Доналд Тръмп не е измислил уязвимостите на Америка, но ги

Доналд Тръмп не е измислил уязвимостите на Америка, само че ги е довел до точката на изкривяване. Неговото пренебрежение към демократичните правила, съюзите и интернационалното право е трансформирало Съединени американски щати от котва на учреден на правила ред в разрушителна мощ. Щетите се простират надалеч оттатък решения като войната против Иран, като разклащат доверието в американските институции, западното единение и салдото на силите. А по този начин съперниците усещат опция.

От уважавана водеща мощ до страна без ясна посока

 

Президентството на Тръмп освен разклати следвоенния ред. То разкри какъв брой доста Съединени американски щати са се отклонили от доброжелателна суперсила до непокорна страна. Неговото пренебрежение към съюзите, закона и нормите, както и готовността му фрапантно да наруши международния ред, включват и определената от него война против Иран, която се оказа пагубна за международната търговия с нефт и газ. Опитът му да завземе Гренландия обезпокоително утежни връзките на Съединени американски щати с най-близките им съдружници в Европа, а отвличането на водача на Венецуела породи съществени опасения по отношение на издевателството от страна на Съединени американски щати в цяла Латинска Америка. Заедно те разрушиха облика на отговорността и водачеството на Съединени американски щати, който се построява от 1945 година насам, отразявайки крах в легитимността, качествата и задачата.

Най-дълбоките вреди се крият в ерозията на легитимността на Съединени американски щати като сътрудник на ред, учреден на правила. В продължение на десетилетия Вашингтон можеше да притиска съдружниците към сложни решения, вярвайки, че в последна сметка се стреми към по-широка непоклатимост. Импулсивното, безразлично към закона потребление на властта от страна на Тръмп – един образец за което е Иран, в този момент се възприема като безредно. Легитимността на Съединени американски щати е ерозирала и даже нужните начинания срещат съмнение и опозиция.

Протекционизмът на Тръмп „ Америка преди всичко “ отслаби комерсиалната и финансовата система, която в миналото засилваше мощта на Съединени американски щати. Тарифните войни, всеобхватните наказания и презрението към институции като СТО и НАТО форсираха напъните за отдалечаване от $ и системите, центрирани към Съединени американски щати. Появява се различна финансова архитектура, в която Вашингтон към този момент не може елементарно да употребява като оръжие достъпа до капитал, технологии или пазари.

Това се утежнява от забележимото оттегляне от демократичното развиване. Атаките на Тръмп против върховенството на закона, делегитимирането на изборите и презрението към пресата трансфораха политиката на Съединени американски щати в поучителна история. Когато самопровъзгласилият се водач на свободния свят не може да подсигурява електоралната честност, неговата застъпническа позиция за демокрацията в чужбина звучи кухо.

Разкъсан Запад

 

Никъде следствията не са по-ясни, в сравнение с в връзките сред Съединени американски щати и Европа. Описанието на канадския министър председател Марк Карни за дълготраен „ раздор “ отразява възходящото разбиране, че трансатлантическите връзки може в никакъв случай да не се върнат към формата си преди Тръмп. За доста европейци мандатът на Тръмп не е отклоняване, а доказателство, че американският екстремизъм може да се повтори, изключително след преизбирането му. Доверието, един път нарушено толкоз надълбоко, не се възвръща елементарно.

Следователно Европа се движи към стратегическа самостоятелност. В отбрана това значи създаване на потенциал, който към този момент не зависи от „ капризите “ на американски президент. В енергетиката и технологиите това значи диверсифициране на доставчиците и отбрана на стопанските системи от американски наказания и регулаторен напън. Колкото повече Европа работи без значение, толкоз по-малко въздействие резервира Вашингтон.

По-хладните трансатлантически връзки рискуват паралелни системи. Европа към този момент е регулаторна суперсила в региона на цифровите пазари и отбраната на данните. Продължителен раздор би могъл да тласне Брюксел да се причисли другаде или да работи без значение, което усложнява определянето на стандарти от Съединени американски щати. Различните подходи към глобите, технологиите и климатичната политика биха отслабили груповите западни отговори, което би било от изгода за Москва и Пекин.

