-три мига военачалник Петров, както изисква протоколът, застава на граничната линия, с цел да изчака госта. Подир секунда-две двамата се прегръщат като остарели другари и военачалник Петров повежда адмирал Лимберис в българска територия.
Първоначалният шоков удар върху началника на българския Генерален щаб не се почувства очевидно.
В залата за публични посетители в българския Граничен контролно-пропусквателен пункт той подсказва за новата обстановка.
– Осведомен съм - дава отговор адмирал Лимберис топло и свежда взор.
В един миг ме извикват на телефона. Съобщават ми, че армейски военачалник Петров би трябвало да бъде при президента Желев в 17 часа.
Генерал Петров пробва да се свърже с президента, само че безуспешно. Успява да откри контакт със секретарката на Желев. Помолва я да уведоми президента, че не е допустимо да извърши разпореждането му да се яви при него в 17 часа, тъй като има работа по посрещането на началника на гръцкия Генерален щаб, а и времето за противоположния полет до София е незадоволително. Секретарката го уведомява, че президентът ще го одобри и по-късно вечерта, когато дойде в София, откакто си свърши работата.
На излизане от залата на Граничен контролно-пропусквателен пункт армейски военачалник Петров е пресрещант от репортерката на Българска национална телевизия и БНР за Благоевград Богомила Косатева. Тя го пита непосредствено:
– Какво си говорихте с президента доскоро, господин военачалник?
– Ами, заяви ми една добра и една неприятна вест – дава отговор Петров с усмивка.
– Ще ги споделите ли? – не мирясва топжурналистката.
– Добрата е – дава отговор военачалник Петров все по този начин ухилен, – че ме кани на кафе.
– А неприятната?
– Че кафето може би ще е изстинало.
Лицето на Косатева свети поради остроумния и витален отговор на шефа на Генщаба.
Нито оная вечер, нито на другия ден или когато и да било по-сетне президентът на Република България и висш главнокомандващ на Въоръжените сили лекар Желю Митев Желев не пожелава да се срещне с освободения от него шеф на Генералния щаб на Българската войска армейски военачалник Любен Йорданов Петров.
След като военачалник Петров настанява своя гръцки посетител в хотела в местността „ Предела “, двамата се заемат да намерят излаз от конфузната обстановка, в която са сложени с провалянето още в самото начало на от дълго време и усърдно квалифицираната среща.
Започва трескава телефонна дипломация. Разговори с Генералния щаб, Министерството на защитата, Министерството на външните работи на Република България, както и с посолството ни в Атина, с гръцкото посолство в София, с Генералния щаб на Националната защита, Министерството на Националната защита и Министерството на външните работи на Република Гърция. Уточняват се всички въпроси, подбудени от ненадейно основания проблем.
Когато тази тежка, напрегната и извънредно неприятна активност завършва, армейски военачалник Петров отлита към София за среща с президента на републиката.
На раздялата, покрай вертолета, адмирал Лимберис прегръща военачалник Петров и го пуска насълзен. Разделят се като мъже, офицери и другари.
След като вертолетът се издига, адмирал Лимберис споделя на българските и гръцките офицери, останали с него долу на поляната покрай хотела:
– Началник на Генералния щаб по този метод не се изпраща !
И предлага да се редуцира културната стратегия от визитата му.
На сутринта напуща хотела напълно рано и си отпътува безшумно, като отклонява полагащите се военни почести при изпращането му на държавната граница.
Малко преди осем вечерта идваме в София, където армейски военачалник Петров научава, че президентът Желев не може да го одобри. Поне съумяваме да проследим емисията “По света и у нас ”. Голяма част е отдадена на освобождението на началника на Генералния щаб на Българската войска от служба. Силно усещане прави къс репортаж на младия кореспондент Владислав Прелезов. Показано е по какъв начин армейски военачалник Петров бива пресрещнат на излизане от КСНС и запитан в упор:
– Всички излизат от Консултативния съвет смръщени, единствено Вие сте радостен, за какво?
– Никой не е в положение да скапе настроението на началника на Генералния щаб – дава отговор военачалник Петров с още по-широка усмивка.
Този репортаж е внезапен контрастност на излъчения минути по-рано различен, който демонстрира нервното лице на министъра на защитата, крачещ по всички страни пред парадния вход на министерството. На въпроса за какво началникът на Генералния щаб е ухилен, Александров дава отговор:
– След половин час ще го забележим дали ще се усмихва.
Усмихва се. И освен тогава. Той и през днешния ден, и в този момент се усмихва. Което е присъщо на хората с чиста съвест и с възприятие за изпълнен дълг към своето Отечество.
