Мицкоски гледа май портрета на Тито, а не Илинденската икона
1. Мицкоски не стопира да слага препъникамъни пред връзките с България. Отскоро съвременна дъвка е анулация на строителството на стоманения път от Скопие до София тъй като България нямала план за тунел оттук границата. А построяването на линията щяло да се окаже най-скъпото.
Той отначало разсънва концепцията, че строителството на стратегическия авто път Изток-Запад – от България, през Северна Македония, до Адриатика, би трябвало да се размени с неговата опция Север-Юг – от Сърбия, през Северна Македония, до Егея.
Кой би трябвало да дава отговор на неспирните провокации на северномакедонски водачи като този политик? Естествено хора от върха на българската страна.
Удивително е, че те мълчат. Като че ли не желаят да влизат в спор с такива като Мицкоски. Мисля, че бъркат. Близо 80 години безмълвният български отговор на нападателната антибългарска македонистична политика на всички страни до момента, включващи думата „ Македония “ в името си, е наливал вода в тяхната мелница и е носил единствено щета на българския народ.
„ Македонският въпрос “ е фундаменталeн сред двете прилежащи страни.
Проблем не сред популацията от двете страни на общата ни граница, а сред страните.
Защото историческите обстоятелства сочат, че на тези две държавно обособени територии живее един народ. С една история – историята на българския народ: най-вече православен, еднообразен, българскоезичен. Въпреки, че управляващите в Северна Македония отхвърлят неотрицаемото, дори много от по-младите и на междинна възраст не знаят, че са българи или минимум, че имат българско родословие. А една немалка част изпитват ненавист към всичко българско под въздействие навън антибългарската агитация, медийна среда и обучение.
Всяка от двете прилежащи страни – каквато и форма и организация да е имала през столетията, може да приказва колкото си желае, че в избрани исторически и политически интервали и условия те са имали „ обща “ история. Даже в Република Северна Македония се чуват гласове, че историята не е „ обща “, а „ споделена “.
Обаче, „ общата “ или „ споделената “ история на двете страни не е история на популацията.
Неговата история е от друго измерение.
Защото, дублирам, е история на един народ.
Който близо два века, основно съгласно имперските упоритости на великите сили, е принуждаван да се бори за своята етническа еднаквост и единност макар разделянето му на части.
2.
Последното, което Мицкоски наприказва в този подтекст, мисля, че надскочи петолинието.
Той декларира евентуално в порядък на нещо като предизвестие или защитна мярка, че Република България можела да реши в един миг да сложи несъгласие пред Република Северна Македония, в случай че тя не признае българската етническа принадлежност на Гоце Делчев, Дамян Груев и други дейци на националното освободително дело.
Това изказване се нуждае, съгласно скромното ми мнение, от капак, който да се постави от български политик, минимум от ранга на премиера на прилежащата страна .
Да изясни на македонския сътрудник, че не страните със свои актове – закони, укази, постановления, заповеди, заявления, са фактори, които имат право да дефинират кой какъв е бил приживе по своята етническа принадлежност. Тяхно обвързване е да преставят обстоятелства и документи с безспорна информация като какъв се е приемал всеки човек, когато е живял в своето време.
В Северна Македония политиците си дават сметка, че Гоце Делчев е заявявал приживе неведнъж своята българска етническа принадлежност. Официално. Писмено.
Те са наясно, че никакви други документи или мнения не могат да оспорват неговото волеизявление или да му придават друго значение.
Но и с този принцип не се преценяват.
И това в случай че не е подигравка с паметта и делото на този кристално чист човек, същински българин, правоприемник и последовател на революционното дело на Левски !
И освен Георги Делчев (Гоце) е заявявал, че е българин – изрично и абсолютно.
Паисий Хилендарски. Братя Миладинови. Григор Пърличев. Райко Жинзифов. Кузман Шапкарев. Васил Чекаларов. Павел Шатев. Дамян Груев. Христо Силянов. Апостол Войвода. Тодор Александров. Яне Сандански. Никола Вапцаров. Баба Ванга.
