Рехавият концерт на площада и елитарната конференция в Хилтън олицетворяват истината 90/10
1. Баталиите към разглобката на „ сглобката “ и взаимното клепане на участниците засенчват дори лайтмотива на властта: безбрежната антируска политика и агитация. Чийто разцвет беше честването на натовските годишнини. Понеже отново останаха напразно неспирните старания на властта да накарат елементарния човек да отвърне усеща от Русия и да обърне поглед към НАТО, не е неприятно да се позабавляваме с нежеланата от уредниците противоположна страна на тези сакрални „ празнувания “.
Върховият миг, наподобява, беше семплият концерт в центъра на София. Каквото и да са имали „ атлантиците “ поради с проявлението му, той оставя чувство за потиснатост. В съпоставяне с него, предновогодишните постни музикални пици на същия площад ще да демонстрират повече живец.
Тъжно беше да се гледа по какъв начин заминаващият си министърът на защитата Тагарев чете без страст от някакви листчета нещо, написано евентуално от различен за „ всенародните “ празнувания. Това си беше самобитна самокритика за неговата подготвеност и омагьосване. Надеждите са, че неговият правоприемник не би се снимал пред непознато национално знаме и не би се клел пред Вашингтон, че властта ще направи така, че всичко, обвързвано с Русия, да се изтръгне от духа на българския народ.
Премиерът Денков, който кой знае за какво направляваше своя длъжностен правоприемник, а на концерта редеше със пристрастеност думите за агресора Русия, жертвата Украйна и бранителя НАТО.
Десетината настоящи и ексминистри и други политици, седнали против изпълнителите, закръгляха „ елитната “ аудитория на концерта. Гледайки ги, човек може да стигне до заключението, че най-личният от тях беше добродушно седящият Соломон Паси – в бяло. Както и военачалник Аню Ангелов, спечелил си в битността на министър на защитата прозвището Ньойски. Вероятно знак на признателност на българското воиство за нещо, което е направил за България и нейната войска.
Двеста-триста жители приветстваха изпълнителите с български и атлантически знаменца. Но надали някой от тях, както и никое публично лице, не счете за нужно да пее националния химн.
Не може да не прави усещане, че на концерта не беше президентът на Република България Румен Радев. Факт, който поражда зли усеща у едни, в тази ситуация „ атлантиците “, и задоволство измежду други, съперниците на въвличането на България във война с Русия. Но защото те са по-голямата част от народа, значи може да се допусне, че президентът е решил да изрази възприятията и настроенията на болшинството. Какво неприятно има в това, че президентът постъпва в благозвучие с мислите и желанията на голямата част от българския народ! Човекът, който по Конституция „ въплъщава единството на нацията “ явно се стреми да покаже каква е посоката за укрепване на това единение. А на всички останали фактори на властта, които са длъжни да я упражняват, а не употребяват, клетвеното им обвързване е да работят за единството на нацията като „ във всичките си дейности се ръкводят от ползите на народа “.
Учудващо е, че телевизионните фенове не можаха да се порадват и на някогашния цар Симеон Сакскобургготски, който реши да стане същински прислужник на народа, а не негов стопанин, като се глави за министър-председател. Тази „ царска “ персона евентуално е била целуната от Бог, тъй като като български министър председател имаше историческия късмет да гледа с горделивост по какъв начин българското национално знаме се издига над плаца пред Главната квартира на НАТО в Брюксел преди 20 години.
Човек може да си намерения, че е бил болен или друга сходна причина го е попречила да почете с наличието си тържествения юбилеен концерт. Но, популярност Богу, не ще да е било така.
Защото единствено четири дни след концерта малкия екран сподели с прочувствено старание по какъв начин „ Техни Величества Цар Симеон Втори и Царица Маргарита “ препогребват своя споминал се преди седем години наследник „ Княз Кардам Търновски “ в Царската фамилна гробница в Царския Дворец „ Врана “ край българската столица София. Интересно е, че препогребването става откакто съдът постанови, че имението е благосъстоятелност на наследниците на цар Борис Трети. Което значи може би, че скъпият парцел е добит с персонални средства на Борис или татко му Фердинанд. И че историческото по смисъла си имение принадлежи съгласно правосъдното решение не на народа на България, а е частна благосъстоятелност на едни физически лица. Пък били те в миналото някогашни царе, князе и княгини или че и в този момент се титулуват по този метод.
Впечатляващо е, че на юбилейния церемониален концерт го нямаше и Георги Първанов, който през 1999 като ръководител на Българска социалистическа партия декларира, че войната на НАТО против Югославия не е негова война. Но през 2004, като президент, подписва контракта за присъединение на България към НАТО.
Не по-малко необичайно е, че измежду защитата аудитория на концерта не можеха да се виждат и двамата най-натовски български президенти Стоянов и Плевнелиев.
Може да се заключи, че съгласно обстоятелствата, единствени всред висшите държавни лица с принос през цялата история на България за и в НАТО, на юбилейния церемониален концерт се оказаха единствено хора от държавното управление в оставка: Денков, Габриел, Тагарев.