2.
Оттам насетне следва сагата с дисциплинарното уволняване на армейски военачалник Петров.
Мотивът е, че се кандидатирал за депутат до момента в който официално към момента е на работа, без значение, че е в „ предписание за уволняване “ и след 2-3 месеца ще бъде уволнен.
Генерал Петров взема решение да взе участие в общественополитическия живот на страната откакто в продължение на близо два месеца никой върховен държавен фактор не се е поинтересувал от него от мига на освобождението му от служба на 02.09.1994 до регистирането за кандидат-депутат на 16.11.1994. Както президентът Желев, по този начин и всички други под него „ елитни лица “ са имали тъкмо 49 дни, задоволително време да покажат, че разчитат на знанията, уменията, компетентността и контактите на военачалник Петров. Но ето, че са пропилели това време. Е, въпреки всичко са го употребявали. За да намерят „ похват “ да уволнят „ дисциплинарно “ непоколебимия и самоуверен началник на Генщаба.
Вероятно за тази „ цел “ министърът на защитата Бойко Ноев бави без причина рапорта на военачалник Петров, който той персонално подава пред него на 17 ноември с готовност да бъде уволнен с дата 15 ноември, ден преди регистрирането си за кандидат-депутат на 16 номври. Чак на 23 ноември документът получава няколко взаимно отричащи се резолюции от министъра. Едва на 14 декември кабинетът на служебния министър председател Ренета Инджова взема решение да предложи уволняване на военачалник Петров по подаден доклад. И се чака декрет на президента, какъвто обаче не последва.
Вместо това, кой знае за какво, на 20 декември, два дни откакто на 18 декември армейски военачалник Любен Петров е определен за депутат, държавното управление взема решение да предложи на президента да го уволни „ по дисциплинарен ред “. Решението е взето с едно устно изразено изключително мнение. Заместник-премиертът професор Христина Вучева декларира, че не е почтено държавното управление да се отхвърля от първичното си предложение, с цел да направи второ .
На 23 декември военачалник Петров е уволненен „ по дисциплинарен ред “ с декрет на президента.
Медии реагират злъчно:
Желев поднесъл “коледен подарък ” на военачалник Петров .
Световният опит демонстрира, че шеф на генералния щаб на която и да било войска не трябва уволняван дисциплинарно.
Такъв човек се арестува с повдигнато обвиняване, aко са налице обстоятелства, че се е опитал да провежда или взе участие в противозаконна промяна на властта или в случай че армията е претърпяла проваляне.
Генерал Петров не е направил нищо сходно. Само си е вършел работата отговорно.
А пък нашите политици сътворяват международен казус.
Ето, съгласно мен, основните им претекстове да извършат всичко по отношение на армейски военачалник Петров.
Работата му като шеф на Генералния щаб на Българската войска е обвързвана с грижа за националната защита в политическите и стратегическите условия след разпускането на Организацията на Варшавския контракт, за запазване и реформиране на армията, за стратегическа, оперативна и тактическа подготовка на войските и силите при нищожен боен бюджет, за сполучлива военна дипломация за мир на Балканите и по границите на България .
Отправни базисни държавни документи, на които се опира и не се отклонява от техните разпореждания, са Конституцията на Република България и Законът за всеобщата военна работа.
Конституцията е безусловна. Първо: „ териториалната целокупност на Република България е неприкосновена “. Второ: „ Въоръжените сили подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и пазят нейната териториална целокупност “.
Законът е още по-императивен: „ осъществяването на действие в ущърб на военната мощност на страната е най-тежкото закононарушение към народа и родината и се санкционира с всичката суровост на закона. “
Онова, което той прави неотклоно до момента в който е на върха на армията, може да се покаже най-точно с една негова дефиниция:
Привеждане на войските и силите в сходство с новите стратегически действителности, запазване на боеспособността и бойната подготвеност на армията и реализиране на задачата на минимална обществена цена .
И съумява да извърши всичко набелязано.
Ето какво споделят задгранични висши военни, до момента в който военачалник Петров ръководи армията и прави своята тиха военна дипломация.
Председателят на Военния комитет на НАТО норвежкият военачалник Ейде споделя пред президента Желев през 1992 в наличието на самия военачалник Петров, че прави оценка позитивно и поддържа началника на Генералния щаб в грижите да прави всяка стъпка по реформирането на армията деликатно и премерено, с отчитане на всички рискови фактори в страната и района, че той е неповторимо събитие в източноевропейските страни и техните армии, скъп капитал, който би трябвало да бъде пълноценно употребен, само че на първо място съхранен и опазен .
