9 кратки и трогателни разказа
1. Алан Е. Мейер. «Без късмет»
Събудих се от жестока болежка по цялото тяло. Отворих очи и видях стояща до моето легло здравна сестра.
- Господин Фуджима - сподели тя - имате шанс, оживяхте след бомбардировките над Хирошима преди два дни. Сега сте в болница и към този момент нищо не ви заплашва.
Изговаряйки всяка дума с тъга, аз попитах:
- Къде съм?
- В Нагасаки - отвърна тя.
2. Лариса Керкленд. «Предложение»
Звездна нощ. Най-подходящото време. Вечеря на свещи. Уютно италианско ресторантче. Малка черна рокля. Разкошна коса, блестящи очи, сребърен смях. Заедно сме към този момент две години. Чудесни времена! Истинска обич, най-хубав другар, никой различен. Шампанско! Предлагам ръката и сърцето си. На едно коляно. Хората гледат? Нека гледат! Прекрасен пръстен с безценен камък. Зачервени бузи, очарователна усмивка.
Как по този начин не?!
3. Чарлз Енрайт. «Призрак»
Веднага след случая побързах да се прибера у дома, с цел да оповестя на дамата тъжната вест. Но тя като че ли изобщо не ме слушаше. Въобще не ме забелязваше. Тя погледна непосредствено през мен и си наля нещо за пиянство. Включи тв приемника.
В този миг звънна телефонът. Тя отиде до него и подвигна слушалката.
Видях по какъв начин й се сбръчка лицето. Тя мощно заплака.
4. Ендрю Е. Хант. «Благодарност»
Вълненото одеяло, което наскоро му дадоха в благотворителния фонд, комфортно обгръщаше раменете му, а обувките, които през днешния ден откри в контейнера за боклук, бяха тъкмо неговия размер.
Уличните огньове прелестно сгряваха душата му измежду цялата тази смразяваща мрачевина...
Извивката на пейката в парка беше толкоз позната за натоварения му остарял тил.
«Благодаря ти, Господи, - намерения той, - животът е просто удивителен!»
5. Браян Нюел. «Какво желае дяволът»
Двете момчета стояха и гледаха по какъв начин Сатаната постепенно се отдалечаваше. Блясъкът на неговите хипнотизиращи очи към момента размътваше главите им.
- Слушай, той какво искаше от теб?
- Душата ми. А от теб?
- Монета за телефона-автомат. Трябваше незабавно да позвъни.
- Искаш ли да отидем да хапнем?
- Искам, само че в този момент напълно нямам пари.
- Няма ужасно. Аз имам доста.
