Въпроси, загубени в неизвестностите и несигурността
1, към чиято непълнота към този момент се прибавят и военни.
Без да се държи сметка на волята на жителите на „ страните- гостоприемници”, нови бази и въоръжение за следващ път трансформират Балканите, Черноморския район и Европа в рискови зони.
Единствено може да бъдат избегнати най- рисковите форми на ескалация от хора, загрижени решенията им да подхождат на ползите на личните им национални страни, а не да бъдат групово превърнати в заложници, жертви на непозната воля.
Съвременната политическа система, наложена извън, мъчно може да отговори съответно, само че натоварените с отговорности най-малко би трябвало да бъдат предизвестени.
Голямата политика изисква познания, традиция, последователност и поредност, до момента в който актуалните елити придвижват върху народите си личната болест и неизбежност.
Обратното мъчно може да се чака, доколкото нашите елити се оказват подбирани и мобилизирани от друго място, с държание и знания на борсови спекуланти. В такава обстановка са и локалните сили за сигурност, лимитирани в правото да се еманципират и изпълнят предоставеното им по закон.
Има от време на време и изключения.
Когато военното разузнаване получава задача да събере сведения и сформира характерности за всички членове на Министерския съвет резултатът е безнадежден.
„ Министърът на вътрешните работи приел с подготвеност поста, въпреки да не се чувствал квалифициран за него. Само повтарял, че всичко ще чисти, изключително комунисти и недобросъвестни служители, без да му е ясно с какви средства ще го реализира. Нямал и стратегия за своя политика. С вдишване на поста се оплакал, че се усеща изплашен. Не познавал системата, служителите от централните ръководства и областите. В това си положение бил податлив рисково да се доверява на персонални душеприказчици. Опасявал се, че няма да е в положение да организира уверено политиката на вътрешно пречистване и укрепване на страната. Определян в личното му обграждане като огромен националист, всички регистрират, че му липсва уравновесеността на държавен мъж”.
Подобна е оценката и за министър- ръководителят.
„ Без да е наясно с изхода на конфликтите” в интернационалната среда, не може самичък да „ дефинира на чия страна ще бъде успеха. В очакване кулминационната точка на международната рецесия регистрира, че дейностите на Европа ще бъдат съсредоточени в съветското пространство, само че се надява, че Балканите ще бъдат изключени от военна борба. По този метод у него се образува убеждението, че България може да изчака развоя на събитията, без интензивно да се дефинира на която и да е страна”. Смята, че „ политиката и държанието ни би трябвало да бъдат пропити с еластичност и търпеливост”. Обръща внимание на нуждата от реализиране на „ обединена България към Националния идеал”, само че „ задоволително еластично, с цел да не загубим както през 1913 г.”.
Във външен проект „ разчита на премахване на изискванията и мотивите да ни бъдат налагани непознати ултиматуми; опазване страната ни отвън войната; дипломатически старания за недопускане преместване на военните дейности на Балканите; ловко заставане на страната на бъдещите спечелили и присъединяване в следващото спокойно урегулиране на отношенията”.
За да бъде реализирано това, министър- ръководителят си дава сметка, че „ без да раздира съюза, страната ни би трябвало последователно да се ориентира към цялостен неутралитет. В същото време регистрира, че Русия би трябвало да бъде успокоявана, че рано или късно България ще се подреди на нейна страна”.
За осъществяване на комплицираната политическа игра „ сред двата огъня” осъзнава, че му е нужна вътрешна непоклатимост, изключително справяне „ с бандитския въпрос”.
За реализиране на тези цели разчита на държавното управление, присъединило в себе си левица, която да откри и поддържа връзките с Русия, където да изяснява политиката на държавното управление ни, като я откаже от опциите да работи с конспирации”.
Десницата би трябвало да балансира левицата, като изяснява на своите външни сътрудници, че „ ситуацията на страната ни изисква съответната еластичност, още повече като нямаме средства, с които да се противопоставим”. За сметка на „ своя съкровен щаб и съветници” разчита да владее двете групи в държавното управление, а „ включените в кабинета последователно ще трансформира в персонално послушни му оръдия, които да обслужват личната му политика”.
В персонален проект си дава сметка, че му е належащо „ да наложи своя престиж пред обществото и народа, като цели те да му се доверят”.
Като се показва за „ човек от народа”, поема задължения „ да търси сметка на всички досегашни неточности от някогашните правителства”.
Възнамерява да си обезпечи „ от министрите персонална преданост”, само че по едно и също време разчита да съумее да подрива „ личния им политически кредит”, който имат.
При подбора изисква „ членовете на неговия кабинет да не са били министри до в този момент, …предпочита даже „ да са малко изложени, с цел да бъдат скромни в претенциите си”.
Възнамерява да наложи цензура върху каквито и да било техни заслуги, които да „ омаловажат неговите собствени”. Всички триумфи на държавното управление има намерение да акцентира като „ свое дело”. Смята, че ще е в „ положение да овладее обстановката и се разправи с всеки, който му се противопостави”. Съзнава, че за „ да изведе на добър край политиката” си, би трябвало да бъде „ актьор в своята еластичност и приспособимост”2.
Мотивите тези информации публично да бъдат изпълнени от офицер от разузнаването е осъзнаването на неговата роля в гарантиране сигурността на страната в комплицираната интернационална обстановка, както и въоръжаване на командването със познания във връзка с това какво да чакат от политическите елити и държавно управление. Както и надлежно да се приготвят за образуване и взимане на решения.
Разбира се, това е история, само че тя
показва изпреварващо отговорно отношение.
А през днешния ден?
Да предупредя актуалните политически и управнически елити, че не трябва да са спокойни, в случай че такива информации през днешния ден на са предоставени и изпълнени от другите единици, включени в системата, гарантиращи националната сигурност. Неофициално, коридорни информации, клюки и интриги правят същата работа, само че откриват и каскада от рискове.
