1. България влиза в еврозоната. А дали излиза от себе

Еврозоната или България: Изборът, който раздели цяло поколение

1. България влиза в еврозоната. А дали излиза от себе си?

Европейската централна банка разгласи България за подготвена да одобри еврото от 1 януари 2026 година Но тази „ историческа вест “, показана като триумф в Брюксел, провокира вълна от подозрения вкъщи. „ Това е политическо решение, взето извън, а не икономическа нужда “ , декларира проф. Иво Христов. Валери Попов предизвестява: „ Данните за инфлацията са фризирани, а елитът – слабосилен. “

В отчета за конвергенцията липсва отговор на елементарен въпрос: в случай че по-силни стопански системи като Полша и Чехия отхвърлят еврото, за какво тъкмо в този момент България би трябвало да го одобри – в изискванията на висок външен дълг, обществено напрежение и липса на референдум?

2. Върховенството на закона: Деликатна точка, скрита зад еврото

Попов предвижда, че Нидерландия и Австрия могат да наложат несъгласие на 8 юли – не поради цифрите, а поради недостига на правова страна . За Шенген този мотив действаше. Ще подейства ли и за еврото?

Но въпросът е по-дълбок: в случай че участието се случи макар публичното неодобрение, значи ли това, че европейските институции към този момент не се интересуват от вътрешното единодушие на народите ?

3. Златото на България: мит или подарък?

„ България е на четвърто място в Европа по златни ресурси. Но страната няма дял в тях “ , споделя Валери Попов. Основните залежи се експлоатират от канадската „ Дънди Прешъс Металс “, а в бюджета влизат… 21 милиона лв. годишно . От 1.5 милиарда лева оборот. Без надзор. Без достъп. Без достолепие.

Докато Узбекистан, арабските страни и даже Австралия държат сред 30–100% от своите запаси, България „ освен подарява златото си, тя подарява правото да го брои различен “ , споделя специалистът. А от 2003 година даже няма национална геоложка работа.

4. Европа в рецесия, България в послушание

Проф. Андрей Фурсов предсказва спорове в Черноморския район . Христов чертае огромната картина: „ Асансьорът на Америка слиза, Китай се издига, а Европа – държана на мотив от Вашингтон – се разпада. “

Това не е апокалипсис. Това е геополитика. И в нея България не е артист, а пионка. „ Слабосилен хайлайф, посредствени решения и цялостно послушание “ , гласи присъдата. Въпросът е: какъв брой още ще коства това на българския народ?

5. Валутата сменяме. А бъдещето?

Протестите против еврото се множат. Но са разпокъсани. Надпартийни. Без водачество. Без фокус. Ако не се обединят, ще бъдат удавени в „ законова процедура “ . А след това? Ще остане чувството за замяна. За едно потомство, което получи еврото, само че загуби думата си.

Както обобщава Христов: „ Корупцията и бедността са идентични, без значение с каква валута ги измерваме. “

Присъединете се към нашия