1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си –

1. Както виждаме Бога, по този начин виждаме и себе си – едното е директно отражение на другото. Ако Бог пробужда в мозъка ни основно боязън и упрек, това ще рече, че вътре в нас  са се натрупали прекомерно доста боязън и упрек. Ако виждаме Бога надвишаващ с обич и съчувствие, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е изпитание на сърцето, а не на разсъдъка. Нека сърцето ти бъде пръв лидер. Не разсъдъкът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се против него и най-после го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога посредством всичко и всички във всемира, тъй като Бог не се свежда до джамия, синагога или черква. Но в случай че отново искаш да схванеш къде тъкмо е Неговото обиталище, има единствено едно място, където да го търсиш: в сърцето на оня, който обича същински.

4. Умът и любовта са от друго тесто. Умът привързва индивида и не се излага на никакви рискове, до момента в който любовта разплита всички възли и излага на заплаха всичко. Умът постоянно е внимателен и поучава: “ Пази се от прекомерно вдъхновение! ”, до момента в който любовта споделя “О, карай! Престраши се! ” Умът не се прекършва елементарно, до момента в който любовта може в момент да се трансформира в отломъци. Но точно измежду руините са скрити съкровища. Едно разрушено сърце крие несметни благосъстояния.

5. Повечето неприятности по света са подбудени от езикови неточности и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживялост. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с безмълвие.

6. Самотността и самотата са две разнообразни неща. Когато си уединен, е елементарно да изпаднеш в илюзия и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, тъй като тя значи да си самичък, без да си уединен. Ала най-после е  хубаво да намериш индивида, който да ти бъде огледало. Запомни, единствено в сърцето на различен можеш да видиш същински себе си и Божието наличие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да наподобяват нещата, не изпадай в обезсърчение. И всички порти да останат затворени, Бог ще отвори единствено за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си признателен, когато всичко е наред. Суфистът е признателен освен за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не значи да стискаш зъби и да не правиш нищо. То значи да си задоволително проникновен, с цел да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво значи търпението? То значи да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението значи да си толкоз късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава толерантен, тъй като знае, че се желае време непълната луна да стане цялостна.

9. Изток, запада, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътешестване е пътешестване във вътрешността в теб. Ако пътуваш във вътрешността към себе си, ще обиколиш надлъж и на простор света и ще  стигнеш оттатък него.

10. Акушерката знае, че няма ли болежка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия метод, с цел да се роди ново “Аз ”, се желаят доста страдания. Точно както глината би трябвало да мине през нагорещен огън, с цел да се кали, по този начин и Любовта може да се усъвършенства единствено в болката.

11. Търсенето на Любов ни трансформира. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш от вътрешната страна и извън.

12. По необятния свят има повече лъжливи водачи и неистинен учители, в сравнение с са звездите във забележимия хоризонт. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския нравствен преподавател няма да насочи към себе си вниманието си и няма да чака от теб цялостно послушание и удивление, а ще ти помогне да оцениш същинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са транспарантни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на измененията, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее посредством теб. И не се плаши, че живота ти се прекатурва с главата надолу. Откъде знаеш, че това, с което си привикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е напълно с теб. Всеки човек е незавършено дело, което постепенно, само че непреклонно се доближава до съвършенството. Всички сме незавършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде основано до дъно. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, тъй като човечеството е изтънчено изкуство, ловък калиграфия, където всяка настрана взета точица е еднообразно значима за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един идеален Бог, безупречен и безгрешен, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им недостатъци и дефекти. Не забравяй, можеш да познаеш единствено това, което си в положение да обичаш. Няма мъдрост без обич. Освен в случай че не се научим да обичаме Божието създание, не можем нито да обичаме същински Бога, нито да го познаем същински.

16. Истинската нечистотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има единствено една нечистотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с самоограничение и пост тялото си, само че сърцето се пречиства единствено с обич.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш в близост, в това число нещата, които може би не обичаш, и даже хората, които презираш и от които се гнусиш, участва в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола отвън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена мощ, която е атакува извън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се до дъно, погледни почтено и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш висша форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш метода, по – който другите се отнасят към теб, първо промени метода, по който ти самия се отнасяш км себе си. Не се ли научиш да се обичаш откровено до дъно, няма по какъв начин да бъдеш обичан. След като достигнеш този стадий обаче, бъде благодарен на всеки трън, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те води пътят. Вместо това се концентрира върху първата крачка. Това е най- сложната част и точно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, дано всичко следва естествения си ход, а останалото ще се подреди единствено. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме основани по Божий облик и въпреки всичко по този начин, че всеки да е друг и несравним. Няма двама души, които да са идентични. Няма две сърца, които да бият в идентичен темп. Ако Бог искаше всички да сме идентични, щеше да ни сътвори такива. Затова, който не почита разликите и постанова на другите мислите си, не почита и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек обичащ Бога, влезе в кръчма, тя се трансформира в негова молитвена стая, само че когато един алкохолик влезе в същата стая, тя се трансформира в негова кръчма.  Каквото и да вършим, значими са не привидностите, а това което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това по какъв начин наподобяват и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за малко и този свят не е нищо друго с изключение на повърхностна реплика на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще намерения играчката за същинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво почитание я чупят и я изхвърлят. В този живот спри по-далеч от всевъзможни крайности, тъй като те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират незабавно и малко на брой обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се вършат най-хубавите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде почтена за името си, в случай че избираме единствено красивото и загърбваме компликациите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш неприятното. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш по едно и също време и хубавото, и неприятното, не тъй като без нощ няма ден, а тъй като би трябвало да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната целокупност.