Пак по време на тържествените празнувания, „ атлантическият хайлайф “ се оказа, че се е затворил в хотел Хилтън, където е провел тройюбилейна конференция с защити участници и почетна аудитория.
Това „ елитарно “ събитие също може да подсказа каква е същинската известност на явлението, което „ атлантиците “ се мъчат да въплъщават.
Защо те не са се сетили да създадат своята юбилейна коннференция измежду зелената ливада на близкия Южен парк!? Или на някой селски събор с всеобщо присъединяване, национални хора, сергии и чевермета! Медиите да демонстрират по какъв начин необятните национални маси ги посрещат и им се радват, а някои по-окумуш дори и присъединяване в дебатите да вземат. И току виж, съотношението се трансформирало.
2.
Познаването на историята оказва помощ на актуалния българин да отсява истината от неправдата по отношение на НАТО.
Затова ще си разреша да напомня на интелигентните читатели на Поглед Инфо някои основни обстоятелства от тази история.
Както е международно известно, Организацията на Северноатлантическия контракт (от North Atlantic Treaty Organization, NATO, известна и у нас с британската абревиатура НАТО вместо с българската ОСАД) е основана преди 75 години - на 4 април 1949, във Вашингтон, вследствие на подписания Договор от 12 страни, водещи от които Съединени американски щати, Англия, Франция и Канада.
Демонстрираната цел е да не се допусне военна агресия на Съветския съюз на Запад. В условия, когато Съюз на съветските социалистически републики е мощ с висок престиж. Заедно с това обаче, разполага с окупационни въоръжени сили в Европа равни по бройка на окупационните въоръжени сили на USA, UK и RF в Стария континент.
Та за каква „ заплаха от експанзия “ на Съюз на съветските социалистически републики против Запада може да става тирада в оня миг?
Сериозни подозрения в тиражираните учредения за основаването на НАТО провокира събитието, състояло се единствено 49 дни след оня „ исторически “ 4 април.
На 23 май 1949, т.е. едвам седем седмици след учредяването на НАТО, страните Съединени американски щати, Англия и Франция основават Федерална република Германия в техните окупационни зони.
Дали пък този акт не значи бързане за реализиране на някаква предварителна защита против възможна „ експанзия “ на Съюз на съветските социалистически републики на Запад поради пръкването на федералната република!
Откъдето и да се огледа, решението за образуването на Федерална Република Германия на територията на част от „ разрушената страна Германия “ е първият случай на сепаративно тъпчене на признато с консенсус съглашение на държавите-победителки във Втората международна война в Европа.
В заключителния документ на Потсдамската конференция (17 юли-02 август 1945) е записано, че Съюзът на руските социалистически републики, Съединените американски щати и Обединеното кралство Англия и Северна ирландия са постигнали съглашение за политическите и икономическите правила върху които ще се реализира тяхната политика във връзка с победената Германия, за „ “.
В текста на съглашението за правилата е записано:
„ А. Политически правила:
I. Съгласно съглашението за контролния механизъм в Германия, висшата власт в Германия ще се прави от главнокомандващите на въоръжените сили на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Обединеното кралство и Френската република всеки в своята окупационна зона и взаимно по въпросите, засягащи цяла Германия (навсякъде в цитирания документ удебеленият и уголеменият шрифт са мои, Х.К.)[...] “
IV. „ Да се извърши подготовка за окончателното преустрояване на немския политически живот върху демократична основа и за възможното спокойно съдействие на Германия в интернационалния живот . “ *
Значи, подписалите Потсдамското съглашение са решили единомислещо, че когато се взема решение който и да било въпрос, „ засягащ цяла Германия “, те са задължени да вземат взаимно решение – всички дружно, без изключение.
А какво по-„ засягащо цяла Германия “ може да има едно едностранно решение на част от окупационните сили, което разделя същата тази „ цяла Германия “ на две елементи? При това, не окупационно т.е. краткотрайно под негерманска задгранична пълномощия, обезпечена с наличието в окупационните зони на съответните окупационни въоръжени сили.
Още повече, че решението е към този момент за политическа автономия на една част от територията на „ цяла Грермания “, където да се откри немски държавен суверенитет.
Още по-скандало звучи този факт, като се вземе поради, че решението за основаването на страната Федерална Република Германия не е взето от „ главнокомандващите на въоръжените сили – всеки в своята окупационна зона или взаимно по въпросите, засягащи цяла Германия “ , както е записано в съглашението,.
Политически и исторически акт, провокирал всички следващи негативни събития освен за Германия, а по-скоро за мира и сигурността в Европа и целия свят!
Разбира се, от международноправна позиция, този геополитически акт на Западните „ съдружници “ изисква неотложен отговор от Съюз на съветските социалистически републики като наранена страна.
Решението на „ съдружниците “ вмиг изправя човечеството пред бездна.
Разбира се, народите и страните не се срутват в нея само заради човеколюбието на Сталин, за който 10 години по-късно Чърчил ще напише, че е най-великият политик на века.