Върховният главнокомандващ на НАТО за Европа американският военачалник Шаликашвили декларира през 1993 в София, че това, което военачалник Петров прави с армиите на прилежащите страни, е „ същинско партньорство за мир “ .
Доколкото е известно, той изготвя отчет, вследствие на който още през 1993 Съединени американски щати афишират американска „ Инциатива „ Партньорство за мир “.
Която през 1994 прераства в „ Програма „ Партньорство за мир “ на НАТО “.
За „ Партньорство за мир “ Хенри Кисинджър написа още през 1994 в своята фундаментална книга „ Дипломацията “:
„ Партньорство за мир не е спирка по пътя към НАТО, както от време на време неправилно се декларира, то е опция на участието. “
Кратко и ясно!
Световният ас на дипломацията е явно съществено обезпокоен, че избрани сили в неговата страна целят да трансфорат „ Партньорство за мир “ в път и средство за разширение на НАТО до границите на Руската федерация.
Днес, след 30 години, светът вижда резултатите от тази геополитика и геостратегия.
Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал-полковник Колесников назовава армейски военачалник Петров „ молодец “ през 1993 загдето е намерил настоящ механизъм за обезпечаване на мир, успокоение и добросъседство по границите на България с нейните съседи и техните армии – с две от тях довчерашни надали не съперници. От информация в съветските медии оказва се, че през 1996 Русия и Китай са приложили съвсем същия метод и са обезпечили мир и успокоение по общата си граница . Възможно е тази активност да е съдействала за актуалните връзки сред двете велики страни.
Мненията на задграничните сътрудници за военачалник Петров демонстрират, че той е заслужавал да получи най-високо държавно самопризнание, което да бъде заявено с най-високи държавни оценки, а след уволнението да му се даде основен пост със стратегическо значение за националната отбранителна политика.
За страдание тези и други действия и заслуги на военачалник Петров за България и нейната защита не стават притежание на обществеността по това време.
Не по-малко тъпо е, че неговите начинания като че ли не намират поддръжка от държавните органи, както и не биват продължени след освобождението му от служба.
Известният публицист Любомир Янов, когато през 2008 се среща със стореното от военачалник Петров, написа:
„ Уволниха или пенсионираха същинските военни експерти, които създадоха програмата " Партньорство за мир ", за която трябваше България да получи Нобелова премия за мир. “
Янов е един от най-известните родни публицисти с остро перо. Но ето, че дори и той не е бил във ведение на тези събития, с цел да ги научи с изненада едвам през 2008.
Разбира се, гласът му остава в пустиня.
3.
Генерал Петров освен напуща армията по абсурден метод и е уволнен по дисциплинарен ред без никаква виновност пред народа и Отечеството.
Но и не трябва награден с държавно отличие.
И може да излезе, че и по този индикатор ще да се окаже единствен в света.
Опитът на министъра на защитата Каракачанов преди няколко години да награди генерала с министерско отличие, приключва с крушение. Защото му е докладвано, че военачалник Петров отхвърля премията. Мотивите му са, че дисциплинарно уволнен шеф на Генералния щаб не е заслужен за каквото и да било морално отличие. Министърът декларира, че не е знаел за дисциплионарното уволняване на военачалник Петров. Но не е известно да е подхванал стъпки за изясняване на случая и за решение на проблема.
Редица изтъкнати общественици и адвокати вършат неведнъж обосновани оферти до президента за анулация на дисциплинарното уволняване на военачалник Петров и за неговото реабилитиране.
Но срещат безмълвие.
Потвърждава се извечната истина, че няма ненаказано положително.
Някои могат да попитат: къде е в този момент военачалник Петров и с какво се занимава?
Един почтен и достоен българин на 86 години се радва на деца и внуци, тъгува по отишлите си най-близки, намира се с другари и хора, които желаят да се допрян до историческа персона, от която да потърсят истината „ от първа ръка “, споделя сбито едно-друго за това време, не се сърди на ориста си.
---------------------------------------------
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5994Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед6628Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед13791Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед13497Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед29904Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед862717Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за черните Източник: pogled.info
Часове преди този момент е призован Консултативният съвет за национална сигурност от президента на Република България Желю Желев. Генерал Петров, член на КСНС, отива за присъединяване в Съвета, без да е известен за дневния ред, което е неприемлива процедура. Все отново, той допуска, че ще се разисква препоръчаният от него седмица по-рано с публично писмо до президента проблем за положението на защитата и армията.
Обаче, не! Още с влизането си в залата открива, че ще се разисква предложение на министъра на защитата за неговото освобождение от служба.
