НСИ: Над 1.3 българи са под линията на бедност за 2025 г., 27% от децата са в риск от лишения
1 368 700 българи или 21.2% от популацията на страната са били под прага на беднотия през предходната година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за знаците за беднотия и обществено включване за 2025 година. Те са част от общите индикатори на Европейската общественост за следене на напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност.
Линията на беднотия общо за страната през 2025 година е 866.67 лева. средно на месец за лице от домакинство. Спрямо миналата година й се покачва с 13.5. Същевременно относителният дял на бедното население понижава с 0.5 процентни пункта.
Ако в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени заплащания като компенсации, обществени и фамилни помощи и добавки, нивото на беднотия се подвига от 21.2 до 29.0%, или със 7.8 процентни пункта. Ако се махнат и пенсиите, то нараства до 45.4%, или с 24.2 процентни пункта.
55.1% от пълнолетните българи под прага на беднотия са безработни, като рискът от беднотия при безработните мъже е с 5.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на 2024 година с 0.3 процентни пункта - до 11.8%. При работещите на ненапълно работно време се регистрира близо 3 пъти по-висок риск за изпадане в беднотия по отношение на работещите на цялостно работно. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Съществено въздействие оказва и просветителният ценз. Най-много са работещите небогати с начално или без обучение - 47.2%. С повишаване на просветителното ниво, относителният дял на бедните измежду работещите понижава над четири пъти за хората със приблизително обучение. Най-малко са работещите висшисти под прага на беднотия - 4.3% от всички работещи небогати.
Най-висок е делът на бедните в семействата от двама възрастни с три или повече деца - 52.3% за 2025 година, и един родител с деца - 40.4% за 2025 година. Сред хората, живеещи сами, рискът от беднотия при дамите е с 3.7 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. При самотните възрастни хора над 65 години рискът от беднотия е с 16.0 процентни пункта по-висок по отношение на независимо живеещите, които са под тази възраст.
Оценка на бедността по етнически симптом
Анкетираните сами дефинират етническата си група, а отговорът на този въпрос от въпросника на Национален статистически институт е непринуден. Етническата група на децата се дефинира от родителите им. През 2025 година най-голям е делът измежду бедните на хората, самоопределили се като част от ромската етническа група - 65.5%, а най-нисък - при българската етническа група - 15.1%.
Сред бедните от българската и турската етнически групи доминират пенсионерите - надлежно 45.1 и 32.1%, а при ромската - работещите - 32.5%.
Материални и обществени ограничения на семействата
В това отношение се регистрират субективната оценка и персоналните настройки на лицата и семействата за опциите им за облекчаване на обособени потребности и потребности. През 2025 година 15.0% от популацията регистрира, че живее в тежки материални и обществени ограничения, като се следи понижение с 1.6 процентни пункта по-малко спрямо 2024 година. Затрудненията при облекчаване на избрани потребности и потребности се разграничават според от етническата принадлежност. Такива имат 10.0% от българската етническа група, 19.9% от турската и 55.3% от ромския етнос.
Лица, живеещи в семейства ниска икономическа интензивност
Икономическа интензивност за семейството се пресмята на база на действително отработените месеци на всеки член на семейството в дейна трудова възраст по отношение на общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи при цялостна претовареност. За работещите на ненапълно работно време броят на месеците се преизчислява към цялостно работно време въз основа на отработените часове. Нисък интензитет на икономическа интензивност се регистрира при работещите под 20% от капацитета си.
В семейства с ниска икономическа интензивност живеят 241.5 хиляди лица на възраст 18 - 64 години, или 6.9% от популацията. Спрямо 2024 година относителният им дял понижава с 0.2 процентни пункта, а делът при мъжете (6.6%) е с 0.6 процентни пункта по-нисък от този при дамите (7.2%).
Комбиниран знак
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката " Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2025 година
През 2025 година 29.0% от популацията или 1 868 900 българи са били в риск от беднотия и обществено изключване. Делът има понижава с 1.3 процентни пункта по отношение на 2024 година, като при мъжете понижението е с 1.4 процентни пункта, а при дамите - с 1.2 процентни пункта.
Деца в риск от беднотия и материални ограничения
През 2025 година 27.0% от децата в България на възраст до 17 години са изложени на риск от беднотия. Те са с 1.2 процентни пункта по-малко по отношение на 2024 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 13.4 процентни пункта.