Естествено би било Сталин тутакси да заповяда стратегическо нахлуване на руските въоръжени сили в окупационните зони, следени от неговите досегашните „ съдружници “, с цел да ги накаже за своеволното едностранно решение.
Тоест да приложи правилото, открит от българския император Йоан Асен Втори при Клокотница след вероломството на римския държател Теодорос Комнинос:
„ Като не щеш мира, нá ти брадва! “.
И в следствие, да откри руски надзор върху освободената от хитлеристка Германия Европа, а освен в частта, контрактувана с Потдсдамския акт. А американските и английските управляващи да върнат своите окупационни въоръжени сили от Европа назад вкъщи, в Америка и ОК.
Какво обаче би могло да произтече от един емоционален руски ответен акт в резултат на геополитическото предизвикателство на „ съдружниците “, един Господ би могъл да каже.
Но както демонстрират историческите обстоятелства, Сталин, като благоверен източноправославен християнин със особено богословско обучение и убеждения, е решил да не чака волята на Господ. Не се е поддал. Единствената му геополтическа ответна реакция е да се сътвори страната Германска демократична република на територията на руската окупационна зона.
Някой ще каже: „ Ами няколкото нуклеарни бомби на Съединени американски щати, каквито Съюз на съветските социалистически републики не е имал тогава, къде ги слагаме? “.
Отговорът не е толкоз комплициран.
Първо, два месеца след основаването на Федерална Република Германия, през август 1949, Съюз на съветските социалистически републики прави първия сполучлив опит с взривяване на нуклеарна бомба. И отстранява американския монопол.
И второ, даже Съюз на съветските социалистически републики да не е разполагал с нуклеарно оръжие, Съединени американски щати надали биха се осмелили да го употребяват в Европа, с което да нанесат големи опустошения, гибел и туморни болести освен на милиони руски жители, само че и на не по-малко европейци. Което би провокирало вълна от възмущение в целия свят. И развенчаване на легендата за Съединени американски щати като „ носители на народна власт “.
По това време към този момент е ставало все по-ясно в целия свят, че първото бойно потребление на нуклеарно оръжие на 6 и 9 август 1945 демонстрира, че в Съединени американски щати са си давали сметка, че Съюз на съветските социалистически републики е на път да се утвърди като безалтернативен фактор с максимален принос за разгрома на нацистка Германия. И че на процедура към този момент въплъщава геостратегическата самодейност за неизвестно какъв интервал от време.
Очевидно, с цел да извърнат наклонността, Съединени американски щати убиват 300 хиляди мирни поданици на Япония.
И съумяват да уплашат света в някаква степен.
Така, че и в дадения случай, през 1949, Съединени американски щати са разполагали с опция да употребяват по неуместен мотив нуклеарно оръжие, с цел да не позволен Съюз на съветските социалистически републики да им измъкне международното владичество и водачество, на което към този момент се радват.
Само че в 1949 Съюз на съветските социалистически републики не е Япония. Съветските въоръжени сили биха воювали в отговор на безумното решение на НАТО против решенията на Потсдам и светът в своята голяма част би подкрепил Съветския съюз.
Нека се напомни и фактът, че по това време на страната на Съюз на съветските социалистически републики са демобилизираните сили на Рот Фронт. Стотици хиляди партизани в Гърция, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Норвегия и други страни отвън следвоенната руска сфера на въздействие. Всички те са воювали против немските хитлеристки окупатори. Голяма част са запазили загатна за полезностите, в иомето на които са се сражавали един до друг с воините на Съветския съюз.
Следователно, война със или без потребление на нуклеарно оръжие от Съединени американски щати (и СССР) би могла да докара освен гибел и опустошения в Съюз на съветските социалистически републики и Европа, само че и пагубни последици за Съединени американски щати.
Разбира се, международният мир е непокътнат основно по волята на Сталин и Съветския съюз.
Затова пък се стартира великата борба.
От оня миг Съединени американски щати са се изявявали не веднъж като извършители на интернационалните многостранни и двустранни контракти на правилото „ мощният е постоянно прав “.
Горбачов бил доверчив, загдето се задоволил с устно гарантиране за неразширяване на НАТО и не изискал в детайли изложение на отговорностите на Запада НАТО да не пристъпва тогавашната германско-германска граница след съласието на Човека с белега двете Германии да се обединят, Съюз на съветските социалистически републики да изтегли всичките си въоръжени сили от Европа и Организацията на Варшавския контракт (ОВД, Варшавският договор) да се разпусне.
Така разширителите на НАТО се оправдават и си мислят, че хората по света им имат вяра както им се доверяват облъчените с осведомителна дрога техни жители.
А нали Потсдамските съглашения, подписани от Сталин, Труман и Атли, са документирана супергаранция за дълготраен мир и благополучие на света след преизподнята на Втората международна война! Както проличава, това не е попречило на Съединени американски щати, Британия и Франция да потъпкат Потсдам и да се приготвят за възможен отпор против „ нападателна война “ на Съюз на съветските социалистически републики срещу новосъздадената Федерална Република Германия и новообразуваната организация НАТО. Чиито „ обединени “ въоръжени сили ведно с остатъците от разрушения немски Вермахт биха желали да дадат добър урок на руския/съветския „ агресор “.
