Смразяващи цитати на велики хора
1. Ако прекомерно дълго се вглеждаш в бездната, бездната стартира да се взира в теб. (Фридрих Ницше)
2. Повечето от нас – не са те. Нашите мисли – това е мнението на други хора; нашият живот е мимикрия; нашите пристрастености са цитати! (Оскар Уайлд)
3. Има две благоприятни условия: или ние сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднообразно ужасно. (Артър Кларк)
4. Великите мозъци постоянно са се сблъсквали с жестокото опълчване на средновековни мозъци. (Алберт Айнщайн)
5. От писаните или изречени думи по- тъжни няма: „ Така би могло да бъде “ (John Greenleaf Whittier)
6. Не се опасявам от този, който е изучавал 10 000 разнообразни удари; Страхувам се от този, който е изучил един удар 10 000 пъти. (Брус Лий)
7. Някои хора умират на 25, само че не ги погребват до 75. (Бенджамин Франклин)
8. Не позволявайте на учебното заведение да пречи на вашето обучение. (Марк Твен)
9. Един човек може да почине, народите могат да идват и да си отиват, само че концепцията живее. (John F. Kennedy)
10. Няма дотолкоз здрави хора, които да се приспособят към това надълбоко болно общество. (Джиду Кришнамурти)
11. Всеки умира, само че не всички живеят същински. (William Wallace)
12. Не съм ли победил своя зложелател, в случай че съм го трансформирал в мой другар? (Ейбрахам Линкълн)
13. Предразсъдъците рядко се преодоляват с обосновани доводи защото те не се основават на рационални решения, те не могат да се унищожат с логичност. (Tryon Edwards)
14. Ако искаш да построиш транспортен съд, не би трябвало събираш хора, да планираш, да им даваш задания, да доставяш принадлежности. Необходимо е да се заразят хората със блян към безкрайното море. Тогава те сами ще построят транспортен съд … (Антоан дьо Сент-Екзюпери)
15. Тези, които могат да се откажат от свободата си поради сигурността, не заслужават нито независимост, нито сигурност. (Бенджамин Франклин)
16. Когато падне последното дърво, когато последната река пресъхне, когато последната птица почине, когато последната риба почине, единствено тогава хората ще осъзнаят, че парите не могат да се ядат. (Индианска поговорка)
17. Източникът на страха е в сърцето ви, а не в ръцете на плашещия. (Халил Джубран)
18. Не вярвайте на никой, в случай че не е този, който в действителност обичате или който ви обича. (Уилям Сароян)
19. Когато бях на пет години майка ми постоянно ми споделяше, че ключът към живота е щастието. Когато отидох на учебно заведение ме попитаха какъв желая да стана, когато порасна. Аз написах: „ благополучен. “ Те ми споделиха, че не съм схванал задачата, а аз им споделих, че те не схващат живота. (Джон Ленън)
20. Всички са гении. Но в случай че ние оценяваме рибата по способността й да се изкачи на дървото, тя ще изживее живота си, мислейки, че е глупава. (Алберт Айнщайн)
21. Величието на нас като хора, не е толкоз в способността да изградим света още веднъж – това е мит на атомния век – а способността да променим себе си. (Махатма Ганди)
22. Човекът не е основан, с цел да търпи провали. Човек може да бъде погубен, само че не и надвит. (Ърнест Хемингуей)
23. В едно общество, където всички са отговорни, единственото закононарушение е да те заловен. В един свят на крадци, единственият смъртен грях е нелепостта. (Хънтър Томпсън)
24. Лозунгът на същинската народна власт – не е „ Нека това да направи държавното управление “, а „ Дайте да създадем това сами. “ (Дуайт Айзенхауер)
25. Дори път от хиляда благи стартира с една крачка. (Лао Дзъ)
26. Човек. Той жертва здраве с цел да прави пари. След това харчи пари с цел да възвръща здравето си. Той чака бъдещето и не се любува на настоящето; вследствие на това не живее нито в сегашното, нито в бъдещето. Той живее по този начин, като че ли в никакъв случай няма да почине, и умира, без в никакъв случай да е живял в сегашното. (Далай Лама)
27. Ние сме поколението на най-силните и най-умните хора, които в миналото са живели. С капацитет, който се разпилява на вятъра. Цяло потомство чиновници на бензиностанции, служащи, сервитьори – плебеи в бели якички.
Рекламата ни кара да купуваме коли и парцали. Ние работим интензивно омразна работа, с цел да купуваме неща, които не ни трябват. Ние сме доведените деца на историята. Нито с цели, нито с място. По наше време нямаше нито огромна война, нито огромна меланхолия.
Нашата велика война е духовната. Нашата велика меланхолия е нашето битие. Внушаваха ни по малкия екран, че един ден ще станем милионери, кино, рок и спортни звезди, само че ние не станахме.
Постепенно това ни застигна и ни вбесява, ужасно ни вбесява. (Чък Паланюк)