Най- рисковите въпроси, които се постановат от единствено себе си е: Кой и по какъв начин ръководи България? Какви потребности, ползи и претекстове образуват националните елити? Ще бъдат ли фактически способни те да изведат България от следващия възел от връзки, криещи опасности за националната ни сигурност?
Отговори не се дават от никой.
Примери премного, в това число следващото отключване на въпросите, свързани с Балканите. Видно е, че голям брой старания на балкански, европейски и американски политици сочат следващо ескалиране по тъй наречените Македонски въпрос.
Условията за това се коренят в разпадането на СФРЮ, стремежът от страна на Европейски Съюз да разшири сферите на въздействие на своето чиновничество, стремежите на Съединени американски щати и НАТО да се възползват, с цел да разширят своето политическо, икономическо и военно влияние; поощряваните искания и обещания от тях към сегашните политически играчи в Р. С. Македония; лимитираните благоприятни условия на националните балкански елити да организират поредна политика на суверенитет, като всеки регистрира дълготрайните ползи на другия в тяхната взаимна обязаност.
А дали няма Харвардски скрит план?
Щом и демократът в Камарата на представителите Брендан Бойл от Пенсилвания внесъл проекторезолюция за " оповестяване на септември 2022 година за „ Месец на американското македонско завещание “ и честване на македонския език, история и просвета на македонските американци и техния необикновен принос за Съединените щати " 3. Брендън Франсис Бойл (роден на 6 февруари 1977 г.) е американски политик, народен представител от демократите в Камарата на представителите на Съединените щати, представляващ Филаделфия от 2015 година Преди това е член на Камарата на представителите на Пенсилвания(2009 до 2015 г.).
Важен щрих- приключил висшето си обучение в Харвард, а преди този момент работил за Министерство на защитата на Съединени американски щати?!.
Бащата на загриженият за македонците конгресмен пък е бежанец от Ирландия. Където наподобява също е цялостно с македонци. Или те са част от „ ирландския въпрос”?
На предлагането на младия харвардец опонират от МПО, най- остарялата македонска и българска политическа организация в Америка, учредена през 1922 година Със личен печатен орган е вестник „ Македонска естрада “, която е вярна на заветите на Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов.
Подписано от Ник Стефанов, Обръщението се дефинира като реакция „ против опита за пробутване на резолюция от проскопски среди за честване на " македонска еднаквост " друга от българската. В него се акцентира, че проекто- резолюцията „ изцяло подценява приноса на македонските американци, имигрирали в Америка преди Втората международна война, приноса на техните потомци, родени в Америка, които са се разпознали и се разпознават като „ българо-езични македонци”. Докато „ Македонският език “ е част от нова етническа македонска еднаквост, придобила видимост чак след Втората международна война със основаването на етническа македонска страна в границите на Югославската федерация. Изрично се акцентира, че „ нашите американски предшественици преди 1945 година са определяли себе си като „ македонски българи” или „ български македонци “, с цел да се разграничат от другите етноси в Македония. Докато преди Втората международна война „ македонец “ е географски термин, с който преди 1945 година са се определяли „ македонските българи”.
…Фактът, че те подкрепяха македонското освободително придвижване, МПО и битката за свободна и самостоятелна Македония, подсказваше, че са македонски патриоти, стремящи се да основат самостоятелна държавност…. самостоятелна Македония…, формирана от доста етноси, които живеят в естетика! Така че, когато в актуалната резолюция на Конгреса се загатва „ македонският език “, се подценява забележителното болшинство от българо-езични македонци,… до момента в който признава само етническите македонци от предишното и сегашното, които…реално в никакъв случай не са били …фактор до след Втората международна война, когато основаната от Югославия днешна Северна Македония, като федерална югославска единица, стартира съществено да предизвиква етническата македонска еднаквост със личен т.нар.„ македонски “ език, благодарение на югославската просветителна система и с …етническо пречистване.
На създателите на следващата Резолюция се обръща внимание, че тя „ би признавала единствено тези, които се разпознават като етнически македонци, тъй като се базира на „ македонския език”.
От МПО показват поддръжка за оповестяването на месец септември 2022 година за „ Месец на македонското американско завещание “ с отбелязване на историята, обичаите и културата на македонските американци, за което оферират преформулиране на резолюцията4.
В България в това време продължава да ври и кипи към двустранните връзки.
Около тях се обрисуваха признаци на спорове сред президент и министър председател, обрисуваха се и отзиви от разнообразни политически сили. Въпросът като че ли услужливо спусна мъгла към други, не по- малко значими за България решения, изключително във вътрешен проект.
На назад във времето остават повели на Конституцията, забравена е Стратегията за национална сигурност, закони за обособените служби и така нататък
В държанието нито на държавните управления от годините на прехода, нито в тези на водещите политически партии проличава професионализъм, поредност и последователност. А това не може да не се отрази и върху дейностите на сегашните, с всичките запаси към тях.
Подготовката за против сред президентите и министър председателите на България и Македония разумно трябваше да бъдат професионално готови, разисквани в КСНС при президента и в Секретен сътрудник на Министерски съвет, а решенията разисквани в Народното събрание, доколкото отговорността по тях е от особена значимост. Не единствено за положението на връзките сред двете страни, а за сигурността и в района като цяло.
Когато това не беше направено в тази поредност, останаха благоприятни условия, от които другите играчи безконтролно не пропущат да се възползват.