24. Човекът има неповторимо място в Божието създание. “Вдъхнах му от своя дух ”, споделя Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се какъв брой постоянно се чувстваш наместник, в случай че въобще се чувстваш подобен. Не забравяй, че на всеки от нас е предоставено да открие в себе си божествения дух и да живее съгласно него.

25. Адът е тук и в този момент. Раят също. Престани да се плашиш от пъкъла и да мечтаеш за парадайса, тъй като и едното, и другото е заложено в сегашния момент. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в парадайса. Всеки път, когато ненавиждаме, завиждаме или се опълчваме против някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани между тях посредством невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безгласен диалог. Не причинявай зло. Проявявай съчувствие. И недей да злословиш зад тила на другите – не отправяй даже привидно безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а непрекъснато се натрупат в безграничното пространство, с цел да се върнат при нас, когато му пристигна времето. От болката на един ще ни заболи всички. От насладата на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и положително, и зло, то ще върне отново при теб. Затова, при положение, че някой ти мисли злото, единствено ще усложниш ситуацията, в случай че тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето за какво четиридесет дни  и четиридесет нощи приказва и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде друго, тъй като надълбоко в себе си ти ще бъдеш различен.

28. Миналото е въпрос на пояснение. Бъдещето е заблуда. Светът не се движи като по права линия през времето. И не върви от предишното към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безпределно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш постоянно прояснение, премахни от съзнанието си предишното и бъдещето и живей в сегашния момент.

29. Съдбата не значи, че животът ти е строго предначертан. Затова е симптом на цялостно незнание да оставиш всичко на ориста и да не допринасяш ефективно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет разнообразни нива. Съдбата ти – това е нивото, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, само че зависи само от теб какъв брой добре ще свириш.

30. Истински суфист е оня, който и да го упрекват незаслужено, и да го осъждат поголовно, търпи покорно и не изрича и една едничка неприятна дума за своите зложелатели. Суфистът в никакъв случай не осъжда. Как е допустимо да имаш съперници, противници и даже хора, които за теб са “други ”, в случай, че въобще нямаш “Аз ”? Как е допустимо въобще някои да осъжда в случай, че има единствено Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, би трябвало да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като канара, сърцето ти би трябвало да бъде меко като перце. Заради болест, акцидент, загуба или нерешителност по един или различен метод всички ние се изправяме пред неща, които ни учат по какъв начин да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и съумяват да станат по-меки, до момента в който други стават по – непреклонни и отпреди. Единственият метод да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, тъй че то да обхване всичко човешко и в него отново да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не трябва да стои нищо. Нито измами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито даже вярата ти. Вярвай в своите полезности и правила, но не ги налагай на другите в никакъв случай. Ако непрекъснато разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно обвързване да изпълняваш, то е неефикасно. Пази се от всяко идолопоклонничество, тъй като идолите замъгляват зрението ти. Нека твой лидер бъде единствено и само Бог. Научи Истината, приятелю, само че внимавай да не превърнеш истините си във култове.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след гибелта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото ниво на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си цифрата нула. Ние не се разграничаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата извън, а празнотата от вътре. По същия метод имаме сили да вървим напред посредством, не на това, към което се стремим, а на съзнанието за празнина.

35. Смирението не значи да си мекушав и пасивен. То не води нито до предразсъдък, нито до капитулация. Точно противоположното. В смирението е заложена мощ – мощ извираща от вътрешната страна. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в индиферентно успокоение и мир даже когато целия необятен свят е хвърлен в ужас.

36. На този свят не сходствата или нормалното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира участват и във всеки от нас. Ето за какво вярващия би трябвало да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния притихнал в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е еволюционен развой, за който е нужна неговата диаметралност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката положително не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се опасявай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че в случай че някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия заговорник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е умел часовникар. Толкова прецизен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му пристигна времето. Нито минута по-късно, нито минута по -рано. И за всички без изключение часовникът върви правилно. За всеки има време да обича, и време да почине.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да трансформира живота си? ” “Готов ли съм да се трансформира от вътре? ”. Наистина е доста тъпо, в случай че и един, единствен ден в живота ни е същия, както предходния. Във всеки момент, с всяка нова глътка въздух би трябвало да се обновяваш още веднъж и още веднъж. Има единствено един метод да се родиш за нов живот: да умреш преди гибелта.

39. Частите може и да се трансформират, само че цялото постоянно си остава същото. На мястото на всеки апаш, напуснал този свят, се ражда различен. И всеки честен човек, който умира е заменян от нов. По този метод освен нищо не остава същото, само че и нищо не се трансформира. И да почине някой суфист, някъде се ражда различен.

40. Живот без обич не е живот. Не се питай към каква обич се стремиш духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, поражда ново и ново разделяне. Любовта няма етикети, няма избрания. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по различен метод, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!

ЛЮБОВ
Елиф Шафак