73.3% от децата с родители с начално или без обучение са живели в беднотия. Приблизително 11 пъти по-малко са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия - 6.7%.
Материални ограничения при децата сред 1 и 15 години
През 2025 година относителният дял на децата с материални ограничения е 26.7%, а за 0.9% от тях нито една нужда от следените от Национален статистически институт индикатори не може да бъде задоволена по финансови аргументи.
22.1% от децата не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината, включително празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебно заведение и други Колело, ролери, кънки и други екипировка за игри на открито не могат да си разрешат 18.8% от децата, а постоянни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 17.5%. През 2025 г. 48.4% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност. През 2025 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 17.3% от българската етническа група, 29.6% от турската етническа група, 73.5% от ромската етническа група и 17.1% от различен етнос. Нито една нужда (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 0.3% от българската етническа група, за 0.6% от турската етническа група и за 4.6% от ромската етническа група. Около 29.0% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 34.0% от турската етническа група и 75.5% от ромския етнос.
Бедността по райони
При пресмятане на линията на беднотия по области е прибавен същият способ както при линията на беднотия на национално равнище - 60% от междинния общ наличен чист приход на семействата в региона.
През 2025 година най-ниска е линия на беднотия в областите Силистра и Видин - надлежно 580 и 664 лева, а най-високата - в област София-град - 1 304 лева, следвана от областите Варна (977 лева.), Русе (904 лева.) и Стара Загора (883 лева).
Най-висок е делът на бедните в областите Стара Загора - 28.4%, Сливен - 23.9%, Търговище - 23.7%, и Ловеч - 22.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца - 10.5%, Кюстендил - 12.1%, и Габрово - 12.3%.
Линията на беднотия за 2025 година нараства по отношение на 2024 година във всички области без Перник, където се следи понижение с 2.6%. С най-голямо повишаване са областите Пазарджик (с 33.3%), София (с 29.0%), Видин (с 26.8%) и Габрово (с 25.8%).
В област Кюстендил е най-нисък относителният дял на беднотия за мъжете - 10.0%, а с най-високо ниво е област Стара Загора - 29.8%. В област Враца дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 10.8%, при 27.1% за област Стара Загора.
Делът на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с над 5 процентни пункта по отношение на мъжете в областите Русе, Перник, София-град, и Варна. В две области - Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при дамите.
Линията на беднотия общо за страната през 2025 година е 866.67 лева. средно на месец за лице от домакинство. Спрямо миналата година й се покачва с 13.5. Същевременно относителният дял на бедното население понижава с 0.5 процентни пункта.
Ако в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени заплащания като компенсации, обществени и фамилни помощи и добавки, нивото на беднотия се подвига от 21.2 до 29.0%, или със 7.8 процентни пункта. Ако се махнат и пенсиите, то нараства до 45.4%, или с 24.2 процентни пункта.
55.1% от пълнолетните българи под прага на беднотия са безработни, като рискът от беднотия при безработните мъже е с 5.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
Делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години понижава по отношение на 2024 година с 0.3 процентни пункта - до 11.8%. При работещите на ненапълно работно време се регистрира близо 3 пъти по-висок риск за изпадане в беднотия по отношение на работещите на цялостно работно. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Съществено въздействие оказва и просветителният ценз. Най-много са работещите небогати с начално или без обучение - 47.2%. С повишаване на просветителното ниво, относителният дял на бедните измежду работещите понижава над четири пъти за хората със приблизително обучение. Най-малко са работещите висшисти под прага на беднотия - 4.3% от всички работещи небогати.
Най-висок е делът на бедните в семействата от двама възрастни с три или повече деца - 52.3% за 2025 година, и един родител с деца - 40.4% за 2025 година. Сред хората, живеещи сами, рискът от беднотия при дамите е с 3.7 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. При самотните възрастни хора над 65 години рискът от беднотия е с 16.0 процентни пункта по-висок по отношение на независимо живеещите, които са под тази възраст.
Оценка на бедността по етнически симптом
Анкетираните сами дефинират етническата си група, а отговорът на този въпрос от въпросника на Национален статистически институт е непринуден. Етническата група на децата се дефинира от родителите им. През 2025 година най-голям е делът измежду бедните на хората, самоопределили се като част от ромската етническа група - 65.5%, а най-нисък - при българската етническа група - 15.1%.