Мотивите, които Валентин Александров изчита, са убийствени.
Генерал Петров ги изслушва в цялостна тишина. След като министърът завършва, желае думата.
Възглавяващият КСНС президентът Желев кима утвърдително.
Генерал Петров декларира в общи линии следното:
- Ако даже дребна част от изнесеното от господин министъра на защитата е правилно, началникът на Генералния щаб следва освен да се освободи от служба, само че и да се даде на прокурора. Между многото несъстоятелни обвинявания ми се приписва и това, че безпричинно съм забавял министерски заповеди. Вярно е, че е имало случаи да арестувам за несъмнено време препоръчани ми за автограф заповеди. Постъпвал съм по този начин, тъй като са изготвяни некадърно. Често не е вземано мнението на експерти от Генералния щаб. Ето напълно свеж образец. Тази заповед Ваша ли е, господин министър? Подписът Ваш ли е?
С въпросната заповед министърът на защитата не разрешава оповестената от началника на Генералния щаб конференция, планувана за 1 септември.
Актът на военачалник Петров е отговор на безпочвените обвинявания, които министърът насочва на конференция на 25 август към стратегическата и кадровата активност на Генералния щаб.
За отбелязване е, че Александров, без да уведоми началника на Генерален щаб, е решил даде специфична конференция, на която да занимава обществеността с проблемите пред армията и особено по нужното съгласно него число на офицери, които следва да се уволнят едновременно. Скандалното в тази ситуация е, че той постъпва по този начин откакто е завършило годишното разбъркване на офицерите, осъществено с негова заповед. Изпълнението ѝ е съпроводено и от уволнение на избран брой офицери след отчитане на оперативната потребност, както и преценка на качествата на всеки. Което към този момент е осъществено в цялата войска. Освен това, Александров подхваща скандалния акт, когато в осъществяване на негова заповед текат последни приготвления за пускане армейската образователна година на 1 септември. Към тази дата преназначените офицери следва да са поели длъжностите си по новите места на работа.
Генерал Петров научава за конференцията инцидентно и взема решение да отиде във Военния клуб за да окаже помощ и подпомагане. Влиза и по правилник желае позволение да остане в залата.
При появяването му Александров изкрещява:
- Не! Вън!
И сочи вратата внезапно с изпъната ръка и показалец.
Журналистите са сащисани.
Генерал Петров излиза безмълвно.
Присъстващите няколко генерали остават по местата си. Оказва се, че са там по заповед на министъра, само че без знанието на началника на Генералния щаб като техен шеф.
От информация в медиите проличава, че конференцията траяла. Александров затрупал публицистите с обидни квалификации по отношение на офицерите.
Във всеки случай, вестник „ Българска войска “ излиза на другия ден със публикация, заглавието на която е взето от израз на министъра:
„ Тежко на тази страна, чиято национална сигурност се крепи на 330 пенсионери ” .
Толкова е почти цифрата на офицерите, които Александров желае да бъдат уволнени едновременно в добавка към към този момент уволнените, дублирам, с неговия министерски автограф.
На въпрос, заложен на същата конференция, по какъв начин би постъпил, в случай че началникът на Генерален щаб откаже въпреки всичко да подпише за уволняване на тези офицери, министърът дава отговор:
- Ако той не подпише, идващият ще подпише .
И, несъмнено, с подписа на идващия шеф на Генералния щаб са уволнени повече от двеста офицери. Независимо, че като командващ на Сухопътните войски, той е обосновал своето предложение и на тази основа към този момент са уволнени съответни офицери от подчинените му войски.
На другия ден, 26 август, петък, началникът на Генералния щаб армейски военачалник Петров, откакто открива, че президентът Желев отхвърля да го одобри, изпраща писмо, с което предлага привикване на Консултативния съвет за национална сигурност за разискване на защитата и армията.
На 29 август, понеделник, Българска телеграфна агенция тиражира отворено писмо на военачалник Петров до министъра на защитата Александров, с което го кани на конференция на 1 септември, която има намерение да даде след завръщането си от тридневна командировка в Германия на 31 август.
На 30 август, вторник, Пресцентърът на МО разгласява заповед на министъра на защитата, с която не разрешава декларираната конференция от началника на Генералния щаб.
Ето за тази заповед иде тирада, когато военачалник Петров желае от министър Александров да отговори пред членовете на КСНС на 2 август, петък, дали тя е достоверна и неговият автограф автентичен .
Министърът удостоверява заповедта, както и своя автограф.
