1. Желе от костенурки Гуейлингао, или желето от костенурки, е

...
1. Желе от костенурки Гуейлингао, или желето от костенурки, е
Коментари Харесай

Три необичайни, но лековити китайски деликатеса

1. Желе от костенурки

Гуейлингао, или желето от костенурки, е тип лековит десерт с доста антична история. В обичайна рецепта се употребяват бульонът от варени черупки на специфичен тип костенурки и разнообразни билки. На усет желето е по едно и също време сладко и горчиво. Обикновено като десерт се сервира охладено, гарнирано с плодове, ядки или сладостен сироп, и е изключително уместно за горещото лято.

Родното място на това лечебно желе е гр.Уджоу, провинция Гуанси. Легендата споделя, че по време на епохата на Трите царства ( 220 – 280 г.пр.Хр.) военният пълководец Джу Гълян повел войските си към южния град Уджоу, тогава именуван Цануцюен. Лятото в южните част на Китай е влажно и извънредно горещо и жегата се отразила зле на бойците, които били най-вече от Севера. Тогава локалните поданици дали на стратега свое лекарство против топлинен удар, което било приготвено от черупки на костенурки и корени туфулин (Smilax glabra). След като изпили отварата, бойците възвърнали силите си и траяли борбите си на юг. Оттогава гуейлингао се трансформира във значим десерт за императорския двор, изключително през династия Цин. Твърди се, че император Тунджъ ( 1856 – 1857 г.) се излекувал от едра шарка точно с помощта на него.

В наши дни не е допустимо да се опита истинската рецепта на този лековит десерт, тъй като в нея се употребяват черупките на стара китайска триивичеста кутиеста костенурка (Cuora trifasciata), която е необичаен тип. Те се варят в продължение на часове. След това течността се прецежда, към нея се прибавя запарка от разнообразни билки и варенето продължава до приемането на желеобразна текстура. За по-голяма компактност на десерта се прибавят оризово брашно и нишесте. Днес черупките на този необичаен тип са сменени с отглеждани във ферми големоглави костенурки (Platysternon megacephalum), или още по-добрият вид – с китайски билки с сходно деяние.

Твърди се, че потреблението на гуейлингао е допустимо да промени състава на потта и тя да не мирише толкоз неприятно, да усъвършенства дефекацията, да облекчи признаците на топлинния удар. Този горчиво-сладък десерт оказва помощ и при кожни проблеми, като акне, облекчава сърбежа, попълня силата на бъбреците, усъвършенства кръвообращението. Не се предлага обаче на дами по време на цикъл или бременност.



2.       Солени патешки яйца

Солените яйца са един от множеството китайски деликатеси. За приготвянето им се употребяват най-вече пачи яйца, тъй като са по-кремообразни и наситени на усет от кокошите.

Тъй като са обработени със сол, макар че на процедура са сурови, те устоят по-дълго от сварените. Преди приложимост би трябвало да се варят към 15 минути във вода или на пара. Солените яйца нормално се прибавят към каши или към сладкиши.

Според обичайна китайска медицина солените патешки яйца влияят върху меридианите на сърцето, далака и белите дробове, отстраняват непотребния „ огън “ от тялото. Те успокояват черния дроб и усъвършенстват зрението, овлажняват кожата, почистват белите дробове. Поради богатия състав на потребни субстанции, като протеини, мазнини, калций, желязо, манган, цинк и други минерали, са подобаващи за хора, които се възвръщат от тежко заболяване, както и за развиването на костите и при анемия.

Солените яйца обаче са свързват с един печален мотив. Жителите на провинция Фудзиен в миналото поставяли камък и солено яйце в ковчега на умрелия и по време на погребението членовете на фамилията му казвали: „ След като камъкът се разпадне и от яйцето се излюпи патенце, ще можеш да се завърнеш вкъщи. “ Тъй като това няма по какъв начин да се случи, евентуално тази гала имала за цел да подсети на хората, че умрелият ги е напуснал вечно. С тази традиция е обвързвана и поговорката: „ Отиде на могилата да продава патешки яйца. “, т.е. „ индивидът е към този момент мъртъв “.



3.       Кокоши крайници

Кокошите крайници в Китай се ценят като извънреден деликатес с лечебни свойства, изключително от дамите. Те са с богато наличие на колаген, който се усвоява елементарно от организма. Това вещество съхранява еластичността на кожата, форсира регенерацията на кожните кафези, предизвиква усвояването на белтъците и калция, укрепва стените на кръвоносните съдове, подтиква производството на еритроцити. Проучванията демонстрират, че кокошите крайници съдържат и витамини от групата В, както и А, С, Е, К, РР, фосфор, натрий, цинк и други потребни за организма субстанции. Твърди се, че потреблението им оказва помощ за заздравяването на рани, усъвършенства хормоналния баланс, подмладява, укрепва имунитета, укрепва костите, сухожилията и ставите, има позитивно влияние върху метаболизма, положението на ноктите и даже влияние удобно на нервната система.

Една легенда споделя, че в едно отдалечено село живеел дъртак, който се славел като „ лекар-чудотворец “. Той продавал на пазара мариновани с лимон пилешки крайници, за които се твърдяло, че имали вълшебно деяние, укрепват тялото и лекуват всички заболявания.

Жената на млад земеделец от селото се разболяла от рядка болест и никой от локалните лекари не съумял да ѝ помогне. Състоянието ѝ се влошавало с всеки минал ден и брачният партньор ѝ, който инцидентно чул за „ чудатия доктор “, решил да го потърси на пазара и да купи от вълшебните кокоши крайници. Веднага щом ги изяла, младата жена се усмихнала и споделила: „ Толкова са вкусни и един живот си коства единствено, тъй като си опитал от тях. “ Скоро по-късно положението ѝ почнало да се усъвършенства и не след дълго, тя оздравяла изцяло.

След тази преживелица славата на вълшебните кокоши крайници достигнала и до други и от ден на ден хора идвали особено до селото, с цел да купят от тях.
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР