10 известни личности и техните домашни любимци
1. Андрю Джаксън (на основната снимка) и неговият безсрамен папагал
Андрю Джаксън (президент от 1829 до 1837) е закален воин от войната, прочут с това, че се бие в смъртоносни дуели и с д това, че един път даже пребива своя потенциален палач с сопа. Но преди да почине през 1845 година, Джаксън се трансформира в спокоен и надълбоко набожен човек. Поради това опечалените на погребението му са мощно сюрпризирани, когато неговият домакински любим – сивия папагал Поул – изригва с обидни псувни. Ясно е, че птицата взема част от по-свободния език на Джаксън, до момента в който той е в разцвета си като някогашния боец, и избира допустимо най-лошия миг да го показва.
Маркиз дьо Лафайет (на портрета) не е просто другар с Джордж Вашингтон. През 1825 година, след обширно турне из Щатите, той пристигa в Белия дом, в ръце със всевъзможни дарове, дарени му от признателна нация. Най-странният от тях е жив алигатор, който аристократичният французин незабавно преотстъпва на сегашния президент Джон Куинси Адамс. Не сме сигурни по какъв начин госпожа Адамс реагира на тази вест, само че президентът очевидно с радост задържа алигатора във ваната на Източната стая, където го употребява да се майтапи с гостите си.
Подобно на доста джентълмени от 18 век, Джордж Вашингтон е безрезервен фен на кучетата и държи доста ловни кучета в имението си в Маунт Върнън (на снимката), в това число шпаньоли, пастирски кучета, териери, нюфаундленд и далмации. Нежната му обвързаност към домашните му любимци се вижда от очарователните имена, които им дава – Сладки устни, Истинска обич, Типси, Пияница и Мадам Мус. Но той не е просто някакъв остарял простак със златно сърце – той също е притеглен и от отглеждането на животни. Когато маркиз дьо Лафайет – френският воин на Американската война за самостоятелност – му изпраща няколко френски лисици, Вашингтон бързо осъзнава,че може да ги развъди с британски лисици и да създаде американски вид: „ великолепно куче, което има експедитивност, нюх и мозък. “
Индийският махараджа на Джунагад (на фотографията са портите към града), Наваб Сир Махабет Кан Расул Кан, има 800 кучета за домашни любимци – всяко от които има собствена стая, персонален телефон и иконом. Той постоянно ги облича във вечерни дрехи и ги поставя да обикалят в рикши. Но през 1922 година Наваб надмина даже себе си в показността на кучетата си и провежда женитба на едно от тях със голдън ретривър, наименуван Боби. Церемонията коства 22 000 английски лири (около 1 милион лири днес), а поканените посетители включват някои от най-влиятелните индийски кралски особи и политици, както и многочислените му други домашни любимци, както и един слон.
Кралица Виктория е предан фен на животните. Тя има доста кучета, само че най-известното от тях евентуално е Лути – пекинез (като на снимката), подарен й от капитан Харт Дън от 99-ти полк по време на Втората опиумна война. Пекинезите са свещените кучета на китайския императорски двор – антична порода с 2000-годишнa история. И наистина Лути е взет от Летния замък в Пекин, откакто английски и френски сили нахлуват в комплекса през 1860 година, като възмездие за гибелта на редица дипломати. Дворът е евакуиран, само че старата вуйна на императора избра да се самоубие. Тя оставя след себе си пет самотни кучета, от които Виктория получава едно – за нейна наслада.
Като втората жена на Хенри VIII, на Ан Болейн е дадено малко куче от лейди Лийл, брачна половинка на губернатора на Кале, която тя назовава Пуркой (от феодален френски – „ Защо? “) поради учудения му взор. За страдание то умира, падайки от огромна височина, и всички са толкоз уплашени да не разстроят кралицата, че би трябвало крал Хенри да й заяви неприятната вест.
Около 150 години по-късно крал Чарлз II (на картината) би трябвало да се оправя с различен проблем. Известните му шпаньоли не умират, а ги отвличат, което принуждава раздразнения крал да пусне заядливи известия във вестниците с искане да му върнат домашните кучета.
По време на Гражданската война роялисткият пълководец, принц Руперхт, има по този начин обичания бял ловджийски пудел, наименуван Бойе, който е подготвен да свива крайници си и да уринира, когато се произнесе името на вражеския пълководец Пим. Репутацията на Бойе е необятно известна, освен заради неговата дресировка, а и тъй като пуританската агитация твърди, че той е трансформиралия се Сатана и затова е ваксиниран против патрони! За страдание, Бойе несъмнено не е ваксиниран против патрони – той е погубен в борбата при Марстън Мур през 1644 година.
Известният стихотворец и благородник се заобикаля с разнообразни животни, в това число полуопитомен вълк на име Лион и мечка, която той води със себе си в университета в Кеймбридж. Най-обичаният му домакински любим е куче на име Боцман – черно-бял нюфаундленд, на който той прави мраморна фигура, когато умира от бяс. Байрон силно вярва в компанията на животните – когато Пърси Шели посещава своя другар във Венеция, той написа: „ Домът на лорд Б се състои, с изключение на от прислужници, и от 10 коня, 8 големи кучета, 3 маймуни, 5 котки, орел, гарга и сокол… Току-що срещнах на огромното стълбище 5 пауна и египетски гарван. “
Странното е, че римските аристократи освен се радват на котките и кучетата си, само че и явно гледат домашни змиорки в градинските езера. И за Квинт Хортензий, и за Луций Лициний Крас се приказва, че плачат при гибелта на своите рибни другари, а Крас очевидно украсява обичаната си змиорка с огърлица и обеци „ тъкмо като някаква прелестна мома “.
Френският поет-романтик, Жерар дьо Нервал, има домакински любим омар, наименуван Тибо, който не е просто затворен в аквариум, а е разхождан из публичните градини на Париж на края на синя копринена каишка. Омарите могат да оцелеят без вода за няколко дни, тъй че тези постоянни разходки не са проблем. За ексцентричния стихотворец ракообразният е съвършен домакински любим, тъй като „ омарите са миролюбиви, съществени същества, които знаят тайните на морето и не лаят “.