Армейски военачалник Петров прочита текста, след което декларира:
- Едно от основанията, на които министърът се базира, с цел да забрани конференцията, е пункт от Закона за всеобщата военна работа, който планува да се провиснал гратис движимости за погребението на умрял военнослужещ .
Президентът Желев се засмива.
Генерал Петров пресича смеха със мощен и внезапен глас, като декларира, че в тази ситуация няма нищо смешно. По-скоро е зле прикрита опасност за физическа кавга с началника на Генералния щаб. А в случай че не е по този начин, е следващ образец, че екипът на министъра е незапознат.
Срутена е цялата структура на обвинителните претекстове на министъра за освобождението на началника на Генералния щаб от служба.
Александров не произнася нито дума.
Членовете на КСНС мълчат със забити погледи в масата.
Премиерът Беров декларира, че наред с настояването за освобождението на началника на Генералния щаб от служба, министърът на защитата също би трябвало да подаде оставка.
Александров отхвърля изрично.
Беров отсича, че следователно той подава оставка на държавното управление.
Началникът на Генералния щаб декларира, че следва да излети към Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Кулата-Промахон “, с цел да посрещне в 16.00 ч. началника на Генералния щаб на Националната защита на Република Гърция адмирал Лимберис, който е поканил у нас на двудневна пригранична среща. И пита дали при създалото се състояние срещата следва да се анулира.
Никой не споделя нищо. Думите на военачалник Петров увисват във въздуха.
След като не получава отговор, той прибавя, че в случай че се преценя, че срещата не може да се анулира, дали разгласяването на освобождението му от служба ще стане откакто тя завърши.
Премиерът Беров декларира, че до края на срещата няма да има смяна в статута на военачалник Петров като шеф на Генералния щаб.
Само че някой е решил държавниците да не спазят този собствен ангажимент.
Генерал Петров се качва във вертолета на Летище София и чака позволение за политане. След дълготрайно бавене разрешението е обещано и вертолетът излетява. Приземява се покрай Граничния пункт малко преди 16.00 ч. Два военни джипа ни извозват току до границата.
Отправяме се към жълтата линия, към която доближава и делегацията ръководена от адмирал Лимберис.
В мига, в който тръгваме, чувствам мощно дръпване за дясното рамо. Обръщам се и виждам напрегнатото лице на командира на Трета мостострелкова дивизия с щаб в Благоевград генерал-майор Доленски, който ни е посрещнал до граничния пункт и сега се движи директно зад военачалник Петров.
Кимвам въпросително. Той доближава лице и прошепва:
- Националното радио заяви: президентът е издал декрет за освобождението на началника на Генералния щаб, държавното управление е подало оставка.
Аз съм шокиран. А също и уверен, че армейски военачалник Петров не знае. Вмиг разбирам, че указът на президента и оставката на държавното управление са подписани и огласени до момента в който военачалник Петров лети към границата и бива държан без връзка с Генерален щаб, МО и медиите.
Поглеждам го и откривам, че крачейки пламенно, се взира към адмирал Лимберис, който е на петнайсетина метра против нас в гръцка територия и също се доближава към граничната линия.
Движението на транспортни средства е спряно. Наоколо е цялостно с хора: дипломати, публицисти, военни, служители на реда, елементарни жители, любопитни зяпачи.
Обръщам лице надясно към военачалник Петров и с съвсем заекващ глас рапортувам безшумно:
– Има нещо доста значимо!
– Аха, май че знам! – дава отговор той, без да забавя ход и без да извръща лице към мен.
– Има декрет и държавното управление е подало оставка! – изказвам бързо.
– Разбрах! – завършва генералът късия ни диалог все по този начин устремил взор напред.
До яркожълтата гранична линия, пресичаща черното асфалтово шосе и разделяща двете страни една от друга, остават пет-шест метра.
И до през днешния ден си мисля, че е трябвало доста хора от политическия хайлайф да бъдат там в оня миг, с цел да почувстват голямата воля, мощния дух и твърдостта на характера, които обладава армейски военачалник Петров, и които му оказват помощ да не направи неточност и в тази очевидно преднамерена рискова обстановка, да не се огъне под напора на страсти и усеща...
Телевизионните камери запечатват всичко. Дали е съхранено, не ми е известно. Във всеки случай няма записи от наша страна, тъй като от самото начало до момента в който ръководи армията военачалник Петров не е разполагал със работа за връзки с обществеността и съответната техника. За сведение, неговият правоприемник бива обзаведен незабавно с всичко нужно за тази значима активност.
След два-три мига военачалник Петров, както изисква протоколът, застава на граничната линия, с цел да изчака госта. Подир секунда-две двамата се прегръщат като остарели другари и военачалник Петров повежда адмирал Лимберис в българска територия.