Но дали биха съумели в това безумно начинание, в случай че Съюз на съветските социалистически републики се е бил поддал на провокацията?
Колко още жертви биха дали Европа и светът към към този момент починалите близо 60 милиона души?
Дали прозираме сходни черти на тогавашната конюнктура с днешната обстановка с Украйна!
Родни офицери споделят, че във висшите военни колежи на Съединени американски щати и НАТО изучавали настояща отбранителна политика на основата на аксиомата, че НАТО е опция на Варшавския контракт.
На това Илон Мъск му споделя:
„ Няма по-голяма неточност от тази, да повярваш на личната си агитация. “
За каква доказателственост във военната стратегическа просвета може да се приказва, когато следствието се афишира за причина - Варшавският контракт се появява цели шест години след НАТО!
Но ето, че и това се случва. С всички негативни последици. Последствия не толкоз за науката, що се касае за хората, които гинат вследствие на неверни политически и военни решения.
В Съединени американски щати и НАТО и до през днешния ден се спряга тезата, че Съюз на съветските социалистически републики е спуснал „ желязна завеса “. И че нейното унищожаване от съдбините на източноевропейските нации е била най-великата цел и задача на Съединени американски щати и НАТО до края на Студената война.
Само че в речта си във Фултън (05 март 1946) Уинстън Чърчил споделя безусловно следното:
„ От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента “.
Мъдрият английски експолитик, който приказва с езика на истината, установи една действителност:
Над Европейския континент се е спуснала желязна завеса .
Но завесата не може да се спусне сама. Трябва да е налице геополитически фактор, който да направи това.
Чърчил обаче не го посочва. Което значи, че не Съюз на съветските социалистически републики е спуснал „ желязната завеса “
Ако беше Съветският съюз, антисъветистът Чърчил би го жигосал без съмнение.
Следователно, различен геополитически фактор е сътворил „ желяната бариера “.
Тази теза подхожда изцяло на заявката на командващия на американската част от съдружните Обединени въоръжени сили на Западноевропейския спектакъл на военните дейности военачалник Патън, който откакто Германия подписва безусловна капитулация на 8/9 май 1945 завява:
„ Победихме неверния зложелател! “
Освен това, в Съединени американски щати е въведена политиката на маккартизма след основаването на Федерална Република Германия и НАТО. Политика на грубо гонене на всичко комунистическо, т.е. просъветско.
Кой в този подтекст е факторът, който изолира Запада от Изтока и разделя света на две противоборстващи системи с неприятни последствия за народите!
Кървав майдан в Киев, над петдесет овъглени почтени девойки и момчета в Одеса, четиринадесет хиляди убити мирни поданици на Донбас, сред тях стотици деца... Това все е Украйна, чиито нацистки управляващи са решили да унищожат всичко съветско.
Русия ли е отговорна за жестокото принуждение, или НАТО – политическата и военната мощ, подкрепяща властта на украинските нацисти?
Нали тъкмо господарите от НАТО са решили Минските съглашения да не се извършват!
Кого са защитавали - жертвите на насилието, или насилниците нацисти и фашисти.
Русия е в правото си да пази съветското население в Украйна от зверствата на украинската нацистка власт. Както постъпват доста страни по света при сходни случаи.
Кого и какво е защитавала Америка, когато унищожава с бомби Ирак, търсейки химическо оръжие, за което знае авансово, че в тази страна такова оръжие няма, само че лъже, че поради това оръжие е образувана Коалицията на искащите и е почнала интервенцията „ Шок и смут “!
Коя международна мощ е наложила наказания върху Съединени американски щати за експанзията против суверенната страна? За разрушаването на Либия? За стотиците хиляди избити мирни жители?
Когато човек се замисли над всички тези и доста други и по-силни обстоятелства и разбори, му светва, че вялото означаване на тройгодишнините и по-специално сходството на церемониален концерт по случай 20-годишнината от приемането на България в НАТО и отсъствието на най-важни държавни лица там, са може би знак, че и тези хора са наясно какво значи 90/10 .
Въпреки мантрите, които повтарят непрестанно, те по всяка възможност си дават сметка, че Русия няма по какъв начин да загуби войната в Украйна, а НАТО няма сили и благоприятни условия да я завоюва.
А българският народ и българският боец какво имат да вършат в такава конюнктура?
Родните политици евентуално често-често се замислят дали няма да им се наложи да дават отговор един ден за всичко, което предизвикват на своя народ.
Подобно на тези, които са съдени и наказани в осъществяване на Споразумението за помирение, подписано в Москва на 23 октомври 1944 сред победената страна Царство България, от една страна, и спечелилите Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, от друга.
В България българският ангажинент от това Примирие е ивестен под името Народен съд.
