Проф. Мартин Иванов: Народният съд е бил създаден, за да убие хиляди и да подчини милиони
1 февруари 1945 година една от най-черните дати в черния календар на комунизма в България. Преди 81 години противоконституционният национален съд влиза в историята с най-масовото изговаряне на смъртни присъди. В нощта против втори февруари са екзекутирани тримата регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. Общо наказаните на гибел са 2730, други 1305 получават присъди " пожизнен затвор ". Не е пресилено да се каже, че така наречен Народен съд унищожава орисите на десетки хиляди и цвета на българската нация. Следва основаването на лагерите на гибелта за така наречен " врагове на народа " и вездесъщата Държавна сигурност, чийто сътрудници, сътрудници и явочници и до през днешния ден морализателстват и сочат с пръст " врагове на народа ", тъй като в България лустрацията не се случи. Нещо повече – доносниците на комунистическите секрети служби даже се снабдиха с политическа и икономическа власт, която по завещание предадоха на своите деца и внуци. Днес почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим. Гост в студиото на " Интервюто " е проф. Мартин Иванов – историк и откривател, създател на книгата " Бившите хора " на концлагерна България.
- Защо е значимо да не се не помнят по този начин нареченият национален съд и закононарушенията на комунизъм?
проф. Мартин Иванов: " Защото би трябвало да не се не помнят както по този начин наречения национален съд, по този начин и закононарушенията на комунизма. Знаете ли, днеска прочетох един превъзходен пост на нашият публицист Георги Господинов, който допускам и множеството от вашите фенове са видели в своите нюзфийдове във Facebook, че в действителност паметта е онази светлинка, която ни пази от бесовете да се повторят и да дойдат още веднъж в нашето съвремие. А ние всички живеем в едно доста ужасно време, което стартира от ден на ден и повече да припомня 30-те и 40-те години на предишния век. Всъщност паметта е онази тънка нишка, която може би, дай Боже, ще ни защищити от повторения на събитията. "
- Днес не използваме ли това доста елементарно – " би трябвало нов Народен съд "?
проф. Мартин Иванов: " Да, за съжаление… Някак си, без да си дават сметка, доста хора раздават присъди и обвинявания. Мене ми се коства, че днешният ден наизуст е в действителност една добра опция да се замислим за предишното. И нашата история не е единствено блестящи победи, за жалост в нея има и не чак толкоз красиви моменти. Тяхното познаване и тяхното осмисляне би ни дало опция да погледнем с едни по-чисти очи в бъдещето. "
- Освен орисите на наказаните, какви други ориси пречупва така наречен Народен съд?
проф. Мартин Иванов: " Ние сме един екип от десетина сътрудници – историци от Софийския университет, Нов Български университет, Българска академия на науките, студенти, докторанти, които си поставихме за цел да проучим всички присъди в цялата страна. Тъй като, сега, и вие във вашите начални думи споменахте за първия състав на Народният съд, който разстрелва и убива политическият хайлайф на страната, само че наред с него в цялата страна текат сходни процеси. Почти 80 състава, които организират над 130 процеса в цялата страна. Общо през Народният съд минават сред 10 и 11 хиляди души. Нашият екип има за цел да събере информация за всички тези хора, доколкото са оживели архивите. Почти всекидневно получаваме писма от родственици, които са чували нещо за своите прадядовци и дядовци, само че не знаят детайлности. Благодарение на уеб страницата, който създаваме и който към този момент съдържа информация за съвсем цяла Северна България, плюс Бургаско и Пиринска Македония, ще даде опция да населим историята с хора и персонални ориси. "
- Ясно ли е кои са съдиите в Народния съд?
проф. Мартин Иванов: " Ясно е, че това не е юридически съд, не е съд, който дава отговор на Търновската конституция – той е противоконституционен. Това е ексклузивен съд с всички белези на политически съд, изключително когато четем телеграмите на Георги Димитров, изпращани от Москва до Трайчо Костов. "
- Ако погледнем състава на съдиите, удостоверява ли се, че това е политически съд?
проф. Мартин Иванов: " Да, несъмнено. За втората половина на процеса – за националните съдии – съвсем никой не е писал. Установихме, че огромна част от тях са юридически необразовани. Има хора, подписвали присъди с палец. Най-фрапантният случай е Евтим Пандурски от тогавашната Горна Джумая, който с палеца си е осъдил над 200 индивида, съвсем половината от тях на гибел. Сред съдиите има студенти, шивачи, овчари, земеделци, домакини. Установихме и фамилна обязаност с незаконните партизани. Те са освен пристрастни, само че и политически послушни. "
- Може ли да се каже, че делото на Народния съд е продължено от Държавна сигурност?
проф. Мартин Иванов: " Народният съд е най-добре документираният епизод от една дълга вълна на политически репресии, траяла десетилетия. Той даже не дава началото – началото стартира с арестите и разстрелите без съд и присъда. Народният съд е показна акция. Държавна сигурност в идващите години става всемогъщ орган, който взема решение орисите на милиони българи и чиято сянка тегне и през днешния ден. "
- Защо не се случи лустрацията в България?
проф. Мартин Иванов: " Българите не са доста историчен народ. Не познаваме фамилната си история, а по какъв начин тогава да познаваме националната. Историята постоянно е комфортно опрощение, а не мотив за осмисляне. Затова и елементарно одобряваме клишета и агитация. Унищожени са доста документи и нямаме компас. Оставаме да имаме вяра на думите на сътрудници, че са работили за родината. "
- Но 36 години по-късно доносниците от Държавна сигурност не престават да имат въздействие?
