Черна дата! Враца си спомня за най-катастрофалното бедствие в историята си
1 май е черна дата в календара на Враца. Днес се навършват 60 години от едно от най-тежките индустриални бедствия в историята на България - пагубното наводняване, породено от скъсването на дигата на хвостохранилището на мина „ Плакалница “ над село Згориград.
На 1 май 1966 година, към 11:25 часа, по време на празничните прояви за Деня на труда, стената на хвостохранилище „ Мир “ (част от мината „ Плакалница “) се скъсва. В резултат, към 450 000 кубически метра токсична маса — вода, тиня, тежки метали и цианиди — заливат село Згориград, минават през прохода Вратцата и доближават до центъра на Враца.
Година преди нещастието, на 12 юни 1965 година, руският експерт по хвостохранилища Павел Евдокимов предизвестява българските управляващи за пукнатини и свличания в стената на оборудването, като показва опцията за злополука с човешки жертви напролет на 1966 година Въпреки това, нужните ограничения не са подхванати.
Официално, тогавашната власт оповестява за 107 починали, само че по-късни оценки сочат, че жертвите са над 500, а ранените — повече от 2000. Разрушени са над 150 къщи, а стотици фамилии остават без дом. Властите тогава прикриват цялостния размер на случилото се, като лимитират информацията за бедствието.
Спомените на оживелите от нещастието остават живи и до през днешния ден. Наско Новков, тогава деветгодишно дете, споделя за ужаса на оня ден:
„ Спомням си, бяхме с другари на стадиона във Враца... По едно време някой сподели, че нямало да има мач и да си отиваме. Тръгнахме си и на мястото, където е в този момент Младежкия дом, видяхме кал по улицата, доста кал... Видях майка ми от другата страна, в Кемер махала, чух я да вика... Така ме прегърна, благата, по този начин ме притисна… майка, различен по този начин не може. “
Цеца Кръстева от село Згориград губи цялото си семейство в бедствието:
„ По време на наводнението изгубих цялото си семейство... Починаха доста хора, неприятно е, че се случи навръх празник, а управата на мината не искаше да оповести за това, че имаше проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в загадка. “
Днес, Враца и Згориград пазят загатна за тази покруса посредством мемориали и годишни възпоменания. На 1 май всяка година се сервират цветя и се отдава респект на починалите. Трагедията остава като предизвестие за нуждата от прецизен надзор и поддръжка на индустриалните уреди, с цел да се предотвратят сходни произшествия в бъдеще.
На 1 май 1966 година, към 11:25 часа, по време на празничните прояви за Деня на труда, стената на хвостохранилище „ Мир “ (част от мината „ Плакалница “) се скъсва. В резултат, към 450 000 кубически метра токсична маса — вода, тиня, тежки метали и цианиди — заливат село Згориград, минават през прохода Вратцата и доближават до центъра на Враца.
Година преди нещастието, на 12 юни 1965 година, руският експерт по хвостохранилища Павел Евдокимов предизвестява българските управляващи за пукнатини и свличания в стената на оборудването, като показва опцията за злополука с човешки жертви напролет на 1966 година Въпреки това, нужните ограничения не са подхванати.
Официално, тогавашната власт оповестява за 107 починали, само че по-късни оценки сочат, че жертвите са над 500, а ранените — повече от 2000. Разрушени са над 150 къщи, а стотици фамилии остават без дом. Властите тогава прикриват цялостния размер на случилото се, като лимитират информацията за бедствието.
Спомените на оживелите от нещастието остават живи и до през днешния ден. Наско Новков, тогава деветгодишно дете, споделя за ужаса на оня ден:
„ Спомням си, бяхме с другари на стадиона във Враца... По едно време някой сподели, че нямало да има мач и да си отиваме. Тръгнахме си и на мястото, където е в този момент Младежкия дом, видяхме кал по улицата, доста кал... Видях майка ми от другата страна, в Кемер махала, чух я да вика... Така ме прегърна, благата, по този начин ме притисна… майка, различен по този начин не може. “
Цеца Кръстева от село Згориград губи цялото си семейство в бедствието:
„ По време на наводнението изгубих цялото си семейство... Починаха доста хора, неприятно е, че се случи навръх празник, а управата на мината не искаше да оповести за това, че имаше проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в загадка. “
Днес, Враца и Згориград пазят загатна за тази покруса посредством мемориали и годишни възпоменания. На 1 май всяка година се сервират цветя и се отдава респект на починалите. Трагедията остава като предизвестие за нуждата от прецизен надзор и поддръжка на индустриалните уреди, с цел да се предотвратят сходни произшествия в бъдеще.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