Българската Вътрешна македонска революционна организация реагира, като настоя договарянията за участие на Македония в Европейски Съюз да бъдат спрени за 2 години, колкото „ те”5 желаят да бъде блокирана историческата комисия, се споделя в публична позиция изпратена до медиите. Предлага се също „ щом формалните лица в Скопие не почитат паметта на Гоце Делчев, дано върнат костите му в Дома на македонските българи в София! Изявите съответстват с честване на 150 години от рождението на „ именития челник, идеолог и емблема на битката за освобождението на изконно българската земя – Македония”. При това се подчертава върху „ арогантното и непочтително отношение от страна на политиците в Скопие, където през 1946 година комунистическите управляващи в България предават костите” му. Подчертава се, че министър председателят на РСМ Ковачевски, външният министър Б. Османи и президентът Пендаровски не почитат церемонията в храма „ Св. Спас “ в Скопие, където участва публична българска делегация. В подтекста се обръща внимание върху „ изявление на ръководителя на историческата комисия от страна на Македония да бъде прекратена активността ѝ за 2 години, предложение да се задвижат други процеси, демонстративната среща на Пендаровски с непризнатата „ ОМО Илинден “ и други неприемливи изявления.
От българската Вътрешна македонска революционна организация упорстват заледяване на договарянията за европейско участие на Македония за интервала, за който те желаят прекъсване на междудържавната комисия по исторически въпроси! При това се акцентира, че „ политическите неточности на актуалните ръководещи в България доведоха не до смяна и „ прелестен “ процес на връзките, а провокираха и обостриха арогантността на властта в Скопие, обстоятелството, че българският министър-председател Кирил Петков не отдаде респект пред саркофага на Гоце Делчев в границите на своето посещаване, закъснялата българска делегация6.
Тези и други случаи сочат, че просто имаме традиция българските политици харчат най- случайно даже символния капитал на нацията и страната.
Не инцидентно Стефан Цанев предизвести: Всички идват с обещания да се борят за процъфтяването на Отечеството и богатството на народа…. би трябвало да си отваряме ушите и очите7.
Ние сме дребна страна. Всичко другояче тук бързо се разчува, вижда.
Но страна, власт и общество най- постоянно се оказват като „ трите маймунки” в позата „ не знам, не чух, ни видях”8.
На мястото на искане за лична отговорност от отговорните, изплуват все по- постоянно поговорки за самообладание, поклонение пред имащите власт и мощ.
На това разчитат всички отговорни за решенията, сринали публичните връзки, стопанската система, вкарали България във верига от рискови ситуции, скриващи взаимни обвързаности, ползи и цели.
Две следващи национални събрания и планове за управнически кабинети се провалиха, само че обрисуваха нова роля за президента и екипа му.
Объркани и по едно и също време несправедливо обнадеждени малцинството български гласоподаватели пробваха да санкционират статуквото и дадоха доверие на странна симбиоза сред нови и остарели политически играчи, дали обещание промяна на поколенията в политиката. Но и донесли нови неясноти, изключително към претекстове, умения и качества на новите играчи.
Вкарани в Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност управляващи и институции не реагираха навреме и съответно.
В същото време протичат процеси, като не малко число генерират провокации и действителни рискове.
Невъобразимо число българските политически партии и НПО- та получават финансиране и поддръжка от разнообразни фактори, изпадайки според, като по този начин излагат на заплаха националната самостоятелност и суверенитет. И новите измерения на борбата за власт генерират неустановеност и неустойчивост.
Интересно, само че и в новата настройка всички се втурнаха да търсят „ национални ползи и приоритети”, категорично изброени в Стратегията за национална сигурност, призната и обновена от българското Народно заседание, в което множеството от „ новите” стоят с години. По нейната логичност на България са нужни не повече от 7 до 9 министерства, само че това значи да бъдат лимитирани опциите за „ партизаните” на партии и власт.
Всъщност мечтана, демокрацията продължава да е единствено благопожелание, а мнимата самостоятелност на управляващите само генерира безпорядък в ръководството на страната. Мнозина, в това число новите стартират следващ флирт малцинствата, дадоха обещание даже „ Министерство за ромите”. Добре, само че не помнят, че с изключение на Конституция и закони, България преждевременно през 1998 година подписа, след това ратифицира Рамковата спогодба за правата на малцинствата, която може да се окаже поредна бомба във връзка с националната ни сигурност.
В същото време политическата партизанщина, усилена от незаконни сговори и ползи непрестанно подрива създаване на експертен капацитет. Ако имаше отговорност и надзор, нямаше след 30 години още веднъж да си приказваме за рискове, за проведена престъпност, настрана за корупцията, тъй като те имаше метод да бъдат овладени до търпими за страната размери.
Но нямаше и да бъде разрешено осъществяване на искания за власт от неразбираемо от кого образовани, обучавани, за кого работили в чужбина, чието най- изтъквано качество е, че „ знаят какво желаят и чакат от нас Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО”, които ще оправят нещата.
Така значително рискове идват от следващите „ нови лица”.
За хрумвания и идеали очевидно не може да приказваме.
Извън признанието, че в политиката и властта влизат „ млади и симпатични” лица9.
Но българската общност има, въпреки да не помни своя горчив опит, от където идва недоверието на негласувалите, чието число обезпокоително пораства. Нарастват и опциите на наложилата си система от скрити въздействия, сделки и взаимни отстъпки, експлоатиращи илюзията за реализирано „ устойчиво болшинство, способно да поддържа работата на следващото Народно заседание и държавно управление.
Факт е серията от неточности във управляващите. Нараства и размера от доказателства за незаконни обвързаности, подозренията за осъществяване следващия фетиш към персони, зад който са скрити незаконни групи и ползи. В тях остават скритите сенки и благоприятни условия на тогавашните „ силови групировки”, назначаващи до през днешния ден министри и основни секретари на Министерство на вътрешните работи, ръководители на организации, шефове на служби, регионални шефове, избиращи по собствен усет кметове и общински съветници.
Като резултат- надълбоко криминализирана страна и публични връзки.
