1. Гадсби“ от Ърнест Винсънт Райт Някои биха казали, че

1. „ Гадсби “ от Ърнест Винсънт Райт

Някои биха споделили, че „ Гадсби “ е книга за „ мощно привличане и обич “, само че самият създател не би употребявал тъкмо тези думи. Вместо това, Ърнест Райт би употребявал думи, в които няма буквата „ е “. Това е по този начин, тъй като през 1939 година той си дава обещание да напише книгата напълно с думи, в които не взе участие „ е “ – най-често срещаната писмен знак в британския език.

По този метод Райт желае да потвърди, че всеки популярен създател може да работи по този сложен метод и все пак, да успее да опише завладяваща история. Той даже изтръгва бутона с буквата „ е “ от пишещата си машина и слага богатия си речник на тестване.

Когато публикуването на книгата е оповестено, един песимист написа писмо на Райт, в което твърди, че основаването на такава книга е невероятно. В увода на книгата, създателят написа, „ Добре, невъзможното е реализирано “. За страдание той не доживява да види триумфа на творбата си, защото умира през същата година, в която „ Гадсби “ е издадена.

2. „ Скафандърът и пеперудата “ от Жан-Доминик Бауби

Много създатели минават през какви ли не заболявания и душевни страдания, с цел да приключват своите шедьоври, само че надали някой е страдал толкоз, колкото Жан-Доминик Бауби – основният редактор на френското фешън списание „ Elle ”.

През 1995 година, когато е на 43 години, Бауби претърпява сърдечен удар, след което изпада в кома за два дни. Когато се разсънва, цялото му тяло, с изключение на левия му клепач, е парализирано. Въпреки това, Бауби е решен да написа. Използвайки единствено своето голямо въображение и единственото си мигащо око, той стартира работа по „ Скафандърът и пеперудата “. Бауби работи с асистент, който му демонстрира буквите, а когато уточни вярната, Жан-Доминик премигва с окото си, с цел да удостовери.

Книгата му се трансформира в бестселър в цяла Европа. За страдание Бауби умира през 1997 – скоро откакто излиза първият тираж. Той пропуща освен преводите на творбата си, само че и филмовата му екранизация, направена през 2007 година.

3. „ Transcendence-Perfection ” от Шри Чинмой

Преди гибелта си през 2007 година индийският мистик Шри Чинмой написа към 1000 книги, 20 000 песни и 115 000 поеми. Някои са на родния му език – бенгалски, а други на британски. Очевидно Чинмой е пишел извънредно бързо, само че в никакъв случай не е бил толкоз бърз, колкото на 1.11.1975 година, когато написа „ Transcendence-Perfection ” (колекция от 843 поеми) единствено за 24 часа.

Как може Чинмой да е толкоз продуктивен? Той има вяра, че ключът се крие в медитацията. „ Външният разум е като повърхността на море. На повърхността морето е вилнеещи вълни… само че когато се гмурнем на надълбоко, същото море е спокойно, безшумно и умерено. Там откриваме източника на творчеството “.

4. „ Бдение над Финеган “ от Джеймс Джойс

Джойс приключва „ Бдение над Финеган “ единствено 2 години преди гибелта си през 1941 година. По това време той е съвсем изцяло кьорав, по тази причина диктува на своя другар Самюел Бекет. Когато „ Бдение над Финеган “ е приключена, тя се трансформира в една от най-трудно разгадаемите и тайнствени творби на британската литература.

5. „ Washington Crossing the Delaware ” от Дейвид Шълман

Етимологът Дейвид Шълман в действителност обича думите. Той има голям принос за Оксфордския британски речник. По време на Втората международна война служи в армията и употребявайки езиковите си умения, съумява да дешифрира японските кодове. Най-удивителната му работа обаче, се появява през 1936 година, когато написа сонета „ Washington Crossing the Delaware ”.

Това, което прави творбата толкоз удивително е, че всеки от 14-те стиха е анаграма на заглавието. Нещо повече, стиховете образуват римуващи се строфи, които описват някаква история.