Към тях и двеста и петдесетте българи четници Илинденци, положили клетва в двора на църквата в село Корнишори, Ениджевардарско при експлоадирането на Въстанието, които попът ги е опял живи заклевайки ги да се бият с чест за българщината и в Името Христово...
Тъй че, нямат брой възрожденците, будителите и революционерите в Македония и Тракия, които са заявявали изрично своята българска етническа принадлежност .
Политическите водачи на Република Северна Македония са длъжни да одобряват тези обстоятелства и да се преценяват с тях.
Но ето, че не постъпват по този начин.
Българските държавници би трябвало да насочат заявки в този смисъл, само че не към северномакедонските си сътрудници.
Тези политици не могат да бъдат получател на техните послания.
Парламентът на Европа и Европейскатата комисия са факторите, към които българските управляващи следва да декларират, че до момента в който Мицкоски и такива като него си разрешават деформиране на истината по отношение на историята на народа в тяхната страна и в нейната източна съседка, няма късмет Северна Македония да стане член на Европейския съюз .
А дали Мицкоски и други водачи целят в действителност да отклонят своята страна от участие в Европейски Съюз, е въпрос само пред нашата югозападна съседка. Само че е и проблем, що се стоварва върху народа, който няма виновност, че държавните водачи може би не желаят европейското му бъдеще.
3.
Непонятно е за какво родните управници не са се захванали да осъществят издигнатата наскоро от български интелектуалци и патриоти концепция да огласят цялостния лист на тези над 100 хиляди жители на Република Северна Македония, получили българско поданство след самолични и писмено потвърдени заявки, че имат български генезис и че все още на кандидатстването им за българско поданство заявяват, че се усещат неразделна част от целокупния български народ . Не единствено юридически. А на първо място по етнически и кръвен симптом и възприятие. Направили са непринудено и свободно заявление за принадлежност към народ, за който осъзнават, че е принуден да живее в двете страни.
Тези хора няма от какво да се срамят, в случай че обществеността бъде осведомена за техния избор на българска етническа принадлежност. Напротив, това е мотив за горделивост. А не някои от тях да се гърчат с пояснения, че са постъпили по този начин единствено поради единия „ пасош “.
Ние имаме един книжовен персонаж, шмекер и хитрец – Бай Ганьо. Не мисля, че някои от тези хора желаят да се разпознават в неговия облик.
Освен това те би трябвало да живеят с убеждението, че България, подкрепена от Европейския съюз, ще застане твърдо в тяхна протекция при положение, че някой в Северна Македония може да си разреши да ги преследва за избора им да се върнат към своите български корени.
Въпросният лист би било добре да се показа на вниманието на Европейския парламент и Европейската комисия. Както и на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в благозвучие с Всеобщата декларация за правата на индивида.
България е в ясна позиция, тъй като е потвърдила, че не дава отговор на историческата истина нищо от това, с което някои в РСМ слагат под подозрение българската етническа принадлежност на Гоце Делчев и други български революционери.
Мисля, че би било заслужено, в случай че българските управляващи изискат от Европейската комисия да сложи пред управлението на Република Северна Македония въпроса за какво тази декларирала се като демократична страна не е осъдила като незаконен югокомунистическия коминтерновски Титовски режим в Социалистическа република Македония, чийто правоприемник е Република Македония (призната за пръв път от Република България), наричана през днешния ден Република Северна Македония. Както и да упорстват пред Европейската комисия да изиска от управлението на Република Северна Македония да отвори архива на Югославската Държавна сигурност (УДБА) за Социалистическа република Македония.
Едва откакто тези условия бъдат изпълнени, българските управници дано да дават отговор на Мицкоски за неговите фриволни изказвания за 14-те европейски присъди над българските управляващи за “потъпкването на правата на македонското малцинство в България ”.
4.
Докато българските институции не работят настъпателно по отношение на днешната политическа власт в Република Северна Македония, България не може да чака намаляване на нападателния звук на такива като Мицкоски.
Истината и единствено истината може да послужи за закопаване на томахавките от политическите управления на двете прилежащи страни.
Които са длъжни да оставят на своето население да дава отговор на въпроса какви хора живеят на техните територии и кой съответен човек какъв се усеща.
Разбира се, първата крачка към такова решение е вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония като пълноправен държавнотворен етнос, както за другите етноси.
Нека не се не помни, че от 1913 във Вардарска Македония не живеят българи юридически, съгласно документалната воля на властта във всичките държавни превъплъщения на Вардарска Македония до момента (изключение: времето от април 1941 до октомври 1944).
Решението българите да бъдат вписани в конституцията ще бъде де юре първият акт, съгласно който управляващите в Северна Македония признават, че на тази територия, като се почне от 1913, та чак до през днешния ден, живеят българи като автохтонно етническо население, превръщано принудително ту в „ южни сърби “, ту във „ вардарски бановинци “, а най-после – в „ македонци “ .
Само и единствено да не се назовават българи.
Каквито са били всички, когато на 12 октомври 1912 момиченцето, посрещнало сръбския кралски престолонаследник Александър в Скопие с букетче цветя, дало отговор със звънливо гласче: „ БЪЛГАРКА СЪМ! “ на сръбския въпрос „ ПА ШТА СИ ТИ? “ , заложен от височайшия сръбски посетител.
За което ядосаният чуждоземен княз съборил на земята невръстното детенце с шамара, с който зачервил почтената бузка.
И провокирал презрението на европейската общност към своята кралска персона.
5.
Властите в Северна Македония постъпват против България към този момент сякаш „ сложно “.
От една страна, сръбската телевизия и сръбската православна черква „ ознаменуват “ нещо, което не се е случило в никакъв случай и на никое място – сякаш всеобщото ликвидиране на хиляди сърби от българските окупатори през Първата международна война.
Тази тематика се подема комфортно във времето, когато на северномакедонските политици им пари под краката по какъв начин да се измъкнат от проблема – хем да признаят, че в тяхната страна живеят българи, хем това да стане „ отсрочено “, ще рече, когато Северна Македония бъде призната в Европейския съюз. А в случай че не бъде призната – няма да има българи в тяхната страна.
Затова май че сръбските им другари им подават „ избавителна “ ръка.
От друга страна, само че в същия подтекст, президентът на Сърбия предлага на президента на Северна Македония двете страни да ознаменуват дружно Илинденското въстание.
Не някъде в Македония, където въстанието се е развихряло и българите са давали хиляди жертви, а на територията на Република Сърбия, в манастира „ Свети Прохор Пчински “.
Македонски народен празник, препоръчан за ознаменуване на непозната територия и под знака на властта на непозната страна.
Която освен няма нищо общо с Илинденското въстание, само че и съгласно мемоари на български генерали от Първата международна война, техни турски сътрудници са споделяли, че в Илинденското въстание сърби са осведомявали турски командири за български въстаници.
Още повече, че тържественото „ взаимно “ честване на Националния празник на РСМ се планува да стане тъкмо 80 години след 2 август 1944.
Припомням, че на този ден и на това място по заповед на Тито е оповестено с „ указ “ образуването на „ македонскиот народ “ в комбиниране с измислянето на „ македонскиот jазик, писменост, историjа, просвета и земja/држава “.
Ето, че във Вардарска Македония , за 80 години след 45 лета титовски югославски тоталитаризъм последвани от 35 години посттитовска „ народна власт “ , колелото се завърта на 360 градуса и се връща към самото начало .
Дали пък това не са сетни старания на такива като Мицкоски да спрат хода на историята!
6.