Вместо нов късмет да бъде разсечен този възел, старите и нови политически играчи използваха генерираната обществена сила, овладяха и насочиха в собствен интерес образуването на освежен политически и управнически контраелит, наченките на който очевидно съумяват да задушат, коптирайки негови представители във властта.
За това България се оказва пред следващ тежък изпит10, без да е ясно: има ли нещо ново в политиката; до каква степен то е отговорно, способно и независимо; е ли в положение и дали има за цел да отбрани националните интереси; или ще се дъвче мантрата, че „ като член на Европейски Съюз и НАТО ще се съобразяваме с груповите решения”, до момента в който за следващите партии се разположат по- комфортно в пуха на облагите.
Както образецът с тогавашното Турско национално- освободително придвижване, прераснало в Движение за права и свободи, с роля на комфортен балансьор. Вече закъсняло демониризана, упреквана, свързвана с тежка корупция.
Както множеството известни ни партии и играчи!
С умиилено забравената репликата на А. Доган против нападките, че партията му е обрасла с „ обръчи от фирми”, който призна този факт, само че уточни, че в това положение се намират и други партии.
Всички млъкнаха, само че обрекоха всевъзможен триумф в битката с проведената престъпност и корупцията, която съзнателно изваждат пред скоби, с цел да създаван нови служби и организации.
Така „ войските”, призвани да осъществят съответната политика избират да маршируват на място.
Докато получат команда да тръгнат в противоположна посока.
Така е и в дипломацията, както във всички сфери на политиката и ръководството. Иначе и не може да бъде, откакто във върховете на всяка партия е ясно, че при действителна борба с проведената престъпност ще падат свидни жертви от личните редици, ще се разрушават скрити договорености, безпринципни съюзи.
Въобще целият комплекс от връзки сред играчите, отговорни за днешното положение България, чиито прагматично цели се всеки да си обезпечи място в Парламента, без значение от цената.
Обезверен и равнодушен, суверенът става все по нерешителен в действителното съществуване на политическа и институционална воля за действителни промени. Това изпусна част от въздуха на набиращите скорост Има Такъв Народ, очевидно лимитира скоростта на огромните очаквания, възлагани на Политическа партия „ Промяната продължава”, взели служебна победа с поддръжката на президентската институция и някои непознати фактори, загрижени за геополитическото позициониране на България и личните ползи.
Е, „ смяната продължава”, като хубав девиз, обезпечил влизане във властта, подкрепян от пестник, вдигнат против анонимни мутри, без да е ясно стремително влезлите в политиката и властта с какво и с кого са свързани.
Докато над властта висят условията да даде отговор на въпроси, свързани с най- необятното разбиране на националната сигурност:
Ще бъде ли реализирано по- висока успеваемост в управлението;
Ще бъде ли овладяна престъпността във всичките нейни проявления, изключване на въздействието и върху обществото и държавата;
Ще бъдат ли преодолени изоставането и неблагополучията, стоварили се върху всеобщия жител на първо място;
Ще бъде ли обезпечено почтено място на страната в интернационалните отношения;
Ще бъдат ли обезпечени всеобщо налични и почтени равнище и качество на живот за българските граждани;
Ще бъдат ли отстранени дълбоката неправда и обществени неравенства, подбудени от престъпния преход;
Ще бъде ли осъдено и поправено несправедливото систематизиране на националните богатства;
Ще бъдат ли осъдени отговорните за неосъществения преход, отговорните за резултата, компактно доближаващ геноцид против българските граждани;
Кой ще даде гаранции за реализиране на проспериращо стабилно развитие;
Или още веднъж ще катастрофирам в очакванията си?
Кап. Йолов получава задания, събира и систематизира данни за претендентите за министри, за министър- ръководителя.
При идването на новата власт, инцидентно или не, пада прострелян на вътрешните стълби на военното министерство.
Бележки:
1 Вж. Кременлиев, А., Из лабиринтите на българското разузнаване, 2011 година, С., Университетско издателство „ Св. Климент Охридски”.
2 Справките са изпълнени от кап. Й. Йолов и подписани от него през юни, 1944 година Вж. Иванов, Ив. Т., Българското военно разузнаване през Втората международна война, С, Изд. РИВА
3 В Конгреса на Съединени американски щати ще умуват дали македонците не са разкрили Америка преди Колумб, https://frognews.bg/novini/kongresa-sasht-makedontsite-otkrili-amerika-predi-kolumb.html, 04.02.2022
4 МПО до Конгреса на Съединени американски щати Преобладаващото болшинство от нас в Америка сме македонски българи, https://bgnes.bg/news/mpo-do-kongresa-na-sashch-preobladavashchoto-mnozinstvo-ot-nas-v-amerika-sme-makedonski-b-lgari/, 04.02.2022
5 Северна Македония
6 Вътрешна македонска революционна организация Преговорите с РСМ да спрат за 2 година, колкото е блокирана Историческата комисия, https://bgnes.bg/news/vmro-pregovorite-s-rsm-da-sprat-za-2-g-kolkoto-e-blokirana-istoricheskata-komisia/, 04.02.2022
7 Стефан Цанев: Като драматург знам потребен ход за проблема със Северна Македония. Ако министър председателят ме попита, ще му кажа, https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10558867, 31.01.2021
8 http://n-art.bg/product/40649/nastolna-dekoratsia-maymunki.html
9 Антон Гицов: Премиерът Кирил Петков е приветлив, само че има неща, които тревожат, http://epicenter.bg/article/Anton-Gitsov--Premierat-Kiril-Petkov-e-simpatichen--no-ima-neshta--koito-trevozhat/268973/11/0, 21.12.2021
10 Стойчев, Т., Заплахата за международната сигурност слага пред тежък изпит и България, http://naaf.from-bulgaria.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=692:2020-04-01-11-43-17&catid=51:ice-top-menu, 01.04.2020
Без да се държи сметка на волята на жителите на „ страните- гостоприемници”, нови бази и въоръжение за следващ път трансформират Балканите, Черноморския район и Европа в рискови зони.
