1 и 2 евроцента може да не влязат в джоба на българина
1 и 2 евроцента може да не влязат в джоба
на българина
Дори България да бъде призната в еврозоната и еврото да стане законно разплащателно средство у нас, има възможност монетите от 1 и 2 евроцента в никакъв случай да не намерят място в портмонето на българина. Причината е, че множеството хора към този момент не ги употребяват. Поради това все
повече страни вземат решение да се откажат от тях, а полемиката за това от време на време се повдига от Европейска комисия.
Германия е напът да оглави самодейността за унищожаване на 1 и 2 евроцента. Идеята набира все по-голяма известност, а неотдавна откри покровител и от Националния конгрес за парите в брой – организация, която е подкрепена от Бундесбанк, която изиска финансовото министерство да вкара правилото за закръгляне на цените.
Така в случай че дадена стока коства 4,98 евро, цената да стане 5 евро,
а в случай че е 1,02 евро – да е 1 евро. Това обаче ще важи само при заплащане в брой, а при онлайн преводи сумите ще се резервират с акуратност до центове.
Идеята да се спре сеченето на 1 и 2 цента се разисква от години и на равнище Европейска комисия.
Според данни на Европейска комисия от 2013 година разликата сред разноските за произвеждане и фактическата стойност на монетите е достигнала над 1,4 милиарда евро. Сега, 10 години по-късно, евентуално са доста повече. Отделно се прибавят и спомагателни разноски за превоз и предпазване. Последно при започване на 2022 година Европейска комисия прикани за общи правила за закръгляване в търговията и разгласи съвещания с страните членки.
Според Европейската централна банка сега в обращение са
40,1 милиapдa мoнeти oт 1 eвpoцeнт и 31,4 милиapдa oт 2 eвpoцeнтa
Всъщност в множеството страни монетите с най-нисък номинал са тези, които се секат най-вече. А последното проучване на Евробарометър от края на 2024 година демонстрира, че шест от 10 интервюирани поддържат премахването на монетите от 1 и 2 евроцента и използването
на наложително закръгляне нагоре или надолу на крайната сума на покупката.
В Белгия, Финландия, Холандия, Словакия и Ирландия цените към този момент постоянно биват закръгляни до най-близкото число, завършващо на 5 цента. Италия също одобри законодателство за закръгляне и спря да сече монети от 1 и 2 цента през 2018 година Изчисленията на страната демонстрират, че по този начин ще пести по към 20 000 евро годишно. Литва прие
законодателство за закръгляне през 2014 година, а от началото на тази правилото влезе в действие и в Естония .
И отвън еврозоната има такива трендове. През 2020 г. Англия съобщи, че има остатъци от монети от две лири и от два пенса и монетният двор няма да създава такива през идващото десетилетие.
Доналд Тръмп съумя да изпревари Европейска комисия със прекъсването на монетите от 1 цент
“Прекалено дълго Съединените щати са секли стотинки, които безусловно ни костват повече от 2 цента. Това е толкоз прахосническо ”, твърди американският президент. И изиска да заличи центовете. Реално за това е нужно и позволение от Конгреса, само че причините на Тръмп не са за подценяване – той акцентира, че за изсичането на
1 цент се харчат 3,5 цента, което е извънредно нерентабилно.
Други страни по света от дълго време са подхванали тази крачка. Kaнaдa cпpя дa пpoизвeждa мoнeти oт eдин цeнт пpeз 2012 година, само че резервира тези, останали в обращение като законно разплащателно средство, а през днешния ден потребителите към този момент са привикнали със закръглянето.
Aвcтpaлия cпpя тeзи oт eдин и двa цeнтa oщe пpeз 1992 година и в този момент тече полемика за заличаването на 5 цента.
Нова Зеландия предприе и тази крачка през 2006 година, откакто отстрани монетите от 1 и 2 цента още през 1990 година Според откриватели в резултат на това цените там в действителност понижават, вместо да се покачват, евентуално с помощта на пазарната конкуренция, което е задоволително, с цел да попречи на търговците на дребно да се пробват да играят със системата.