Изводи:
1. В Република Северна Македония сякаш продължава да господства юготитовистката македонистична държавна идеология и политика на основата на антибългаризма.
2. Признаването на българите в Република Северна Македония като държавнотворен етнос ще бъде знак, че политическото управление на тази страна е поело историческата отговорност да се преценява с действителностите основани не по негова виновност от държавните управления на СФРЮ и Народна република България в сходство с мирните контракти след края на Втората международна война и сякаш в осъществяване на признатите през 1934 решения на Комунистическия интернационал, отминал в небитието през 1943. Така че става дума в действителност за „ решения “, наложени от спечелилите в интерес на „ съдружника “ Югославия и във щета на „ съперника “ България.
Защото решенията на Коминтерна са нелегитимни освен заради обстоятелството, че когато е следвало да се извършват след Втората международна война тази международна комунистическа организация не е съществувала. Много по-важно е, че самите „ решения “, които Коминтернът си е разрешил да вземе през 1934, са имали още тогава партийнополитически темперамент. Те в никакъв случай не са бивали законни от международноправна позиция.
3. Съвсем естествено, изначало едва-едва, само че с времето все по-интензивно огромна част от „ македонците “ в Северна Македония може би ще се върнат към българските си корени.
С което ще се поклонят пред своите предшественици с рапорта, че жертвите им за отстояването на българщината във Вардарска Македония не са отишли на вятъра.
4. Смело е да се допусна, само че може да се чака, че с течение на времето хора като Мицкоски биха престанали да се кланят с признателност на Тито и биха обърнали молитвен поглед към Свети Пророк Илия, патрон на Националния празник на тяхната страна.
За свое помилван и благословение.
И за положително бъдеще на народа на Република Северна Македония.
Спокойно и гордо ще да демонстрират криени истински бойни флагове на Илинденци, на които момите са извезали Априлския знак: „ Свобода или см ртъ “.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8259Проф. Нако Стефанов: Приносът на КНР за световното развиване в актуалната епохаАлтернативен Поглед10137Зорница Илиева: Китайският гамбит в построявания нов ред по светаАлтернативен Поглед14081Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед16767Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в Украйна
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Той отначало разсънва концепцията, че строителството на стратегическия авто път Изток-Запад – от България, през Северна Македония, до Адриатика, би трябвало да се размени с неговата опция Север-Юг – от Сърбия, през Северна Македония, до Егея.
Кой би трябвало да дава отговор на неспирните провокации на северномакедонски водачи като този политик? Естествено хора от върха на българската страна.
Удивително е, че те мълчат. Като че ли не желаят да влизат в спор с такива като Мицкоски. Мисля, че бъркат. Близо 80 години безмълвният български отговор на нападателната антибългарска македонистична политика на всички страни до момента, включващи думата „ Македония “ в името си, е наливал вода в тяхната мелница и е носил единствено щета на българския народ.
„ Македонският въпрос “ е фундаменталeн сред двете прилежащи страни.
Проблем не сред популацията от двете страни на общата ни граница, а сред страните.
Защото историческите обстоятелства сочат, че на тези две държавно обособени територии живее един народ. С една история – историята на българския народ: най-вече православен, еднообразен, българскоезичен. Въпреки, че управляващите в Северна Македония отхвърлят неотрицаемото, дори много от по-младите и на междинна възраст не знаят, че са българи или минимум, че имат българско родословие. А една немалка част изпитват ненавист към всичко българско под въздействие навън антибългарската агитация, медийна среда и обучение.
Всяка от двете прилежащи страни – каквато и форма и организация да е имала през столетията, може да приказва колкото си желае, че в избрани исторически и политически интервали и условия те са имали „ обща “ история. Даже в Република Северна Македония се чуват гласове, че историята не е „ обща “, а „ споделена “.
Обаче, „ общата “ или „ споделената “ история на двете страни не е история на популацията.
Неговата история е от друго измерение.
Защото, дублирам, е история на един народ.