Единствено може да бъдат избегнати най- рисковите форми на ескалация от хора, загрижени решенията им да подхождат на ползите на личните им национални страни, а не да бъдат групово превърнати в заложници, жертви на непозната воля.
Съвременната политическа система, наложена извън, мъчно може да отговори съответно, само че натоварените с отговорности най-малко би трябвало да бъдат предизвестени.
Голямата политика изисква познания, традиция, последователност и поредност, до момента в който актуалните елити придвижват върху народите си личната болест и неизбежност.
Обратното мъчно може да се чака, доколкото нашите елити се оказват подбирани и мобилизирани от друго място, с държание и знания на борсови спекуланти. В такава обстановка са и локалните сили за сигурност, лимитирани в правото да се еманципират и изпълнят предоставеното им по закон.
Има от време на време и изключения.
Когато военното разузнаване получава задача да събере сведения и сформира характерности за всички членове на Министерския съвет резултатът е безнадежден.
„ Министърът на вътрешните работи приел с подготвеност поста, въпреки да не се чувствал квалифициран за него. Само повтарял, че всичко ще чисти, изключително комунисти и недобросъвестни служители, без да му е ясно с какви средства ще го реализира. Нямал и стратегия за своя политика. С вдишване на поста се оплакал, че се усеща изплашен. Не познавал системата, служителите от централните ръководства и областите. В това си положение бил податлив рисково да се доверява на персонални душеприказчици. Опасявал се, че няма да е в положение да организира уверено политиката на вътрешно пречистване и укрепване на страната. Определян в личното му обграждане като огромен националист, всички регистрират, че му липсва уравновесеността на държавен мъж”.
Подобна е оценката и за министър- ръководителят.
„ Без да е наясно с изхода на конфликтите” в интернационалната среда, не може самичък да „ дефинира на чия страна ще бъде успеха. В очакване кулминационната точка на международната рецесия регистрира, че дейностите на Европа ще бъдат съсредоточени в съветското пространство, само че се надява, че Балканите ще бъдат изключени от военна борба. По този метод у него се образува убеждението, че България може да изчака развоя на събитията, без интензивно да се дефинира на която и да е страна”. Смята, че „ политиката и държанието ни би трябвало да бъдат пропити с еластичност и търпеливост”. Обръща внимание на нуждата от реализиране на „ обединена България към Националния идеал”, само че „ задоволително еластично, с цел да не загубим както през 1913 г.”.
Във външен проект „ разчита на премахване на изискванията и мотивите да ни бъдат налагани непознати ултиматуми; опазване страната ни отвън войната; дипломатически старания за недопускане преместване на военните дейности на Балканите; ловко заставане на страната на бъдещите спечелили и присъединяване в следващото спокойно урегулиране на отношенията”.
За да бъде реализирано това, министър- ръководителят си дава сметка, че „ без да раздира съюза, страната ни би трябвало последователно да се ориентира към цялостен неутралитет. В същото време регистрира, че Русия би трябвало да бъде успокоявана, че рано или късно България ще се подреди на нейна страна”.
За осъществяване на комплицираната политическа игра „ сред двата огъня” осъзнава, че му е нужна вътрешна непоклатимост, изключително справяне „ с бандитския въпрос”.
За реализиране на тези цели разчита на държавното управление, присъединило в себе си левица, която да откри и поддържа връзките с Русия, където да изяснява политиката на държавното управление ни, като я откаже от опциите да работи с конспирации”.
Десницата би трябвало да балансира левицата, като изяснява на своите външни сътрудници, че „ ситуацията на страната ни изисква съответната еластичност, още повече като нямаме средства, с които да се противопоставим”. За сметка на „ своя съкровен щаб и съветници” разчита да владее двете групи в държавното управление, а „ включените в кабинета последователно ще трансформира в персонално послушни му оръдия, които да обслужват личната му политика”.
В персонален проект си дава сметка, че му е належащо „ да наложи своя престиж пред обществото и народа, като цели те да му се доверят”.
Като се показва за „ човек от народа”, поема задължения „ да търси сметка на всички досегашни неточности от някогашните правителства”.
Възнамерява да си обезпечи „ от министрите персонална преданост”, само че по едно и също време разчита да съумее да подрива „ личния им политически кредит”, който имат.
При подбора изисква „ членовете на неговия кабинет да не са били министри до в този момент, …предпочита даже „ да са малко изложени, с цел да бъдат скромни в претенциите си”.
Възнамерява да наложи цензура върху каквито и да било техни заслуги, които да „ омаловажат неговите собствени”. Всички триумфи на държавното управление има намерение да акцентира като „ свое дело”. Смята, че ще е в „ положение да овладее обстановката и се разправи с всеки, който му се противопостави”. Съзнава, че за „ да изведе на добър край политиката” си, би трябвало да бъде „ актьор в своята еластичност и приспособимост”2.
Мотивите тези информации публично да бъдат изпълнени от офицер от разузнаването е осъзнаването на неговата роля в гарантиране сигурността на страната в комплицираната интернационална обстановка, както и въоръжаване на командването със познания във връзка с това какво да чакат от политическите елити и държавно управление. Както и надлежно да се приготвят за образуване и взимане на решения.
Разбира се, това е история, само че тя
показва изпреварващо отговорно отношение.
А през днешния ден?
Да предупредя актуалните политически и управнически елити, че не трябва да са спокойни, в случай че такива информации през днешния ден на са предоставени и изпълнени от другите единици, включени в системата, гарантиращи националната сигурност. Неофициално, коридорни информации, клюки и интриги правят същата работа, само че откриват и каскада от рискове.