Противници в атака

 

За Русия и Китай президентството на Тръмп алармира за необмислен, намаляващ хегемон. Те се показват като бранители на „ многополюсен “ ред против едностранчивостта на Съединени американски щати и афишират американските дейности като закани за суверенитета и стабилността – мотив, който набира мощ в целия Глобален Юг.

Докато Вашингтон е заплеснат и доверието му отслабва, Русия изследва периферията на НАТО, залагайки, че разграниченият Запад ще се поколебае. Китай прави сходни изводи, увеличавайки натиска към Тайван и Южнокитайско море. Преразтеглената, вътрешно разграничена Америк,а предизвиква пресметнатото вдишване на риск.

И двете сили се възползват от отдръпването на Съединени американски щати от развиването и многостранното ангажиране. Те уголемяват въздействието си посредством инфраструктура, енергетика, оръжия и цифрови мрежи, където наличието на Съединени американски щати отстъпва. Държавите, наранени от американските наказания и политическа неустойчивост, от ден на ден виждат китайските и съветските оферти като по-предсказуеми. Дори в случай че последва взаимозависимост от Съединени американски щати, сходни връзки стават сложни за превръщане с течение на времето.

Вътре в страната Тръмп е дал на съперниците на Съединени американски щати инструмент за агитация. Усилвайки облиците на дисфункция на Съединени американски щати, расово напрежение и институционална ерозия, те настояват, че американската народна власт се проваля. Като подхранват разделянето, те затрудняват провеждането на поредна външна политика. Америка, която е във война със себе си, не може да проектира тактика и уговорките ѝ губят доверие.

Дългият път обратно

 

Въпросът е дали Съединените щати могат да се възстановят – или вредите са трайни. Възстановяването остава допустимо, в случай че патриотичните републикански и демократически водачи се изправят пред дълбочината на рецесията и се стремят към структурна смяна. Отправната точка би трябвало да бъде двупартийното наново ангажиране с демократичните правила: отбрана на правото на глас, деполитизиране на правоприлагането, ценене на независимостта на правосъдната система и отбрана на свободната преса.

Америка, където глобализацията се равнява на неустановеност, няма да поддържа световното водачество. Инвестициите в инфраструктура, зелени технологии, нововъведения и обществена отбрана са от значително значение както за конкурентоспособността, по този начин и за легитимността. Гражданите би трябвало да усещат, че ангажираността в чужбина е от изгода за тях, освен за елитите.

Във външната политика консенсусът след Тръмп би трябвало да вгради още веднъж Съединени американски щати в съюзи и многостранни институции – третирайки съдружниците като сътрудници, а не като клиенти, и признавайки, че споделеното основаване на правила укрепва мощта на Съединени американски щати. Повторното присъединение и подсилване на режимите във връзка с климата, контрола върху въоръженията, световното здраве и неразпространението биха алармирали за възобновена отговорност.

Управлението на Китай и Русия ще бъде централният тест. Съединени американски щати би трябвало да комбинират възпирането с дисциплинирана дипломация, инвестирайки в сериозни технологии, защитавайки инфраструктурата и ангажирайки се с контрола върху въоръженията. Целта не е еднополярност, а постоянен баланс, където принудата е скъпа, а нормите са трайни.

И най-после, Съединени американски щати би трябвало да възстановят меката мощ, като възприемат откритостта. Подновеният ангажимент към правата на индивида, задграничната помощ, университетския продан, имиграцията и културното ангажиране биха били в внезапен контрастност с ксенофобията. Такива старания могат да възстановят имиджа на Америка толкоз дейно, колкото и военната мощ.

Пътят обратно ще бъде дълъг, без гаранция за триумф. Тръмп освен навреди на репутацията на Америка, само че и разкри уязвимости, които съперниците ще употребяват.

И въпреки всичко рецесията слага избор. Ако републиканците и демократите, изключително с наближаването на междинните избори, слагат страната над властта – възстановявайки демокрацията, пренасочвайки се към съюзи и отхвърляйки едностранния милитаризъм, Съединени американски щати могат да си възвърнат моралната основа, вместо да останат залязваща мощ.

Дали Съединените щати ще се възстановят от тази самонанесена рана зависи от изборите, които техните водачи към момента не са създали. Америка може и да не си възвърне еднополюсното владичество, само че може да помогне за оформянето на по-стабилен и заслужен ред – в случай че потвърди на света и на себе си, че към момента може да ръководи и води отговорно.

IDN/превод: SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News