5 мисли за егото от Екхарт Толе
1. Много хора се усещат ту по-висши, ту по-нисши от другите , според от обстановките или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в мозъка си, е следното: постоянно, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой различен, това е егото във вас.
2. Понякога егото прави закононарушения в устрема си към популярност. Търси внимание, като си печели име и останалите го осъждат. „ Моля ви, кажете ми, че живея, че не съм нищожен ” – като че ли споделя то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на естественото его.
3. Обикновено това, което се назовава „ влюбване ”, е усилване на его-желанието. Пристрастяваш се към различен човек, или по-скоро към облика, който си си построил за другия. Което няма нищо общо с същинската обич, в която няма никакво предпочитание. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „ te quiero ” значи както „ обичам те ”, по този начин и „ желая те ”. Другият израз с първия смисъл — „ te amo ”, непритежаващ тази двоякост, съвсем не се използва. Може би тъй като същинската обич се среща толкоз рядко.
4. Изправянето лице в лице с обстоятелствата постоянно дава мощ. Осъзнайте, че това, което мислите, значително основава страстите, които изпитвате. Съзрете връзката сред мисленето и страстите. Вместо да бъдете мислите и страстите си, бъдете осъзнатостта зад тях.
5. Не се стремете към благополучие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието постоянно е нещо изплъзващо се, до момента в който свободата от нещастието постоянно е постижима и то постижима в този момент, в този миг – сега, в който престанете да си създавате истории за вашето злощастие. Нещастието срутва естественото положение на благоденствие и вътрешен покой, източник на същинското благополучие.