Най- рисковите въпроси, които се постановат от единствено себе си е: Кой и по какъв начин ръководи България? Какви потребности, ползи и претекстове образуват националните елити? Ще бъдат ли фактически способни те да изведат България от следващия възел от връзки, криещи опасности за националната ни сигурност?
Отговори не се дават от никой.
Примери премного, в това число следващото отключване на въпросите, свързани с Балканите. Видно е, че голям брой старания на балкански, европейски и американски политици сочат следващо ескалиране по тъй наречените Македонски въпрос.
Условията за това се коренят в разпадането на СФРЮ, стремежът от страна на Европейски Съюз да разшири сферите на въздействие на своето чиновничество, стремежите на Съединени американски щати и НАТО да се възползват, с цел да разширят своето политическо, икономическо и военно влияние; поощряваните искания и обещания от тях към сегашните политически играчи в Р. С. Македония; лимитираните благоприятни условия на националните балкански елити да организират поредна политика на суверенитет, като всеки регистрира дълготрайните ползи на другия в тяхната взаимна обязаност.
А дали няма Харвардски скрит план?
Щом и демократът в Камарата на представителите Брендан Бойл от Пенсилвания внесъл проекторезолюция за " оповестяване на септември 2022 година за „ Месец на американското македонско завещание “ и честване на македонския език, история и просвета на македонските американци и техния необикновен принос за Съединените щати " 3. Брендън Франсис Бойл (роден на 6 февруари 1977 г.) е американски политик, народен представител от демократите в Камарата на представителите на Съединените щати, представляващ Филаделфия от 2015 година Преди това е член на Камарата на представителите на Пенсилвания(2009 до 2015 г.).
Важен щрих- приключил висшето си обучение в Харвард, а преди този момент работил за Министерство на защитата на Съединени американски щати?!.
Бащата на загриженият за македонците конгресмен пък е бежанец от Ирландия. Където наподобява също е цялостно с македонци. Или те са част от „ ирландския въпрос”?
На предлагането на младия харвардец опонират от МПО, най- остарялата македонска и българска политическа организация в Америка, учредена през 1922 година Със личен печатен орган е вестник „ Македонска естрада “, която е вярна на заветите на Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов.
Подписано от Ник Стефанов, Обръщението се дефинира като реакция „ против опита за пробутване на резолюция от проскопски среди за честване на " македонска еднаквост " друга от българската. В него се акцентира, че проекто- резолюцията „ изцяло подценява приноса на македонските американци, имигрирали в Америка преди Втората международна война, приноса на техните потомци, родени в Америка, които са се разпознали и се разпознават като „ българо-езични македонци”. Докато „ Македонският език “ е част от нова етническа македонска еднаквост, придобила видимост чак след Втората международна война със основаването на етническа македонска страна в границите на Югославската федерация. Изрично се акцентира, че „ нашите американски предшественици преди 1945 година са определяли себе си като „ македонски българи” или „ български македонци “, с цел да се разграничат от другите етноси в Македония. Докато преди Втората международна война „ македонец “ е географски термин, с който преди 1945 година са се определяли „ македонските българи”.
…Фактът, че те подкрепяха македонското освободително придвижване, МПО и битката за свободна и самостоятелна Македония, подсказваше, че са македонски патриоти, стремящи се да основат самостоятелна държавност…. самостоятелна Македония…, формирана от доста етноси, които живеят в естетика! Така че, когато в актуалната резолюция на Конгреса се загатва „ македонският език “, се подценява забележителното болшинство от българо-езични македонци,… до момента в който признава само етническите македонци от предишното и сегашното, които…реално в никакъв случай не са били …фактор до след Втората международна война, когато основаната от Югославия днешна Северна Македония, като федерална югославска единица, стартира съществено да предизвиква етническата македонска еднаквост със личен т.нар.„ македонски “ език, благодарение на югославската просветителна система и с …етническо пречистване.
На създателите на следващата Резолюция се обръща внимание, че тя „ би признавала единствено тези, които се разпознават като етнически македонци, тъй като се базира на „ македонския език”.
От МПО показват поддръжка за оповестяването на месец септември 2022 година за „ Месец на македонското американско завещание “ с отбелязване на историята, обичаите и културата на македонските американци, за което оферират преформулиране на резолюцията4.
В България в това време продължава да ври и кипи към двустранните връзки.
Около тях се обрисуваха признаци на спорове сред президент и министър председател, обрисуваха се и отзиви от разнообразни политически сили. Въпросът като че ли услужливо спусна мъгла към други, не по- малко значими за България решения, изключително във вътрешен проект.
На назад във времето остават повели на Конституцията, забравена е Стратегията за национална сигурност, закони за обособените служби и така нататък
В държанието нито на държавните управления от годините на прехода, нито в тези на водещите политически партии проличава професионализъм, поредност и последователност. А това не може да не се отрази и върху дейностите на сегашните, с всичките запаси към тях.
Подготовката за против сред президентите и министър председателите на България и Македония разумно трябваше да бъдат професионално готови, разисквани в КСНС при президента и в Секретен сътрудник на Министерски съвет, а решенията разисквани в Народното събрание, доколкото отговорността по тях е от особена значимост. Не единствено за положението на връзките сред двете страни, а за сигурността и в района като цяло.
Когато това не беше направено в тази поредност, останаха благоприятни условия, от които другите играчи безконтролно не пропущат да се възползват.