---------------------------------------
*„ Техеран, Ялта, Потсдам “, С., Партиздат, 1982, стр. 415)
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед39933Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед17108Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед38133Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед30927Красимир Каракачанов: Съединени американски щати, водейки тази война против Русия и Китай, на процедура унищожиха ЕвропаАлтернативен Поглед73797Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед551908Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед181497Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед140262Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед125126Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед122366Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни Източник: pogled.info
Върховият миг, наподобява, беше семплият концерт в центъра на София. Каквото и да са имали „ атлантиците “ поради с проявлението му, той оставя чувство за потиснатост. В съпоставяне с него, предновогодишните постни музикални пици на същия площад ще да демонстрират повече живец.
Тъжно беше да се гледа по какъв начин заминаващият си министърът на защитата Тагарев чете без страст от някакви листчета нещо, написано евентуално от различен за „ всенародните “ празнувания. Това си беше самобитна самокритика за неговата подготвеност и омагьосване. Надеждите са, че неговият правоприемник не би се снимал пред непознато национално знаме и не би се клел пред Вашингтон, че властта ще направи така, че всичко, обвързвано с Русия, да се изтръгне от духа на българския народ.
Премиерът Денков, който кой знае за какво направляваше своя длъжностен правоприемник, а на концерта редеше със пристрастеност думите за агресора Русия, жертвата Украйна и бранителя НАТО.
Десетината настоящи и ексминистри и други политици, седнали против изпълнителите, закръгляха „ елитната “ аудитория на концерта. Гледайки ги, човек може да стигне до заключението, че най-личният от тях беше добродушно седящият Соломон Паси – в бяло. Както и военачалник Аню Ангелов, спечелил си в битността на министър на защитата прозвището Ньойски. Вероятно знак на признателност на българското воиство за нещо, което е направил за България и нейната войска.
Двеста-триста жители приветстваха изпълнителите с български и атлантически знаменца. Но надали някой от тях, както и никое публично лице, не счете за нужно да пее националния химн.
Не може да не прави усещане, че на концерта не беше президентът на Република България Румен Радев. Факт, който поражда зли усеща у едни, в тази ситуация „ атлантиците “, и задоволство измежду други, съперниците на въвличането на България във война с Русия. Но защото те са по-голямата част от народа, значи може да се допусне, че президентът е решил да изрази възприятията и настроенията на болшинството. Какво неприятно има в това, че президентът постъпва в благозвучие с мислите и желанията на голямата част от българския народ! Човекът, който по Конституция „ въплъщава единството на нацията “ явно се стреми да покаже каква е посоката за укрепване на това единение. А на всички останали фактори на властта, които са длъжни да я упражняват, а не употребяват, клетвеното им обвързване е да работят за единството на нацията като „ във всичките си дейности се ръкводят от ползите на народа “.
Учудващо е, че телевизионните фенове не можаха да се порадват и на някогашния цар Симеон Сакскобургготски, който реши да стане същински прислужник на народа, а не негов стопанин, като се глави за министър-председател. Тази „ царска “ персона евентуално е била целуната от Бог, тъй като като български министър председател имаше историческия късмет да гледа с горделивост по какъв начин българското национално знаме се издига над плаца пред Главната квартира на НАТО в Брюксел преди 20 години.
Човек може да си намерения, че е бил болен или друга сходна причина го е попречила да почете с наличието си тържествения юбилеен концерт. Но, популярност Богу, не ще да е било така.
Защото единствено четири дни след концерта малкия екран сподели с прочувствено старание по какъв начин „ Техни Величества Цар Симеон Втори и Царица Маргарита “ препогребват своя споминал се преди седем години наследник „ Княз Кардам Търновски “ в Царската фамилна гробница в Царския Дворец „ Врана “ край българската столица София. Интересно е, че препогребването става откакто съдът постанови, че имението е благосъстоятелност на наследниците на цар Борис Трети. Което значи може би, че скъпият парцел е добит с персонални средства на Борис или татко му Фердинанд. И че историческото по смисъла си имение принадлежи съгласно правосъдното решение не на народа на България, а е частна благосъстоятелност на едни физически лица. Пък били те в миналото някогашни царе, князе и княгини или че и в този момент се титулуват по този метод.
Впечатляващо е, че на юбилейния церемониален концерт го нямаше и Георги Първанов, който през 1999 като ръководител на Българска социалистическа партия декларира, че войната на НАТО против Югославия не е негова война. Но през 2004, като президент, подписва контракта за присъединение на България към НАТО.
Не по-малко необичайно е, че измежду защитата аудитория на концерта не можеха да се виждат и двамата най-натовски български президенти Стоянов и Плевнелиев.
Може да се заключи, че съгласно обстоятелствата, единствени всред висшите държавни лица с принос през цялата история на България за и в НАТО, на юбилейния церемониален концерт се оказаха единствено хора от държавното управление в оставка: Денков, Габриел, Тагарев.
Пак по време на тържествените празнувания, „ атлантическият хайлайф “ се оказа, че се е затворил в хотел Хилтън, където е провел тройюбилейна конференция с защити участници и почетна аудитория.