Който близо два века, основно съгласно имперските упоритости на великите сили, е принуждаван да се бори за своята етническа еднаквост и единност макар разделянето му на части.
2.
Последното, което Мицкоски наприказва в този подтекст, мисля, че надскочи петолинието.
Той декларира евентуално в порядък на нещо като предизвестие или защитна мярка, че Република България можела да реши в един миг да сложи несъгласие пред Република Северна Македония, в случай че тя не признае българската етническа принадлежност на Гоце Делчев, Дамян Груев и други дейци на националното освободително дело.
Това изказване се нуждае, съгласно скромното ми мнение, от капак, който да се постави от български политик, минимум от ранга на премиера на прилежащата страна .
Да изясни на македонския сътрудник, че не страните със свои актове – закони, укази, постановления, заповеди, заявления, са фактори, които имат право да дефинират кой какъв е бил приживе по своята етническа принадлежност. Тяхно обвързване е да преставят обстоятелства и документи с безспорна информация като какъв се е приемал всеки човек, когато е живял в своето време.
В Северна Македония политиците си дават сметка, че Гоце Делчев е заявявал приживе неведнъж своята българска етническа принадлежност. Официално. Писмено.
Те са наясно, че никакви други документи или мнения не могат да оспорват неговото волеизявление или да му придават друго значение.
Но и с този принцип не се преценяват.
И това в случай че не е подигравка с паметта и делото на този кристално чист човек, същински българин, правоприемник и последовател на революционното дело на Левски !
И освен Георги Делчев (Гоце) е заявявал, че е българин – изрично и абсолютно.
Паисий Хилендарски. Братя Миладинови. Григор Пърличев. Райко Жинзифов. Кузман Шапкарев. Васил Чекаларов. Павел Шатев. Дамян Груев. Христо Силянов. Апостол Войвода. Тодор Александров. Яне Сандански. Никола Вапцаров. Баба Ванга.
Към тях и двеста и петдесетте българи четници Илинденци, положили клетва в двора на църквата в село Корнишори, Ениджевардарско при експлоадирането на Въстанието, които попът ги е опял живи заклевайки ги да се бият с чест за българщината и в Името Христово...
Тъй че, нямат брой възрожденците, будителите и революционерите в Македония и Тракия, които са заявявали изрично своята българска етническа принадлежност .
Политическите водачи на Република Северна Македония са длъжни да одобряват тези обстоятелства и да се преценяват с тях.
Но ето, че не постъпват по този начин.
Българските държавници би трябвало да насочат заявки в този смисъл, само че не към северномакедонските си сътрудници.
Тези политици не могат да бъдат получател на техните послания.
Парламентът на Европа и Европейскатата комисия са факторите, към които българските управляващи следва да декларират, че до момента в който Мицкоски и такива като него си разрешават деформиране на истината по отношение на историята на народа в тяхната страна и в нейната източна съседка, няма късмет Северна Македония да стане член на Европейския съюз .
А дали Мицкоски и други водачи целят в действителност да отклонят своята страна от участие в Европейски Съюз, е въпрос само пред нашата югозападна съседка. Само че е и проблем, що се стоварва върху народа, който няма виновност, че държавните водачи може би не желаят европейското му бъдеще.
3.
Непонятно е за какво родните управници не са се захванали да осъществят издигнатата наскоро от български интелектуалци и патриоти концепция да огласят цялостния лист на тези над 100 хиляди жители на Република Северна Македония, получили българско поданство след самолични и писмено потвърдени заявки, че имат български генезис и че все още на кандидатстването им за българско поданство заявяват, че се усещат неразделна част от целокупния български народ . Не единствено юридически. А на първо място по етнически и кръвен симптом и възприятие. Направили са непринудено и свободно заявление за принадлежност към народ, за който осъзнават, че е принуден да живее в двете страни.