Българската Вътрешна македонска революционна организация реагира, като настоя договарянията за участие на Македония в Европейски Съюз да бъдат спрени за 2 години, колкото „ те”5 желаят да бъде блокирана историческата комисия, се споделя в публична позиция изпратена до медиите. Предлага се също „ щом формалните лица в Скопие не почитат паметта на Гоце Делчев, дано върнат костите му в Дома на македонските българи в София! Изявите съответстват с честване на 150 години от рождението на „ именития челник, идеолог и емблема на битката за освобождението на изконно българската земя – Македония”. При това се подчертава върху „ арогантното и непочтително отношение от страна на политиците в Скопие, където през 1946 година комунистическите управляващи в България предават костите” му. Подчертава се, че министър председателят на РСМ Ковачевски, външният министър Б. Османи и президентът Пендаровски не почитат церемонията в храма „ Св. Спас “ в Скопие, където участва публична българска делегация. В подтекста се обръща внимание върху „ изявление на ръководителя на историческата комисия от страна на Македония да бъде прекратена активността ѝ за 2 години, предложение да се задвижат други процеси, демонстративната среща на Пендаровски с непризнатата „ ОМО Илинден “ и други неприемливи изявления.
От българската Вътрешна македонска революционна организация упорстват заледяване на договарянията за европейско участие на Македония за интервала, за който те желаят прекъсване на междудържавната комисия по исторически въпроси! При това се акцентира, че „ политическите неточности на актуалните ръководещи в България доведоха не до смяна и „ прелестен “ процес на връзките, а провокираха и обостриха арогантността на властта в Скопие, обстоятелството, че българският министър-председател Кирил Петков не отдаде респект пред саркофага на Гоце Делчев в границите на своето посещаване, закъснялата българска делегация6.
Тези и други случаи сочат, че просто имаме традиция българските политици харчат най- случайно даже символния капитал на нацията и страната.
Не инцидентно Стефан Цанев предизвести: Всички идват с обещания да се борят за процъфтяването на Отечеството и богатството на народа…. би трябвало да си отваряме ушите и очите7.
Ние сме дребна страна. Всичко другояче тук бързо се разчува, вижда.
Но страна, власт и общество най- постоянно се оказват като „ трите маймунки” в позата „ не знам, не чух, ни видях”8.
На мястото на искане за лична отговорност от отговорните, изплуват все по- постоянно поговорки за самообладание, поклонение пред имащите власт и мощ.
На това разчитат всички отговорни за решенията, сринали публичните връзки, стопанската система, вкарали България във верига от рискови ситуции, скриващи взаимни обвързаности, ползи и цели.
Две следващи национални събрания и планове за управнически кабинети се провалиха, само че обрисуваха нова роля за президента и екипа му.
Объркани и по едно и също време несправедливо обнадеждени малцинството български гласоподаватели пробваха да санкционират статуквото и дадоха доверие на странна симбиоза сред нови и остарели политически играчи, дали обещание промяна на поколенията в политиката. Но и донесли нови неясноти, изключително към претекстове, умения и качества на новите играчи.
Вкарани в Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност управляващи и институции не реагираха навреме и съответно.
В същото време протичат процеси, като не малко число генерират провокации и действителни рискове.
Невъобразимо число българските политически партии и НПО- та получават финансиране и поддръжка от разнообразни фактори, изпадайки според, като по този начин излагат на заплаха националната самостоятелност и суверенитет. И новите измерения на борбата за власт генерират неустановеност и неустойчивост.
Интересно, само че и в новата настройка всички се втурнаха да търсят „ национални ползи и приоритети”, категорично изброени в Стратегията за национална сигурност, призната и обновена от българското Народно заседание, в което множеството от „ новите” стоят с години. По нейната логичност на България са нужни не повече от 7 до 9 министерства, само че това значи да бъдат лимитирани опциите за „ партизаните” на партии и власт.
Всъщност мечтана, демокрацията продължава да е единствено благопожелание, а мнимата самостоятелност на управляващите само генерира безпорядък в ръководството на страната. Мнозина, в това число новите стартират следващ флирт малцинствата, дадоха обещание даже „ Министерство за ромите”. Добре, само че не помнят, че с изключение на Конституция и закони, България преждевременно през 1998 година подписа, след това ратифицира Рамковата спогодба за правата на малцинствата, която може да се окаже поредна бомба във връзка с националната ни сигурност.
В същото време политическата партизанщина, усилена от незаконни сговори и ползи непрестанно подрива създаване на експертен капацитет. Ако имаше отговорност и надзор, нямаше след 30 години още веднъж да си приказваме за рискове, за проведена престъпност, настрана за корупцията, тъй като те имаше метод да бъдат овладени до търпими за страната размери.
Но нямаше и да бъде разрешено осъществяване на искания за власт от неразбираемо от кого образовани, обучавани, за кого работили в чужбина, чието най- изтъквано качество е, че „ знаят какво желаят и чакат от нас Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО”, които ще оправят нещата.
Така значително рискове идват от следващите „ нови лица”.
За хрумвания и идеали очевидно не може да приказваме.
Извън признанието, че в политиката и властта влизат „ млади и симпатични” лица9.
Но българската общност има, въпреки да не помни своя горчив опит, от където идва недоверието на негласувалите, чието число обезпокоително пораства. Нарастват и опциите на наложилата си система от скрити въздействия, сделки и взаимни отстъпки, експлоатиращи илюзията за реализирано „ устойчиво болшинство, способно да поддържа работата на следващото Народно заседание и държавно управление.
Факт е серията от неточности във управляващите. Нараства и размера от доказателства за незаконни обвързаности, подозренията за осъществяване следващия фетиш към персони, зад който са скрити незаконни групи и ползи. В тях остават скритите сенки и благоприятни условия на тогавашните „ силови групировки”, назначаващи до през днешния ден министри и основни секретари на Министерство на вътрешните работи, ръководители на организации, шефове на служби, регионални шефове, избиращи по собствен усет кметове и общински съветници.
Като резултат- надълбоко криминализирана страна и публични връзки.
Вместо нов късмет да бъде разсечен този възел, старите и нови политически играчи използваха генерираната обществена сила, овладяха и насочиха в собствен интерес образуването на освежен политически и управнически контраелит, наченките на който очевидно съумяват да задушат, коптирайки негови представители във властта.
За това България се оказва пред следващ тежък изпит10, без да е ясно: има ли нещо ново в политиката; до каква степен то е отговорно, способно и независимо; е ли в положение и дали има за цел да отбрани националните интереси; или ще се дъвче мантрата, че „ като член на Европейски Съюз и НАТО ще се съобразяваме с груповите решения”, до момента в който за следващите партии се разположат по- комфортно в пуха на облагите.
Както образецът с тогавашното Турско национално- освободително придвижване, прераснало в Движение за права и свободи, с роля на комфортен балансьор. Вече закъсняло демониризана, упреквана, свързвана с тежка корупция.
Както множеството известни ни партии и играчи!
С умиилено забравената репликата на А. Доган против нападките, че партията му е обрасла с „ обръчи от фирми”, който призна този факт, само че уточни, че в това положение се намират и други партии.
Всички млъкнаха, само че обрекоха всевъзможен триумф в битката с проведената престъпност и корупцията, която съзнателно изваждат пред скоби, с цел да създаван нови служби и организации.
Така „ войските”, призвани да осъществят съответната политика избират да маршируват на място.
Докато получат команда да тръгнат в противоположна посока.
Така е и в дипломацията, както във всички сфери на политиката и ръководството. Иначе и не може да бъде, откакто във върховете на всяка партия е ясно, че при действителна борба с проведената престъпност ще падат свидни жертви от личните редици, ще се разрушават скрити договорености, безпринципни съюзи.
Въобще целият комплекс от връзки сред играчите, отговорни за днешното положение България, чиито прагматично цели се всеки да си обезпечи място в Парламента, без значение от цената.
Обезверен и равнодушен, суверенът става все по нерешителен в действителното съществуване на политическа и институционална воля за действителни промени. Това изпусна част от въздуха на набиращите скорост Има Такъв Народ, очевидно лимитира скоростта на огромните очаквания, възлагани на Политическа партия „ Промяната продължава”, взели служебна победа с поддръжката на президентската институция и някои непознати фактори, загрижени за геополитическото позициониране на България и личните ползи.
Е, „ смяната продължава”, като хубав девиз, обезпечил влизане във властта, подкрепян от пестник, вдигнат против анонимни мутри, без да е ясно стремително влезлите в политиката и властта с какво и с кого са свързани.
Докато над властта висят условията да даде отговор на въпроси, свързани с най- необятното разбиране на националната сигурност:
Ще бъде ли реализирано по- висока успеваемост в управлението;
Ще бъде ли овладяна престъпността във всичките нейни проявления, изключване на въздействието и върху обществото и държавата;
Ще бъдат ли преодолени изоставането и неблагополучията, стоварили се върху всеобщия жител на първо място;
Ще бъде ли обезпечено почтено място на страната в интернационалните отношения;
Ще бъдат ли обезпечени всеобщо налични и почтени равнище и качество на живот за българските граждани;
Ще бъдат ли отстранени дълбоката неправда и обществени неравенства, подбудени от престъпния преход;
Ще бъде ли осъдено и поправено несправедливото систематизиране на националните богатства;
Ще бъдат ли осъдени отговорните за неосъществения преход, отговорните за резултата, компактно доближаващ геноцид против българските граждани;
Кой ще даде гаранции за реализиране на проспериращо стабилно развитие;
Или още веднъж ще катастрофирам в очакванията си?
Кап. Йолов получава задания, събира и систематизира данни за претендентите за министри, за министър- ръководителя.
При идването на новата власт, инцидентно или не, пада прострелян на вътрешните стълби на военното министерство.
Бележки:
1 Вж. Кременлиев, А., Из лабиринтите на българското разузнаване, 2011 година, С., Университетско издателство „ Св. Климент Охридски”.
2 Справките са изпълнени от кап. Й. Йолов и подписани от него през юни, 1944 година Вж. Иванов, Ив. Т., Българското военно разузнаване през Втората международна война, С, Изд. РИВА
3 В Конгреса на Съединени американски щати ще умуват дали македонците не са разкрили Америка преди Колумб, https://frognews.bg/novini/kongresa-sasht-makedontsite-otkrili-amerika-predi-kolumb.html, 04.02.2022
4 МПО до Конгреса на Съединени американски щати Преобладаващото болшинство от нас в Америка сме македонски българи, https://bgnes.bg/news/mpo-do-kongresa-na-sashch-preobladavashchoto-mnozinstvo-ot-nas-v-amerika-sme-makedonski-b-lgari/, 04.02.2022
5 Северна Македония
6 Вътрешна македонска революционна организация Преговорите с РСМ да спрат за 2 година, колкото е блокирана Историческата комисия, https://bgnes.bg/news/vmro-pregovorite-s-rsm-da-sprat-za-2-g-kolkoto-e-blokirana-istoricheskata-komisia/, 04.02.2022
7 Стефан Цанев: Като драматург знам потребен ход за проблема със Северна Македония. Ако министър председателят ме попита, ще му кажа, https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10558867, 31.01.2021
8 http://n-art.bg/product/40649/nastolna-dekoratsia-maymunki.html
9 Антон Гицов: Премиерът Кирил Петков е приветлив, само че има неща, които тревожат, http://epicenter.bg/article/Anton-Gitsov--Premierat-Kiril-Petkov-e-simpatichen--no-ima-neshta--koito-trevozhat/268973/11/0, 21.12.2021
10 Стойчев, Т., Заплахата за международната сигурност слага пред тежък изпит и България, http://naaf.from-bulgaria.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=692:2020-04-01-11-43-17&catid=51:ice-top-menu, 01.04.2020
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