Първоначалният шоков удар върху началника на българския Генерален щаб не се почувства очевидно.
В залата за публични посетители в българския Граничен контролно-пропусквателен пункт той подсказва за новата обстановка.
– Осведомен съм - дава отговор адмирал Лимберис топло и свежда взор.
В един миг ме извикват на телефона. Съобщават ми, че армейски военачалник Петров би трябвало да бъде при президента Желев в 17 часа.
Генерал Петров пробва да се свърже с президента, само че безуспешно. Успява да откри контакт със секретарката на Желев. Помолва я да уведоми президента, че не е допустимо да извърши разпореждането му да се яви при него в 17 часа, тъй като има работа по посрещането на началника на гръцкия Генерален щаб, а и времето за противоположния полет до София е незадоволително. Секретарката го уведомява, че президентът ще го одобри и по-късно вечерта, когато дойде в София, откакто си свърши работата.
На излизане от залата на Граничен контролно-пропусквателен пункт армейски военачалник Петров е пресрещант от репортерката на Българска национална телевизия и БНР за Благоевград Богомила Косатева. Тя го пита непосредствено:
– Какво си говорихте с президента доскоро, господин военачалник?
– Ами, заяви ми една добра и една неприятна вест – дава отговор Петров с усмивка.
– Ще ги споделите ли? – не мирясва топжурналистката.
– Добрата е – дава отговор военачалник Петров все по този начин ухилен, – че ме кани на кафе.
– А неприятната?
– Че кафето може би ще е изстинало.
Лицето на Косатева свети поради остроумния и витален отговор на шефа на Генщаба.
Нито оная вечер, нито на другия ден или когато и да било по-сетне президентът на Република България и висш главнокомандващ на Въоръжените сили лекар Желю Митев Желев не пожелава да се срещне с освободения от него шеф на Генералния щаб на Българската войска армейски военачалник Любен Йорданов Петров.
След като военачалник Петров настанява своя гръцки посетител в хотела в местността „ Предела “, двамата се заемат да намерят излаз от конфузната обстановка, в която са сложени с провалянето още в самото начало на от дълго време и усърдно квалифицираната среща.
Започва трескава телефонна дипломация. Разговори с Генералния щаб, Министерството на защитата, Министерството на външните работи на Република България, както и с посолството ни в Атина, с гръцкото посолство в София, с Генералния щаб на Националната защита, Министерството на Националната защита и Министерството на външните работи на Република Гърция. Уточняват се всички въпроси, подбудени от ненадейно основания проблем.
Когато тази тежка, напрегната и извънредно неприятна активност завършва, армейски военачалник Петров отлита към София за среща с президента на републиката.
На раздялата, покрай вертолета, адмирал Лимберис прегръща военачалник Петров и го пуска насълзен. Разделят се като мъже, офицери и другари.
След като вертолетът се издига, адмирал Лимберис споделя на българските и гръцките офицери, останали с него долу на поляната покрай хотела:
– Началник на Генералния щаб по този метод не се изпраща !
И предлага да се редуцира културната стратегия от визитата му.
На сутринта напуща хотела напълно рано и си отпътува безшумно, като отклонява полагащите се военни почести при изпращането му на държавната граница.
Малко преди осем вечерта идваме в София, където армейски военачалник Петров научава, че президентът Желев не може да го одобри. Поне съумяваме да проследим емисията “По света и у нас ”. Голяма част е отдадена на освобождението на началника на Генералния щаб на Българската войска от служба. Силно усещане прави къс репортаж на младия кореспондент Владислав Прелезов. Показано е по какъв начин армейски военачалник Петров бива пресрещнат на излизане от КСНС и запитан в упор:
– Всички излизат от Консултативния съвет смръщени, единствено Вие сте радостен, за какво?
– Никой не е в положение да скапе настроението на началника на Генералния щаб – дава отговор военачалник Петров с още по-широка усмивка.
Този репортаж е внезапен контрастност на излъчения минути по-рано различен, който демонстрира нервното лице на министъра на защитата, крачещ по всички страни пред парадния вход на министерството. На въпроса за какво началникът на Генералния щаб е ухилен, Александров дава отговор:
– След половин час ще го забележим дали ще се усмихва.
Усмихва се. И освен тогава. Той и през днешния ден, и в този момент се усмихва. Което е присъщо на хората с чиста съвест и с възприятие за изпълнен дълг към своето Отечество.
2.
Оттам насетне следва сагата с дисциплинарното уволняване на армейски военачалник Петров.