Тези хора няма от какво да се срамят, в случай че обществеността бъде осведомена за техния избор на българска етническа принадлежност. Напротив, това е мотив за горделивост. А не някои от тях да се гърчат с пояснения, че са постъпили по този начин единствено поради единия „ пасош “.
Ние имаме един книжовен персонаж, шмекер и хитрец – Бай Ганьо. Не мисля, че някои от тези хора желаят да се разпознават в неговия облик.
Освен това те би трябвало да живеят с убеждението, че България, подкрепена от Европейския съюз, ще застане твърдо в тяхна протекция при положение, че някой в Северна Македония може да си разреши да ги преследва за избора им да се върнат към своите български корени.
Въпросният лист би било добре да се показа на вниманието на Европейския парламент и Европейската комисия. Както и на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в благозвучие с Всеобщата декларация за правата на индивида.
България е в ясна позиция, тъй като е потвърдила, че не дава отговор на историческата истина нищо от това, с което някои в РСМ слагат под подозрение българската етническа принадлежност на Гоце Делчев и други български революционери.
Мисля, че би било заслужено, в случай че българските управляващи изискат от Европейската комисия да сложи пред управлението на Република Северна Македония въпроса за какво тази декларирала се като демократична страна не е осъдила като незаконен югокомунистическия коминтерновски Титовски режим в Социалистическа република Македония, чийто правоприемник е Република Македония (призната за пръв път от Република България), наричана през днешния ден Република Северна Македония. Както и да упорстват пред Европейската комисия да изиска от управлението на Република Северна Македония да отвори архива на Югославската Държавна сигурност (УДБА) за Социалистическа република Македония.
Едва откакто тези условия бъдат изпълнени, българските управници дано да дават отговор на Мицкоски за неговите фриволни изказвания за 14-те европейски присъди над българските управляващи за “потъпкването на правата на македонското малцинство в България ”.
4.
Докато българските институции не работят настъпателно по отношение на днешната политическа власт в Република Северна Македония, България не може да чака намаляване на нападателния звук на такива като Мицкоски.
Истината и единствено истината може да послужи за закопаване на томахавките от политическите управления на двете прилежащи страни.
Които са длъжни да оставят на своето население да дава отговор на въпроса какви хора живеят на техните територии и кой съответен човек какъв се усеща.
Разбира се, първата крачка към такова решение е вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония като пълноправен държавнотворен етнос, както за другите етноси.
Нека не се не помни, че от 1913 във Вардарска Македония не живеят българи юридически, съгласно документалната воля на властта във всичките държавни превъплъщения на Вардарска Македония до момента (изключение: времето от април 1941 до октомври 1944).
Решението българите да бъдат вписани в конституцията ще бъде де юре първият акт, съгласно който управляващите в Северна Македония признават, че на тази територия, като се почне от 1913, та чак до през днешния ден, живеят българи като автохтонно етническо население, превръщано принудително ту в „ южни сърби “, ту във „ вардарски бановинци “, а най-после – в „ македонци “ .
Само и единствено да не се назовават българи.
Каквито са били всички, когато на 12 октомври 1912 момиченцето, посрещнало сръбския кралски престолонаследник Александър в Скопие с букетче цветя, дало отговор със звънливо гласче: „ БЪЛГАРКА СЪМ! “ на сръбския въпрос „ ПА ШТА СИ ТИ? “ , заложен от височайшия сръбски посетител.
За което ядосаният чуждоземен княз съборил на земята невръстното детенце с шамара, с който зачервил почтената бузка.
И провокирал презрението на европейската общност към своята кралска персона.
5.
Властите в Северна Македония постъпват против България към този момент сякаш „ сложно “.
От една страна, сръбската телевизия и сръбската православна черква „ ознаменуват “ нещо, което не се е случило в никакъв случай и на никое място – сякаш всеобщото ликвидиране на хиляди сърби от българските окупатори през Първата международна война.