Швеция също е от страните, които доста рано отстраняват най-дребните си монети – още през 1972 година
Все отново към този момент си имаме дизайн по какъв начин ще наподобяват българските евромонети. Той възпроизвежда актуалните знаци, изсечени върху българските разменни монети: Мадарският конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, св. Иван Рилски – на монета от 1 евро, и Паисий Хилендарски –
на монета от 2 евро. На последната ще е изписан и надписът “Боже, пази България ”.
Закръглянето поради унищожаване на дребните монети тормози консуматори и икономисти, че
ще докара до повишение на инфлацията
Те се притесняват, че сумите ще се преизчисляват най-вече нагоре. Различни изследвания обаче оборват тези страхове. Например проучване на централната банка на Англия показва, че единствено един от всеки осем продукта е с цена, която би трябвало да се закръгли нагоре. Друго изследване на икономическия професор Робърт Уаплес пък потвърждава,
че опциите за закръгляне нагоре или надолу са идентични.
Големият проблем за стопанската система в действителност са цени, които приключват на 99. От една страна, това забавя търговците – скоростта на касата, изключително в супермаркетите, е извънредно значима, с цел да не се образува опашка. А извършването на покупки се забавя доста, в случай че потребителят стартира да рови и да брои дребни монети. Изследване на американската асоциация на супермаркетите пресмята, че
търсенето на монети прибавя по 2,5 секунди при всяко заплащане кеш
Умнoжeно пo милиoн пъти днeвнo, забавянето става доста.
“Нищо в магазина не коства един или два цента.
Ако характерни номинали се създават единствено поради точност, само че не може да се употребяват за покупки, тогава системата би трябвало да бъде изменена и всички монети в обращение да може да се употребяват вярно ”, споделя Джеси Крафт, асистент-куратор в
Американското нумизматично сдружение – организация, отдадена на проучването на монети и пари.
Говорейки за точност, Крафт има поради един от причините за запазването на дребните монети – съвършеното счетоводство. Повечето страни по света употребяват десетична система, която доближава до стотни от дадената единица, тъй че има смисъл да съществуват монети, които могат да покрият тази стойност.
У нас в обращение са над 2,16 милиарда жълти стотинки
Към края на март по данни на Българска народна банка у нас в обращение има 918 484 566 монети от 1 стотинка, 865 222 130 броя от 2 стотинки и 380 500 612 от 5 стотинки.
Анкета на “24 часа ” от 2022 година сподели, че българите също считат монетите от 1, 2 и 5 ст. за непотребни. Българска народна банка обаче е безапелационна, че те няма да се отстраняват.
Изтеглянето на жълтите стотинки от обращение изисква преизчисляване на всички плащания от и към страната, на междуфирмени разплащания и други интервенции. Но пък сеченето на монетите от 1 и 2 стотинки към този момент е нерентабилно, пресметнаха специалисти в паричното обращение.
Преди 12 години не е било по този начин – съгласно данни от 2013 година са платени близо 3 млн. за изсичането на монети от 1 стотинка с номинал 4,7 млн. лева Сега металите костват почти 120% по-скъпо и съгласно неофициални сметки разноските за производството са с 25-30% по-високи от техния номинал. Към това би трябвало да се прибавят и изхарчени пари за предпазване, разпространяване, преброяване, евакуиране и претопяване на развалени монети.
В множеството случаи потребителите не си прибират рестотото от 1 или 2 стотинки или го оставят в кутии за дарения, които постоянно са ситуирани до касите на магазините. Ако изтърван монетка на улицата, множеството хора не биха си създали труда да се наведат да си я приберат. Жълтите стотинки се търкалят по джобове, портмонета и чанти или пък се събират в буркани. Може да се намерят на всички места, само че не и там, където би трябвало да бъдат – в обращение. Хората не ги харчат и те просто седят, без да носят стойност. Вече даже множеството автомати не ги одобряват. Но дребните монети въпреки всичко са потребни за някои хора. Благотворителните организации получават огромна част от даренията си точно от събраното от кутиите до касите в магазините.