Сред бедните от българската и турската етнически групи доминират пенсионерите - надлежно 45.1 и 32.1%, а при ромската - работещите - 32.5%.
Материални и обществени ограничения на семействата
В това отношение се регистрират субективната оценка и персоналните настройки на лицата и семействата за опциите им за облекчаване на обособени потребности и потребности. През 2025 година 15.0% от популацията регистрира, че живее в тежки материални и обществени ограничения, като се следи понижение с 1.6 процентни пункта по-малко спрямо 2024 година. Затрудненията при облекчаване на избрани потребности и потребности се разграничават според от етническата принадлежност. Такива имат 10.0% от българската етническа група, 19.9% от турската и 55.3% от ромския етнос.
Лица, живеещи в семейства ниска икономическа интензивност
Икономическа интензивност за семейството се пресмята на база на действително отработените месеци на всеки член на семейството в дейна трудова възраст по отношение на общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи при цялостна претовареност. За работещите на ненапълно работно време броят на месеците се преизчислява към цялостно работно време въз основа на отработените часове. Нисък интензитет на икономическа интензивност се регистрира при работещите под 20% от капацитета си.
В семейства с ниска икономическа интензивност живеят 241.5 хиляди лица на възраст 18 - 64 години, или 6.9% от популацията. Спрямо 2024 година относителният им дял понижава с 0.2 процентни пункта, а делът при мъжете (6.6%) е с 0.6 процентни пункта по-нисък от този при дамите (7.2%).
Комбиниран знак
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката " Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2025 година
През 2025 година 29.0% от популацията или 1 868 900 българи са били в риск от беднотия и обществено изключване. Делът има понижава с 1.3 процентни пункта по отношение на 2024 година, като при мъжете понижението е с 1.4 процентни пункта, а при дамите - с 1.2 процентни пункта.
Деца в риск от беднотия и материални ограничения
През 2025 година 27.0% от децата в България на възраст до 17 години са изложени на риск от беднотия. Те са с 1.2 процентни пункта по-малко по отношение на 2024 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 13.4 процентни пункта.
73.3% от децата с родители с начално или без обучение са живели в беднотия. Приблизително 11 пъти по-малко са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия - 6.7%.
Материални ограничения при децата сред 1 и 15 години
През 2025 година относителният дял на децата с материални ограничения е 26.7%, а за 0.9% от тях нито една нужда от следените от Национален статистически институт индикатори не може да бъде задоволена по финансови аргументи.
22.1% от децата не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината, включително празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебно заведение и други Колело, ролери, кънки и други екипировка за игри на открито не могат да си разрешат 18.8% от децата, а постоянни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 17.5%. През 2025 г. 48.4% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност. През 2025 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 17.3% от българската етническа група, 29.6% от турската етническа група, 73.5% от ромската етническа група и 17.1% от различен етнос. Нито една нужда (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 0.3% от българската етническа група, за 0.6% от турската етническа група и за 4.6% от ромската етническа група. Около 29.0% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 34.0% от турската етническа група и 75.5% от ромския етнос.
Бедността по райони
При пресмятане на линията на беднотия по области е прибавен същият способ както при линията на беднотия на национално равнище - 60% от междинния общ наличен чист приход на семействата в региона.
През 2025 година най-ниска е линия на беднотия в областите Силистра и Видин - надлежно 580 и 664 лева, а най-високата - в област София-град - 1 304 лева, следвана от областите Варна (977 лева.), Русе (904 лева.) и Стара Загора (883 лева).
Най-висок е делът на бедните в областите Стара Загора - 28.4%, Сливен - 23.9%, Търговище - 23.7%, и Ловеч - 22.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца - 10.5%, Кюстендил - 12.1%, и Габрово - 12.3%.
Линията на беднотия за 2025 година нараства по отношение на 2024 година във всички области без Перник, където се следи понижение с 2.6%. С най-голямо повишаване са областите Пазарджик (с 33.3%), София (с 29.0%), Видин (с 26.8%) и Габрово (с 25.8%).
В област Кюстендил е най-нисък относителният дял на беднотия за мъжете - 10.0%, а с най-високо ниво е област Стара Загора - 29.8%. В област Враца дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 10.8%, при 27.1% за област Стара Загора.
Делът на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с над 5 процентни пункта по отношение на мъжете в областите Русе, Перник, София-град, и Варна. В две области - Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при дамите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