Мотивът е, че се кандидатирал за депутат до момента в който официално към момента е на работа, без значение, че е в „ предписание за уволняване “ и след 2-3 месеца ще бъде уволнен.
Генерал Петров взема решение да взе участие в общественополитическия живот на страната откакто в продължение на близо два месеца никой върховен държавен фактор не се е поинтересувал от него от мига на освобождението му от служба на 02.09.1994 до регистирането за кандидат-депутат на 16.11.1994. Както президентът Желев, по този начин и всички други под него „ елитни лица “ са имали тъкмо 49 дни, задоволително време да покажат, че разчитат на знанията, уменията, компетентността и контактите на военачалник Петров. Но ето, че са пропилели това време. Е, въпреки всичко са го употребявали. За да намерят „ похват “ да уволнят „ дисциплинарно “ непоколебимия и самоуверен началник на Генщаба.
Вероятно за тази „ цел “ министърът на защитата Бойко Ноев бави без причина рапорта на военачалник Петров, който той персонално подава пред него на 17 ноември с готовност да бъде уволнен с дата 15 ноември, ден преди регистрирането си за кандидат-депутат на 16 номври. Чак на 23 ноември документът получава няколко взаимно отричащи се резолюции от министъра. Едва на 14 декември кабинетът на служебния министър председател Ренета Инджова взема решение да предложи уволняване на военачалник Петров по подаден доклад. И се чака декрет на президента, какъвто обаче не последва.
Вместо това, кой знае за какво, на 20 декември, два дни откакто на 18 декември армейски военачалник Любен Петров е определен за депутат, държавното управление взема решение да предложи на президента да го уволни „ по дисциплинарен ред “. Решението е взето с едно устно изразено изключително мнение. Заместник-премиертът професор Христина Вучева декларира, че не е почтено държавното управление да се отхвърля от първичното си предложение, с цел да направи второ .
На 23 декември военачалник Петров е уволненен „ по дисциплинарен ред “ с декрет на президента.
Медии реагират злъчно:
Желев поднесъл “коледен подарък ” на военачалник Петров .
Световният опит демонстрира, че шеф на генералния щаб на която и да било войска не трябва уволняван дисциплинарно.
Такъв човек се арестува с повдигнато обвиняване, aко са налице обстоятелства, че се е опитал да провежда или взе участие в противозаконна промяна на властта или в случай че армията е претърпяла проваляне.
Генерал Петров не е направил нищо сходно. Само си е вършел работата отговорно.
А пък нашите политици сътворяват международен казус.
Ето, съгласно мен, основните им претекстове да извършат всичко по отношение на армейски военачалник Петров.
Работата му като шеф на Генералния щаб на Българската войска е обвързвана с грижа за националната защита в политическите и стратегическите условия след разпускането на Организацията на Варшавския контракт, за запазване и реформиране на армията, за стратегическа, оперативна и тактическа подготовка на войските и силите при нищожен боен бюджет, за сполучлива военна дипломация за мир на Балканите и по границите на България .
Отправни базисни държавни документи, на които се опира и не се отклонява от техните разпореждания, са Конституцията на Република България и Законът за всеобщата военна работа.
Конституцията е безусловна. Първо: „ териториалната целокупност на Република България е неприкосновена “. Второ: „ Въоръжените сили подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и пазят нейната териториална целокупност “.
Законът е още по-императивен: „ осъществяването на действие в ущърб на военната мощност на страната е най-тежкото закононарушение към народа и родината и се санкционира с всичката суровост на закона. “
Онова, което той прави неотклоно до момента в който е на върха на армията, може да се покаже най-точно с една негова дефиниция:
Привеждане на войските и силите в сходство с новите стратегически действителности, запазване на боеспособността и бойната подготвеност на армията и реализиране на задачата на минимална обществена цена .
И съумява да извърши всичко набелязано.
Ето какво споделят задгранични висши военни, до момента в който военачалник Петров ръководи армията и прави своята тиха военна дипломация.
Председателят на Военния комитет на НАТО норвежкият военачалник Ейде споделя пред президента Желев през 1992 в наличието на самия военачалник Петров, че прави оценка позитивно и поддържа началника на Генералния щаб в грижите да прави всяка стъпка по реформирането на армията деликатно и премерено, с отчитане на всички рискови фактори в страната и района, че той е неповторимо събитие в източноевропейските страни и техните армии, скъп капитал, който би трябвало да бъде пълноценно употребен, само че на първо място съхранен и опазен .