на българина
Дори България да бъде призната в еврозоната и еврото да стане законно разплащателно средство у нас, има възможност монетите от 1 и 2 евроцента в никакъв случай да не намерят място в портмонето на българина. Причината е, че множеството хора към този момент не ги употребяват. Поради това все
повече страни вземат решение да се откажат от тях, а полемиката за това от време на време се повдига от Европейска комисия.
Германия е напът да оглави самодейността за унищожаване на 1 и 2 евроцента. Идеята набира все по-голяма известност, а неотдавна откри покровител и от Националния конгрес за парите в брой – организация, която е подкрепена от Бундесбанк, която изиска финансовото министерство да вкара правилото за закръгляне на цените.
Така в случай че дадена стока коства 4,98 евро, цената да стане 5 евро,
а в случай че е 1,02 евро – да е 1 евро. Това обаче ще важи само при заплащане в брой, а при онлайн преводи сумите ще се резервират с акуратност до центове.
Идеята да се спре сеченето на 1 и 2 цента се разисква от години и на равнище Европейска комисия.
Според данни на Европейска комисия от 2013 година разликата сред разноските за произвеждане и фактическата стойност на монетите е достигнала над 1,4 милиарда евро. Сега, 10 години по-късно, евентуално са доста повече. Отделно се прибавят и спомагателни разноски за превоз и предпазване. Последно при започване на 2022 година Европейска комисия прикани за общи правила за закръгляване в търговията и разгласи съвещания с страните членки.
Според Европейската централна банка сега в обращение са
40,1 милиapдa мoнeти oт 1 eвpoцeнт и 31,4 милиapдa oт 2 eвpoцeнтa
Всъщност в множеството страни монетите с най-нисък номинал са тези, които се секат най-вече. А последното проучване на Евробарометър от края на 2024 година демонстрира, че шест от 10 интервюирани поддържат премахването на монетите от 1 и 2 евроцента и използването
на наложително закръгляне нагоре или надолу на крайната сума на покупката.
В Белгия, Финландия, Холандия, Словакия и Ирландия цените към този момент постоянно биват закръгляни до най-близкото число, завършващо на 5 цента. Италия също одобри законодателство за закръгляне и спря да сече монети от 1 и 2 цента през 2018 година Изчисленията на страната демонстрират, че по този начин ще пести по към 20 000 евро годишно. Литва прие
законодателство за закръгляне през 2014 година, а от началото на тази правилото влезе в действие и в Естония .
И отвън еврозоната има такива трендове. През 2020 г. Англия съобщи, че има остатъци от монети от две лири и от два пенса и монетният двор няма да създава такива през идващото десетилетие.
Доналд Тръмп съумя да изпревари Европейска комисия със прекъсването на монетите от 1 цент
“Прекалено дълго Съединените щати са секли стотинки, които безусловно ни костват повече от 2 цента. Това е толкоз прахосническо ”, твърди американският президент. И изиска да заличи центовете. Реално за това е нужно и позволение от Конгреса, само че причините на Тръмп не са за подценяване – той акцентира, че за изсичането на
1 цент се харчат 3,5 цента, което е извънредно нерентабилно.
Други страни по света от дълго време са подхванали тази крачка. Kaнaдa cпpя дa пpoизвeждa мoнeти oт eдин цeнт пpeз 2012 година, само че резервира тези, останали в обращение като законно разплащателно средство, а през днешния ден потребителите към този момент са привикнали със закръглянето.
Aвcтpaлия cпpя тeзи oт eдин и двa цeнтa oщe пpeз 1992 година и в този момент тече полемика за заличаването на 5 цента.
Нова Зеландия предприе и тази крачка през 2006 година, откакто отстрани монетите от 1 и 2 цента още през 1990 година Според откриватели в резултат на това цените там в действителност понижават, вместо да се покачват, евентуално с помощта на пазарната конкуренция, което е задоволително, с цел да попречи на търговците на дребно да се пробват да играят със системата.