проф. Мартин Иванов: " Продължават, тъй като обществото е склонно да приема лесните отговори. Има хора, принудени посредством шантаж, само че има и такива, които непринудено са станали сътрудници и по-късно са правили нечистоплътни неща и са осребрили това. Това е едно от най-тъжните неща – под идеологическите наставления хора са се обогатявали и са разчиствали персонални сметки. "
Вижте цялото изявление във видеото
- Защо е значимо да не се не помнят по този начин нареченият национален съд и закононарушенията на комунизъм?
проф. Мартин Иванов: " Защото би трябвало да не се не помнят както по този начин наречения национален съд, по този начин и закононарушенията на комунизма. Знаете ли, днеска прочетох един превъзходен пост на нашият публицист Георги Господинов, който допускам и множеството от вашите фенове са видели в своите нюзфийдове във Facebook, че в действителност паметта е онази светлинка, която ни пази от бесовете да се повторят и да дойдат още веднъж в нашето съвремие. А ние всички живеем в едно доста ужасно време, което стартира от ден на ден и повече да припомня 30-те и 40-те години на предишния век. Всъщност паметта е онази тънка нишка, която може би, дай Боже, ще ни защищити от повторения на събитията. "
- Днес не използваме ли това доста елементарно – " би трябвало нов Народен съд "?
проф. Мартин Иванов: " Да, за съжаление… Някак си, без да си дават сметка, доста хора раздават присъди и обвинявания. Мене ми се коства, че днешният ден наизуст е в действителност една добра опция да се замислим за предишното. И нашата история не е единствено блестящи победи, за жалост в нея има и не чак толкоз красиви моменти. Тяхното познаване и тяхното осмисляне би ни дало опция да погледнем с едни по-чисти очи в бъдещето. "
- Освен орисите на наказаните, какви други ориси пречупва така наречен Народен съд?
проф. Мартин Иванов: " Ние сме един екип от десетина сътрудници – историци от Софийския университет, Нов Български университет, Българска академия на науките, студенти, докторанти, които си поставихме за цел да проучим всички присъди в цялата страна. Тъй като, сега, и вие във вашите начални думи споменахте за първия състав на Народният съд, който разстрелва и убива политическият хайлайф на страната, само че наред с него в цялата страна текат сходни процеси. Почти 80 състава, които организират над 130 процеса в цялата страна. Общо през Народният съд минават сред 10 и 11 хиляди души. Нашият екип има за цел да събере информация за всички тези хора, доколкото са оживели архивите. Почти всекидневно получаваме писма от родственици, които са чували нещо за своите прадядовци и дядовци, само че не знаят детайлности. Благодарение на уеб страницата, който създаваме и който към този момент съдържа информация за съвсем цяла Северна България, плюс Бургаско и Пиринска Македония, ще даде опция да населим историята с хора и персонални ориси. "
- Ясно ли е кои са съдиите в Народния съд?
проф. Мартин Иванов: " Ясно е, че това не е юридически съд, не е съд, който дава отговор на Търновската конституция – той е противоконституционен. Това е ексклузивен съд с всички белези на политически съд, изключително когато четем телеграмите на Георги Димитров, изпращани от Москва до Трайчо Костов. "
- Ако погледнем състава на съдиите, удостоверява ли се, че това е политически съд?
проф. Мартин Иванов: " Да, несъмнено. За втората половина на процеса – за националните съдии – съвсем никой не е писал. Установихме, че огромна част от тях са юридически необразовани. Има хора, подписвали присъди с палец. Най-фрапантният случай е Евтим Пандурски от тогавашната Горна Джумая, който с палеца си е осъдил над 200 индивида, съвсем половината от тях на гибел. Сред съдиите има студенти, шивачи, овчари, земеделци, домакини. Установихме и фамилна обязаност с незаконните партизани. Те са освен пристрастни, само че и политически послушни. "
- Може ли да се каже, че делото на Народния съд е продължено от Държавна сигурност?
проф. Мартин Иванов: " Народният съд е най-добре документираният епизод от една дълга вълна на политически репресии, траяла десетилетия. Той даже не дава началото – началото стартира с арестите и разстрелите без съд и присъда. Народният съд е показна акция. Държавна сигурност в идващите години става всемогъщ орган, който взема решение орисите на милиони българи и чиято сянка тегне и през днешния ден. "
- Защо не се случи лустрацията в България?
проф. Мартин Иванов: " Българите не са доста историчен народ. Не познаваме фамилната си история, а по какъв начин тогава да познаваме националната. Историята постоянно е комфортно опрощение, а не мотив за осмисляне. Затова и елементарно одобряваме клишета и агитация. Унищожени са доста документи и нямаме компас. Оставаме да имаме вяра на думите на сътрудници, че са работили за родината. "
- Но 36 години по-късно доносниците от Държавна сигурност не престават да имат въздействие?
проф. Мартин Иванов: " Продължават, тъй като обществото е склонно да приема лесните отговори. Има хора, принудени посредством шантаж, само че има и такива, които непринудено са станали сътрудници и по-късно са правили нечистоплътни неща и са осребрили това. Това е едно от най-тъжните неща – под идеологическите наставления хора са се обогатявали и са разчиствали персонални сметки. "
Вижте цялото изявление във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