Върховният главнокомандващ на НАТО за Европа американският военачалник Шаликашвили декларира през 1993 в София, че това, което военачалник Петров прави с армиите на прилежащите страни, е „ същинско партньорство за мир “ .
Доколкото е известно, той изготвя отчет, вследствие на който още през 1993 Съединени американски щати афишират американска „ Инциатива „ Партньорство за мир “.
Която през 1994 прераства в „ Програма „ Партньорство за мир “ на НАТО “.
За „ Партньорство за мир “ Хенри Кисинджър написа още през 1994 в своята фундаментална книга „ Дипломацията “:
„ Партньорство за мир не е спирка по пътя към НАТО, както от време на време неправилно се декларира, то е опция на участието. “
Кратко и ясно!
Световният ас на дипломацията е явно съществено обезпокоен, че избрани сили в неговата страна целят да трансфорат „ Партньорство за мир “ в път и средство за разширение на НАТО до границите на Руската федерация.
Днес, след 30 години, светът вижда резултатите от тази геополитика и геостратегия.
Началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация генерал-полковник Колесников назовава армейски военачалник Петров „ молодец “ през 1993 загдето е намерил настоящ механизъм за обезпечаване на мир, успокоение и добросъседство по границите на България с нейните съседи и техните армии – с две от тях довчерашни надали не съперници. От информация в съветските медии оказва се, че през 1996 Русия и Китай са приложили съвсем същия метод и са обезпечили мир и успокоение по общата си граница . Възможно е тази активност да е съдействала за актуалните връзки сред двете велики страни.
Мненията на задграничните сътрудници за военачалник Петров демонстрират, че той е заслужавал да получи най-високо държавно самопризнание, което да бъде заявено с най-високи държавни оценки, а след уволнението да му се даде основен пост със стратегическо значение за националната отбранителна политика.
За страдание тези и други действия и заслуги на военачалник Петров за България и нейната защита не стават притежание на обществеността по това време.
Не по-малко тъпо е, че неговите начинания като че ли не намират поддръжка от държавните органи, както и не биват продължени след освобождението му от служба.
Известният публицист Любомир Янов, когато през 2008 се среща със стореното от военачалник Петров, написа:
„ Уволниха или пенсионираха същинските военни експерти, които създадоха програмата " Партньорство за мир ", за която трябваше България да получи Нобелова премия за мир. “
Янов е един от най-известните родни публицисти с остро перо. Но ето, че дори и той не е бил във ведение на тези събития, с цел да ги научи с изненада едвам през 2008.
Разбира се, гласът му остава в пустиня.
3.
Генерал Петров освен напуща армията по абсурден метод и е уволнен по дисциплинарен ред без никаква виновност пред народа и Отечеството.
Но и не трябва награден с държавно отличие.
И може да излезе, че и по този индикатор ще да се окаже единствен в света.
Опитът на министъра на защитата Каракачанов преди няколко години да награди генерала с министерско отличие, приключва с крушение. Защото му е докладвано, че военачалник Петров отхвърля премията. Мотивите му са, че дисциплинарно уволнен шеф на Генералния щаб не е заслужен за каквото и да било морално отличие. Министърът декларира, че не е знаел за дисциплионарното уволняване на военачалник Петров. Но не е известно да е подхванал стъпки за изясняване на случая и за решение на проблема.
Редица изтъкнати общественици и адвокати вършат неведнъж обосновани оферти до президента за анулация на дисциплинарното уволняване на военачалник Петров и за неговото реабилитиране.
Но срещат безмълвие.
Потвърждава се извечната истина, че няма ненаказано положително.
Някои могат да попитат: къде е в този момент военачалник Петров и с какво се занимава?
Един почтен и достоен българин на 86 години се радва на деца и внуци, тъгува по отишлите си най-близки, намира се с другари и хора, които желаят да се допрян до историческа персона, от която да потърсят истината „ от първа ръка “, споделя сбито едно-друго за това време, не се сърди на ориста си.
---------------------------------------------
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5994Доц. Атанас Мангъров за трагичното положение на българското здравеопазванеАлтернативен Поглед6628Доц. Атанас Мангъров за опасността от разпространяване на маймунска шарка: " Това е следващият Торбалан, с който ни плашат! " Алтернативен Поглед13791Румен Петков: Това, че сплотяващата се левица е опасност за Борисов и борисовщината е разбираемо за всичкиАлтернативен Поглед13497Румен Петков: Европа е унизена! Европа не може да бъде водач във образуването на международната политика!Алтернативен Поглед29904Александър Песке: В Германия партиите от ръководещата коалиция към този момент треперят от страхАлтернативен Поглед862717Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за черните Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