Това „ елитарно “ събитие също може да подсказа каква е същинската известност на явлението, което „ атлантиците “ се мъчат да въплъщават.
Защо те не са се сетили да създадат своята юбилейна коннференция измежду зелената ливада на близкия Южен парк!? Или на някой селски събор с всеобщо присъединяване, национални хора, сергии и чевермета! Медиите да демонстрират по какъв начин необятните национални маси ги посрещат и им се радват, а някои по-окумуш дори и присъединяване в дебатите да вземат. И току виж, съотношението се трансформирало.
2.
Познаването на историята оказва помощ на актуалния българин да отсява истината от неправдата по отношение на НАТО.
Затова ще си разреша да напомня на интелигентните читатели на Поглед Инфо някои основни обстоятелства от тази история.
Както е международно известно, Организацията на Северноатлантическия контракт (от North Atlantic Treaty Organization, NATO, известна и у нас с британската абревиатура НАТО вместо с българската ОСАД) е основана преди 75 години - на 4 април 1949, във Вашингтон, вследствие на подписания Договор от 12 страни, водещи от които Съединени американски щати, Англия, Франция и Канада.
Демонстрираната цел е да не се допусне военна агресия на Съветския съюз на Запад. В условия, когато Съюз на съветските социалистически републики е мощ с висок престиж. Заедно с това обаче, разполага с окупационни въоръжени сили в Европа равни по бройка на окупационните въоръжени сили на USA, UK и RF в Стария континент.
Та за каква „ заплаха от експанзия “ на Съюз на съветските социалистически републики против Запада може да става тирада в оня миг?
Сериозни подозрения в тиражираните учредения за основаването на НАТО провокира събитието, състояло се единствено 49 дни след оня „ исторически “ 4 април.
На 23 май 1949, т.е. едвам седем седмици след учредяването на НАТО, страните Съединени американски щати, Англия и Франция основават Федерална република Германия в техните окупационни зони.
Дали пък този акт не значи бързане за реализиране на някаква предварителна защита против възможна „ експанзия “ на Съюз на съветските социалистически републики на Запад поради пръкването на федералната република!
Откъдето и да се огледа, решението за образуването на Федерална Република Германия на територията на част от „ разрушената страна Германия “ е първият случай на сепаративно тъпчене на признато с консенсус съглашение на държавите-победителки във Втората международна война в Европа.
В заключителния документ на Потсдамската конференция (17 юли-02 август 1945) е записано, че Съюзът на руските социалистически републики, Съединените американски щати и Обединеното кралство Англия и Северна ирландия са постигнали съглашение за политическите и икономическите правила върху които ще се реализира тяхната политика във връзка с победената Германия, за „ “.
В текста на съглашението за правилата е записано:
„ А. Политически правила:
I. Съгласно съглашението за контролния механизъм в Германия, висшата власт в Германия ще се прави от главнокомандващите на въоръжените сили на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Обединеното кралство и Френската република всеки в своята окупационна зона и взаимно по въпросите, засягащи цяла Германия (навсякъде в цитирания документ удебеленият и уголеменият шрифт са мои, Х.К.)[...] “
IV. „ Да се извърши подготовка за окончателното преустрояване на немския политически живот върху демократична основа и за възможното спокойно съдействие на Германия в интернационалния живот . “ *
Значи, подписалите Потсдамското съглашение са решили единомислещо, че когато се взема решение който и да било въпрос, „ засягащ цяла Германия “, те са задължени да вземат взаимно решение – всички дружно, без изключение.
А какво по-„ засягащо цяла Германия “ може да има едно едностранно решение на част от окупационните сили, което разделя същата тази „ цяла Германия “ на две елементи? При това, не окупационно т.е. краткотрайно под негерманска задгранична пълномощия, обезпечена с наличието в окупационните зони на съответните окупационни въоръжени сили.
Още повече, че решението е към този момент за политическа автономия на една част от територията на „ цяла Грермания “, където да се откри немски държавен суверенитет.
Още по-скандало звучи този факт, като се вземе поради, че решението за основаването на страната Федерална Република Германия не е взето от „ главнокомандващите на въоръжените сили – всеки в своята окупационна зона или взаимно по въпросите, засягащи цяла Германия “ , както е записано в съглашението,.
Политически и исторически акт, провокирал всички следващи негативни събития освен за Германия, а по-скоро за мира и сигурността в Европа и целия свят!
Разбира се, от международноправна позиция, този геополитически акт на Западните „ съдружници “ изисква неотложен отговор от Съюз на съветските социалистически републики като наранена страна.
Решението на „ съдружниците “ вмиг изправя човечеството пред бездна.
Разбира се, народите и страните не се срутват в нея само заради човеколюбието на Сталин, за който 10 години по-късно Чърчил ще напише, че е най-великият политик на века.
Естествено би било Сталин тутакси да заповяда стратегическо нахлуване на руските въоръжени сили в окупационните зони, следени от неговите досегашните „ съдружници “, с цел да ги накаже за своеволното едностранно решение.