Тази тематика се подема комфортно във времето, когато на северномакедонските политици им пари под краката по какъв начин да се измъкнат от проблема – хем да признаят, че в тяхната страна живеят българи, хем това да стане „ отсрочено “, ще рече, когато Северна Македония бъде призната в Европейския съюз. А в случай че не бъде призната – няма да има българи в тяхната страна.
Затова май че сръбските им другари им подават „ избавителна “ ръка.
От друга страна, само че в същия подтекст, президентът на Сърбия предлага на президента на Северна Македония двете страни да ознаменуват дружно Илинденското въстание.
Не някъде в Македония, където въстанието се е развихряло и българите са давали хиляди жертви, а на територията на Република Сърбия, в манастира „ Свети Прохор Пчински “.
Македонски народен празник, препоръчан за ознаменуване на непозната територия и под знака на властта на непозната страна.
Която освен няма нищо общо с Илинденското въстание, само че и съгласно мемоари на български генерали от Първата международна война, техни турски сътрудници са споделяли, че в Илинденското въстание сърби са осведомявали турски командири за български въстаници.
Още повече, че тържественото „ взаимно “ честване на Националния празник на РСМ се планува да стане тъкмо 80 години след 2 август 1944.
Припомням, че на този ден и на това място по заповед на Тито е оповестено с „ указ “ образуването на „ македонскиот народ “ в комбиниране с измислянето на „ македонскиот jазик, писменост, историjа, просвета и земja/држава “.
Ето, че във Вардарска Македония , за 80 години след 45 лета титовски югославски тоталитаризъм последвани от 35 години посттитовска „ народна власт “ , колелото се завърта на 360 градуса и се връща към самото начало .
Дали пък това не са сетни старания на такива като Мицкоски да спрат хода на историята!
6.
Изводи:
1. В Република Северна Македония сякаш продължава да господства юготитовистката македонистична държавна идеология и политика на основата на антибългаризма.
2. Признаването на българите в Република Северна Македония като държавнотворен етнос ще бъде знак, че политическото управление на тази страна е поело историческата отговорност да се преценява с действителностите основани не по негова виновност от държавните управления на СФРЮ и Народна република България в сходство с мирните контракти след края на Втората международна война и сякаш в осъществяване на признатите през 1934 решения на Комунистическия интернационал, отминал в небитието през 1943. Така че става дума в действителност за „ решения “, наложени от спечелилите в интерес на „ съдружника “ Югославия и във щета на „ съперника “ България.
Защото решенията на Коминтерна са нелегитимни освен заради обстоятелството, че когато е следвало да се извършват след Втората международна война тази международна комунистическа организация не е съществувала. Много по-важно е, че самите „ решения “, които Коминтернът си е разрешил да вземе през 1934, са имали още тогава партийнополитически темперамент. Те в никакъв случай не са бивали законни от международноправна позиция.
3. Съвсем естествено, изначало едва-едва, само че с времето все по-интензивно огромна част от „ македонците “ в Северна Македония може би ще се върнат към българските си корени.
С което ще се поклонят пред своите предшественици с рапорта, че жертвите им за отстояването на българщината във Вардарска Македония не са отишли на вятъра.
4. Смело е да се допусна, само че може да се чака, че с течение на времето хора като Мицкоски биха престанали да се кланят с признателност на Тито и биха обърнали молитвен поглед към Свети Пророк Илия, патрон на Националния празник на тяхната страна.
За свое помилван и благословение.
И за положително бъдеще на народа на Република Северна Македония.
Спокойно и гордо ще да демонстрират криени истински бойни флагове на Илинденци, на които момите са извезали Априлския знак: „ Свобода или см ртъ “.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8259Проф. Нако Стефанов: Приносът на КНР за световното развиване в актуалната епохаАлтернативен Поглед10137Зорница Илиева: Китайският гамбит в построявания нов ред по светаАлтернативен Поглед14081Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед16767Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в Украйна
КОМЕНТАРИ