Швеция също е от страните, които доста рано отстраняват най-дребните си монети – още през 1972 година
Все отново към този момент си имаме дизайн по какъв начин ще наподобяват българските евромонети. Той възпроизвежда актуалните знаци, изсечени върху българските разменни монети: Мадарският конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, св. Иван Рилски – на монета от 1 евро, и Паисий Хилендарски –
на монета от 2 евро. На последната ще е изписан и надписът “Боже, пази България ”.
Закръглянето поради унищожаване на дребните монети тормози консуматори и икономисти, че
ще докара до повишение на инфлацията
Те се притесняват, че сумите ще се преизчисляват най-вече нагоре. Различни изследвания обаче оборват тези страхове. Например проучване на централната банка на Англия показва, че единствено един от всеки осем продукта е с цена, която би трябвало да се закръгли нагоре. Друго изследване на икономическия професор Робърт Уаплес пък потвърждава,
че опциите за закръгляне нагоре или надолу са идентични.
Големият проблем за стопанската система в действителност са цени, които приключват на 99. От една страна, това забавя търговците – скоростта на касата, изключително в супермаркетите, е извънредно значима, с цел да не се образува опашка. А извършването на покупки се забавя доста, в случай че потребителят стартира да рови и да брои дребни монети. Изследване на американската асоциация на супермаркетите пресмята, че
търсенето на монети прибавя по 2,5 секунди при всяко заплащане кеш
Умнoжeно пo милиoн пъти днeвнo, забавянето става доста.
“Нищо в магазина не коства един или два цента.
Ако характерни номинали се създават единствено поради точност, само че не може да се употребяват за покупки, тогава системата би трябвало да бъде изменена и всички монети в обращение да може да се употребяват вярно ”, споделя Джеси Крафт, асистент-куратор в
Американското нумизматично сдружение – организация, отдадена на проучването на монети и пари.
Говорейки за точност, Крафт има поради един от причините за запазването на дребните монети – съвършеното счетоводство. Повечето страни по света употребяват десетична система, която доближава до стотни от дадената единица, тъй че има смисъл да съществуват монети, които могат да покрият тази стойност.
У нас в обращение са над 2,16 милиарда жълти стотинки
Към края на март по данни на Българска народна банка у нас в обращение има 918 484 566 монети от 1 стотинка, 865 222 130 броя от 2 стотинки и 380 500 612 от 5 стотинки.
Анкета на “24 часа ” от 2022 година сподели, че българите също считат монетите от 1, 2 и 5 ст. за непотребни. Българска народна банка обаче е безапелационна, че те няма да се отстраняват.
Изтеглянето на жълтите стотинки от обращение изисква преизчисляване на всички плащания от и към страната, на междуфирмени разплащания и други интервенции. Но пък сеченето на монетите от 1 и 2 стотинки към този момент е нерентабилно, пресметнаха специалисти в паричното обращение.
Преди 12 години не е било по този начин – съгласно данни от 2013 година са платени близо 3 млн. за изсичането на монети от 1 стотинка с номинал 4,7 млн. лева Сега металите костват почти 120% по-скъпо и съгласно неофициални сметки разноските за производството са с 25-30% по-високи от техния номинал. Към това би трябвало да се прибавят и изхарчени пари за предпазване, разпространяване, преброяване, евакуиране и претопяване на развалени монети.
В множеството случаи потребителите не си прибират рестотото от 1 или 2 стотинки или го оставят в кутии за дарения, които постоянно са ситуирани до касите на магазините. Ако изтърван монетка на улицата, множеството хора не биха си създали труда да се наведат да си я приберат. Жълтите стотинки се търкалят по джобове, портмонета и чанти или пък се събират в буркани. Може да се намерят на всички места, само че не и там, където би трябвало да бъдат – в обращение. Хората не ги харчат и те просто седят, без да носят стойност. Вече даже множеството автомати не ги одобряват. Но дребните монети въпреки всичко са потребни за някои хора. Благотворителните организации получават огромна част от даренията си точно от събраното от кутиите до касите в магазините.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