Тоест да приложи правилото, открит от българския император Йоан Асен Втори при Клокотница след вероломството на римския държател Теодорос Комнинос:
„ Като не щеш мира, нá ти брадва! “.
И в следствие, да откри руски надзор върху освободената от хитлеристка Германия Европа, а освен в частта, контрактувана с Потдсдамския акт. А американските и английските управляващи да върнат своите окупационни въоръжени сили от Европа назад вкъщи, в Америка и ОК.
Какво обаче би могло да произтече от един емоционален руски ответен акт в резултат на геополитическото предизвикателство на „ съдружниците “, един Господ би могъл да каже.
Но както демонстрират историческите обстоятелства, Сталин, като благоверен източноправославен християнин със особено богословско обучение и убеждения, е решил да не чака волята на Господ. Не се е поддал. Единствената му геополтическа ответна реакция е да се сътвори страната Германска демократична република на територията на руската окупационна зона.
Някой ще каже: „ Ами няколкото нуклеарни бомби на Съединени американски щати, каквито Съюз на съветските социалистически републики не е имал тогава, къде ги слагаме? “.
Отговорът не е толкоз комплициран.
Първо, два месеца след основаването на Федерална Република Германия, през август 1949, Съюз на съветските социалистически републики прави първия сполучлив опит с взривяване на нуклеарна бомба. И отстранява американския монопол.
И второ, даже Съюз на съветските социалистически републики да не е разполагал с нуклеарно оръжие, Съединени американски щати надали биха се осмелили да го употребяват в Европа, с което да нанесат големи опустошения, гибел и туморни болести освен на милиони руски жители, само че и на не по-малко европейци. Което би провокирало вълна от възмущение в целия свят. И развенчаване на легендата за Съединени американски щати като „ носители на народна власт “.
По това време към този момент е ставало все по-ясно в целия свят, че първото бойно потребление на нуклеарно оръжие на 6 и 9 август 1945 демонстрира, че в Съединени американски щати са си давали сметка, че Съюз на съветските социалистически републики е на път да се утвърди като безалтернативен фактор с максимален принос за разгрома на нацистка Германия. И че на процедура към този момент въплъщава геостратегическата самодейност за неизвестно какъв интервал от време.
Очевидно, с цел да извърнат наклонността, Съединени американски щати убиват 300 хиляди мирни поданици на Япония.
И съумяват да уплашат света в някаква степен.
Така, че и в дадения случай, през 1949, Съединени американски щати са разполагали с опция да употребяват по неуместен мотив нуклеарно оръжие, с цел да не позволен Съюз на съветските социалистически републики да им измъкне международното владичество и водачество, на което към този момент се радват.
Само че в 1949 Съюз на съветските социалистически републики не е Япония. Съветските въоръжени сили биха воювали в отговор на безумното решение на НАТО против решенията на Потсдам и светът в своята голяма част би подкрепил Съветския съюз.
Нека се напомни и фактът, че по това време на страната на Съюз на съветските социалистически републики са демобилизираните сили на Рот Фронт. Стотици хиляди партизани в Гърция, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Норвегия и други страни отвън следвоенната руска сфера на въздействие. Всички те са воювали против немските хитлеристки окупатори. Голяма част са запазили загатна за полезностите, в иомето на които са се сражавали един до друг с воините на Съветския съюз.
Следователно, война със или без потребление на нуклеарно оръжие от Съединени американски щати (и СССР) би могла да докара освен гибел и опустошения в Съюз на съветските социалистически републики и Европа, само че и пагубни последици за Съединени американски щати.
Разбира се, международният мир е непокътнат основно по волята на Сталин и Съветския съюз.
Затова пък се стартира великата борба.
От оня миг Съединени американски щати са се изявявали не веднъж като извършители на интернационалните многостранни и двустранни контракти на правилото „ мощният е постоянно прав “.
Горбачов бил доверчив, загдето се задоволил с устно гарантиране за неразширяване на НАТО и не изискал в детайли изложение на отговорностите на Запада НАТО да не пристъпва тогавашната германско-германска граница след съласието на Човека с белега двете Германии да се обединят, Съюз на съветските социалистически републики да изтегли всичките си въоръжени сили от Европа и Организацията на Варшавския контракт (ОВД, Варшавският договор) да се разпусне.
Така разширителите на НАТО се оправдават и си мислят, че хората по света им имат вяра както им се доверяват облъчените с осведомителна дрога техни жители.
А нали Потсдамските съглашения, подписани от Сталин, Труман и Атли, са документирана супергаранция за дълготраен мир и благополучие на света след преизподнята на Втората международна война! Както проличава, това не е попречило на Съединени американски щати, Британия и Франция да потъпкат Потсдам и да се приготвят за възможен отпор против „ нападателна война “ на Съюз на съветските социалистически републики срещу новосъздадената Федерална Република Германия и новообразуваната организация НАТО. Чиито „ обединени “ въоръжени сили ведно с остатъците от разрушения немски Вермахт биха желали да дадат добър урок на руския/съветския „ агресор “.
