Проф. Пламен Павлов: Неглижирането на 1 февруари 1945 е опасно за демократичното бъдеще на България
1 февруари 1945 година не е единствено най-черната дата в историята на Трета българска страна, само че може би в цялата ни история. Такова безумно изтребления на българския политически хайлайф, на хора, които най-често нямат провинения от позиция на закона и националните ползи, няма аналог. Дори когато непознати завоеватели са превземали България и са правили закононарушения, не са осъществявали такова пречистване на хора, както вършат през днешния ден в Путинова Русия, проучва още професорът пред БГНЕС.
" 1 февруари 1945 година освен се подминава. Има един целеустремен блян тя да бъде отричана, както и всички закононарушения на комунистическия режим след не по-малко черната дата 9 септември 1944 година Правят се всевъзможни опити на лявоориентирани интелектуалци и „ експерти “ да търсят някакви аналози с Нюрнбергския развой. Когато се създадат обаче най-преки аналогии се вижда, че по степен на свирепост в България се надминава доста съществено случилото се в огромни европейски страни като Франция и Италия. Но не би трябвало да забравяме, че тук става дума за Царство България, която непредпазливо е част от оста Рим-Берлин-Токио, и на процедура води политика на неутралитет.
В България има и едно привнесено извън и едва партизанско придвижване, което не среща съвсем никаква поддръжка от страна на популацията. Действията на формалната власт против него са несравними с терора след 9 септември, който целеустремено избива елита на нацията, с цел да го размени с един дисциплиниран на окупатора „ хайлайф “. Това са доста постоянно хора без обучение и с престъпни прояви.
Датата 1 февруари не се постанова, тъй като тя от време на време е подценявана от формалната власт. Достатъчно е да посочим държанието на президента Румен Радев, който един път е приема, един път е не помни.
Жестокостта беше нужна, с цел да може България да се трансформира в робска на Съюз на съветските социалистически републики страна. Изпълнява се волята на „ второто избавление “. Най-скандалното е, че сега има хора в България, които отхвърлят всичко това и даже мечтаят за някакво „ трето избавление “. Виждаме цели политически партии, които седят в Народното събрание с прокремълска ориентировка и тя не е единствено една. В това отношение се нуждаем от филтриране като общество и като политически хайлайф. Загърбването и неглижирането на тези проблеми основава доста огромна заплаха за демократичното бъдеще на България “, се споделя в разбора на проф. Пламен Павлов.
" 1 февруари 1945 година освен се подминава. Има един целеустремен блян тя да бъде отричана, както и всички закононарушения на комунистическия режим след не по-малко черната дата 9 септември 1944 година Правят се всевъзможни опити на лявоориентирани интелектуалци и „ експерти “ да търсят някакви аналози с Нюрнбергския развой. Когато се създадат обаче най-преки аналогии се вижда, че по степен на свирепост в България се надминава доста съществено случилото се в огромни европейски страни като Франция и Италия. Но не би трябвало да забравяме, че тук става дума за Царство България, която непредпазливо е част от оста Рим-Берлин-Токио, и на процедура води политика на неутралитет.
В България има и едно привнесено извън и едва партизанско придвижване, което не среща съвсем никаква поддръжка от страна на популацията. Действията на формалната власт против него са несравними с терора след 9 септември, който целеустремено избива елита на нацията, с цел да го размени с един дисциплиниран на окупатора „ хайлайф “. Това са доста постоянно хора без обучение и с престъпни прояви.
Датата 1 февруари не се постанова, тъй като тя от време на време е подценявана от формалната власт. Достатъчно е да посочим държанието на президента Румен Радев, който един път е приема, един път е не помни.
Жестокостта беше нужна, с цел да може България да се трансформира в робска на Съюз на съветските социалистически републики страна. Изпълнява се волята на „ второто избавление “. Най-скандалното е, че сега има хора в България, които отхвърлят всичко това и даже мечтаят за някакво „ трето избавление “. Виждаме цели политически партии, които седят в Народното събрание с прокремълска ориентировка и тя не е единствено една. В това отношение се нуждаем от филтриране като общество и като политически хайлайф. Загърбването и неглижирането на тези проблеми основава доста огромна заплаха за демократичното бъдеще на България “, се споделя в разбора на проф. Пламен Павлов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