Но дали биха съумели в това безумно начинание, в случай че Съюз на съветските социалистически републики се е бил поддал на провокацията?
Колко още жертви биха дали Европа и светът към към този момент починалите близо 60 милиона души?
Дали прозираме сходни черти на тогавашната конюнктура с днешната обстановка с Украйна!
Родни офицери споделят, че във висшите военни колежи на Съединени американски щати и НАТО изучавали настояща отбранителна политика на основата на аксиомата, че НАТО е опция на Варшавския контракт.
На това Илон Мъск му споделя:
„ Няма по-голяма неточност от тази, да повярваш на личната си агитация. “
За каква доказателственост във военната стратегическа просвета може да се приказва, когато следствието се афишира за причина - Варшавският контракт се появява цели шест години след НАТО!
Но ето, че и това се случва. С всички негативни последици. Последствия не толкоз за науката, що се касае за хората, които гинат вследствие на неверни политически и военни решения.
В Съединени американски щати и НАТО и до през днешния ден се спряга тезата, че Съюз на съветските социалистически републики е спуснал „ желязна завеса “. И че нейното унищожаване от съдбините на източноевропейските нации е била най-великата цел и задача на Съединени американски щати и НАТО до края на Студената война.
Само че в речта си във Фултън (05 март 1946) Уинстън Чърчил споделя безусловно следното:
„ От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента “.
Мъдрият английски експолитик, който приказва с езика на истината, установи една действителност:
Над Европейския континент се е спуснала желязна завеса .
Но завесата не може да се спусне сама. Трябва да е налице геополитически фактор, който да направи това.
Чърчил обаче не го посочва. Което значи, че не Съюз на съветските социалистически републики е спуснал „ желязната завеса “
Ако беше Съветският съюз, антисъветистът Чърчил би го жигосал без съмнение.
Следователно, различен геополитически фактор е сътворил „ желяната бариера “.
Тази теза подхожда изцяло на заявката на командващия на американската част от съдружните Обединени въоръжени сили на Западноевропейския спектакъл на военните дейности военачалник Патън, който откакто Германия подписва безусловна капитулация на 8/9 май 1945 завява:
„ Победихме неверния зложелател! “
Освен това, в Съединени американски щати е въведена политиката на маккартизма след основаването на Федерална Република Германия и НАТО. Политика на грубо гонене на всичко комунистическо, т.е. просъветско.
Кой в този подтекст е факторът, който изолира Запада от Изтока и разделя света на две противоборстващи системи с неприятни последствия за народите!
Кървав майдан в Киев, над петдесет овъглени почтени девойки и момчета в Одеса, четиринадесет хиляди убити мирни поданици на Донбас, сред тях стотици деца... Това все е Украйна, чиито нацистки управляващи са решили да унищожат всичко съветско.
Русия ли е отговорна за жестокото принуждение, или НАТО – политическата и военната мощ, подкрепяща властта на украинските нацисти?
Нали тъкмо господарите от НАТО са решили Минските съглашения да не се извършват!
Кого са защитавали - жертвите на насилието, или насилниците нацисти и фашисти.
Русия е в правото си да пази съветското население в Украйна от зверствата на украинската нацистка власт. Както постъпват доста страни по света при сходни случаи.
Кого и какво е защитавала Америка, когато унищожава с бомби Ирак, търсейки химическо оръжие, за което знае авансово, че в тази страна такова оръжие няма, само че лъже, че поради това оръжие е образувана Коалицията на искащите и е почнала интервенцията „ Шок и смут “!
Коя международна мощ е наложила наказания върху Съединени американски щати за експанзията против суверенната страна? За разрушаването на Либия? За стотиците хиляди избити мирни жители?
Когато човек се замисли над всички тези и доста други и по-силни обстоятелства и разбори, му светва, че вялото означаване на тройгодишнините и по-специално сходството на церемониален концерт по случай 20-годишнината от приемането на България в НАТО и отсъствието на най-важни държавни лица там, са може би знак, че и тези хора са наясно какво значи 90/10 .
Въпреки мантрите, които повтарят непрестанно, те по всяка възможност си дават сметка, че Русия няма по какъв начин да загуби войната в Украйна, а НАТО няма сили и благоприятни условия да я завоюва.
А българският народ и българският боец какво имат да вършат в такава конюнктура?
Родните политици евентуално често-често се замислят дали няма да им се наложи да дават отговор един ден за всичко, което предизвикват на своя народ.
Подобно на тези, които са съдени и наказани в осъществяване на Споразумението за помирение, подписано в Москва на 23 октомври 1944 сред победената страна Царство България, от една страна, и спечелилите Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, от друга.
В България българският ангажинент от това Примирие е ивестен под името Народен съд.
---------------------------------------
*„ Техеран, Ялта, Потсдам “, С., Партиздат, 1982, стр. 415)
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед39933Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед17108Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед38133Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед30927Красимир Каракачанов: Съединени американски щати, водейки тази война против Русия и Китай, на процедура унищожиха ЕвропаАлтернативен Поглед73797Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед551908Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед181497Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед140262Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед125126Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед122366Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